В древността, на един от египетските царе-фараони се ражда красива дъщеря, и астролози предсказват, че тя ще бъде една от най- знатните моми в Египет. Този фараон се наричал Рамзес. Там има Рамзес 1-ви, и Рамзес 2-ри. Аз няма да описвам цялата история на тази мома, но тя била забележителна по това: познавала хората по един особен начин. Той бил следният: ако някой я похване за ръката, тя веднага си я измивала, и тази вода наливала в едно шише. Който й пипнел ръката – тя не давала всякога ръката си – но който я пипнел, тъй постъпвала. И тогава правела опит: ще отиде при някой болен, ще му даде малко от тази вода: ако болният умре, тя ще знае, какъв човек е бил този; ако подлудее, тя си знаела и записвала всичко в една книга, и знаела качествата на тази ръка – от водата. Тя си имала шишенца от всички придворни, но нищо не казвала на баща си. Обаче един ден тя среща на улицата един беден работник, дрипав, окъсан, с мургаво лице, дала му една златна египетска монета, а той в знак на благодарност й целунал ръката. Веднага тя се върнала в двореца, измива си ръката и наляла водата в едно шише. Тя за пръв път срещнала такъв оцапан човек; египтяните са били много чисти хора. Тя направила опит с тая вода, и на когото давала от нея, всички оздравявали и поумнявали. Потърсила го тя тогава, но не могла да го намери.
