Преди да се чуят тия тъй странни приказки, хубаво е да се знае нещо за тях, за времената, когато те са излезли, за личността на светия суфи, тъй тайнствено скрит зад развалините на Кордовския Халифат.
Когато тия приказки ги слушате под дебелата сянка в големите овощни градини, каквито само маврите са способни да отглеждат, непременно пред вас ще изпъкне образът на бледния суфи. И тогава, като че мавърът-разказвач изменя своето лице и вие виждате кремаво, почти прозрачно лице с прави дълги вежди, с хубав орлов нос, с оная блага дълбока вътрешна усмивка, която незабелязано се губи в белоснежните кичури на брадата и дългите спуснати коси.
А всичко това оживено с две смижени тихи и радостни весели очи, чийто отблясък като да изразява сините води на топлото море или лазурно испанско небе.
В планините над Кордова живеел Абен Ел Хасад. Говорят, че в схлупената колиба, където той живеел, често дохождали за съвет при мъдреца философи, поети, лекари, астрономи и алхимици. Като че там било онова огнище, от което се разпалил пламъкът на Арабската научна мисъл.
Той имал двама ученици. Единият бил някакъв болен испанец, когото Абен Ел Хасад излекувал и който не се отделил вече от него. В по-късни времена, за него се чува, като за голям християнски мистик, когото испанците подложили на костер (огън), за да му дадат отпосле думата Santo (Свети). И той е днес от най-почитаните испански народни светци.
Вторият му ученик, бил един от принцовете на управляващите халифи. Той бил толкова красив, тъй неземно нежен, че художниците го имали за пример при изобразяване на серафими в храмовете.
Самите приказки, които носят името на светия суфи са били разправяни от него при всяка нова луна. При чудната обстановка на кордовските дворци, където са се сбирали всички знатни, учени и видни маври на халифата, са били разправяни те.
Те не са плод на фантазия - те са прозрения по незнайните световни съдби.
В книгите на тогавашният поет Бахр Ин Хедис ето що е записано:
„Изрядко мъдрият разтваряше книгата на изминалите дни. Изрядко той слушаше думи в приказна дрямка, из затаените самотни хълмове, из пясъчните пустини, из сините морски глъбини, той слушаше да се носят напеви за древните дни.
„Той разправяше за уреченият час на хиляди народи, за изминалият път на безбройните животи, за отбелязаните брегове на целият човешки живот."
И тогава, като че пред вас изпъкват ония пъстрота и великолепие на халифските дворци, оная тържественост при блясък на злато и скъпоценни камъни. Ония мечтателни лица на благородници с къдрави дълги коси и бради, с орлово извити носове, с мечтателни очи. И тихият приятен глас, отпочиващ тук и там в тишината.
И в тия часове в душите са зрели плодове на благородство, обич, милосърдие.
Така са родени приказките на Абен Ел Хасад.
I
АЛПОМС
Царувал в Ниневия цар Арибел, най-мъдрият от Мидийските царе. Още при раждането му жреците-звездогадатели му предрекли покровителство и осветяване от Бога Аo - всемирната мъдрост и светлина.
Веднъж, когато се завръщал от поход срещу дивите Северни племена, сатрапът Меркус, поднесъл на царя най-хубавата девица от победените племена.
Тя се казвала Алпомс.
Несравнима била красотата на Алпомс. Нейното племе Булахорите я считали за пратеница на боговете. Нещо наистина неземно имало в тая красота, плод на северните светли нощи, на непрекъснатата зима.
С нея били доведени двамата й братя, от които тя не искала да се отделя - Атамант и Ортохмен.
Алпомс станала Ниневийска царица, прославена по всички царства за нейната хубост.