Един прогимназиален учител в едно казанлъшко село разказва своя опитност.
През световната война, при едно отстъпление на българите, той объркал пътя си и попаднал между гърците. Докато не бил забелязан от никого, той успял да избяга, скрил се в една пещера, дето прекарал три дни без хапка хляб. Мислел си: Ако изляза от тук, гърците ще ме видят и убият. Какво да правя? Досега съм отричал Бога, но в тоз момент не ми остава нищо друго, освен да се обърна към Него. И той започнал да се моли: Господи, ако наистина съществуваш, както съм слушал от майка си и от моите учители, изяви ми се по някакъв начин и аз ще повярвам в Тебе. Сега се нуждая от хляб, умирам от глад. Тъй се молел този учител. Не се минало половин час и ето, една костенурка с парче хляб в устата си, се отправила точно към входа на пещерата. Оставила хляба на земята и си отминала. Той взел хляба, изял го и като се възвърнали силите му, благодарил на Бога с думите: “Господи, като се върна при учениците си, ще проповядвам за Тебе.”
Наистина, като се върнал в селото си, той събрал учениците си и казал: “Деца, знайте,че има Господ! И аз вярвам в Него.” Той им разказал случката с него в пещерата.
Значи едно парче хляб може да убеди един български учител- атеист в съществуването на Бога. Всички твърдения на философи, учени, богослови пропадат пред опитността на този учител за съществуването на Бога.
