ПУСТИННИКЪТ СЪС ЗАТВОРЕНИТЕ ОЧИ
Някой си римлянин, наречен Теофил, се влюбва в една благородна римлянка. По някакво нещастие той изневерява на своята възлюбена и тя изчезва, отдалечава се. В него започва гризене на съвестта. За успокоение на своята съвест, той възприема християнството; отива да живее 20 години в пустинята, като си дава обет, че от този момент нататък ще ходи все със затворени очи и никого няма да поглежда, за да се избави от греховете си. Той се прочул под името “пустинникът със затворените очи”. Викали го да изповядва хората. И мъже и жени изповядвал, но все със затворени очи. Един ден дошла да се изповяда и неговата възлюбена, да види колко е светия. Като чул гласа й, той веднага си отворил очите. Всички наоколо му, като видели това, казали си: каква беше тази чудотворна жена, че отвори очите на нашия изповедник.
Ние, съвременните хора, мислим със затворени очи. И със затворени, и със отворени очи, все сме същите.
Затварянето на очите е една почивка, отварянето на очите е активност, деятелност!
1924_11_02 Родените
неделна беседа в София
