Един млад щъркел, който представя млад, красив момък, минавал един ден покрай едно блато, дето живеели много жаби. Щъркелът погледнал към блатото и видял, че от водата се подавала главата на една жаба. В случая, жабата представя момата. Щъркелът спрял пред жабата и започнал да й разправя за света, в който живее: “Знаеш ли на каква височина достигаме ние? Знаеш ли какъв простор, каква широчина пред нас се разкрива? Аз се чудя как живееш в това мръсно блато! – Какво да правя? Нямам възможност да изляза оттук – крила нямам. – “Много лесно. Качи се на гърба ми и аз ще те вдигна в широките пространства да видиш нов свят, нови простори.” Жабата се качила на гърба на щъркела и полетели в небесното пространство. Като не могла да издържи на новите условия, тя се пръснала и паднала на земята.
Каква поука може да се извади от тази басня? –Всеки човек трябва да седи в условията, при които е поставен. Ако излезе преждевременно от условията, в които Провидението го е поставило, той непременно ще падне и ще се убие. Не на време щъркелът е говорил на жабата за красивите високи места, а жабата преждевременно е напуснала условията на своето блато. Ако жабата беше успяла да примами щъркела да влезе в блатото, и той щеше да пострада по някакъв начин.
