Друг случай – един американец, след като живял известно число години, намерил че животът няма смисъл, омръзнал му, и решил по някакъв начин да се прослави. Да стане поет – не може. Да стане учен – не може. След като мислил дълги години, дохожда му най-после следната идея: да обкове хубаво една бъчва, да я осмоли добре и да я постели с пластина, че с нея да слезе по водопада. Отиват неговите приятели заедно с него, за да пуснат бъчвата горе от водопада. Пущат го отгоре и водата го поема. След като го въртяла около половин час, другарите му взимат бъчвата, отварят я, но той вътре едва диша. С мъка се събудил от това зашеметяване. Другарите му го запитват: е, как беше положението ти в бъчвата? – Втори път и целият свят да ми дават, не влизам в бъчва и от водопад не се спущам.
Има един закон, според който, човек може да бъде знаменит само един път. Първият път е знаменит, но като повтори същия опит, той е знаменит на половина; третият и четвъртият път вече не му обръщат внимание. Този американец научил един закон: и цял свят вече да му дават, втори път не влиза в бъчва, за да премине водопада. – Задънен човек не трябва да бъда, слава не ми трябва!
И тъй, първият искал да се разходи с лодка по водопада, но остава на канарата. Вторият минава водопада с бъчва, а третият поискал да мине водопада по въже. Първият път минава водопада с върлина в ръка, за равновесие. Вторият път го минава без върлина, а третият път, за да покаже своето изкуство, минава водопада с друг един на гърба си, и вече без върлина. Туй е изкуство. Харесва ми този човек.
Сега, вие ще ме запитате: какво трябва да правим с тия страдания, които бушуват, които разяждат сърцето ни и смущават ума ни. Казвам: ти ще имаш присъствието на духа, като онзи американец, който минава водопада един път с върлина, втори път без върлина и трети път с човек на гърба, та светът като се бушува отдолу, нищо да не те смущава!
