На път за най-високия връх, на път за Божия връх - Мусалла:
Дъжд, мъгли, студени дни.
Да отложа ли? - Не!...
Нагоре към върха! Макар и в бури, дъжд и сняг! Дълбоко в душата тихият глас шепне: - Иди, там е толкоз хубаво! Ще бъде ясен ден! Ще бъде слънце и лъчи! Иди!
И тръгвам аз в дъжда.
Вечер. Навън е мрачно и студено. Камината се смее. Буен огън пламти и пей.
Как мило е всред близки на планината при буен огън, що разказва приказки за слънцето, за младостта, за светлината!
Сънувах сън. Учителят ни учи и нова песен ни предава. „Да живеем в мир и светлина!"
„В мир и светлина."
Трепти сърцето в радост и омая, унесено от сладката мелодия на новата песен.
„Да живеем в мир и светлина!”
Прекрасен слънчев ден. Ветрец повява, птичките пеят, реката бучи, всичко се радва. И синьото небе, и ведрият простор след дъжда - като че дават криле да литне човек във висинето, поемайки чистия, благодатния въздух на Мусалла!
Душата се събужда за новия живот с новата песен, в новия ден - ден на Слънцето и радостта. „Да живеем в мир и светлина!"
БОГ ДА ЖИВЕЕ В ТЕБЕ!
В това е върховното щастие и висшата радост. Да бъдеш жилище на Духа на светлината и Любовта. Та има ли щастие, има ли радост, която може да се сравни с тая?
Да бъдеш син на Слънцето, облечен в дрехи от светлина и бисерна роса, свободен, мощен и крилат - да летиш с бързината на светлината из цялата земя, за да помагаш на всички страдущи души; да разговаряш със звездите, да ходиш на гости на слънцето, да бъдеш гражданин на небето, на Божия град, да бъдеш Божи Син, получил своето царско наследие, предназначено ти преди вековете.
И когато той доброволно отвори вратите на своя ум за светлината на Вечната Мъдрост и прозорците на своето сърце за лъчите на неизменната Божия Любов, тогава Силата на Духа ще го посети и той ще възкръсне от гроба.
И тогава той ще живее в Бога и Бог ще живее в него.