МАЛКАТА ВЕСТНИКОПРОДАВАЧКА
Тук, в София, преди 10 години аз имах една опитност.
Минавам един ден към Св.Крал, там се продават вестници. Надвечер, отивам на разходка, затичва се едно малко момиченце на около 12 години: ”Господине, няма ли да си купиш “Мир”? Гледам го босичко: ”На драго сърце ще си купя.” Бръквам в джоба си, нямах дребни пари, бръквам в другия джоб, изваждам 5 лева, давам й ги: “Нямам да ти върна. - Вземи ги всичките. – Аа, не всичките, аз съм решила да изкарвам с честен труд хляба си, не искам даром. Рекох: - “Аз съм добър човек. - Макар че си добър, ама аз зная такива “добри хора “като теб.” Питам я: ”Какво ще правим? Колко ти не достигат?
- Един лев.” Казвам й да вървим, че може из пътя, като се разговаряме, някои да купят вестници. Вървим и се разговаряме: ”Ти гледаш, че съм боса, ми казва тя.-Гледам те. -Знаеш ли защо съм боса? Защото не съм добра; ако бях добра, щях да бъда обута. И сега, като мине някоя богата дама, хубаво облечена, казвам си: и ти щеше като нея да бъдеш, но сега се научи боса да бъдеш. Един ден гледам една дама с един господин седят в една бирария и пият и си говорят любезно, и казвам си: Хм, ще продавате и вие вестници като мене!” И казва ми тя: ”Сега се наказвам, нещо ми говори в мене: не искай нищо даром.” Така вървяхме от тук, от там, и се разговаряхме с това малко момиченце. Запитах я: ”Не искаш ли да идеш на училище? - Искам, ако мога сама да си спечеля пари, но ако не, не искам учение. В света има много учени хора. Ако аз мога със своя труд… Казвам: ”Ако аз ти купя едни обуща? - Не, не; ще ме накараш да мисля, че си много лош човек; аз така ви гледам добър човек, ама който купува обуща на другите хора, аз имам особено мнение за него. Внимавай, и ти някога като мене може да ходиш бос, ако даваш даром тия пари и вземаш обуща. - Ти си много добро момиченце. - Аа, не ме хвали, защото бос ще ходиш, и ме гледа изпитателно. Казвам: Ето едно благородно момиченце – с характер.
Минавам след два дни, гледам десетина момчета около нея, тя ги респектира, очакват нейното меродавно мнение.
Казвам, ето едно цвете, което расте в калта. У него има един дух вътре, този ангел е заговорил на това момиченце: - ”Стани”! и то е станало, продава вестници, но си е турило за цел - даром никога да не взема. Боса предпочита да ходи, сама да си изкарва прехраната с труд и чест. И, казах й: ”Ще ми позволиш ли някой път, аз имам хора, на които говоря, да те представя на тях за пример? - “Аа, няма да го направиш. – “Ама аз ще кажа само външната страна, вътрешната страна на въпроса няма да разправям.” - Другото можеш да им разправяш, но името ми няма да казваш, защото много лошо ще мисля за тебе. Пък и тия хора, които те слушат, нямат нужда от мене.”
Като напуснах това малко момиченце, казах: ето един пример за подражание, един характер изработен, 12 годишно момиченце.
Стани и опаши се!, НБ, 11 декември 1921 г. в София.
