Думата е за онзи кръг причини в живота, който все остава неизяснен, неразбираем и винаги сме склонни да го поставим в света на загадките. Често срещаме да се говори за някого, че той бил причината да се направи нещо, да се създаде нещо полезно за обществото, за човечеството. Хората въздигат паметници на прославили се люде, на славни дни, събития и пр. Малцина са онези, които се замислят по-дълбоко да установят невидимите нишки, които свързват хората с тази личност или с дадено събитие. Навсякъде в историята може да се проследи този невидим път, тези невидими нишки, които са истинските канали и насоки за да стане нещо действителност. Фактически, тези невидими нишки създават историята, с всичките тайни и неразгадаеми явления в нея. Една идея, изказана и поддържана от един човек, възприема се от втори, от трети, от хиляди, реализира се, става материална действителност. Тя възпитава вече масата, пресъздава и прави годна към разбиране и възприемане и на други подобни идеи. Ето един низ от невидими нишки от първоизточника до самото реализиране на идеята.
Този невидим низ от нишки влиза в психологическия фактор, който фактически гради живота. И той се повтаря както в индивидуалния живот на хората, така и в обществения. Цялата ни проява е свързана и зависима все от този психологически фактор, който видимо не се подчинява на никаква закономерност. Човек може често да бъде сам начало и край на въздействието на този психологически фактор, сир. идеята може да се зароди в него и той сам да реализира. Трябва, обаче, да се отбележи, че няма нищо, което да е извършено на земята от дадена личност или общество, което да не окаже своето пряко или косвено въздействие върху другите. Тук се крие и големият смисъл на този психологически фактор в живота. Психологическият фактор гради и руши едновременно. Например мълвата и клюката са едни страшни рушители на живота. Никой не знае откъде идва тя, кой е пуснал, но тя върви от уста на уста и от мозък на мозък. Впива се като паразит в душата, в ума и сърцето на хората и отнема, често, всякаква воля за добро. В туй отношение извънредно много зло допринасят вестниците, които разнасят тази поквара и сеят неусетно в сърцата и мозъците на слабите души. Можем да кажем смело, че днес клюката и мълвата, разнасяни нашироко чрез вестниците, държат в робство масите и ги тикат към всевъзможни злини за себе си в живота. Ако хората биха поумнели и биха спрели да четат всичката тази психологическа поквара, която се разнася чрез вестниците и подобни печатни работи, биха се освободили от много нещастия и биха дали в себе си място на много благородни внушения и замисли.
Психологическият фактор намира своите проводници и в прочитните книги. Съдържанието на книгите става собствено естество на човека. Той копнее заедно с героите на книгите, той скърби или се радва заедно с тях. Често книгата, когато е сензационна, създава масова психоза. Хората са в едно нервно напрежение и то от един и същи род. Защото те четат една и съща книга. От нея се учат, в нея намират разрешение на своите въпроси, чрез нея най-после те добиват житейска опитност. Колко жалко! Но, така е. Днес хората знаят наизуст всичките перипетии в похожденията на сензационния романист Джек Лондон, ала те са неспособни да издържат и на най-малкото напрежение, неудача или сътресение. Това е психологическото въздействие на този род книги. Че кой не знае за психозата обхванала младежта, когато Гьоте издал своя „Вертеп". Тогава тръгнали всички да се самоубиват.
Върху земята тегне много излишна и вредна книга, която без съмнение не може да създаде добро. Книгата е най-мощния проводник на идеите на един човек, на личността въобще.И колкото тези идеи засягат по отблизо живота на човека, толкова те се възприемат по-лесно и стават действителност. Чрез книгата психологическият фактор върви по най-късите линии. Човечеството няма да се освободи никога от тези къси линии на внушения, на раздухване на страстите, докато не се събуди благородството у хората да не пишат - да не пишат за всичко, което разбират или не; да се освободят от този напор да изразят словесно своите най-долни изживявания и да ги поднасят като храна на другите. Човечеството трябва да създаде един „интернационал" за унищожение на тази книжна гангрена, която се е натрупала върху дълго търпеливата майка земя. Това би била една благородна задача на всички народи. Говорят за обновата на народите, ето една от най-хубавите прояви на тази обнова - да се премахне на всички езици по земята тази покварена литература, носител на психологическа зараза. Но кой ще извърши тази велика работа?! На държавата не трябват хора, които да мислят трезво и свободно. За нея са необходими хора, които се бият по гърдите за своето родолюбие, а са способни да продадат изцяло за чашка вино или за продупчен лев, защото те страдат от слабост към виното и парата. Ето едно велико родолюбие - да не даваш книжна зараза на твоя народ, на децата на твоите братя и сестри!
Днес се говори и кокетира със „силната" личност. Тя създава историята, тя гради благата на живота, тя дава подтик на човечеството да върви напред. Не може да се оспори, че силната личност е родоначалник на психологическия фактор, който твори добро и зло в живота. Въпросът е, че апологетите на „силната" личност днес схващат нещата по-иначе. За тях „силната" личност е бруталната личност. Тази, която може да гази другите, на която всички трябва да се подчиняват. В това подчинение, явно е, че тази силна личност, която оказва давление само чрез своите страсти не може да създаде добро у подчинените. Ние виждаме, днес „силната" личност в света да раздухва милитаризма и антагонизма между човек и човек. Какво се постига с това? Резултатът на всяка такава дейност на силните личности е мизерията и нищетата на народите. Пред нас са очебийни примери. Мусолини се сочи за „силна" личност, обновител на съвременна Италия. в своята „обновителна" дейности, той постави в коша вече десетина приходни държавни бюджети, създаде страданието, немотията в Италия в името на „националната" кауза. И в името на окултуряването на Абисиния, избива със задушливи газове, „дивите" африкански племена. Смешно е да се говори за тия „силни" личности, от които е изпъстрена, за нещастие, историята на човечеството и които в края на нещата си остават само апологети на най-дивото в човешкия род - на зверското в човека Да не говорим за „силната" личност на съвременна Германия! Напоследък Хитлер стана обект за много думи около него. Той създавал нова епоха всред човечеството със своя план за мира. Разбира се, че зад този план за мира на света, се крият оръжейните фабрики и заводи. Какво могат да създават тези знаменити „силни" личности на днешното време, освен войни и изтребления!
И тъй, психологическият фактор е онзи неразбираем път, по който мълчаливо и неусетно една зародена идея става действителност като минава през ред глави и сърца, неусетно, без външна закономерност и натиск. Психологическият фактор работи еднакво силно и в пътя на доброто и в пътя на злото. Еднакво е в състояние да възпита човека и масите или в зло и разрушителност, или в добро и творчество. Зависи, дали една възвишена идея ще бъде посята в нива от тръни или в добре разкопана земя. На всеки случай, психологическият фактор служи най-интензивно на доброто, светлото, благородното и напредничавото. За него е необходимо само време, за да се реализират нещата. За една светла идея могат да минат стотици и хиляди години, но тя ще си пробие път и ще се реализира. По този наглед бавен, но мощен ирационален път върви развитието на човечеството и от звяр става човек с божествена искра - душа. Ако хората биха знаели колко важен фактор в развитието на човечеството е психологическия, те биха държали много голяма сметка за всичко, което мислят, което чувствуват и което вършат, защото неусетно всичко това с време дава голям плод, който може да бъде горчив или сладък.
Ако историци и социолози биха били дълбоко проникнати от ролята на психологическия фактор в живота, те биха разбрали много неразгадаеми пътеки на световните събития. Биха се добрали много по-лесно до първоизточника на нещата и биха намерили най-добрите лекарства за лекуване на човешките злини и болести.