В лъчезарна утрин Те срещнах. Твоят царствен ход ме прикова. Аз тръгнах след Тебе. – В миг стъпките ми станаха твърди, погледът просветна. Обилно светлина нахлу в моя ум, обилно топлина разшири сърце ми. Твоята усмивка докосваше всичко. От камъчето малко до адепта чак, Теб сторваха път.
Ти ме научи на великото изкуство да обичам! За Тебе ми говорят камъчето и разноцветните пеперудки, цветята и звездите. Всичко, до което погледът се докосне, ми шепне за Тебе. Ти ми показа красотата, простора! Моята отплата към Тебе е моята Любов.
*
Щастлива съм аз. Ти, Любов, ме роди.
В недрата на земята стенех аз. Мрак и пустота мен дебнеха отвред. Като меч смъртта висеше върху мене.
Ти ме роди. Предвестник прати Ти при мен. – Смъртта отстъпи в безпредела – мракът се превърна в светлина.
Щастлива съм аз. Ти, Любов, ме роди.
*
Ти, Любов, си песен. – Най-хубавата песен, долитнала до моя слух. Възраждаш Ти душата, затопляш сърцето на всеки, кой срещне Те в своя път.
Ти, Любов, си песен! – Най-хубавата песен, долитнала до моя слух!