Нашето време е един от най-интересните векове в историята на човечеството върху земята. Двадесетия век е интересен не само защото всичко е в криза – стопанска, политическа, културна – духовна; той е интересен не само, защото сега стават наново велики преоценявания на всички ценности, понятия и разбирания. Този век, който изживяваме, е интересен най-вече с онова съзнателно отношение на човека към всички промени и преоценки т.е. с онова съзнателно претворяване на човешката душа. Кризи е имало всякога, човечеството всякога е поставяло всичко на нови и по-нови преоценки – така е вървяло развитието, но отношение към самата преоценка на нещата, такова каквото днес съществува, не е имало досега никога. Днес стават претворби – пресъздават се всички неща, приемат други стойности, пресъздава се и човешкото аз – онова постоянното, с което се определяха досега нещата. От взаимоотношението на тези две претворби ще се роди Новото, което крие в себе си духовната основа на човешкото естество в частност и тази на природата в общност.
Голямата война се яви като един мутационен фактор в развитието на човечеството. Човек днес прави голям скок в своето развитие – днес няма последователна връзка между миналото и настоящето, днес няма преходи. Има един стар свят, изживян и изхабен и едно ново начало с незрял още бъдещ образ – никаква връзка помежду им, нищо, което трайно може да ги свърже. Това е великата бездна на нашето време, това е хаотичната основа на новораждащото се. Към това душата на човека сама за себе си приема друг образ. Крайният материализъм и великите учения на Духа са двата полюса на съвременния живот – средина няма. Златната средина – черквата, общественият строй и ограничената наука са едни залязващи форми на миналото.
Две революции съпътстват нашето време – революцията на масите за физическа промяна на нещата и революцията на Душата, която дава незабележимо облика на първата. Европа е за новото, тя е в революция; Азия, майката на модерните култури в Европа, е също в революция. В революция е и Америка и целият свят. Няма опора в миналото само духовната революция. Физическата, материалната революция е едно последно изживяване на всичко старо, на всички стари прийоми и методи – методите на потъпкване съвестта, на кръвта и насилията – в нея няма нищо ново, тя е края на едно минало. Началото на нещата е винаги духовното. Идеята е зрялата концепция на живота, тя е винаги незримото начало на новото. Революцията на Духът е великата надежда на бъдещето.
Изтокът създаде западните Европейски култури. Всичко духовно дошло от там чрез Христа, създаде материална и духовна Европа. Днес Европа дири пак спасение в Изтока, в Индия – във високите долини на Хималаите и безпределните степи и равнини на долна Индия. Днес източното е на мода в залязваща Европа. Но Европа възприема от изтока това, което то е дало като начало на всички досегашни европейски култури, затова то не е ново. Азия е вървяла досега по пътя на слизането – великата идея за Духът се е въплътила в материалната култура на Европа. В Азия няма ново. Ние виждаме, че и там стават две революции – духовното и там взема ново начало. Ганди в своето дело, Тагор в „Дом и свят", „Разбойникът Гора" ни изнасят новото начало на възраждащия се Изток. Днес изток е само символ на съвестта, на човешкото, на духовното, но не и на ново, защото Изтокът сам дири новото. Физическата революция на Европа – великата материална революция пренебрегна съвестта, човешкото и духа, затова в Европа виждаме прояви към Изтока. Новото в Европа, обаче, няма да дойде от изток. Новото витае над целият свят, то живее във всичко навсякъде. И от разлагащото се тяло на старото, наред с мутацията на материалното, възкръсва феникса на новото. То няма още физически образ, защото живее във висините на вечно претворяващият се Дух – то живее още в света на своята „звездна история", но то живее, то се развива и все по-вече и по-вече се очертава за физическия поглед на човека. Новото ще се роди навсякъде, като Дух на всеобщност. Изток и Запад си заимстват своите ценности, но новото ще се роди само и в Запада и Изтока.
Духът, Духовното не искат доказване. – Това е вечното начало. Материалистичната наука в стремежа да го отхвърли идва до него. Развитието не е нищо друго, освен осъзнаване на нещата и овладяване на природните възможности т.е. пълното им опознаване. Духът е вечната загадка, вечният двигател на всяка материална култура. Черковната религия е едно материалистично изопачаване на духовното – създание на охолството и на безсъвестността. Науката на новото време хвърля много мостове към „Духът" на нещата – Фройд, Айнщайн, Бергсон, Гурвич, Дриш, Даке и др. и др. Мнозина виждат в мистицизма последно дихание на културите. Духът на новото с черковническото понятие за мистиката няма нищо общо. Аскетизмът не е метод в пътя на новото, което днес се ражда. Човекът на новото е човекът на претворяващият се Дух, на духа на многото възможности, на духа на себеовладяването по пътя на творческата любов към живота.
С физическата революция всички свикват, всички виждат в нея едно мутационно следствие на миналото. Но революцията на Духът е по-страшна; от нея всички се плашат, против нея всички въздигат глас, против нея въстават и тези, които хвърлят мостове към ная. И нищо не е в състояние да я спре, защото тя няма никога корените си в миналото. Революцията, претворбата на Духа е нещо самобитно, тя крие семената на новото в себе си. Тя не е мистика, тя не е аскетизъм, тя не е религия на масите, тя не идва от изток или от запад, тя не е истукан на отделни личности. Претворбата на Духа крие в себе си началото на всяко развитие, на всяка материална култура, на всяка творческа любов, на всяка нова мисъл и физичен образ. Тази мисъл крие в себе си анахронизма на новото учение за погледа на обикновения човек, който вижда нещата като следствия, който иска да види в Духът обобщение на материални същности.
Ние живеем във велика епоха, защото можем съзнателно да следим претворбата, революцията на Духа, която обуславя новото, която създава новите образи и форми на бъдещето, която става навсякъде по широката земя и против която нищо не може да се бори. Новото, което носи претворбата на Духа прилича на човека, който се движи забулен по пътя (в книгата на Ал. Блок. – Дванадесетте) и когото не е в състояние нищо да го спре, нито куршуми, нито заповеди. Новото не иде нито от Изток нито от Запад, то се ражда в Духа на всекиго, навсякъде.
