Сега са дни на оран. Земята се бразди. Бляскаво рало разпаря меката ù гръд Скоро ще дойде сеячът и семето ще протегне нежни ръце към слънцето.
Умът е рало. То бразди земята. Тя е цяла разорана и копнее за сеяча. Цялата земя плаче за великото сърце да хвърли семето и да се запалят по нивята златните пламъци на любовта.
Господ оре земята, хвърля семето и сам ще напълни житницата си.
Земята плаче за стъпките на сеяча, които ще преминат по наранената ù гръд, земята плаче за кротката ръка, която да посади кротост!
Земята плаче и бленува да заръми плодоносен дъжд, когато мълния ще разсече небето, ще замлъкне пак и през планините ще се метне седмобагра дъга!
Земята плаче и бленува за златото, което ще поникне, за чучулигата, която ще пее из нивята и ще отнася в небето радостта.
Земята, набраздена пъшка и копнее за кроткото лице на сеяча, чиито стъпки се чуват издалеко!
Псалом двадесет и осми БЯЛ
Ти си моето бяло знаме, ти си ми водач, пастир и оазис в пустинята. Когато в черна нощ минавам през водите на разбунено море, аз не уповавам на мощта и опита на стария плувец, що държи кормилото, а на Твоето будно око, що следва всеки миг залутания кораб.
Ти палиш светлинки в небето, Ти пропъждаш синовете на измамата, които плетат паяжини по кръстопътищата. Ти развързваш нечисти възли на прокоба и ни отклоняваш от пътя. където е поставена примката на лукав ловец.
Ти си ми водач и пастир. Твоите стъпки ще следвам, защото окото ти е препълнено с мъдрост, а сърцето с любов! Ти си бяло знаме, светлина в нощта, пастир на душата ми и оазис в широката пламнала пустиня.