Търпението е разумен акт. За да можем да претърпим външните несгоди на живота, трябва да имаме вътрешно равновесие на душата, сърцето и ума.
Ще ви кажа един пример за един математик от миналите векове. Той работил 20 години върху известни изчисления, по тях имал вътре в стаята си разхвърляни разни листчета и винаги заключвал стаята си. Един ден забравил да я заключи. Слугинята влиза да разтреби стаята, вижда много книжки разхвърляни по пода, взима всички листчета , хвърля ги в печката и ги изгаря – почиства хубаво стаята. По едно време се връща математика и попитва: “Къде са разхвърляните листчета?” – “Турих ги в печката; вижте сега как хубаво е наредено.” – “Такова нещо друг път да не правиш” – това бил отговорът на математика. Ученият показал едно търпение за пример.
Ние трябва да кажем като този философ – “Моля, друг път да не правиш туй.” А от своя страна, да си вземем за задача да държим нещата си в порядък, да не оставяме стаята отворена и на произвола на слугите.
