Магията признава три свята или сфери на действия: божествен свят на причините; интелектуален свят на мислите; и свят на явленията. Те са единни в своята основа, троица в своите прояви в битието.
Нещата горе са аналогични и съответствуват на нещата долу, така че същата причина създава във всичките три свята делата, отговарящи взаимообразно помежду си и точно определени, с аналогично изчисление.
Всяко начало, означено с родовото свое число, е представлявано с кабалистична буква от еврейската азбука, съгласувана с това число: понятията се редуват и то според това, как се раждат, развиват се в безгранични вериги по реда на своето сродство.
Така, този троичен закон разкрива вътрешното устройство на вселената; той посочва безкрайните съотношения между макрокосмоса и микрокосмоса.
Същият закон на троичността действува като светлина, която прониква в нещата, за да ги направи прозрачни и дава възможност на малките и големи светове да светят като магически фар.
3. Мълчание
Около мен цари мълчание.
Всичко, което ме заобикаля, и всичко, което би могло да пробуди в мен спомен някакъв за външния свят, е отдалечено от мен.
Цялата ми душа е преизпълнена с тишината на съзерцанието. Така мълчанието ме отвежда в друг свят — в света на чистата мисъл. И ето, тази мисъл ме учи да обичам онова, което Той е влял в мене. И ето, аз чувствувам, че този свят на мисълта е също тъй реален, действителен като онзи, който ме заобикаля. И ето, аз владея мислите си и виждам сред това мълчание, че ми се откриват истини по-високи и по-реални от външната и околната ми среда.
Всред мълчанието аз не само чувствувам, но и виждам, чувам шепота на мислите си. Аз чувам техния глас. И цялата ми душа е преизпълнена с радост. Чувствувам, че живея сред нова светлина, сред нов мир... мирът на радостта.
Мълчание. Спокойно съсредоточаване. Чувствувам съвестта си чиста от критика, укор. И ето, настъпва момент на себепознание, момент на свръхпознание. Чувствувам, как настъпва момент на обич, момент на любов към себеподобния. Чувствувам още, че съзнанието ми се разширява, че се слива с Всемира.
Тъй става пробуждането на човешката душа, в която Бог живее.
Такъв човек влиза в контакт с всемирния дух, и загадките на миросъздаването започват да му се разкриват.
Всред мълчанието се откриват отвсякъде — и от цветята, от животните, от деянията ни — тайни, които никога не са подозирани.
4. Приливи и отливи
Има умствени и астрални приливи и отливи.
Приливите на мислите и чувствата в човека стават по известни закони. И за да се ползуваме от тях, трябва да ги изучаваме. Щастие е за човека да използува едновременно приливите на ума и на сърцето си.
Дисхармонията в нашите мисли и чувства докарват отливите.
Ето защо, будното съзнание определя нещата; трябва да използуваме благоприятните условия на живота, защото всяка мисъл, всяка идея, всяка истина се предава от пространството в определено време. Не трябва да изпущаме времето, защото то носи в себе си ценности.
Не отлагай нещата и не се поддавай на стари навици.
5. Доволство
За да бъде доволен от живота си, човек трябва да има едно вътрешно просветление. Колкото и да е напреднал в духовно отношение, човек все се нуждае от нещо ново. Той трябва всеки ден да придобива нещо ново, което да се влива като струя в неговия живот, да го освежава.
Кое е онова, което освежава и облагородява човека? — Любовта.
Любовта носи всички блага и богатства в живота. Тя води към истинското доволство.
Хората разбират любовта едностранчиво. Имаме пред вид онази любов, която осмисля живота.
6. Ад и рай
Кой създаде ада? — Хората. От своите стари, криви, изопачени разбирания хората са създали здрави, високи крепости, в които са се затворили сами. Тези крепости наричаме ад.
Всички хора трябва да се учат, да прилагат знанията и любовта си, за да разбият стените на тия крепости и да излязат вън на свобода — в рая на земята, т.е. в пределите на Царството Божие.
7. Музиката
Музиката е вечна хармония. Който пее и свири, той не може да бъде в противоречие.
Всички изкуства се раждат сред музика. Всички движения си имат своя музика. Всички зърна зреят при музика.
Всякой лъч — червен портокалов, жълт, зелен, син, виолетов и др. — това са песни от разумния свят на Космоса, който ги изпраща. Това са скъпоценни камъни, от които ние, хората, разумните същества, се ползуваме.
Целият свят е една музикална композиция. Всички слънца, безброй планети са на различни гами, с особени тонове.
Човек е свързан с известни планети; затова той без музика не може да бъде щастлив.
Пението с ума, сърцето и душата е мощно течение, което изчиства неорганизираната материя и калта.
Ето защо, използувай всяко подходящо време и пей. Използувай това велико благо на Висшата Благодат, на живота. Бъди певец и слушател. Пей без колебание, и ще доловиш великата хармония на Всемира.