Представете си, че имам един голям, добре излъскан диамант. Нося диаманта на себе си и се радвам, разговарям се с него. Той има съзнание за своя блясък и разбира, че е ценен. На пътя ме срещат диваци, които са готови веднага да вземат диаманта ми. Като зная това, отдалеч още взимам малко кал и намазвам диаманта отгоре, да не лъщи, да не го видят диваците, защото ще го откраднат. Като не разбира, защо съм го нацапал, диамантът започва да протестира, да се оплаква от положението си, че е нацапан. Аз мълча, нищо не му казвам. Щом мине опасността, взимам чиста вода, измивам го, и той пак светне. Като дойде друга опасност, пак го нацапвам. Щом мине опасността, пак го измивам.
Следователно, който гледа съзнателно на нещата, той знае, че Бог е мъдър, отдалеч предвижда опасностите за душите и ги предпазва. Той е силен, знае как да чисти душите от калта, която се намира на повърхността им.
Като знаете това, не се съмнявайте в Бога! Той е допуснал злото, но в Него няма никакво зло.
Злото е човешко изобретение, а не на Бога. Не приписвайте злото и погрешките си на Бога, но молете се Той да трансформира злото в добро, да изправите погрешките си.
1923_03_07 Педагогическа лекция 