<< Енциклопедичен речник

ХРИСТИЯНСТВО

Алтернативен линк

ХРИСТИЯНСТВО

Ние не притежаваме друга книга като Библията. На мнозина тя може да изглежда разхвърляна, съставена без определена система и безсмислена, но там се съдържат велики истини, които като възприемем, ще се възстанови хармонията в света.



Та казвам: ние не трябва да тълкуваме скриването на нещата от Бога в лош смисъл. Ако тази книга е отворена като един лист и достъпна за всички, знаете ли какво ще стане? Ще дойдат всички онези благообразни посетители, като золниците, големите мухи, ще оставят върху всеки лист на тази книга своите визитни картички и ще си заминат. Ще можем ли да четем след тях тази книга? Не, те тъй ще поставят визитните си картички, че трудно ще се чете. Следователно, за да се избавят от тези золници, мъдрите хора са намерили за добре да скрият всичко, да затворят тази свещена книга. Когато дойде онзи човек, който може да пази книгата със свещено чувство, със свещена чистота - нему е позволено за отвори книгата, да чете от нея и да разбере какво е писано във всичките нейни глави. Като я прочете, той пак ще я затвори.



Но да се върнем към нашата тема. Какво значение има Библията за живота ни? Тя има непосредствено отношение към живота, защото е излязла от опитността на хората и може да бъде използвана като такава. А опитността на цялото човечество е опитност на индивида. И тази опитност ние не трябва да пренебрегваме. Не трябва да мислим, че ще намерим нови и по-добри правила за живота. Принципите не са претърпели никакво изменение, а само нашето отношение спрямо тях.



Като четете Евангелието, вие се натъквате на някои неразбрани неща. За да ги разберете, трябва да работите с неизвестни числа. Защо? Защото много работи от Словото на Христа са пропуснати. За да ги намерите, вие трябва да познавате математическите закони и правила и с тях да откривате неизвестните. Както палеонтолозите по отделни кости на животни, съществували в предисторически времена, могат да възстановят цялото животно, така и вие, от известното, което ви е дадено от Словото на Христа, можете да дойдете до неизвестното. Когато изучава мистичната страна на духовния свят, човек работи с неизвестни числа. Като четете Евангелието, вие се спирате върху живота на Христа като главен обект. Защо? Защото животът на Христа представя сбор от живота на всички напреднали души, съществували преди него.



Христос казва: „Гладен бях, не ме нахранихте, жаден бях, не ме напоихте; странник бях, не ме приехте; болен бях, не ме погледнахте; в тъмница бях, не ме посетихте". Ония от вас, които нахранихте Христос, добре сте направили; ония, които сте Го напоили, добре сте направили; ония, които Го посетихте в тъмницата, добре сте направили. Каквото сте направили в името на Христа, добре сте направили.



Какво учение донесе Христос? Във времето, когато Христос се яви на Земята, светът имаше нужда от една трезва философия. Христос се яви в една епоха на насилие. Светът минаваше през една голяма криза и трябваше тази криза да се спре. Или другояче казано: в невидимия свят и страданията на Христа не са само Негови страдания, а една жертва, която цялото небе прави. Целият разумен свят, Бог, който е създал света, Той прави тази жертва. Тя е колективна жертва. Сега ние разбираме частично страданията на Христа. Има нещо велико в Неговото страдание. Ако всички християни имаха тази смелост, която Той имаше, ако всички можеха да страдат като Христа, на нас по-големи герои не ни трябват.



Христос се обръща към Своите ученици и им казва: „Не ви наричам вече раби, вие сте минали по този път, но ви наричам приятели, защото всичко, което чух от Отца Си, явих ви го". Какво е чул? За мощното, за великото знание в света, което и те самите ще опитат. Христос запозна учениците Си със силите на природата, затова при един случай те Го запитаха: „Учителю, според както ни научи, да снемем ли огън от небето, както направи Илия, да изплашим тия там?" Христос им отговори: „Този огън не е за сега. Вие ще снемете огън за сърцата на хората, а не отвън. Вътре в сърцата им ще внесете огън. Ако снемете този огън отвън, вие ще изгубите пътя си като ученици. Аз не съм дошъл да погубвам, но да дам живот, и то преизобилно."



Най-великият Дух на Земята, на Вселената е Христос. Не е имало случай, когато човек е в отчаяние, в безизходица, болен от тежка болест, да се е обърнал към този велик дух за помощ и да не му е помогнато.



Едно трябва да се знае: има ангели, които слизат на Земята или да изправят някоя своя погрешка, или с някаква специална мисия, с някакво задължение. И Христос, Синът Божий, дойде на Земята да изплати едно свое задължение, т.е. да изправи една своя погрешка. В какво седи пог-решката на Христа? Когато Бог създаде света, Христос помоли да се даде свобода на хората. В това отношение Той стана поръчител за свободата на хората, обаче те злоупотребиха с нея. Те не живяха както трябва, вследствие на което Христос трябваше да дойде на Земята да плати полицата, която беше подписал.



И действително, той доказа това. Онези, които живяха преди 2000 години, и сега са тук. И ще бъде тъй, както Христос каза: „Аз се родих, за да свидетелствам за истината". Бъдещето е негово, светът е негов, правдата е негова. Той е носител на великата Истина. И аз казвам: всички трябва да бъдем носители на великата Божия истина. Схванем ли живота така, ние ще го разберем в неговата пълнота, ще добием радост и веселие - ще живеем според Божията Любов. Тогава всичко в света се освещава. Слънцето, звездите - всичко в света е създадено за онези, които са родени, за да свидетелстват за истината. От това гледище хубавите, красивите неща са онези, които любят Господа. Затова Христос казва: „Отче, където съм Аз, там искам да бъдат и онези, които си ми дал". Къде ще бъде той? В царството на Любовта.



В Стария завет Господ казва: „Опитайте ме". Как? Първият опит, който можете да направите, е да вървите съобразно великия Закон. Когато Христос беше на кръста, каза: „Такава е волята Божия. Отче, на Тебе предавам духа си". Защо страда Христос? За да се изпълни волята Божия. Когато беше в Гетсиманската градина, Той каза: „Отче, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша! Ако Твоята Воля не е такава, аз съм готов заради Любовта да пренеса всички страдания." Това се отнася до всички. Дойдат ли страданията, ще кажете: „Отче, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша!" Ако не може, ще се молите и ще кажете: „Такава е волята Божия". Ако отгоре изменят, чашата ще ви отмине. Казвате: „Ами после?" Ще ви разпънат, като ви забият най-много четири гвоздея, повече не може. „Ами после какво ще стане?" Ще ви кажат да се отковете сами. И Христос се откова сам. „Как се откова?" Като излезе от тялото си и отиде при Никодим. „Кой поиска тялото на Христа?" Йосиф от Ариматея. Христос не искаше да остави тялото си на Земята. То беше живо. Той отиде да откове гвоздеите от тялото си и го възкреси.



Мнозина от вас сте заровени в гроба и викате, пъшкате под него. Казвам: дигнете плочата на вашия гроб и излезте! Като поставиха Христа в гроба, отгоре Му туриха плоча и голям камък върху нея. Той можа ли сам да премахне камъка от своя гроб? Не можа. Христос получи осемдесет хиляди удара от римските войници и четири големи гвоздея на ръцете и краката си, вследствие на което беше слаб сам да отмахне камъка върху плочата на своя гроб. Ангел дойде от небето да премахне камъка от гроба на Христа и Христос възкръсна. Днес и вие сте така слаби, както някога бе Христос; всички вие сте разпнати на кръста, имате гвоздеи на ръцете и краката си. Обаче между Христос и вас има една съществена разлика: Христос умря и възкръсна, а вие сте разпнати на кръста, но още не сте умрели.



Питам: защо невидимият свят позволи един от най-добрите, от най-силните хора в света да бъде бит, поруган и най-сетне разпънат на кръст? Защо трябваше този добър и силен човек тъй драматично и трагично да умре? Свещената книга казва, че така било писано - нищо повече. Не се знаят дълбоките причини защо и за какво става това. Някои казват, че то трябвало да стане, за да се спаси светът. Когато запитаха Исуса защо е дошъл, той не каза, че е дошъл да умре, а казва: „Аз се родих, за да свидетелствам за истината. И всеки, който служи на истината, ще бъде на моето място."



Когато казваме, че трябва да страдаме, знайте, че това не е нашата задача, това са външните материални условия на света. Ти си беден, пропадаш в живота, имаш трудности, страдания, хората не те разбират - това е външната страна от живота на Исуса. Когато той беше в Гетсиманската градина, молеше се на Бога: „Господи, ако е възможно, нека ме отмине тази чаша". Но тази чаша не се отмени - така беше отредено от невидимия свят, но отгоре изпратиха един ангел да му помага. Защо разпънаха Исуса? Защото не му изпратиха на помощ Любовта. Тя не взе участие в неговия живот, а там, дето няма Любов, става винаги разпъване. Защо страдат хората? Защото между тях няма Любов. Защо съществуват противоречията в света? Защото там няма Любов. Защо е създаден адът? Защото Любовта не е там. Защо е създадено небето? Защото Любовта е там. Някой пита: „Защо съм нещастен?" Защото нямаш Любов. Това не показва, че ти не я искаш - просто ти нямаш Любов. Следователно, където Любовта не взима участие, там има най-големи драми и трагедии. Някои казват, че Любовта създава драмите и трагедиите в живота. Не, това не е вярно. Любовта не създава драми и трагедии - създава ги надпреварването, състезанието за нея. Любовта създава навсякъде живот, светлина, мир, радост и веселие. Всичко обикновено в живота, на което хората искат да поставят името „Любов", не е Любов.



Това е колективното разбиране на съвременното човечество, което се е отклонило от правилния живот, от великия Божи закон, от Любовта. Защо е така? Защото Бог му даде възможността само да се разпорежда със своя живот. Хората си позволиха неща, което нито са писани в Божествената книга, нито се срещат някъде из аналите на природата. Днес всеки човек, всеки дом, всяко общество, всеки народ може да се похвали със свободата, която му е дадена от Бога. Същевременно обаче всички съвременни хора носят и отговорност за своите дела. Туй е, което те наричат съдба или карма. Има нещо, което мъчи всеки човек.



„Каквото вържеш на Земята, ще бъде вързано и на небето." Кое е онова, което като вържем на Земята, ще бъде вързано и на небето? Днес всички се запитват по този въпрос. И сега хората очакват да дойде спасението отвън някъде. Всички очакват да дойде Христос от небето, всички очакват да дойдат ангелите и светиите от небето. Вярно е това, така е, право е, но то е външната страна на въпроса. Ако можеше светът така да се спаси, ето, Христос дойде преди две хиляди години. Ако това верую е право, защо Христос, като дойде преди две хиляди години, не спаси света?



Ако разгледате резултатите на сегашното християнство, ще разберете, че има нещо криво в неговите методи. И наистина, стремежите на християните са прави, желанията им - също, но методите, които те прилагат, са криви. Вследствие на кривите методи християнството не постигна това, което можа да постигне. Християните възприеха методите на езичниците, с което внесоха големи заблуждения. Днес християните трябва да коригират своите метсщи за постижения. Задачата на християнството не седи в доказване съществуването на Бога. Още преди Христа гръцките философи се занимаваха с въпроса за съществуването на Бога. Задачата на християнството беше да се създаде връзка между всички души, да растат, да се развиват, да се освободят от ограниченията и от робството на греха. Друга главна задача на християнството беше повдигането на жената.



Сега вие ще ми зададете въпроса, ще ме питате: „Кажете ни как да излезем от това лошо положение, в което се намираме. Криза е, пари нямаме, гладни сме, къща ни трябва, обуща, дрехи трябват, въглища..." Съгласен съм, но ако държите старото учение, няма ли пак да ви трябват въглища? Казвате: „Ако ние следваме новото учение, какво ще придобием?" Съгласен съм, нищо няма да придобиете, но ако не държите новото учение, пак нищо няма да придобиете. Тогава казвам: по-добре моя минус, отколкото стария минус. По-добре учението на Исуса, отколкото учението на Илия и Мойсея. Ако искате да сечете горите, Мойсей трябва да ви дойде на помощ, да ви каже как да направите вашите бъчви. Но ако искате да възпитате вашите деца, потребен ви е Исус. Ако искате жена ви да се подчинява, да ви готви хубаво, потребен ви е Ипия и Мойсей. Там е законът, ще я накара. Но ако трябва да се роди син или дъщеря, потребно ви е учението на Исуса. Ако искате да станете генерал, да побеждавате света, трябва ви Илия и Мойсей, но ако искате да разберете защо е създаден светът, потребно е учението на Исуса.



Аз не препоръчвам на хората религиозен живот. Под „религиозен живот" разбирам външната страна. Религиозният живот трябва да бъде отмерен. А като говорим за духовния живот, то е същината на човека. Всяко едно същество е духовно по същината си. А религиозният човек трябва да изпълнява. Но ако цялото внимание на човека е погълнато от външната, обредната страна, погубва се вътрешната същина. Вие, като ученици, трябва да се пазите. Щом съзнанието ви се интересува само от външни форми, образува се едно вътрешно бълникане - човек става недоволен от себе си.



Вътре в човека има три подразделения. В православната църква има също три подразделения, които са измислени от хиляди, хиляди години. Това показва вървежа, развитието на човека. Първото отделение е за огла-шените, после - за верующите, и третото - за свещеника, който свещено-действа, разбира начина, по който да се служи на Бога. Попът е учителят.



Олтарът е мястото на учителя, който излиза оттам, турва огън и тамян в кадилницата, кади. Ако питате днешните попове защо правят това, защо кадят, те не знаят защо. Аз зная защо. Често и вие правите това, туряте тамян в кадилниците си и тръгнете да гоните дявола. Дяволът с тамян не се гони. Тамянът е само едно дезинфекционно средство. Когато гори тамянът, това показва, че вашето сърце трябва да бъде тъй горещо. Хубави миспи от сърцето ви трябва да излизат и да освежават атмосферата, в която живеете. Ако така кадите, вие добре разбирате символа на тамяна.



Туй, което Христос е учил, не се проповядва. Ако Христос дойде в съвременната култура, той ще се чуди на „гениалността" на хората - че от това, което той не е говорил, те са построили много работи, а от това, което е говорил, не са построили нищо. Ако дойде Буда, и той ще се чуди на будистите. Ако дойде Мойсей, и той ще се чуди. Всички учители ако дойдат, ще се чудят на „гениалността" на човечеството, че от нищо е създало нещо, а от нещо нищо не е създало... Някои ще кажат, че това, което днес става, е проповядвал Христос. Че досега никой не се е спрял да обясни стиха, който казва Христос: „Ако думите ми пребъдват във вас и ако вие пребъдвате в мене, Аз и Отец ми ще дойдем и жилище ще направим във вас и Аз ще ви се изявя". Ако е възможно да се изяви, какъв резултат ще има? Светлина ще имаме, топлина ще имаме, плодове ще имаме! Ако Слънцето грее, ако има съответствие на климата и растенията, ще има плодове! Но ако светлината не се явява, какви ще бъдат резултатите? Ще се яви оскъдност. Коя е причината за това ожесточение? Нима мислите, че днес християнските народи не са културни? Културни са, но те нямат по-добър закон, отколкото някога са имали. В приложение животът не се е изразил. Има нещо, което не е изпълнено, а трябва да се изпълни.



Ние трябва да изучаваме Христовото учение като една велика наука, а не като догма, защото догмата е буква, която стяга и спира напредъка. Формите и нормите трябва да се изменят съобразно нашата възраст също тъй, както се сменят дрехите на малкото дете според растежа му. Това значи да искаме от Господа дух съобразно нашата възраст. Когато дрехите са тесни, те стягат и затова трябва да бъдат разширени. Същият закон важи и за природата.



Христос е казал на своите ученици: „Не търсете слава от хората, а от Бога". А знаем, че Христос е дошъл, за да ни покаже истинския смисъл на живота.



За да можем да изпълняваме волята Божия на Земята, трябва да разберем основния принцип. Предназначението на човека е да разбере кои именно мисли и желания са съществени и кои могат да се реализират. Защото аз познавам мнозина християни, които проповядват Христовото учение, но като влязат в живота, започват да твърдят, че то е неприложимо. Законът обаче е един и същ - той има милиони приложения и затова не можете да намерите двама с едно мнение и с едно и също разбиране. Основният принцип е прост, но приложението му е трудно. Например как можете да накарате двама души да бъдат в съгласие? Много мъчно. Защото омразата и безверието създават отрицателни мисли, а понеже съвременните хора работят с отрицателни мисли, затова и резултатите не са сполучливи. Христовото учение не е само стремеж към Бога, най-важното в него е приложението. Защо вдигаме ръцете си, като се молим? Вдигането на ръцете ни към Бога означава съединение - като се съединим с Бога, приемаме сила. Дясната ръка се отнася към Божествената Мъдрост, а лявата - към Божествената Любов. Значи при вдигането на ръцете си ние се съединяваме с Неговата Мъдрост и Неговата Любов.



Христовото учение в света е учение за повдигане на човешката душа. Ние не трябва да разбираме Христа само като един реформатор. Като реформатор той е направил не само чисто външно преобразование, Христос е внесъл нов принцип в самата тъкан на света, едно ново съзнание. Христос е внесъл братството в света. В този смисъл, именно, Христос се отличава от всички. Християните се отличават с братство. Той казва: „Един е вашият отец, а всички вие сте братя". Християнството поддържа, че има само един баща, а всички други са братя - Бог е техният баща. Всички други неща ще дойдат от само себе си. А днес ние сме турили тия принципи на заден план, на заден план сме турили Бога, на заден план сме турили братството и искаме да получим крайните резултати. Кои са те? Да се поправи светът! Как ще се спаси светът? Светът се нуждае от една възвишена Любов, светът се нуждае от възвишени чувства, светът се нуждае от благородни постъпки!



Аз мога да ви държа проповеди като другите проповедници и да ви кажа: „Живейте според Христовите правила!" Според мене, за да ви кажа, че не живеете както трябва, аз трябва да ви покажа как трябва да живеете, да ви покажа един образец. Непременно трябва да ви дам един образец. Всички Учители, които са идвали в света, се отличават единствено по това, че са дали образец на хората как трябва да живеят. Христос се отличава по това, че всичко, каквото имаше, Той го даде, Той даде един образец. Той даде все опитани неща. Той казваше: „Това, на което съм научен, това и на вас говоря". Ако светът би тръгнал по пътя на Христа, най-малко 95 на сто от всичките мъчнотии биха изчезнали.



Кои са причините за нашето падение? Сега няма добър човек в света: и онзи, който плаче, и онзи, който се смее, и онзи, който говори добро, и онзи, който говори лошо - всички са под еднакъв знаменател. Като гледат един как е забогатял като търговец на кожи, всички го облажават, без да знаят, че неговото положение се гради върху кожите на хилядите овце, които е одрал. Търговецът казва: „Това е моя стока, спечелил съм си я". Възразявам: ти си квадратен лъжец и крадец, защото си придобил богатството на гърба на животните, като си одрал кожата им. Някой ще каже: „Това е моя къща, съградил съм я с труд, с пот на челото". Отговарям: направил си я на гърба на толкова хора, чиито кожи си одрал. Някой каже: „Това е мое тяло". Да ме простиш, не е твое тяло. Защото, за да се поддържа човешкото тяло, знаете ли колко същества страдат? Колко майки, бащи, братя, сестри са положили живота си за него! Затова вие нямате право да мислите, че това, което имате, е ваше. Според християнството, първото нещо, което трябва да имате предвид, е следното: да признаете, че всичко, което имате, не е ваше, а на Бога.



Когато някои говорят против мен, казвам: слушайте, това, което казвам, не е мое, аз не защищавам своя собственост. Този Бог, Когото аз зная, е много добър, но едновременно много строг. Той е толкова добър, че няма по-добър от Него, когато вършиш волята Му, но няма и по-строг от Него, когато не изпълняваме волята Му и вършим зло. В момента, когато кажем, че това тяло е наше, върху нас, върху децата ни, върху всички идва проклятие. Трябва да кажеш: „Господи, благодарим Ти, че си ни турил в туй Твое тяло". Така трябва да мислят всички. Все някой ни пречи, ние се хокаме хамалски и казваме: махни се оттук! Няма какво да се махаме. Аз често казвам, че съм готов да отстъпя, ако съм причина за вашите страдания; но да ви дам тялото си, това няма да направя, то не е нито мое, нито ваше - него ще предам на Господаря му; моя ум, моето сърце ще предам Нему; вие господари на тях не можете да бъдете. Това трябва да знае всеки ученик на окултизма, на теософията, на спиритизма, на мистицизма, на християнството, защото всички тези наименования изразяват една цел, представят онзи Божествен живот, който се проявява. Състоянието на духа е едно, а състоянието на душата - друго; състоянието на ума и на волята е едно, а състоянието на сърцето - друго; то са пет състояния, които се различават помежду си. Воля, сърце, ум, душа, дух са неща нам непознати. Туй, което знаем, то е, че страдаме. Усещаме само известни промеждутъци: понякога мислите ни са ясни, а понякога - тъмни; понякога умът ни се мени, понякога умът ни е ясен, понякога - тъмен; понякога чувствата ни са ясни, а понякога - тъмни; понякога имаме сила, а понякога - нямаме. Казват: имаме душа. Но какво нещо е душата? Туй, което чувстваме, е само проявление на душата.



Не само религията, но и науката може да ни спаси. Не мислете, че това е в противоречие с всичко, което съм ви говорил за науката. Ти може да имаш и храна, но с нея ти пак ще умреш. Казва се, че ако човек гладува, ще умре. Смъртта не идва от недояждане, а от преяждане. Всички хора умират, но никой не умира от глад - всички умират все от преяждане. Ето какво разбирам под „преяждане". След като си натоварил каруцата си повече от нейните възможности, като се счупи, тя вече не може да върви. Ти решаваш да не я товариш вече, но колата въобще не върви. Преставаш да ядеш, но след като колата ти вече е натоварена и счупена. Сегашното човечество - както индивидите, така и народите - все се осигуряват. Това е един обществен въпрос. Всички народи мислят, че ще дойде някаква опасност, и осигуряват своето бъдеще. По някой път имат известен разум, но обикновено постъпват безразборно. В известна степен и това е нужно. Но то в никакъв случай не е разрешението за един народ, който урежда своето бъдеще, нито за един човек, който урежда своето бъдеще.



Господ не може да премахне страданията, които ние сами сме предизвикали. Той казва: „Нека се върнат към вас!" Туй, което ние сме създали, то се притегля към нас. Туй дете, което си родил, то няма да отиде да живее при другите, то ще дойде при тебе. Ако си го родил добро, то такова ще дойде. Тъй седи животът. Животът, който Бог ни е дал, е един отличен живот. Ако нашият живот не е такъв, то се дължи на ред причини или във физическия свят, или в духовния свят, или в Божествения свят, или пък на нашето неразбиране. Трябва една по-умна философия за съвременния живот, за да се избавим от тези несносни страдания, които идат. Ние сме в преддверието на още по-големи страдания, които вече идват. Вяра трябва! Зима иде и вие казвате: дърва трябват, въглища трябват, двойни прозорци трябват, юргани трябват. Сега, преди да е дошла още зимата, вие си набавете тия работи. Дебели дрехи ви трябват, обуща, въглища ви трябват, дебели чорапи. Но три месеца като минат, и зимата ще се свърши. Тя ще си отиде и тогава ще дойде пролетта. Вие ще излезете навън и ще благодарите на Бога за добрините, които идат. След големите страдания ще дойде царството Божие между хората и тогава всички ще бъдете радостни и весели. Кога ще бъде това? Когато стане.



Хората имат два възгледа за света. Според едни, светът е една придобивка и те се стремят да завладеят света. И затова цитират стиха, че Бог е направил света и дал власт на човека да го завладее. Но те са изпуснали предвид по какъв начин може да се завладее земята. След като страда, Христос казва: „Дерзайте, аз победих света!" Там не се казва, че Христос е завладял света, а че е победил света; знаете каква история беше, докато победи света. За да се завладее света, трябва да стане една война още по-страшна от тази, която сега се готви. Не е лесна работа да се завладее светът. За да се победи светът, трябва да дойде един човек съвършен като Христа и без всякакви оръжия да го победи. Биха Го, плюха Го, туриха Го на кръст и най-после Той каза: „Победата е моя". Как можаха тогава да повярват, че този човек ще победи света? Кой би могъл преди две хиляди години да повярва, че Христос ще победи света? Обаче днес вярваме, че светът е почти победен. Светът не е завладян, но е победен. Под думата „завладян свят" разбираме такъв свят, в който да има ред и порядък, в който Любовта да управлява като закон. Едно от големите противоречия при създаването на света е, че се явяват две противоположни течения. Така поне говори окултната наука. Аз ви предупреждавам, че това е наполовина вярно, но го приемете, за да имате възможност да си съставите ваше мнение по въпроса. Някои хора поддържат, че според едното течение светът трябва да се управлява със строгост, със сила, а според другото, че светът трябва да се управлява с мекота. Първата епоха от създаването на света беше епохата на меко управление. Това бяха хората, които живееха в рая. Те управляваха за малко време и после казаха: „Така не може светът да се управлява". Тогава им дадоха един закон, но те не го изпълниха. След съгрешаването на Адам и Ева като видяха, че с мекота не може да се управлява, божествата от невидимия свят дадоха управлението в ръцете на онези, които казват, че с насилие, със строгост трябва да се управлява. И сега целият свят се управлява от хората от втората категория. И тяхното управление е вече към края си. Те направиха много повече и много по-големи погрешки от първите.



Трябва да знаете, че в света всички блага и добрини са резултат само на добрите хора. Лошият човек богат не може да стане, той е богат временно, лошият човек учен не може да бъде, лошият човек философ не може да бъде, лошият човек поет не може да бъде - може само временно. Временно има учени, но малцина са ония, чието име надживява всички векове. Вземете името на египетския мъдрец Хермес. И досега изумява неговото учение. Този учен човек е казал такива свещени мисли, че сегашните учени хора едва сега засягат туй, което Хермес е разкрил преди четири хиляди години. Творчески ум е имал. Ние питаме, защо е трябвало да казва неща преди четири хиляди години, след като хората едва днес започват да ги разбират? Египтяните ни най-малко не разбраха тези неща. Учените хора, жреците, ги разбираха, но не бяха в състояние да ги проповядват - и мъдростта свършваше с невежество. Казваха, че боговете екзекутират хората с гърмове. Това е въпрос. Как сега ни поразяват „боговете"? Сега ти теглят един куршум, гръмнат те. Някъде падне бомба. Това не е гръм от Бога, това е гръм от хората - гръм на греха. При Божия гръм има живот; в човешкия гръм има смърт. Когато Бог умъртвява един човек, той го умъртвява, за да го съживи; когато един човек умъртвява друг човек, какво става тогава?



Представете си, че някой е заградил един планински извор и е турил надпис, че този извор е негов. Представете си, че той взема по един лев за десет килограма. Като вземеш сто килограма, ще платиш десет лева. Питам: ако господарят го няма там, а аз отида да си наточа вода и си замина, без да оставя нищо, какво престъпление съм направил? Господарят не произвежда водата! Той е заграбил тази вода и няма право да тури никаква ограда - тази вода не може да остане там! Въздухът и водата не познават международни граници, те са общи за всички държави. Дунавът минава навсякъде - минава и през българската държава към Черно море по своя път. Той не признава никакви граници. Могат ли да кажат: „Дунав е наш"? Кой може да тури граница на въздуха и да каже: „Този въздух е наш" - английски ли е, или е френски въздухът? Кой може да тури граница на светлината и да каже: „Тази светлина е българска"? Има неща, които нямат патент. Никой няма право на тях. Международни са те на Земята. Ако земята е българска, то водата е международна, въздухът е международен, светлината е международна, човешката мисъл е международна. Ето, така трябва да се разбира Христовото учение!



Съвременната философия седи в това, че всички оценяват само умрелите хора, затова тя е култура на мъртвите. Христа днес оценяват. Хиляди църкви има съградени в Негово име. Всички Му палят свещи и кандила, но каквито престъпления и да се вършат днес, все в Негово име се вършат! Той все мълчи... Затова Христос е добър, идеален, защото никога не протестира. Ако Христос живееше днес на Земята, щеше да влезе в противоречие с онези, които вярват в Него. А сега всички цитират: тъй казал Христос, иначе казал Христос. Да, понеже е умрял. Но какво е мислил този учен човек, какви са били Неговите дълбоки възгледи за живота, те не искат и да знаят. Всички разглеждат повърхностно нещата.



Хората казват: „Защо Господ, като е всемогъщ, не оправи света?" Как да го оправи? „Онзи, който лъже, да му изсъхне езикът; онзи, който краде, да му изсъхне ръката." Ами тогава ние щяхме да имаме един свят само от неми и сакати. Как мислите, щеше ли да ни бъде приятен такъв един свят само от недъгави хора? Господ обаче дава диаметрално противоположно управление, върви по обратния на този процес и казва, че който иска да бъде господар, трябва да бъде слуга. Тоя процес се състои в следното: силните хора искат обикновено всички реки да се вливат в тяхната река; в доброто обаче процесът е тъкмо обратен - Господ се разлива в малки рекички и наместо Той да ги управлява, оставя те сами да се управляват. Може да направите един малък опит във вашия дом, да излезе от вас мисълта вие да управлявате: турете си на ума да станете слуга, да станете слуга зарад Господа. И тогава ще слезете на мястото на Господа. Търсите Господа на небето, но Той не е там; когато вие пъшкате и страдате, Той е във вас. И туй, което хората наричат растене, напредване, то е, че в този процес работи Господ. Той е най-добрият работник.



И тъй, от начина на храненето и от живота, който човек води, може да се определи колко години неговата кола, т.е. неговото тяло ще му се подчинява. Това зависи и от разумността на човека. Който не живее разумно, той е осъден на преждевременно остаряване; когато човек остарее, краката му отслабват и се отказват да му служат. Такъв човек се намира вече в зависимост от другите хора и често става играчка в техните ръце. Според новото учение на човека е определено да живее 120 години и до това време да си служи сам, да не се нуждае от ничия помощ. Човекът на новото учение не трябва да боледува. И като дойде време да замине за онзи свят, той пак трябва да бъде здрав, да не е боледувал. Заминаването на човека за онзи свят трябва да бъде като заминаването му от един град в друг ипи от една държава в друга. Днес някой заминава за онзи свят, след като е боледувал дълго време, след като са изхарчени за него 20-30 хиляди лева и в края на краищата продължава да смущава близките си и от онзи свят. В такъв случай по-добре е било да не заминава, но да остане да живее още на Земята. Следователно на ония, които мислят да ни смущават от онзи свят, казваме: „По-добре останете на Земята да си поживеете още, че тогава ще ви изпратим на онзи свят. На Земята ще посещавате театри, концерти, балове - каквото пожелаете. Освен това, ще имате хубави къщи, хубави дрехи, от всичко ще бъдете задоволени." Бог е създал света тъкмо за тези хора. Този свят не е създаден за праведните хора, но за грешните, да не смущават праведните, да не пречат на работата им. И наистина, на грешните хора са дадени много блага, да ядат и да пият, да не правят престъпления. Въпреки това, на Земята пак стават престъпления. Това се дължи на недоволството на грешните хора. Праведните, добрите хора на Земята са малко. Ако погледнете с окото на ясновидеца, ще видите каква малка част от хората светят, т.е. изпускат светлина. По-голямата част от хората на Земята са грешници. За да ги задоволи, Бог им е дал безброй блага - ядене, пиене, къщи, ниви, богатство, само да не вършат престъпления. Наистина и това е култура, но култура на грешни хора, която е временна, а не вечна. Без тези блага, без тези удоволствия, животът на Земята щеше да бъде още по-лош, с повече нещастия. При това положение тия хора не могат да се обърнат към Бога. Те трябва да минат през големи страдания, да се пробуди съзнанието им и тогава доброволно да потърсят Бога. Нека всеки се определи към кои спада - към светлите или не.



Най-важните книги сега се пишат. Следователно, когато аз ви говоря за познаването на истината, говоря за една книга ненаписана. Вие може да ми цитирате какво нещо е истината, но за истината никой досега не е дал определение. Хората са определили какво нещо е фактът, но фактът, това не е истина. Хората понякога определят вероятните работи като истина. Но вероятните работи са от съвсем друга категория, от съвсем друга област. Всичките хора се спират и казват: „Кажи ми истината". Но човек, който не познава своята храна, всякога ще боледува. Трябва да познаваш храната си, или онази храна, която е необходима за здравословното състояние на тялото ти. Ако ти не познаваш своите приятели, всякога ще се натъкваш на мъчнотии. Ако ти не познаваш майка си и баща си, всякога ще се натъкваш на мъчнотии. Ако познаваш баща си, ти ще бъдеш свободен.



Съвременното общество е високо напреднало само в механично отношение, а в духовно то е твърде изостанало. Сегашната култура подготвя пътя на една нова култура. Затова не трябва да се мисли, че този свят е лош. Напротив, по отношение на Бога всичко е добро. Ние трябва да се стремим към усъвършенстване, без да правим компромис между доброто и злото - да бъдем или на страната на доброто, или на страната на злото. Тези два принципа могат да бъдат примирени само от Бога, но как ще стане това, не знаем. Това е велика тайна, за която никой нищо не знае.



И тъй, главната мисъл, която трябва да остане в умовете ви, е всеки ден да откривате в себе си по една нова черта, която Бог първоначално още е вложил в душата ви. Не можете пи да откриете такава черта в себе си, вие се лишавате от благата на живота.



Щом се докоснем до Библията, разбираме, че тя е една книга, излязла от опитността на вековете, и истините в нея са изкристализирали от тези опитности.



Моят възглед е, че Бог съществува във вид на два принципа. Всички души съществуват в Него и притежават известно съзнание и тези души са, които заставят Бога да твори света. Нека дойдем до първоначалното състояние на света, на материята. Няма съмнение, че при това първоначално състояние материята е била съвършено прозрачна, а в такава прозрачна среда нищо не може да се обособи. Следователно Бог е трябвало да видоизмени първоначалните вибрации на материята и да я сгъсти. За това как е създаден светът, съществуват различни възгледи. Ето какво аз мисля по този въпрос: цялата Божествена енергия се движи по една права линия. Следователно от това движение не може да се получи един и същ резултат, но понеже Бог променя посоката с пречупване линиите на движението под един определен ъгъл, те започват да се кръстосват, възниква едно спираловидно движение на материята, като по този начин се образуват отначало великите светове, а след това по-малките слънца, които постепенно са изгубили своята светлина и са станали като нашата Земя, на която могат да живеят хора. Разбира се, за този процес са били нужни милиарди години, за да се подготви еволюцията на една бъдеща Вселена.



Сега нека се върнем към отношенията в света. Всичко в света - огънят, цветята и водата са все предмети на туй училище, наречено свят. В него няма нищо без съдържание. Така, ако сте в състояние да възприемете вибрациите на цветето, вие ще можете да се вслушате в гласа му и ще чуете неговата история, защото и цветята имат толкова съзнание, колкото и ние в нашия свят. Както ние гледаме на цветята, така и напредналите духове гледат на нас.



Така е и с мислите, и желанията. Колко от вас са господари на своите мисли и желания? Мнозина ще кажат, че са господари, но щом ги поставят на изпит, сами ще се убедят в противното. Следователно на такъв човек, който не е господар на мислите и желанията си, не може да се даде свобода на действията, защото ще се увлече и ще направи големи пакости. За него ще настъпи това, което се нарича страшен съд. Това се отнася за тия, за които ще настъпи Божествената нощ от 12 милиарда години, докато настане Божественият ден. Това е, от което една душа трябва да се бои. Действията на Бога са разпределени с математическа точност и никога не се повтарят. Ако една душа изостане в развитието си и дочака Божествената нощ, условия за нейната еволюция ще й се дадат отново чак след като тази нощ премине.



Духът Елохим, Който е Божий помазаник, е ръководител на българите. Той е ангелът, който е поставен от Господа да води българския народ и цялото славянство. Той е ангелът на Завета, Господ, Комуто българите дължат своето политическо освобождение. Да, българите дължат много на Елохима. И Той ще се яви между славяните, но те няма да Го разпънат както евреите.



Ясно е казано, че Господ има много имена. В еврейския език например Той има 34-35 имена. И когато ние призоваваме Христа под името Исус, това означава, че трябва да се научим на търпение. А под сегашното си име, Христос е Син Божи.



Други пък запитват кой е правилният начин на молене, къде трябва да се събираме за молитва или за решаване на някои въпроси. Казвам: вижте де се събират птиците! Те правят своите срещи и събрания във въздуха. Съберат се много птици, разменят си някои важни мисли и после се разпръсват. Вие не можете ли като птиците да правите вашите събрания във въздуха? Същият въпрос зададе една жена самарянка на Христа преди две хиляди години. Тя Му каза: „Господине, гледам, че Ти си пророк. Бащите ни в тази гора се поклониха, а вие казвате, че Ерусалим е мястото, дето трябва да се кланяме". Казва й Исус: „Иде часът, когато нито в тази гора, нито в Ерусалим ще се поклоните на Отца. Но иде време, и сега е, когато истинните поклонници ще се поклонят Отцу с Дух и Истина; защото Отец таквиз иска поклонниците си. Бог е Дух и които Му се кланят, с Дух и Истина трябва да Му се кланят." Истинското служене на Бога не е във външната форма, не е във физическото. По отношение служенето на Бога трябва да Му се поклонят с Дух и Истина!



Отворете очите си към Бога. Няма същество по-умно, по-добро, по-чувствително, по-отзивчиво от Бога. Никакви ангели, серафими, херувими не могат да се сравняват с Бога. Някой казва: „Че този Господ с мене ли ще се занимава?" Като нямате вяра в Него, вие му причинявате страдания. Знайте, че Господ се занимава и с най-малките същества, и тях чува, та вас ли няма да чуе? А хората на XX век държат очите си затворени и се лишават от Божествената светлина. Ако ние живеем в една изба десетки години, ще има много болести. Аз взимам това не само на физическото поле, но и в духовния свят, където причините са едни и същи. Молиш се на Бога, но не излизаш от избата си. Първото нещо е да отвориш очите си към Бога. Ще кажеш: „Не зная какво е Бог". Това не е важно. Аз може да не зная какви са елементите на Слънцето, но излагам гърба си към него и се ползвам от лъчите му. Човек, колкото и да е лош, ако е тръгнал към Бога, и малко да мисли за Него, е спасен. Знайте, че в това учение, за което ви говоря, човек не погива. Ако изгубите ръцете, краката, очите, ушите си, и тогава няма погиване.



Чудното е, че съвременните хора, не всички, но някои от тях, когато е дошло християнството, те са мислили и мислят, че то може да се усвои по един много лесен начин. Не. Принципите на християнството изискват цял един живот, за да се приложат. И не е достатъчно само да се приложи едно учение, но резултатите, които се добиват, трябва да се запазят. Всички говорят за хубавия глас на една певица, която е родена така, има отличен глас, но ако тя не пази своето гърло, ако обича да яде люто, да пие студена вода, да бъде немарлива към гърлото си, мислите ли, че задълго ще запази своя хубав глас? По същия начин и човешкото сърце трябва да се пази. Някои казват, че човешкото сърце било развалено и следователно няма какво да се пази. Когато един човек се обърне към Бога, неговото сърце се обновява. И ние говорим за тези сърца. Искате да вървите из пътя и да прилагате вече. Добре, сърцата ви са обновени. Питам: тия обновени сърца, ще ги изложите ли на тази външна промяна? Пазене трябва! То вече е наука.



Само онзи може да служи на Бога, който има Любов към Него. Ще кажете, че се разкайвате, че се молите. Това не може да ви спаси. Години усилена работа се изискват от човека, за да дойде той до дълбоко, вътрешно разкаяние и да започне да работи за Бога. Иначе никакви молитви няма да помогнат. При това положение никой Учител в света не може да ви изкупи. Вие сами трябва да се изкупите, сами трябва да дойдете до разкаяние. Всичко това зависи от вас. Понякога сърцето на човека се смекчава и после отново се втвърдява. Тази мекота не може да подкупи небето. Мекота, която се крепи на материална основа, е временна. Друга мекота на сърцето се изисква от човека - мекота, основа на която е Любовта. Мнозина употребяват напразно името Божие. Две думи кажат и ще споменат това име. Не, Божието име с Свещено и само онзи може да го изговаря, който върши Неговата воля. Дръжте това име дълбоко в душата си, ако искате да се повдигнете.



Дръжте името Божие свещено в душата си и всякога си спомняйте за благата, които Бог ви е дал. И в миналото, и в настоящето вие сте поставени при условия да познаете великата Любов към вас и да Му благодарите. Здраве, сила, богатство, щастие - Той всичко ви е дал. На вас остава само да благодарите, да учите и да славите Бога. И в богатство, и в сиромашия, и в здраве, и в болест, и в щастие, и в нещастие. Той всякога е бдял над вас и ви е утешавал с думите: „Идете да работите, Аз съм с вас!" Бог не желае да загине нито едно от Неговите чеда. Обаче който не изпълнява волята Му, той ще страда, не поради желанието на Бога, но понеже нарушава основния закон на живота - законът на Любовта. Който изпълнява волята Божия, той ще реализира благородните желания и копнежи на душата си и ще се повдигне. Той ще представлява желязо, нагорещено до хиляда градуса. В тази температура ще изгорят всички недоразумения, нещастия, болести. Само при това положение човек ще изпита дълбоко в душата си вътрешен мир и спокойствие. Той ще разбира страданията на хората, ще им помага, ще им посочва пътя, който води към необятния свят на великата Божия Любов.



„Всичко, което поискате в Мое Име, Аз ще го направя." Може ли Земята или Слънцето да пропаднат, когато законът владее? Те ще съществуват дотогава, докогато Той държи юздите в ръцете си. Може ли една душа да пропадне или да изчезне, докато Господ царува? Може ли тя да се отдалечи и пропадне в бездната, докато той държи нейните съдбини в ръцете си? Не! Както всеки свят се създава за целта си - да се насели и да даде място на живота да се развива, така и всяка душа, сътворена от Бога, се ражда, за да даде място на Неговото съзнание да се облече в нея. Както световете служат за живота на душите, така и животът на душите служи за Божието съзнание. Както душите се въплътяват в световете, така и Бог се въплътява в душите и проявява Своя Дух. Няма причина, която би могла да ви застави да се плашите или боите от някого. Вие не сте длъжни никому, освен на Бога. Всичко, което сте придобили и което притежавате, е Негов дар. Следователно гледайте да го употребявате за добро както за себе си, така и за другите. А Бог, Който живее във вас, ще ви научи на всичко, което е най-добро и най-правилно. Той ще ви покаже Своя път и начина, по който да проумявате делата Му. Вътрешните смущения в душата ви са предвестник, че времето на обновлението ви е близо. Когато малкото дете в утробата на майка си започне да се движи и да усеща, че мястото му е станало тясно, това вече е признак, че е дошло времето за неговото освобождение - още малко и ще се чуе радостният му глас вън, в широкия свят. Така и вашата душа вече не може да бъде задоволена от нищо друго, освен от Бога.



Но за да се предаде реалност на живота ви, трябва да влезете в съюз с Бога и всецяло да му се отдадете. И тогава вечната Любов може да роди нещо ново за вас. Ето в това преддверие на Божия дом ви очаква това, което желаете. Бог ви чака на небето и ви призовава в Своето общение.



Да, лицето на Господа е повече от всичко видимо. Слушайте този вътрешен глас. Господ има да стори нещо за вас. Ръката му се простира и Той ви извежда веднъж завинаги от това място и ви отвежда там, където Той желае. Дните на робството вече са преминали. Пред вас лежи обетованата зема, в която вие влизате. Сам Господ ви въвежда там и Той ще бъде винаги с вас и вие няма да бъдете никога лишавани от Неговото присъствие. Стойте сега и слушайте какво Бог ще ви говори. Стойте и четете това, което ще пише. В това, което ще чуете, и в това, което ще прочетете, е животът. Но блаженството ще придобиете в това, което ще видите.



И така, първата стъпка е слизането, втората е, която сега минаваме, а третата стъпка е Любовта. Тези три стъпки в християнството съответстват на седем стъпки. Първата стъпка е пътят към обръщането, което значи да се измени посоката на движението. Втората стъпка е покаянието, или преглеждането на стари сметки, т.е. да си признае човек, че е поел известно задължение, което трябва да се изпълни. Третата стъпка е спасението, т.е. придобиване здраве на душата. Четвъртата стъпка е възраждането, петата стъпка е новораждането от Дух и вода. Всички, които са родени в Христа, вече не грешат, защото у този, който притежава новия зародиш, тъканите са се изменили. У вас може да се роди мисълта: „А ние от кои сме?" Но това да не ви плаши, защото щом у някого има стремеж, това показва, че той върви напред. Шестата стъпка е посвещението. В сферата на това състояние се намират така наречените НоШпез Реор1е (хора кротки и смирени, разпръснати из американските църкви, за които може да се каже, че в духовно отношение те са тяхното украшение). Седмата стъпка, това вече е възкресението.



Като премине човек тези седем стъпки, той вече е готов за Небето. Сега, тези седем стъпки се делят на 49 други стъпки, т.е. всяка от тях се разделя по на седем стъпки. Така че има седем пъти по седем, 49 стъпки, по които трябва да се възкачите, за да възлезете при Бога. Виждате, че числото 49 е съставено от числата 4 и 9; събрани заедно те дават числото 13, което показва цялото развитие на човечеството. Но за да се изминат тези 49 стъпки, нужни са милиарди години.



В пьрвите четири от тези седем стъпки на християнството човек еволюира, страда, а в другите три се възражда, т.е. в четирите човек страда, а в трите си почива. Има и други стъпки за четирите полета. И те са 28 стъпки - за всяко поле по 7. Те също извеждат до Бога, но изискват милиарди години, докато се стигне до Него.



Има хора, които не знаят да ядат. Една свиня като си тури муцуната в коритото, не я вдига вече. Това е най-лошото ядене. Ти като глътнеш една хапка, ще благодариш на Бога; после втора хапка, пак ще сдъвчеш и ще благодариш и т.н. А пък сега като ядеш, ти плющят ушите. Това бързане предизвиква болест. Яденето е дадено като метод за възпитание. Понеже Бог е скрит в житото и ти като благодариш, Бог ще се отвори и ще ти даде благословение. Бог е в хляба. Ти постоянно молиш Христа да дойде да го видиш. А като дойде Христос в хляба, ти гледаш как по-бързо да се отървеш от него, остатъка изхвърляш. Там, където Христос идва, хората го отхвърлят, а там, където Христос го няма, хората го търсят. Христос никога няма да дойде там, където хората го търсят. Казано е: „Аз съм живият хляб и който го яде, ще има живот в себе си". Ще държите тази мисъл в ума си ден, два, три, месец и тогава тя ще израсне в тебе, този хляб ще се разраства в теб.



Христос казва: „Ако не ядете плътта Ми и не пиете кръвта Ми, няма да имате живот в себе си". Значи, това е живото дърво, от което като ядеш, ще оздравееш. Като приемеш от неговите мисли, ти се посвещаваш, като възприемаш от неговите чувства, ти се облагородяваш, ставаш силен, като знаеш как Той постъпва и като постъпваш като Него.



Да придобиеш вяра, това е постижимо. Да усилиш вярата си, и това е постижимо. Искате да станете набожни. Това е най-опасната работа. Няма по-опасно желание за човека от това, да стане набожен - все едно е да отидеш на Слънцето, да опиташ температурата му и да се върнеш на Земята с нови придобивки. В сравнение със Слънцето, Земята е много ко-ристолюбива. Върнеш ли се отново на Земята, ще започнеш другояче да мислиш, преврат ще стане в тебе.



Има три пътя, които можете да следвате - пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и пътят на Истината. Това е Тесният път на Живота. Христос казва: „Малцина са, които ходят в тесния път". Обаче всички могат да ходят в пътя на Любовта. Ако не можете да ходите в пътя на Мъдростта, влезте в пътя на Любовта. Ако не можете да влезете в този път, влезте в пътя на Истината. Значи, пътят на Любовта, Мъдростта и Истината, това са трите пътя, по които трябва да вървите. Не се сърдете, че някой не върви в пътя, по който вие вървите. Вървете напред. Резултатът и на трите пътя е един и същ; има разлика само в извивките, които всеки път прави. Това е учил Христос, когато е бил на Земята; това учи и сега. Ако не можете да разберете земните работи, как ще разберете небесните? Ако не разбирате лесното, как ще разберете мъчното?



Съвременните хора се нуждаят от нови разбирания, които създават нови отношения, ново верую. Днес всички казват, че вярват в Бога. Каква вяра е тази, която не прави никакви жертви? Някой казва, че е готов да се хвърли от канара само да докаже, че вярата му в Бога е силна. Лесно се говори, но всичко, което се говори, не може да се изпълни. От човека се иска разумна, а не безразсъдна вяра. Когато Сатаната изкушаваше Христа, той Го накара да се хвърли от храма да види дали наистина ангели ще го поемат, да не счупи крака си в камък, според казаното в Писанието. Христос не се поддаде на изкушението и отговори: „Махни се оттук, не изкушавай Господа!" Ако е въпрос да опитваме Господа, нека пръв се хвърли онзи, който изкушава другите. Разумен трябва да бъде човек. Да се хвърли човек от канара за Господа, това е вътрешен процес. При известен случай човек може да падне от канара и да остане неповреден. Това се постига чрез изменение тежестта на тялото. То се дължи на физически закони, които хората още не познават. Следователно всяка постъпка трябва да бъде разумна. Ако е за придобиване на някаква опитност, има смисъл човек да се хвърли от канара. Но ако при това хвърляне се убие, той изкушава Господа. Такова хвърляне е неразумно, в него няма никакъв смисъл.



Всички трябва да се научите да се самоконтролирате. Вие нямате самообладание. За един християнин самообладанието е едно необходимо качество, защото без него той нищо не може да направи. Човек, който не се владее, е разбита къща - разнебитен мозък, разстроен организъм. Самообладанието е качество на душата; то е признак на една висша интелигентност, с която сме свързани с твърда и непоколебима вяра. Когато сме в пълно съгласие с Бога, тогава сме и в пълно самообладание. Но когато се засягаме, значи, че сме честолюбиви. Честолюбието е отрицателна черта.



Самообладанието е едно много важно качество, което трудно се придобива. Човек, който има самообладание, е тих и спокоен, не се сърди никому, от всяко страдание извлича поука и вече знае как да постъпи следващия път. Нашето самообладание се поставя на изпитание с мъчнотиите в света. Аз наблюдавам София, как в първите дни на всеки месец хората са бодри и весели, защото са си получили заплатите, но към средата на месеца те вече са унили, загрижени и улиците са празни.



Новото учение изисква от всички да имате един център, на който да разчитате - висшето Божествено съзнание, което винаги е будно. Ако обичате Бога както трябва, то всички ония души, свързани с Него, ще ви се притичват на помощ в трудни моменти на живота ви и ще задоволяват нуждите ви.



Християните казват, че преди две хиляди години Христос пролял кръвта си за човечеството. Наистина, проля се Христовата кръв и отиде в земята. Ако хората се бяха присадили с кръвта на Христа, светът щеше да бъде друг. Питате, ще дойде ли Христос втори път на Земята. Ще дойте, но чрез живото Слово. Вярно ли е това? Ако обичаш Христа, вярно е. Ако си свободен, вярно е. Ще кажете, че и вие имате опитности от духовния свят. Дръжте опитностите си, те ще ви ползват. Казвам: има изключителни опитности, които се случват само веднъж в живота на всеки човек. Само веднъж можеш да видиш Христа. Казано е в Писанието: „Които чуят гласа Ми, ще оживеят". Тоя глас е като слънчевия лъч - това е отличителното му качество. И растението като чуе тоя глас, изниква, нагоре расте. Когато човек чуе тоя глас, светла мисъл прониква в съзнанието му и благородно, Божествено чувство в сърцето му.



Казвате: „Дано дойде Христос, да Го видим, да оправи света". Представи си, че Христос е дошъл, но ти си сляп, не Го виждаш; ти си глух, не Го чуваш; обонянието ти е притъпено, нищо не възприемаш от външния свят; езикът ти е болен, не можеш да ядеш; краката ти са слаби, не можеш да ходиш; ръцете ти са болни, не можеш да работиш. При това положение каква полза ще имаш, че Христос е дошъл? Христос е дошъл, но не можеш да учиш.



Мнозина запитват: „Коя религия е права?" Това не ме интересува. В даден случай аз се интересувам от въздуха, който има отношение към мене, към който и аз имам отношение. Интересува ме светлината, която има отношение към мене, към която и аз имам отношение. И вие се интересувате от светлината, която се интересува от вас; от топлината, която се интересува от вас; от силата, която се интересува от вас. Не се интересувайте от далечни, отвлечени неща за вас. Коя религия е права - оставете тия работи! Религиите нека живеят за себе си. Отива един свещеник, с китка босилек в ръка, в един дом да ръси. Домакинът му казва: „Дядо попе, не искам мене да ръсиш; детето ми е болно, него поръси. Нали носиш здраве, поръси детето ми да оздравее. Колкото искаш, толкова ще ти платя." И на вас казвам: като тръгнете със своята босилекова китка да ръсите, търсете болни хора, на тях да помагате. Като оздравеят, те сами ще ви намерят. Няма човек в света, на когото да направите добро, да не се отплати. Всички хора имат благородни черти. Всички души се отплащат за доброто, което им е направено. Нека това ви насърчава.



Да мислим добре за ония, за които Бог мисли добре. Бог, Който живее в нас, мисли добре за всички. Да поддържаме Неговата мисъл в нас. Да поддържаме Неговата светлина в нас. Да поддържаме Неговата топлина в нас. Да поддържаме Неговата сила в нас. Това е реалното, това е новото верую. „Каква ще бъде новата религия?" Любовта. Обич към Любовта, от която животът произтича; обич към Мъдростта, от която знанието иде; обич към Истината, от която свободата иде. Що е Истина? Истината е свят на безсмъртие. Любовта е свят на безсмъртие. Мъдростта е свят на безсмъртие. Това е блажен свят, в който няма смърт. Щом влезем в обикновения живот, там има възможност за проява на смъртта. Божественият живот не носи смърт, но човешкият живот, в който не са спазени великите закони, носи смърт. Смъртта винаги ограбва човека. Христос, Който беше много богат, всичко раздаде - обраха му и последното, което имаше.



Казвате: „Да дойде Христос втори път на Земята". Христос не иска да дойде втори път между хората да Го оберат. Като оберат човека веднъж, няма смисъл втори път да го обират. За да слезе Христос на Земята, трябва да имаме Любов. Ако не сме готови да любим Христа, да Го виждаме във всеки брат, във всяка сестра, във всяко дете, как ще дойде Той? Христос пострада веднъж. Защо? Не Го обичаха хората. Кървава пот потече от Него. Всички хора страдаме, носим дял от страданията на Христа. Целият свят днес пролива своята кръв. Милиони хора умират. Милиони килограми кръв е пролята. Да не съжаляваме за това. То е неизбежно. Всичката пролята кръв е събрана, капка от нея не отива напразно. Тя ще се употреби. Казано е в Писанието: „Съблазните неизбежно ще дойдат, но горко на оногова, чрез когото дойдат". Кръвта е пролята, но горко на ония, които станаха причина да се пролее. Аз държа за оная кръв, която изтича преждевременно. Докато не се свърши работата, кръвта трябва да е на мястото си. Казвам: пазете вашата кръв да свърши работата си добре. Пазете вашите хубави мисли, да свършат работата си добре. Пазете вашите чувства и постъпки, да свършат оная благородна работа, за която сте дошли на Земята. Пред вас ще се отвори един велик свят, да влезете в него. Той е светът на децата. Всички имате тая възможност. Ако не станете като децата да минете през Божествената сила, вие нямате истинско разбиране. Ползвайте се от Божествената сила. Всички имате нужда от нея.



„Да намерим Христос!" Какво представлява Христос? В най-широк смисъл Христос е онзи принцип в света, който отхранва нещата, който развива техния живот, развива тяхната интелигентност, пази равновесието. И когато ние правим престъпления, с това нарушаваме Божественото равновесие, защото се връщаме отново там, откъдето идем.



Как да намерим Христос? Ами че какво представлява онзи тих шепот, който често долавяте? Това е Христос. Той често ви шепне, но вие не го слушате. Когато Христос ви заговори, вие ще усетите това във вашия нервен възел отдясно на сърцето. Шепотът му идва отвътре, от вашата душа. Но има и друга проява, която действа над вас. Ако чувствате, че налягането иде откъм слепите очи, това означава, че то иде от нисшата сфера, а не от духовната. Божественият глас идва у вас от горната част на главата, от центьра на носа и от нервния център при сърцето.



Сега от всички се изисква вътрешно разбиране на нещата. Ако не разберете истината отвътре, всички ще фалирате. Истината е капитал, който трябва да се използва. Малцина са мислили по този въпрос. И до днес още виждаме, че хората очакват всички неща отвън. Като не дойдат тия неща, те се разочароват. След възкресението на Христа последователите му очакваха втори път да дойде Той на Земята, но те го очакваха отвън. И днес още очакват Христа да дойде отвън някъде. Религиозните се запитват помежду си за начина, по който го очакват. Ще кажете, че като се е родил веднъж, трябва да се роди и втори път. Щом се е родил на Земята, хората трябваше да го приемат. Понеже не го приеха навремето, в бъдеще



Христос ще дойде само тогава, когато всички хора отворят сърцата си и го приемат отвътре, а не отвън. Отварянето сърцата на хората и приемането на Христа означава идването му на Земята. Не го ли приемат по този начин, ще дойдат бури, земетресения, циклони, сиромашия, глад, болести, кризи и т.н. Докога ще продължават тези неща? Докато хората напуснат стария живот - живот на външните вярвания.



Исус е дошъл и работи; и когато Светлината идва, тя идва постепенно, тихо, без шум. Той няма да дойде като гръмотевица, както някои Го очакват. И това може да стане, но там не е Исус. Когато пророк Илия отишъл в пустинята и се предал на пост и молитва и когато дошла буря и огън, а Илия закрил очите си, Бог не е бил в бурята и огъня, а в тихия глас, който говорел. Господ не е във вашите страдания, във вашата сила, във вашите знания. Къде е? В Любовта. Ако любите, Той е във вас. Не любите ли, няма Го. И вие трябва да любите, туй е законът. Ние не любим, а чакаме хората да ни любят. То значи да седим пред печка и да чакаме да ни донесе друг дърва да се стоплим. Не, ние сами трябва да имаме туй гориво, което да използват и други. Ние, които следваме Исуса, Който ни е дал достатъчно сили, трябва най-сетне да Го пуснем да влезе в нас.



Сега аз ви оставям този Човек. Ще Го приемете ли, или разпнете, ще Го пуснете ли, или ще кажете - „не Го искаме" - този е въпросът, който трябва да решите. Ако кажете - „пуснете Го, Той е наш Господ", вие сте разрешили въпроса и ще дойде благословението. И тогаз ще се изпълнят думите на Писанието: „Аз и Отец Мой ще дойдем и ще направим жилище във вас". Тогаз Светлината ще бъде в нас и ние всинца ще се примирим.



Божественото учение седи в следното: да оставим Бога да работи в нашето съзнание и Бог да ни остави да работим в Него. Някой пита в какво седи новото учение? Бог да работи в мене и аз да работя в Него. Как ще разберете това? Само след като го опитате. Вие не можете да определите какво е Новото учение, докато не го опитате. Някой казва: „Аз съм направил опит". Колко опити, само един ли? В Божественото учение опитът е непреривен, без прекъсване. Божественото се проявява непреривно.



Христовото учение е проявление на Бога, а всички добри хора, Учители и светци са клончетата на това голямо дърво. Всеки трябва да изпълни своята функция и да направи онова, което трябва. Ако останете верни на вашето призвание, ще дойде ден, вие ще се индивидуализирате духовно. Духът ще дойде у вас и ще се въплъти както в Христа. Можем да кажем, че ние фактически се храним от Христовата плът. Той даде живота си за нашето спасение, жертва се за нас, само да можем да се повдигнем. И като разберем живота, от придобитото да можем да помогнем с нашия живот на другите.



И тъй, ще ви изтъкна разликата между Божественото и човешкото.



Божественото се проявява и за вечно остава; човешкото се проявява и за ден остава. Това, което у нас е непреривно и вечно, то е Божествено; това, което е кратковременно, то е човешко. Щастие, радост, които скоро изчезват, са човешки; щастие, радост, които никога не изчезват, са Божествени. Доброта, която се проявява и изчезва, е човешка; доброта, която се проявява и не изчезва, е Божествена. Пюбов, която скоро се явява и изгаря, е човешка; Любов, която се проявява и не изчезва, е Божествена. Знание, което не може да разреши мъчнотиите на вашия живот, е човешко; знание, което във всички мъчни моменти на живота ви разрешава всички въпроси, е Божествено. Божественото живее вечно, в него няма прекъсване. То е великото, което работи в душите. Само чрез Божественото може да се постигнат всички ваши идеали и стремежи.



Когато Соломон е казал тези думи, аз разбирам, че в сърцето му е нямало Любов. Това е един зов, едно мъчение, една тъга на душата. Той казва: „Всичко имам. Всичко, което пожелах на Земята, придобих. И цар бях, и богатства имах, и жени имах, и робини имах, ядох и пих, изучавах природата и нейните закони, и знания имах, но великото, което търсех, което исках да придобия за своята душа, не можах да намеря. Суета на суетите, всичко е суета!" При това забележете, Соломон беше посветен, беше адепт. Той принадлежеше към школата на есеите, отдето придоби своите знания, но за неговото падение му дадоха добър урок. Той беше учен, знаеше за идването на Христа. В Еклезиаста той казва: „Прави каквото щеш, но знай, че един ден ще даваш отговор за всичко". В осма глава на притчите Соломон казва: „Веселих се и наслаждението ми беше със синовете човешки". Той разбра Любовта. И като казва: „Суета на суетите, всичко е суета", той съзнава, че е изгубил нещо, което Бог му е дал. Той изгуби синовете Божии, след което се зае да изправя живота си. Соломон беше ученик, един от служителите на Христа. Когато Христос слезе на земята, и Соломон беше там. Той търсеше Любовта.



Христос казва: „Аз и Отец ми сме едно. Отец е Великата Любов." Павел казва: „Бог е Любов". Следователно, когато казваме, че Христос е с нас, ние разбираме Божията Любов. Когато се оплакваме от живота, разбираме, че Божията Любов не е с нас. Любовта не е нещо физическо, което може да се изгуби. Когато казвате, че сте изгубили Любовта си, с това се подразбира, че връзката между вас и Любовта е прекъсната. Тази връзка отново може да се направи, да се възстанови, но само чрез правата мисъл.



Ето защо, за да почне дейността на човека, той непременно трябва да се ограничи, да се стесни. Щом дойде дейността в живота, ще дойдат скърбите, страданията и противоречията. Скърбите и страданията в живота са резултат от човешкото неразбиране на нещата. Казвам: ние, съвременните хора, трябва да бъдем проводници на Божията мисъл! Ако само четем



Библията и я тълкуваме физически, ще намерим хубави неща в нея, но ще бъдем обикновени хора. Дори ако имате всичкото знание на Соломон, ще бъдете обикновени хора и в края на краищата ще кажете като него: „Суета на суетите, всичко е суета!" Някои религиозни, духовни хора пък казват: „Ние можем да влезем в Божествения свят, без да минем пътя на Соломон". Не, за да влезете в Божествения свят, трябва непременно да минете пътя на Соломон, да придобиете знанията на света и тогава ще имате известно предимство. Към това вече придобито знание трябва да турите подквасата на новия живот. Тази подкваса ще бъде Божествената Любов, която ще извади от тези знания всичко съществено и необходимо за новия живот. И тогава то ще се употреби за благото на нашите ближни.



Истинската дума, която определя понятието „Любов", днес е забравена. Всички хора търсят тази дума, искат да си я спомнят, да я намерят. Щом си я спомнят, щом я намерят, с това заедно те ще намерят ключа на живота. Всички кабалисти навремето още, както и днес, търсят този ключ. Защо? Защото само този ключ е в състояние да оправи обърканото кълбо. Животът на съвременните хора е това объркано кълбо. Достатъчно е един възел от него да се развърже, за да почне по-нататък да се оправят обърканите конци. Този ключ ще развърже първия възел, който хората от хиляди години насам се мъчат да развържат.



Свещена е думата на Любовта! Тя не може да се произнася. Досега и аз не съм произнесъл тази дума. Даже Христос не си е позволил да я произнесе пред хората. Когато е трябвало да произнесе тази дума, Той винаги се е уединявал и заемал особено положение, особена поза. Един ден, когато дойдете до по-високо съзнание, и вие ще произнасяте тази дума. Засега достатъчно е да знаете, че съществува такава свещена дума, която някога сте знаели, но впоследствие сте я забравили. Работете върху себе си, за да си я спомните. Поставете си за задача да мислите върху тази дума като свещена, велика дума, която болни оздравява, невежи просвещава, мъртви възкресява. Магическа сила крие Любовта в себе си! Тя е ключ, с който всичко затворено се отваря. Тя трансформира отрицателните сили в положителни; тя повдига човека от Земята към небето; тя може всичко да направи. За Любовта всичко е възможно. Казано е в Писанието: „В последния ден ще чуя гласа ти". Този глас е гласът на Божията Любов. Който чуе този глас, той ще оживее. Днес всички хора очакват този глас, тази свещена дума. Само тази дума е в състояние да подмлади човека, да го възкреси, т.е. да го въведе от смърт в живот.



Кажете ми вие какво е философското разрешаване на сърцето? Е, казват, при обичта имало някакви вибрации на сърцето. Добре, тези вибрации ти опитал ли си ги, виждал пи си ги? Къде са инструментите, с които си ги опитал? Колко трептения прави сърцето ти при тази обич? Ама тази дума „обич" имала съдържание. Хубаво, къде е нейното съдържание? Аз не виждам никакво съдържание. Това са символи, с които ние си служим. В дадения случай, когато аз произнасям думата „обич", тя за мене има толкова съдържание, колкото е определено в моето съзнание. Тази дума се произнася безгласно. Гледам, някой беден човек зъзне пред мене. Аз веднага произнеса в себе си думата „обич" и му дам дрехи, обуща, шапка. Това значи обич. Някой пита: „Обичаш ли ме?" Аз няма да отговоря, но ще направя нещата. В духовния свят е престъпление да кажеш нещо, което не си направил. Ти ще направиш нещата и тогава ще говориш за тях.



Съмнението е един червей, от който много учени и богослови са разядени, покосени, отслабнали духом и пропаднали. Трябва да се освободите от съмнението, защото то е в състояние да парализира не само вашата прашка, но ще способства да загубите и камъка в нея. Когато се освободите от съмнението, ще знаете, че сте се освободили от един от най-опасните си противници. Щом се премахне съмнението, най-напред вярата ви ще се усили. Без него вярата у хората постоянно расте и укрепва в душите им. А зародишът на вярата е у вас.



Казвам: на всинца ви трябва абсолютна, положителна вяра! Колкото трудно да ви се вижда това учение, кажете: „Всички ние можем да разберем и приложим Божественото учение". „Ама слаба ни е вярата." Ни помен от това! Не е слаба вярата ви. „Трябва ли да напуснем света, за да служим на Бога?" Не, в света ще живеете. Кой дето е, там ще разреши задачата си. „С какви методи?" С методите на Божественото учение. Всички знаете какво са допринесли старите методи на миналото. Хората на миналото и в гори са живели, и в манастири са служили, и в църкви са се кланяли на Бога, но задачите им и до днес не са разрешени. Сега остава да се приложи служене по вътрешна свобода. Нека всеки се вслуша дълбоко в себе си, дето ще намери истинските начини на служене. По този начин човек сам ще се освободи. Пробуди ли се Божественото в човека, само то ще бъде в състояние да го освободи.



Да бъдем Христови ученици, това е един вътрешен процес. Хлябът означава Христовото учение, а виното - неговата Любов, чрез която ние се повдигаме и ставаме едно с него. Житното зърно, това именно е Христос. И ако днес това житно зърно е толкова много в употреба - означава, че целият свят се храни с Христа. Житното зърно е Неговото тяло. Веществото на житното зърно - това са соковете, манната, с която ангелите са се хранили. Житното зърно е символът, емблемата на Христос. И във всички плодове, които имаме пред нас, се олицетворява Христос в своята чистота. Когато един ден вие разберете вярата, тя ще се превърне в истина, а истината ще се превърне в знание. Затова трябва да се държите за въжето. Вярата е едно въже, тя е една Божествена ръка. През тези времена, всред бурните вълни, дръжте се за вярата. Ние трябва да бъдем избавени.



Сега всички вие сте призвани на тази велика трапеза на света. Този Господ на Любовта ви е призвал, каквото и да е вашето положение, каквото и да е вашето верую. Той днес ви вика да минете, да вземете една крачка нагоре; не като българи, не като евангелисти, не като православни, не като католици, не като мохамедани, но като разумни същества, като братя, които сте родени от един и същ Баща и в жилите ви тече една и съща кръв. Една и съща кръв тече в жилите на всички хора. Схванем ли ние този факт, това е Новото учение, така трябва да се реформира религията. Ако бъдещата религия не схване този велик закон, тя е осъдена в сто години отгоре да й пишат „Бог да я прости". Аз казвам една велика истина. Това трябва да знае духовенството и да тури на църквата си надписа „Бог е Любов и всички ние ще се жертваме за Любовта". И всички владици, свещеници, майки, учители, съдии трябва да напишат този закон. Това трябва да бъде общият принцип - Любовта. И като се срещнем всички, да се познаем, че сме братя. Тогава ще имаме други знания, друга наука и тези прегради, които са днес между нас, ще изчезнат. И ще започне един нов живот, който ще внесе мир и радост: мир - вътре в умовете, радост - вътре в сърцата, и сила - в човешката воля.



Знаете ли колко векове са нужни да се изправят грешките на хората? Някога у вас се явява желание за отмъщение; вие си казвате: „Ще му смачкам главата, ще го туря под краката си. Да познае кой съм аз!" Не, вдълбочете се в себе си и си кажете: „Този дух, който е дошъл в мен, е демонски дух. Ще го хвана и ще му кажа да мълчи. Вън от моето светилище! Забранявам ти да петниш Божия образ!" Казваш на някого: „Не мога да мисля добре за теб". Съжалявам те. Щом не можеш да мислиш добре за ближния си, и за Бога не можеш да мислиш добре. Тогава как можеш да любиш Бога?



Аз искам да бъдете абсолютно свободни. Подразбирам: свободни в своите възгледи, в своите вярвания, чувства, мисли и действия. Представете си, че вие сте живели във времето, когато Христос е бил на Земята, и хората около Него са ви убеждавали, че Той именно е Христос, очакваният месия. Други пък ви убеждават в противното. В душата ви се явява спор, вие търсите Христа, смущавате се. Казвам: вярвайте на своето вътрешно верую, на своето дълбоко убеждение. Не търсете Христа тук или там, Той е вътре във вас, във вашата душа. Само свободният човек може да намери Бога и да има едно мнение за Него. Аз, като ви видя, и вие, като ме видите, трябва да имаме само едно мнение един за друг. Защо? Защото Бог живее и в двамата. Разсъждавате ли така, ще кажете: „Този брат е отличен, защото Бог работи в него. Този Учител е отличен, защото Бог работи чрез него." Щом сме носители на Божественото, ще имаме сърце чисто, ум светъл, душа обширна и дух мощен. Това само Бог във вас може да направи.



Аз мога да направя когото и да е от вас какъвто искам: син, зелен, червен - мога да му дам каквато краска искам. Ами когато някой стане или съдия, или правник, или учител, или професор, или какъв и да е, по какво се различават те? По нищо. Това е само една боя, един етикет, който като се смъкне, нищо не остава от него. Следователно, когато започнете да разрешавате истински въпросите, вие ще снемете всички етикети. Вие ще се поставите в онова първоначално състояние, в което се намира вашият дух, вашата душа и вашето сърце. Вие ще отстраните всички онези отношения, които съществуват между хората и вас. Те са лъжливи.



Немислимо е хората да се възлюбят според законите на Земята. Любовта е качество на Бога. Тя съществува само в Божествения свят. Значи, хората могат да се възлюбят само като души. Когато обикнете някой човек като душа, вие няма да обръщате никакво внимание на неговите слабости и грешки, както майката не обръща внимание на грешките на своето дете. Ако успеете да постигнете това нещо, вие сте разрешили една от важните задачи в живота си. Вие сте дошли вече до положението да изпълните волята Божия. Ще кажете, че не сте се още наживели. Според мене, вие ще живеете истински само след като решите в себе си да изпълнявате волята Божия. Само при това положение в домовете ви ще настане радост и веселие; децата ще ви обичат, ангелите ще ви се радват. Само при това положение вие ще бъдете здрави, богати и щастливи и каквото намислите да направите, ще успеете. Да изпълнявате волята Божия - това е идеалът на всяка душа. Не изпълнявате ли волята Божия, вие ще дълбаете кладенец с игла. Знаете ли колко хиляди години се изискват, за да издълбаете един кладенец с игла? Обаче, който върши волята Божия, който люби Бога, достатъчно е да махне един път с ръка и да види пред себе си издълбан кладенец.



Казвате: „Ние трябва да се обичаме!" Добре е това, но трябва да знаете, че Любовта не прави разлика между хората. Тя иска всички да бъдат изправни помежду си. Каква Пюбов е тази, която прави разлика между хората? Ще поканите гости в дома си и на най-важния от тях ще дадете първо място: ще поставите пред него хубава чиния, сребърни вилица, лъжица и нож; ще му сипете най-мазното, ще напълните чинията му догоре и т.н. Щом дойде ред до другите, ще сложите пред тях прости чинии, прости лъжици и вилици; след това ще им сипете от дъното на тенджерите, по-постно, по-малко и след всичко това ще говорите за Любов. Всички хора в едно общество трябва да бъдат еднакво задоволени. На Божествената трапеза е сложено в изобилие и за малки, и за големи. Бог никого не пренебрегва. Ако е въпрос за пренебрегване, това се дължи на хората. Само хората се пренебрегват помежду си.



„Освети ги чрез Твоята истина." Първото нещо, което трябва да научите от проповедите на Христа, е смирението. То е майка на истинското, положителното знание. Гордостта е майка на временното, преходното знание. Може да имаш много знания, но ако си горделив, ще бъдеш в положението на един от заблудените братя на Черната ложа. Спазвате ли Божествените закони, и от най-малките да сте, вие ще се повдигнете. Ако искате небето да се заинтересува от вас и да ви благослови, вие трябва да бъдете смирени във висок смисъл на думата, а не в обикновения смисъл, както ви е проповядвано. Смирението е красив ангел, велик дух. Който го е видял, веднага го е възлюбил. В смирението се зараждат всички Божествени добродетели, за които копнеят човешкият дух и душа. Ангелът на смирението е жив. Той носи в себе си милосърдието - дете на Любовта, най-малката дъщеря на Бога. Любовта живее между девствените духове и обещава светли бъднини на цялото човечество, както и на ония, които я търсят. Ако искате Христос във вас да бъде безсмъртен и силен, за да ви помогне, трябва да дадете път на Любовта в душата си. Това значи да поставите Христа на най-високото място в душата си, да осветите Името Му в сърцето си. Някои мислят, че са близо до Христа. Близо до Христа може да бъде само малкият, т.е. онзи, който е научил изкуството да се смалява. Казвате, че искате да бъдете като Христа, но същевременно искате да заповядвате. За да бъдете като Христа и близо до Него, трябва да научите закона на безкористното служене, да мислите право. На омразата да отговаряте с Любов, на злото - с добро. И тогава не е важно на кого служиш - на Ивана или Драгана; ще служиш на Бога. Имената са важни дотолкова, доколкото отговарят на своето съдържание. Името Христос не е единично, но колективно. Той е като въздуха и светлината. Всеки има право да се ползва от тях. Разсъждавайте разумно, философски и не се заблуждавайте от външната форма на нещата, нито от външните думи. Търсете вътрешното съдържание на думите.



Вие сте християни, вярвате в Христа; питам ви: колцина от вас имате преживявания, по които да познавате Христа не както е бил на Земята, но както е сега? А тази опитност е необходима и кьм нея вие трябва да се стремите. А за да я добиете, трябва в душата си да имате дълбоко смирение. Защо ви е необходимо смирението? Христос казва: „Елате при мене, защото аз съм кротък и смирен по сърце". Какво разбирате под думите „кротост" и „смирение"? Кротък и смирен човек не се подразбира, че трябва да стане мост на всички. Не. Кроткият и смиреният човек не е най-слабият, той е най-силният човек, който зло не прави, и най-умният, който никога не допуща лоши мисли. Много от вас съзнавате, че правите грешки, и ви става тъжно, но за да ги избегнете, две качества са необходими за сърцето ви - кротост и смирение. А те се придобиват при най-големите изпитания и мъчнотии в живота, а не при охолен живот. Те не се добиват в търговски дюкяни, нито в училища, нито в църкви. Ще ме запитате: тогава где се придобиват? Ще ви отговоря с едно сравнение. Ако желязото ви запита где може да добие светлина и топлина, как ще му отговорите? В огнището, за която цел е потребно духало и ковач. Сега направлявам мислите ви към този закон, да измените вашия поглед върху нещата. Де се намира това огнище в човека? В сърцето.



Не говорете за желанията си и не страдайте за това, което не сте постигнали; използвайте знанието, което иде чрез очите ви, и мислете какво трябва да правите всеки ден. Кажете си: „Днес трябва да бъда кротък и смирен заради Онзи, Който ми е дал живот". Ако не сте готови да бъдете кротки и смирени заради Господа и Го безпокоите, вашият ангел ще ви напусне. Ако майката и бащата се безпокоят за нищо и никакво, близките им един след друг ще напуснат Земята. Страшно е да остане човек сам на Земята без близки и приятели, като сухо дърво, без листа, клончета и цветове. Колкото повече се безпокои, толкова по-долу слиза той и губи всичко, което му е дадено. За да не става това, приемете Христовото бреме, което води към кротост и смирение. Само така ще се повдигнете и облагородите. Да вземете игото на Христа, това значи да приемете знанието на своя Учител в себе си. Който не е кротък и смирен, не може да придобие Любовта. Най-мъчното изкуство е да любиш. Дето е Любовта, там е Духът. Учете се да любите не само хората, но и най-малките мушици, буболечици. И в тях се крият условия за бъдещото им развитие. Когато станат кротки и смирени, хората ще се отнасят добре с животните и растенията, няма да секат горите безразборно. В дървото виждам великолепен палат за съществата, които живеят в него. В кристала също виждам палат за съществото, което живее там. Следователно нямате право да вземате без позволение живота на дървото. За всичко трябва да се допитваме до господаря на къщата. Какво правят съвременните хора? Те разполагат с живота на низшите същества като със своя собственост, но в края на краищата скъпо плащат. Дали признават това, или не, не е важно. Ще възразите, че Господ е създал всичко за човека. Какво представя човекът? Част от целокупното човечество. Следователно като част той е длъжен да иска позволение за всичко, което му е нужно, от Онзи, Който е господар на цялото. Това изисква Христовото учение. Това изисква новата религия - религията на работата, на живота и на Любовта.



Днес от всички хора се изисква молитва. Защо е нужна молитвата? Понеже те се намират на границата на един несигурен свят, където всеки момент стават промени в реда и порядъка. Идват дни на скърби и страдания, за които Писанието казва, че Слънцето, звездите и Луната ще потъмнеят. Това означава, че всички религиозни схващания, всички религиозни вярвания ще изгубят смисъла си; светската власт ще се помрачи, ще изгуби своята сила. Ето защо окултните ученици трябва да работят върху себе си, да се облекат в броня, в шлем, да издържат на тази вълна на страдания и изпитания, през която ще мине цялото човечество. Тази броня не е нищо друго, освен Любовта. Когато хората минат през тази вълна, те ще се оправят. Оправянето подразбира събличане старите дрехи на хората и обличането им в нови, в светли дрехи - дрехи на законност, на нов ред и порядък, на нов живот, на нова свобода. Това подразбира настъпване на нова епоха. Не се страхувайте от времената, които идват, но знайте, че само Любовта е в сила да победи злото.



Всяко живо същество - трева, дърво, цвете, животно - е израз на някаква идея, скрита в него. И човек е израз на една Божествена идея. Като дойде на Земята, Бог ще потърси първо човека, да види доколко той е реализирал идеята, която е вложил в него. Той ще се почуди, като види колко се е изопачил човекът, колко е изопачил Божествената идея, вложена в душата му. Бог ще каже на човека: „Ти нямаш право да залагаш тялото си и душата си. Те не са твоя собственост. Тялото ти е храм Божи и ти нямаш право да го петниш." Колко мъже и жени са изхвърлени днес на боклука като остатъците на агънцата и прасенцата, а отгоре им турят кръст и пишат: „Бог да ги прости! Да ги помене в царството си!" Бог ще помене покойния, но ще помене и онзи, който е станал причина за разрушаване на къщата му - неговото тяло. Аз пък ще кажа: Господи, помени в царството си всички мъже и жени, старци и деца, свещеници и проповедници, учители и ученици, търговци и занаятчии и ги научи да живеят правилно, да не рушат къщите на своите ближни, да не отнемат живота на всичко живо по лицето на Земята. Това значи да вземете Христовото иго на себе си и да станете кротки и смирени.



Християнството е една дълбоко мистична школа и ако вие бяхте чисти, както аз разбирам, биха ви се дали доказателствата, които търсите. Те са наистина тъй потребни за живота, както плодовете са потребни за дърветата. Съществуват обаче определени условия, при които тези знания се дават. Господ никога не е отговорил нито на една моя молитва, докато не изпълня всички условия, изисквани от мен. Бог е чисто и възвишено Същество и всяка наша нечиста мисъл го отдалечава от нас. Затова се казва: „Докога ще ви търпя?" Това са ниските и нечисти егоистични помисли, които карат човека да мисли само за себе си. И като излезете в света, вие виждате същото. Как ще докажете на света, че сте чисти? Светът няма да ви разбере и затова е необходимо той да влезе в съгласие, в хармония с духовния живот, с невидимите същества, които са винаги над нас. Ако вие бяхте ясновидци, щяхте да видите как те действат.



Един ескимос знае как да се справя със студа. Но ако дойде в топлите места със своите дебели дрехи, как ще се справи? В него ще се зароди желание да се освободи от дрехите. Тогава онзи стих, който тълкуват в



Писанието: „Да се отрече човек от себе си", значи, от своите мечи кожи в топлите страни. Щом си дошъл в топлите места, ще се отречеш от своите мечи кожи и ще облечеш дрехи от платно, леки. Дебелата дреха може да е била 15-20 кила, като идеш в топлите места, ще останеш само с 1-2 килограма. Какво ще стане? Мечата кожа ще иде при мечките. Вълната ще иде при овцете. Като се откажеш от себе си, всяко нещо, което си заробил, то ще иде при своите си, ще се радва. Като се отречеш от себе си, ще изпратиш всички слуги да идат при баща си и майка си, ще им дадеш отпуск, а ти ще служиш сам на себе си. Да дадеш свобода на своя ум. Вие го ангажирате само за вас да мисли. Умът и за себе си трябва да мисли. Какво значи умът да мисли за себе си? По този начин, по който сега мислите, въпросите не могат да се разрешат. Нищо няма да притежаваш напълно. При сегашните условия на живота ще бъдеш един наемател.



Всички съвременни християни сте именно в тази последна стадия. Вие знаете, че Христос е благ, четирите заповеди на Мойсея сте изпълнили, но като дойде последната, че трябва да ликвидирате, спирате се и казвате: „Мога ли да раздам всичкото си имане, мога ли да бъда толкова серсемин, че да ми се смеят хората?" Затова от всички се изисква едно будно съзнание, едно правилно разбиране на тази вътрешна философия на живота. Туй, което ни спъва сега, то е, че ние повече се занимаваме със своите наследствени черти, мислим за баща си, за майка си, за дядо си, за баба си, какви въпроси са разрешили, но точно за себе си не мислим. Когато дойде да разрешаваме нещо за себе си, ние минаваме бегло, не се спираме върху своя дух, върху своята душа, върху своя ум и върху своето сърце. И като даже се спрем, ние се спираме върху това, което обществото изисква. Ние сме толкова повърхностни!



Всички онези разисквания ние можем да оставим за после. Ние благодарим на философите за всички философски системи, с които са ни занимавали досега, но ние разрешаваме сега един важен въпрос. Кой въпрос? Въпросът на този, младия момък. На Земята момата лесно решава въпроса. Тя пита: „Ще ме вземеш ли?" Момъкът пита: „Ще дойдеш ли след мене?" Момата очаква, но момъкът казва, че не се решава - и си наведе главата. Господ сега ви запитва: „Ще дадеш ли всичко?" И чака за отговор. Ако си наведеш главата, нищо няма да дадеш. Ако разрешиш въпроса правилно, главата ще си държиш нагоре. Вярно е, че пълните класове все надолу гледат, но и счупените класове все надолу гледат. Има ли грях в това, ако празният клас, който е бил първо пълен, след като се изпразни, се вдигне нагоре? Той казва: „Аз бях богат, раздадох всичко на сиромасите, и сега мога да си вирна главата нагоре". Какво означава вирването на главата? Това значи: „Господи, аз давам всичко на Твое разположение и съм готов да изпълня Твоята воля". И тъй, от всинца ви се изисква онази вътрешна абсолютна готовност. Тази готовност да се следва или не Христа е по една вътрешна свобода. Никой не може да ви насили. Кажете ли: „Какво трябва да направя, за да наследя вечния живот?" - веднага в съзнанието ви ще изпъкне отговорът: „Иди продай всичкото си имане на бедните, ела и ме последвай!" Този въпрос у нас ние бихме го разрешили много лесно. Как? Ако имаш една жена, която много обичаш, и Господ ти каже тъй: „Иди продай всичкото си имане и парите дай на жена си, а след това ела и ме последвай", какво ще каже жена ти? Ако направиш така, тя ще те вземе за светия. Ако постъпиш с приятеля си така, и той ще те вземе също за много добър човек. Но ако Господ ти каже да продадеш имането си и парите да раздадеш на онези, с които връзките ти са съвсем други, как би разрешил въпроса? Господ ще ти каже тъй: „За да видиш колко те обичат жена ти, дъщеря ти, синът ти, приятелят ти, иди продай всичкото си имане и раздай парите на сиромасите!" Ако жена ти, дъщеря ти, синът ти, приятелят ти одобрят твоята постъпка, знай, че всички те обичат, но ако въстанат против тебе, знай, че не те обичат и че с тебе не могат да разрешат никакъв въпрос.



Например Христос никъде не казва, че трябва да сме бедни. А това, което говори за камилата и иглените уши, с това не иска да каже, че богат не може да влезе в царството Божие, а че богатият трябва да остави камилата с богатството си отвън и тогава да влезе в царството Божие.



Приемете Христа в себе си, приемете великия Брат на човечеството. Приемете Го като единствен добър човек, като единствен, Който има Любовта, Който има Мъдростта, Който има Истината в себе си. Приемете Го като единствено същество, от което произтича всичко добро. Това е Бог. Ние сме лъчи от Бога, Който се проявява в нас. Като знаете това, не се стремете да бъдете добри. Бог е добър, а вие дайте възможност на това добро да се прояви във вас. Щом си лъч от Бога, ти ще мислиш за Него, за царството Божие. Следователно можеш да бъдеш като Бога, но не по-горе от Него. Никой не може да надрасне Бога. Той е безграничен, безпределен, безконечен. Той е непостижим в своите пътища.



Когато се казва, че трябва да мислим добре, това значи да се свържем с онзи възвишен, чист свят, където всички същества разбират и изпълняват волята Божия. Когато се казва, че трябва да правим добро, нямам предвид правене на добро, както всеки човек го разбира, но както Бог изисква. Всеки трябва да прави доброто според Божия закон. Не е добро онова, което се прави пред хората, те да кажат, че този човек е добър. То е все едно с чужда пита помен да правиш. Всеки трябва да изразява онова, което Бог е вложил в него и да знае, че това добро не е негово, но Божие. Тогава човек не прави доброто, но Бог в него. Който мисли другояче, той сам ще се натъкне на известно противоречие в себе си. Днес лекарят отива при някой болен, дава му някакви лекарства и казва: „Плати сега!" Като оздравее болният, лекарят казва: „Аз излекувах този болен". Казвам: който вярва, че сам лекува хората, той има право да взима пари. Обаче който знае, че Бог лекува чрез него, той няма право да взима пари.



Ако бих имал време, бих ви изтълкувал защо Христос е говорил с притчи. Това представлява един определен метод, определен начин да предаде Своето учение на света. Понеже в Неговото време хората не бяха готови за Учението Му, Той даде на света тези образи, за да може то да се запази за нашето време. Ако Христос дойде сега, той няма да се занимава с тези образи. Той ще говори други неща. Онези, които преди две хиляди години не са го разбрали, трябва да го разберат. Тогавашното учение на Христа е основа на сегашното, което Той ще изнесе пред света, и затова именно тези форми, които са негово дело, ще претърпят известни промени: кръвоносните съдове, дихателната система, всички клетки ще претърпят изменение.



Ще ви говоря върху вътрешния смисъл на религията. Религията е наука за формата. Когато говорим за физическото поле, ние се намираме в областта на науката за формата на туй поле. Еволюцията в човека и в природата представлява едно видоизменение на тези форми. Следователно, когато истината се проявява на физическото поле, тя се проявява именно в изменение на формата. И колкото една форма е по-близо до изразяване външната страна на истината, доколкото тя я въплътява, толкова тя е по-силна.



Сега аз изнасям един принцип. Когато искате да се явите пред лицето на Бога, бъдете готови да извършите всичко заради Него. В това седи изпълнението на волята Божия. Ако днес още не сте готови да скъсате вашите изпълнителни листове заради Господа, Любовта ви е слаба. Ако сте готови да скъсате вашите записи, вашите изпълнителни листове, и аз съм готов да скъсам моите записи срещу вас. Ако вие не сте готови, и аз не съм готов. Щом вие не сте готови да скъсате записите на вашите стари идеи, да се освободите от страха за утрешния ден, и аз няма да скъсам моите полици. Щом скъсате старите си записи, животът ви ще се нареди добре. Че ако днес, когато сте пред Божието лице, не сте готови за подвизи, утре ли ще бъдете готови? Когато беше на кръста, Христос скъса всички полици, всички изпълнителни листове на своите длъжници и каза: „Господи, прости им! Те не съзнават какво правят." Ако не беше простил на своите длъжници, Христос не би могъл да се яви пред Господа, не би могъл да влезе в царството Божие. Величието на Христа седи в жеста на благородството, което той прояви на кръста още. Закован с гвоздеи на ръцете и на краката, той каза: „Господи, прости им!"



Ще кажете, че проповедта ми днес е хубава. Не е въпрос за хубавата проповед. Важно е каквото се проповядва, да се прилага. Къде е силата и Любовта на християните, които се намират пред лицето на Бога и не могат да скъсат своите стари записи и да кажат: „Господи, прости им!"



След всичко това те ще отидат при някой праведен човек и ще искат да се моли за тях. Не, не е позволено да се молите за човек, който не е готов да скъса своите стари записи. Свещено трябва да бъде името Божие за вас. Произнесете ли това име, бъдете готови на всички жертви.



В двете прочетени глави - от Йеремия 9 гл., от Йоана 18 гл., виждате двама души, които са претърпели големи разочарования. Йеремия е човекът от Стария завет, голям патриот. Той плаче за народа си, като същевременно предава Словото Божие. Той казва какво ще дойде върху неговия народ, какво го очаква. Това, което пророкът е говорил навремето си, се отнася и до сегашната епоха.



Исус е вторият човек, Който е претърпял големи разочарования. Йоан говори за него: „Той дойде в света, донесе истината на човечеството, но освен че не Го приеха, Той беше изложен на ударите на римските войници". Те му казаха: „Ние не се нуждаем от такъв човек". Значи каквото Йеремия предсказваше на израилския народ, сбъдна се. И каквото Исус проповядваше на евреите, изпълни се. Той им каза: „От нине няма да ме видите, докато не кажете: „Благословен Онзи, Който иде в името Господне!"



Две хиляди години вече как евреите носят последствията на своята грешка.



Ще кажете може би, че евреите са били големи грешници, понеже не познали Христа и са го разпнали. Кой човек и до днес още не разпъва Христа? Млади и стари, учени и прости и до днес разпъват Христа. Често хората постъпват като Петра: вадят нож и защитават истината. Истината с нож не се защитава. При това Петър не насочи ножа си срещу някой от главните, от военачалниците, а удари с ножа си един от войниците и отсече ухото му. Каква война е тази, в която хората отрязват ушите си, главите си, ръцете и краката си? Христос каза на Петра: „Тури ножа в ножницата си! Който нож вади, от нож умира." Действително, с един нож или с много ножове, война не става. Не е война това да осакатиш човека. При това, когато Петър скри ножа в ножницата си, три пъти се отрече от Христа.



Днес всички хора знаят да воюват с оръжие, но с Любовта не могат да воюват. С новото оръжие - Любовта, никой още не може да воюва. С езика всички мушкате наляво-надясно и на този ухото ще отрежете, на онзи - носа, ръката, крака. Кажат ли ви да млъкнете, вие туряте ножа в ножницата си и удряте на бяг.



И Христос казваше на евреите: „Вие трябва да напуснете баща си и майка си, да се отречете от своя живот и тогава да тръгнете след Мене". Това значи: вие трябва да напуснете стария живо г и тогава да тръгнете след Мене. Това значи: вие трябва да напуснете стария живот и да заживеете по нов, Божествен начин. За да дойдете до това положение, трябва да се измени старият път на разбиране, коренно трябва да се измени цялата философска мисъл на човечеството.



Христос каза, че мъжът трябва да напусне жена си; жената да напусне мъжа си; синът да напусне майка си; дъщерята да напусне баща си; слугата да напусне господаря си; богатият да се откаже от имота си; съдията да напусне службата си, а професорът - своята кариера. Какво по-голямо противоречие от това да напуснеш всичко, да се откажеш от себе си и да тръгнеш след Христа? Представете си, че някои разберат тия истини в буквален смисъл. Какво ще направят те? Всеки ще вдигне на гърба си по един дървен кръст и ще тръгне за някъде. Накъде ще тръгне и той сам не знае. Много герои от войната носят по един или по два кръста за храброст. Много християни носят кръстове по вратовете си. Какво ще допринесат тия кръстове на съвременните хора? Ще надигнат кръстовете си и ще замязат на работници, които носят кръстове на гърба си, но не знаят в коя посока да тръгнат. Христос е казал: „Вдигни кръста си и ела ме последвай!" Обаче с тези думи Той разбирал съвсем друга истина. Под думата „кръст" Христос разбирал друго нещо. Кръстът е символ на търпение. Който съзнателно носи своя кръст, той гледа спокойно, с търпение на всичко това, което става в света.



Христос не отказа да дойде и втори път на Земята. Той видя къде е пог-решката, поради което не може да се живее на този свят, и затова каза на учениците си, че ще отиде да им приготви жилище на небето и ще дойде втори път тук на Земята, за да ги вземе. Но като дойде Христос втори път на Земята, цялата ще я запали. Защо? За да се изгладят, за да изчезнат всички възпоменания от разпъването му на дървения кръст. За този акт днес свидетелстват страданията на цялото човечество, а всички тези страдания трябва да изчезнат, да не остане никакъв спомен от тях. Цялата стара култура ще изгори и ще се създаде нова култура с нови образи. Като дойдат тези нови образи, няма да остане и помен нито от страданията на Христа, нито от тия на човечеството. Казано е: „Камък върху камък няма да остане". Това е вярно не само в буквален смисъл, но и в преносен. Всички схващания на хората за живота, за отношенията между бащи и синове, между майки и дъщери, между слуги и господари, между верующи и безверници - всичко, което историята е записала от памтивека досега, ще бъде пометено, ще бъде издухано от вятъра, както прахът се издухва от улиците.



Аз наричам този живот живот на безлюбие. Хората се раждат без Любов и умират без Любов, страдат без Любов и се радват без Любов, развиват се без Любов, учат без Любов, живеят без Любов. Това е трагичното и драматичното в живота. Вие се измъчвате от това и казвате: „Защо Господ не е направил света другояче?" Казвам: има един свят, какъвто вие търсите. Той е създаден отдавна, Бог живее и царува в него. Този свят е светът на Любовта. И за него е казано: „Всеки, който дойде при мен, няма да бъде изпъден. Ще му отворя вратата, той ще влезе и ще намери храна."



Казано е: „Отивам да ви приготвя място и когато се върна, ще ви взема". Значи Христос ни извежда от подсъзнанието в съзнанието, от обикновеното съзнание в истинското. На вас ви е нужно това, което беше нужно на учениците, а именно, да знаете къде е отишъл Христос - същото, което искаше Тома, който имаше положително отношение.



Сега настъпва една епоха - най-важната в историята на човечеството - и ние не трябва да загубим един от най-добрите случаи, които ни се предоставят. И като си отидете, ще ви съдят, ще прегледат сметките ви и когато те се изравнят, тогава ще се види сметката на света - светът ще бъде съден и на този съд ще присъствате и вие. Когато дойдат трудностите, те ще разкрият какви сме ние. Само трудностите могат безпогрешно да посочат изпълнителя на волята Божия. При преодоляването на трудностите вие често усещате у вас тази сила, която ви крепи, а именно тя е Христос, това е Духът Христов, който ни обединява с всички наши братя. Ние често се връщаме назад като блудния син, в чест на когото заклаха теле. Знаете ли кое е това теле? Това е нашата душа, която чака завръщането ни.



„Ще напусна нивата си." Не, нивата си не трябва да напускаш. Друг казва: „Аз ще оставя ралото и мотиката си". Питам: духовно рало и духовна мотика приготви ли си? „Ама аз искам да стана поет." Духовно перо приготви ли си? „Аз искам да стана проповедник." Ти знаеш ли духовния език, с който трябва да говориш на хората? От тази гледна точка вие трябва да разбирате думите, които Христос казваше на своите ученици: „Ако не се отречете от себе си, от майка си, от баща си и не вдигнете кръста си, и не тръгнете след мен, не можете да се наречете мои ученици". Как мислите, ако Христос не се отрече от себе си, от своя живот, от майка си и баща си, от всичко в света, и не вдигна кръста си, може ли да бъде образец за нас?



„Тури кръста на гърба си и ме последвай" - каза Христос. Да туриш кръста на гърба си, това е най-страшното нещо. То значи да туриш на гърба си и доброто, и злото, и да ги носиш. Кого да последваш? Христа, т.е. Любовта. Когато отидеш да слушаш Христа, ти ще бъдеш такъв юнак, че ще вдигнеш на гърба си и злото, и доброто, и ще можеш да ги носиш. Злото и доброто са в постоянна борба помежду си, понеже не могат да разрешат великата задача на живота. Ако ти чакаш да спре борбата, трябва да знаеш, че тази борба няма край. Ти ще им кажеш: „Понеже вие дълго ще се борите, аз ще ви вдигна и ще ви нося на гърба си". Там долу хората вдигат шум, състезават се. Ти ще си кажеш: „И вас няма да чакам да утихнете".



Не може да отидете при Христа, ако не вдигнете своя кръст, защото и злото обича Бога. То представлява, както и доброто - разумни същества, само че съществата на доброто вървят в правия път, а гия на злото са се отклонили от него. И едните имат Любов към Бога, и другите имат Любов към Бога. Щом всички сили се стремят към Бога, в света не съществуват противоречия. Те съществуват само като творчески акт.



Ако в живота ви има само едно желание, което не сте опитали - не съжалявайте. То е най-последно - като Адамовото дърво. Не пожелавайте плодовете му. Хранете се с плодовете от Дървото на живота и ще се изцерите. Това Дърво е Христос. Имайте неговото сърце, желайте неговия ум. Да бъде у вас Христовият Дух. И разбирайте онова, което Той има да ви каже, защото ще бъде написано във вашите сърца. Там, където Бог ще го напише с ръката си и където вие сами ще го четете. Защото Божият закон е да се пазят всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което той върши. Тя е книга, в която се вписват неговите дела заедно с неговите слова. Да не ви дотяга, когато Господ работи в душата ви. Ако той не се уморява да поправя сърцето ви, то поне имайте търпение да не го безпокоите и смущавате в работата му, която върши за вас. И му съдействайте за по-бързото й привършване.



Ако ви кажа, че е време вече да се отворят очите ви - те са отворени. Изисква се да се махне само едно малко було, но на мнозина от вас това ще причини голям страх. Като влезете в духовния живот, в новия живот, както аз го наричам, неизбежно ще срещнете на пътя си едно огледало, в което ще видите и красивото, и грозното в себе си, и веднага ще се уплашите. Затова е нужно човек да бъде подготвен, иначе в него ще се яви скръб, че не е достоен за този път. В това огледало ще видите всички ваши минали съществувания, затова ще ви прекарат през един подготвителен път, където ще видите друго огледало, а после, след като ви приготвят, ще се натъкнете на страшното огледало. Светът никога не е чувствал такава нужда от Любов, каквато сега чувства. Такива страдания, такова падение, такъв мрак съществува днес в света! Сега се изискват силни души, силни ученици, които не само да говорят за Любовта, а и да я изявяват и прилагат в света, които да подкрепят тези души. Знаете ли колко хора пъшкат, плачат, страдат в своите домове, без да има кой да им каже поне една утешителна, една насърчителна дума? Господ ви казва: „Намерете тези души и им помогнете!" Те ходят в църкви, палят свещи, молят се и не могат да се утешат. Учат се - не могат да се утешат. Пари имат - не могат да се утешат. Те казват: „Господи, изпрати някого да ни даде светлина, да ни упъти в този свят!" Казвате: „Напи са учени хора!" Колко учени, копко видни хора има в Европа, които са писали научни книги, но обикалят из църквите, палят свещи, четат Библията, търсят с голямо усърдие Великата истина. И вие трябва да имате това усърдие да търсите великата Истина!



Светът може да се вълнува, бурите на живота може да ви обезпокояват и да ви се струва като че ли корабът, на който пътувате, ще потъне. Помнете: този кораб не потъва. В света могат да станат много промени, много изменения, но Отец, който ръководи всичко това, остава всякога един и същ. Мир на вашите души! Аз ще ви дам този мир, който светът не може да ви даде. Когато завършите вашето поприще на Земята, Отец сам ще обърше всяка сълза от очите ви и ще ви даде всяка радост и веселие.