Двама приятели, единият бил адвокат, а другият, медик, виден лекар. Лекарят казва на приятеля си: ”Аз съм човек безстрашен, от нищо не ме е страх, имам два револвера, който ме закачи, куршума му тегля.” Спират се в един хотел. Приятелят му, адвокатът , като по-хитър, изважда всичките куршумчета от патроните, а револверите турга под възглавницата му. Сам влиза в една бяла гугла през ноща, явява се пред другаря си. Медикът изважда револвера, извиква: ”Стой”! -и стреля, втори куршум също и т.н.,докато свършил всички изстрели. Другарят му върнал всичките куршуми, а докторът от страх умрял. Отива неговият приятел, какво да види – той от страх се посветил. Такова е положението на праведника: нему като му теглят куршум, той хване куршума и го връща назад, а който изпраща куршума, той умира от страх.
И тъй, нас не ни е страх от дяволския куршум. Тия куршуми са за ония, които ги хвърлят, а не за нас.
