Вижте подписите на "червения кардинал" - Ришельо и на "железния канцлер" - Бисмарк, и двамата люде на желязото и кръвта. Буквите са едри, което е признак на повишено лично самочувствие. Те заемат голямо пространство на хартията, каквото са заемали на дело и носителите на тия подписи: Ришельо и Бисмарк са "големи хора", тяхната власт се е разпростирала над големи народи, над силни държави.
Не ще е безинтересно да приведем като контраст на дадените образци, почерка на видния френски писател Ернест Льогуве. В тия няколко реда - леки, ефирни - няма ни сянка от силата и замаха на ония пера, които са изписали подписите на Ришельо и Бисмарк. Перото на Льогуве сякаш едвам се е докосвало до хартията, то като че ли се е бояло да натисне, да надебели някои черти от буквите. Те са леки, почти дребни, без натиск, който да подчертае приливите на енергия и волева сила. Такъв почерк имат изобщо несмелите, слабоволни натури, които избягват борбите за лично надмощие, за издигане в живота. Разбира се, подобни почерци не винаги показват душевна слабост и безволие. Често, както е случаят с приведения тук образец, те показват само липса на борческа сила и воля за мощ, но не и липса на постоянство и способност за тиха и плодотворна работа, където взима участие най-вече въображението.
И тъй, ясно е, че равномерният, умерено-силен натиск показва уравновесеност на характера, самообладание, положителна воля, обмисленост в действията.
Стане ли натискът прекалено силен, той показва деспотична, брутална воля, която се налага въпреки всичко. Обикновено тоя признак бива подкрепен и от други графологични белези които говорят за една натура със силно развити лични чувства, с рязък, холеричен нрав.
Неравномерният натиск, който следва възникването на отделните изблици на енергия, показва импулсивни действия, силна афективност, която нарушава душевното равновесие на човека. Работата на хора с такъв почерк добива същия импулсивен характер - в известни моменти от живота, под влияние на известни мъчнотии или под напора на силни афекти, тия хора могат да работят най-усилено и напрегнато. Мине ли, обаче, критичният момент, отслабне ли афективното напрежение, те изпадат в пълно бездействие. Изобщо, действията на тия хора, които са изобщо сприхави и избухливи, страдащи често от вътрешното стълкновение на противоречиви склонности, повечето пъти се мотивират от афектите. Не разумът, не зрялото обмисляне, не твърдото решение е меродавно в техните по-стъпки, а внезапните импулси, предизвикани от избухването на някой афект.
Силните, гъсти и тлъсти надебелявания се срещат у хора със силни чувствени влечения. Такива хора не се спират пред нищо при тяхното задоволяване. Двигател тук е силното желание, непреодолимото чувствено влечение.
Когато при писането тънките линии преминават в силно надебелени, тлъсти черти - това е белег на похотливо въображение.
Лесно е да се предвиди, че слабият, намести неравномерен натиск при писането показва липса на самоувереност, колебливост, неспособност у човека да вземе едно определено решение. Такива хора често страдат от вътрешни раздвоения и безпокойства, те се самоизмъчват от безпричинен страх и безпредметни опасения.
Натискът показва и други разновидности, но тези са най-главните. Очевидно и той като разгледаните в по-предишните статии графоложки признаци, е само една съставка от сложните графологични резултанти, характеризираща известна проява на волята.