Аз считам, че целият човешки живот е построен музикално. Всички човешки състояния, мисли, чувства и постъпки се изучават чрез музиката. Целият живот се изразява чрез музиката. Във всеки един организъм, който не може да се изяви музикално, се заражда болезнено състояние. Вие никога не можете да внесете здраве в организма си, ако не спазвате музикалните правила, които природата е заложила в него. Например човешкият организъм има тона „до". Но това „до" не звучи така, както при обикновеното пеене. Това „до" си има своите амплитуди. „До" в организма се движи спираловидно. За да се вземе един тон правилно, вибрациите му трябва да се разпространяват отдолу на горе, докато на физическото поле те се разпространяват наоколо. Тогава имаме обикновеното, механическо пеене. А има и едно вътрешно пеене: трябва да се научиш да пееш в мисълта си, трябва да се научиш да пееш в чувствата си. Едното пеене е в мозъка - горе, другото пеене е долу, в слънчевия възел, а пък третото, няма да ви го кажа къде е.
Всеки тон трябва да е верен, както и всяка една добра мисъл трябва да е права. Правата мисъл, също като тоновете, има определен брой трептения. В гамата на живота тоновете се движат - те са живите тонове на живота. В тази жива музика ти понякога можеш да пееш механически, само да чувстваш нещата или само да ги мислиш. Когато почувстваш, че между ума и сърцето ти има отношение, това значи, че си получил вдъхновение.
Трябва да разберете, че законите в природата няма да се нагодят към вашите разбирания. Природата няма да създаде специални закони за вас, за да ви извини после. Когато говорим за хармония, подразбираме съзнателния живот на човека, животът, в който душата се развива, човешкото Аз, съзнанието на човека - той е нещо отделно в света, той се е проявил. Човек съзнава, че е едно отделно същество. Сега представете си, че имате една нота в музиката, тя може да бъде 1/2 нота или 1/4 или 1/8, или 1/16. Тази нота сама по себе си е само един символ, един характер, без да има някакъв смисъл. Ако тази нота обаче се постави на петолинието, и в началото на петолинието се тури ключът, и се определи какъв ще бъде характерът й, тя вече има смисъл. И тогава всяка от нотите, наредени по ред на петолинието, не може да има вече свое мнение, да казва: „Аз така мисля, аз иначе мисля". Тя ще мисли тъй, както ключът е казал, и тонът на една нота в този ключ не може да се измени.
Дойде съмнението, съмняваш се, че работите няма да станат, както ти мислиш. И прав си. Работите в света няма да станат нито както ти мислиш, нито както аз мисля, а така, както мислят онези разумни същества, които са създали света. Една машина върви по релсите така, както машинистът я води, а не както ние си мислим. Ако ние спазваме законите, по които инженерът я е създал, тя ще върви; ако не ги спазваме - ще се зароди дисхармония между нас и онзи, който е създал тази машина.
Едно нещо е нужно за човешката хармония: всичко, с което човек разполага, да е пластично, огъваемо, живо, никога да не се чупи. Статичните неща се крехки и чупливи, а динамичните - живи, огъваеми, нечупливи. Стремете се към нечупливите неща и всякога разполагайте с тях.
Всяко движение трябва да бъде израз на музикални вибрации. Бих желал и вие от главата до петите да бъдете музикални.
Когато движенията на човека се диктуват от хармонични мисли и чувства, те всякога са красиви. Колкото по-голяма хармония съществува в човека, толкова по-красиви са неговите движения.
Камъните пеят, дърветата пеят, вятърът пее, светлината, всичко пее, но ние не чуваме тази песен. Ние виждаме само външната форма на нещата и цветовете, но същността им не познаваме. Например още не познаваме, не можем да схванем музикалния тон, който излиза от този червен цвят. Това е една разумна музика, до която съвременните хора още не са дошли.
Желанията имат форма. Мислите имат форма. Всички форми трябва да са съвършени.
Още при създаването на света Бог е поставил силите на човешкия мозък в хармония. Следователно човек трябва да се пази от всичко, което нарушава тази хармония. Тщеславието, гордостта, страхът, гневът са сили, които нарушават хармонията на мозъка. Те са подобни на червеите, които изяждат плодовете на дърветата.
Може да имате стремеж, но ако не изберете онова време, което изисква хармонията, ако не се съобразите със законите, които работят, всички ваши усилия ще бъдат безплодни. Сега вие се питате: „Защо аз не раста, защо нямам това схващане, защо мислите ми са малко разбъркани?" Хармония, хармония трябва. Хармонията трябва да я възстановите по всички начини, при каквито и да е жертви. Възстановите ли хармонията, каквито и жертви да дадете за нея, нищо не е изгубено. Необходимо е да се възстанови тя в душата ви.
Първото изкуство, с което всеки човек трябва да започне, е музиката.
Не трябва да има човек, който да не може да пее и да свири, да разбира нещо от музика. Ако вие разбирате законите в музиката, ще видите, че всяко нещастие в света се дължи на някаква дисхармония. Ако в живота си вземеш един фалшив тон, той ще въздейства върху твоето подсъзнание. Има едно съзнание, при което човек не си дава отчет какво става. Инак у човека съществуват четири съзнания: съзнание, самосъзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Та ако ти вземеш един фалшив тон, непременно те очаква някакво нещастие. В съвременната музика понякога виждам как прониква фатална гама. Една фатална гама, която руши. Не искам да ви я изсвиря. Аз съм правил няколко пъти опит с една такава гама. Щом навлезеш в нея, веднага се изменя пулсът на сърцето, настава меланхолия, идва омраза, отчаяние, злоба. Трябва да мине цяла една седмица, да работиш, за да може да се възстанови онази, първичната гама. Често вие изпадате в тази фатална гама. Мнозина са идвали при мене отчаяни и казват: „Тебе ти е добре, но мене питаш ли?" Казвам им: „Я, вземи основния тон!" Какво ще вземе, не му се пее... Казвам: „Вземи основния тон!"
Искам във вашето съзнание да се появи сила да удържите хармонията, да не мислите какъв е светът. Искаш да направиш нещо, помисли преди това, за да не обидиш своя Господ, защото обидиш ли го, спираш всичката си работа. Кажи си: „Чакай да завъртя колелото". То се завъртва само когато си на ключ „сол".
Понеже езикът на Писанието е иносказателен, там един пророк е казал: „Привлякох ви със закона на Любовта", т. е. ключът „сол" ги е привлякъл. Щом хората почнат да се разбират, с хармония всичко може да се уреди. Сега вие казвате например, че православните, евангелистите, нямат тези познания, които вие имате. Не е въпрос да се различавате само по това, трябва да знаете как да пеете по ключа „сол", да имате едно съществено различие, да имате хармония помежду си. Ако хармонията преобладава, ако можете да оперирате с ключа „сол", тогава ще имате едно съществено различие, тогава може да кажете, че разбирате живота и се различавате от другите. Сега някои от вас сте като онези певци, които като ги викат в музикалното училище или в някой хор, пеят ден, два, после напуснат хора, казват: „Ние нямаме глас..." Защо нямате глас? Защото нямате хармония. Първо трябва да се въдвори хармонията и гласът ще дойде; като се въдвори хармонията, мисълта ще дойде; като се въдвори хармонията, правилните действия ще дойдат. Всичко това зависи от тази Божествена хармония. Щом тя се нагласи, то като с един магически жезъл всичко ще се нагласи. Като няма хармония, с години може да работиш, нищо няма да направиш.
За всички неразположения, за всяка дисхармония, която се яви между вас, ще търсите де са погрешките и ще започнете от ключа „сол". Искам да видя дали вие, жените, поне ще бъдете в състояние да изправите живота си по ключ „сол". Аз не говоря сега за изправяне на вашия живот, но казвам, че нареждането на вашите мисли, на вашите чувства и на вашите волеви действия не са по този ключ, и трябва едно трансформиране на мисълта, всичко да се нареди по този ключ на Любовта. Или ще кажете: „Колко я познаваме тази любов!" Вие още на ключ „сол" не сте били нагласени. Знаете ли каква прекрасна хармония има у този, който се нагласи един път на ключ „сол"? Това е най-възвишеното, най-благородното у човека. Когато той се нагласи на ключ „сол" у него става един подем на мисълта, на чувствата, на съзнанието, той вече не страда от неврастения, не страда от никакви болести.
Стремете се да бъдете в хармония със себе си, за да бъдете в хармония с окръжаващите, само така ще бъдете здрави. Само така главата, дробовете и коремът ви ще бъдат в изправност.
Сърцето представлява тона „до", дихателната система - „ре", черният дроб - „ми", бъбреците - „фа", далакът - „сол", жлъчката- „ла", храносмилателната система - „си". Когато дихателната система на човека действа музикално във всички гами, ние казваме, че тя е нормално развита. При най-малкото нарушение на тази система нейният тон се изменя, минава в друг тон, а това вече създава известна дисхармония в някой от нейните органи. Тази дисхармония наричаме заболяване.
Как се изразява напрежението в музиката? Откъде започва то? Какво е движението? Напрежението се изразява с тона „до", а движението - с „ре". Фасонът, външността е „ми". Казваме, че някой се е пооперил. Пооперил се е - „фа". Разцъфтял е, разхубавил се е - „сол". Узрял - „ла". Седнал е да яде е „си". Ето смисълът. Седнеш да ядеш с благодарност, слезеш в „си". Във „фа" възлизаш, в „си" слизаш. „Фа" и „си" са две врати, през които се влиза и излиза.
Когато пееш сам, не можеш да вземеш един фалшив тон. Фалшиви тонове има, ако един пее в една гама, а друг - в друга, дисхармонични са, не звучат хубаво. Но всеки сам пее хубаво. Има известни гами, в които тоновете са дисхармонични. Някой път вие се чувствате неразположени. Неразположението е вследствие на това, че вашите мисли не са в хармония с вашите чувства и вашите чувства не са в хармония с вашата воля. Не пеете тона вярно. Искате да направите нещо в умствения свят, не излиза както трябва. Същото е в духовния и във физическия свят. Ще поправите тона „фа". Българинът е майстор на „фа". Българинът много добре взема „фа".
Колко време се изисква, за да се разбере, че една мисъл е добра или не? Как мислите вие, колко време се изисква? Има едно естествено време. Колко време е нужно да се изпее една цяла нота? Има естествено време. (Учителя тактува на 2/4 и после на 4/4.) Естествен пи е този такт? Естествено ли е туй движение? (Имитира движението на пияния.) В него има прекъсвания, дисхармонии. В другите движения има един ритъм, който е естествен. Българите имат един особен ритъм. Така не се разрешава въпросът, има прекъсване. Хубаво, но трябва да се свърши. Как ще го свършите вие? Как бихте го разрешили? Българите казват: да предадем народната музика такава, каквато е. То е едно статическо положение. От толкова хиляди години българите пеят по един и същ начин. Както детето пее, така пее и човек на 80 години. В музиката трябва да има замах. Когато пеете, някои тонове показват, че на физическото поле има дисхармония, други показват, че на ума нещо не достига. Трябва да имаш една хубава мисъл, едно хубаво чувство и една хубава постъпка, за да изпееш правилно тоновете.
Ако ти вземеш правилно един тон, например тона „до", който е основата на живота, то ако си болен и веднага оздравееш, само тогава тонът е верен. Щом се наруши броят на трептенията на нашия организъм, ако спаднат под нормата, човек се разболява. Тонът, който внася здраве в тебе, е „до". Когато сте болен, ако се вслушвате дълго време в себе си и почувствате, че вътре нещо във вас пее, болките ще утихнат. Когато минавате през недоволство, скръб и доловите, че нещо пее във вас, веднага ще се смени състоянието ви и ще почувствате една малка радост. Щом чуете песен отвътре, това е вече здравето.
Аз тълкувам Любовта в ключ „сол", в първа степен. Казвате: „Да се обичаме". За да обичаш, трябва да намериш ключ „сол", да се нагласиш според него. Тогава ще имаш хармония и ще започнеш с Любовта. Като казвам „Любов", подразбирам, че Любовта предшесгвува хармонията, а хармонията е резултат на тази велика Божествена сила, която като дойде, внася здраве, а здравето внася хармония. Външната хармония дава условия за Любов, Любовта - живот, животът - здраве, а здравето внася вътрешна хармония у нас. Тъй че хармонията отвън се формира вътрешно. Това знание, което днес ви давам, ще искам да го приложите.
Често казвате: „Нямаме вдъхновение, нямаме разположение". Трябва да знаете, че Божествената Любов е хармония, тя не търпи дисхармония. Сега аз ви говоря за хармонията, понеже тя ще ви послужи, за да започнете съзнателно да се организирате. Знаете ли какво е организиране? Всички клетки се организират съзнателно в този Божествен организъм и всички работят правилно. В този живот ние сме Божествени клетки и всеки от нас трябва да разбира и изпълнява добре своята мисия, своето сегашно предназначение, и да не желае ни повече, ни по-малко от определената за него работа. Никой не трябва да се отдалечава от Божествения план. Другите могат да говорят за вас, но това, което вие дълбоко съзнавате в душата си, старайте се да го реализирате и няма да бъдете далеч от истината. Ако вървите по своя план, нищо няма да ви спъва. Нали сте виждали как вървят войниците, всички вървят в такт. Така и вие, като вървите сами, може да си вървите както искате, и по-полека, и по-бързо, но като тръгнете с някоя компания, която си има свой ход, ще вървите според нея. Не вървите ли в такт, ще останете назад. Когато хората влязат в Божествената хармония, всички трябва да изменят такта на своя ход, за да тръгнат хармонично, правилно. А знаете ли какво значи да ходите правилно? Да ви преведа това. То значи, че вашите добродетели трябва да се проявяват правилно. Краката на човешката душа, това са добродетелите; ръцете на човешката душа, това е вашата справедливост, ушите на човешката душа, това са светлите мисли на мъдростта, а устата на човешката душа е Любовта, външната страна на Любовта, чрез нея тя може да говори, чрез нея Божествената Любов ще излезе. Едната Любов, външната, ще дойде като услуга на вътрешната, тя ще дойде отвън, чрез нея.
(Учителя пее „до".) За да изпееш „до", трябва живо да си представиш нещата. (Учителя пее „до".) Това е амплитудата на „до". (Учителя понижава и повишава малко „до".) В един кръг се движи. Цялата гама ще пеете така: „до" с малки понижения и повишения. (Така изпяваУчителя и „ре", и „ми".) Изпейте това всички. (Всички пеят „до" с понижение и повишение.) Някой ще каже: „Какво ще придобия, като пея?" Ще подобрите дишането си, ще се научите правилно да дишате. Дишането си има свой тон. Ти не можеш да дишаш правилно, ако понижиш неговия тон. И яденето си има свой тон. Ти не можеш да ядеш правилно, ако понижиш тона на яденето. Също така и движението има свой тон. Като излезеш от дома си, ще се спреш, за да вземеш тона на движението. Трябва да има хармония във всички твои мускули и нерви. Ако ти така вървиш, ще придобиеш сила. Когато отиваш при някой човек, трябва да знаеш и неговия тон. Ако не си го улучил и искаш да му проповядваш, той няма да те слуша. Но като попаднеш в тон с него, ти ще хармонизираш неговия и своя тон и тогава ще знаеш как да му говориш. Щом не знаеш неговия тон, няма да се разберете.
Като се запознаеш с един човек, трябва най-първо да си изясниш дали имате една обща основна идея за нещата. Аз като ви говоря тая сутрин, имам такава идея. Коя е идеята? Да ви приведа към един общ знаменател, към един общ закон, на който почива и моят, и вашият живот. Да приведа в хармония известни ноти, това значи да ги приведа в известно съотношение, да се допълват. И тогава ще се създаде една песен. Ако няма съотношение между нотите и не се допълват хармонично, няма музикално произведение. Да живеем добре, значи да познаваме закона, върху който се изгражда животът, който е като музиката. Каквато и нота да сте, вие ще заемете разни места в петолинието. Ако представлявате един тон, вие може да бъдете в първата октава, във втората, третата, шестата и пр. И после може да вземете мястото на цяла нота, на половин нота, на 1/4,1/8,1/16,1/32,1/64 нота. Всички положения, които заемате, зависят от първия тон.
Да допуснем, че пеете „ми". „Ми" съставлява третата нота в тази гама, за която говорим. В до-мажорната гама няма полутонове. Дистанцията между всичките тонове е цял тон. И между „ми" и „фа" има цял тон; също така и между „си" и „до". Да оставим сега това. Другояче са наредени сега тоновете. Защото в сегашната гама „фа" е понижено. В сегашната гама вие „фа" не можете да го понижите, но можете да го повишите, а „си" не можете да повишите, а само да го понижите, защото щом го повишите, ще имате „до". А пък щом понижите „фа", ще имате „ми". В тази естествена гама, или в гамата на живота, всяка понижена нота изразява едно вътрешно състояние. Щом „ми" е понижено, понижението е във вашия ум. Щом понижението е в „ла", понижени са вашите чувства. Следователно, за да се уравновесите, за да излезете от това противоречие на живота, което е резултат на понижената мисъл или чувство, трябва да повишите „фа" с половин тон. И тогава, в новата гама ще имате „фа диез". А пък „фа" представлява материалния свят. Щом е понижен вашият ум, щом са понижени вашите чувства, непременно трябва да повишите резултатите.
Казвате, че еди-кого си не обичате. Какво значи това? Щом не го обичате, това значи, че този човек не е в една и съща гама с вас, с него вие не сте в хармония. Трептенията на вашите чувства и на вашите мисли не си хармонират, вследствие на което не можете да се обичате.
„Ла" е основен тон на движение в природата. В „сол" вие имате движение нагоре. А в „ла" движението е надолу. Следователно с тона „сол" вие сте свързани с материалния свят. Напрежението от центъра на Земята излиза нагоре. Енергията, която „сол" възприема, от Земята към Слънцето се предава. В „ла" движението е от Слънцето към Земята. „Сол" е движение към Слънцето, „ла" е движение към центъра на Земята. Ако вие спрете този ток, тогава ще стане катастрофа в живота ви. Всяко страдание произтича от някакво спиране, задържане. Ти си се спрял. Но ако се движиш по-бързо или по-бавно, отколкото трябва, пак ще пострадаш. Но ще има разлика. При бавното движение страданието ще бъде по-малко. Защото с една биволска кола катастрофа може ли да стане?
Законът е абсолютен - дисхармония абсолютно не се търпи. Не казвай - „ако ме обичаш, потьрпи малко", ако ти обичаш хората, не ги карай да търпят твоите глупости. В това отношение ще гледате да си помагате, ще гледате да се въдвори хармония между вас, тя ви е потребна. Ако не се въдвори, другояче не можете да си помогнете. Може цял ден да се молите, но излезете ли от събранието, виждам, че хармонията е нарушена. Трябва да държите в ума си мисълта, че Бог е вечна хармония. Тази мисъл трябва да стане у вас плът и кръв, навсякъде да я чувате; тогава ще бъдете доста силни да се борите с външните изкушения на света.
Ако тръгнете от Земята без песни, докато отидете до рая, ще кажат: „Не приемаме хора, които не знаят да пеят". Небето е място на песен и хармония; там няма плач, няма тъги и скърби, навсякъде се чуват песни - от всички видове, от най-тихите до най-бурните и всеки може да си избере, да слуша. Сега и ние на Земята ще започнем да вършим всичката си работа с песни, но ще приложим хармонията. Който не приложи хармонията, няма да му проповядвам нищо, няма нищо общо с моето училище. Когото хвана, че не е нагласен, ще го изпъдя навън по всички правила на Божествената наука. Като научи хармонията, пак ще го приема, но докато я научи, вън ще седи. Това ще го знаете, ще бъде без изключение за всички.
С някои хора, за да се хармонизирате, трябва да прекарате мисълта си през още един, двама, трима души, които от своя страна са в хармония помежду си. А някой път трябва да прекарате 12 души в мисълта си, докато се хармонизирате с един човек.
Музиката на Земята е единственото условие, което помага на човека да се развива, затова приложете музиката навсякъде в живота си. Неразположени сте, почнете да пеете каква и да е песен, да въдворите у вас хармония. Така ще помагате на вашите мисли, на вашите чувства, на вашите действия. Ако сами не можете да пеете, идете в градината, седнете под някое дърво и ако има вятър, в това огъване на листата ще има такова движение, че ще започнете полека-лека да утихвате, да се унасяте в това шумолене, което аз наричам музика.
Истинското пеене е онова, което може да отвори сърцето на най-големия скъперник банкер. И тогава, ако аз отида да пея на банкера, няма да се явя с тази си брада. Защо? Защото банкерът може да се заинтересува само от две форми: едната форма трябва да представя млада, красива мома, подвижна, пъргава, с уста начервеничка, очи, които светят, ръце мекички, глас ангелски. Другата форма трябва да представя стар, мъдър човек, с ангелски глас. Като види и младата, и старата форма, банкерът трябва да остане доволен и от двете и да знае, че може да вземе и от младата, и от старата форма. Да се чуди как този стар човек е запазил гласа си, как нищо не е изгубил от хубавото, което е имал в себе си. За да го привлече, старият ще му изпее една песен, но така хубаво, че той ще поиска и още една. Така старият ще пее за младата мома, а младата мома ще пее за стария, за своя баща. И тогава банкерът ще разтвори сърцето си, ще даде колкото му искат и ще каже: „Елате и утре пак да ми попеете". Това са фигури на речта.
Та в живота си ние трябва да знаем да пеем като младата мома и като стария, като мъдреца. Не се срамувайте да пеете. Ако си стар, пей на банкера за младата мома, да отвориш сърцето му. Ако си млада мома или млад момък, не пей за себе си, а за майка си и за баща си, които са те родили. Той ще каже: „Я ми попей още веднъж за майка си и за баща си!"
Следователно мъдрецът трябва да пее за младата мома, а младата мома трябва да пее за баща си и за майка си. Това е хубавото пеене в света.
Често вие се спирате и казвате: „Еди-кой си там не пее хубаво!" Да, но и ти не пееш хубаво. И аз не пея хубаво, но и той не пее. Трябва да се намери някой друг да каже: „Чакай, аз ще взема правилно тоновете и всички с едно усилие ще се нагласим". Не е философията там, че еди-кой си пее фалшиво, философията е да се нагласим всички правилно.
И тъй, сега ви дадох едни ключ, един метод, много прост, но много естествен и вие ще го приложите. Вън от тази мисъл - за хармонията, няма да мислите какво е Бог. Ще схващате Бога като една велика, разумна хармония, която се разнася навсякъде из Вселената, из цялата природа и всичко живо. Всяка вечер ще съсредоточавате ума си, мисълта си към един тон от тази хармония. Ако схванеш един тон, това е много нещо. Всеки ден по един тон. Караш се с мъжа си, с дъщеря си, казваш: „Мъжът ми не взима правилно тоновете". Не, трябва да кажеш: „Аз ще взема правилен тон на ключа „сол", ще му покажа как се пее". А ти започваш: „Какво си се раздрънкал!" Той дрънка, ти дрънкаш и какво излиза, като се раздрънкат двама души? Две дрънканици. Ще се успокоиш и ще кажеш в себе си: „Любовта, това е ключът „сол", чакай да взема камертона". Взимаш камертона, нагласяваш се и казваш на мъжа си: „Любов и съгласие, Любов и съгласие". Ще пееш, ще пееш, ще повишаваш тона си, и току го погледнеш, той се засмял, започва да пее и той - „Любов и съгласие. Хайде да се помирим!" Туй е Божественото, ще слушаш какво казва Господ отгоре. Тъй като се живее, животът става разумен и лек. А сега ходите от къща на къща, цял ден разправяте какво сте преживели; ходиш цял ден, на 10 места си разправила огорченията си, и пак ти е тежко. Живееш ли в хармония, никому няма да разправяш нищо и пак ще ти бъде леко на душата.
Вчера казах на мъжете: „Аз оставям сега жените да ви нагласят". Нищо друго не им казах. Сега да видим, можете ли да ги нагласите? Ама да не направите като някой си слуга Стоян, когото господарят му - поп - го изпратил на лозето да го прекопае, да изреже пръчките. Отишъл Стоян на лозето, взел ножиците, рязал, рязал дето завърнал, не разбирал от тази работа. Връща се в дома си, попът го пита: „Стояне, плаче ли лозето?" „И ти да го видиш, дядо попе, и те ще плачеш". Ще питате госпожа Дойнова, като реже лозето си, до кое място реже пръчките, тя разбира това. Така и вие трябва да знаете на кое място от петолинието трябва да стоите. Досега сте рязали пръчките до основата, но повече това няма да бъде. Ще режете само тези пръчки, които не трябва да родят. На всинца ни трябва хармония, само така ще можем да се разберем. Ако всички сме в хармония в Бога, тогава ще разберем Бога, ще разберете мене и аз вас. Без хармония животът е несъвместим. Това е и в обществото, и в науката, и
в търговията, навсякъде. За да е успешна работата, навсякъде трябва да има хармония. Обличате ли се, готвите ли, спите ли, навсякъде и всичко с хармония трябва да се върши; не спите ли с хармония, махмурлии ще бъдете. Ако животът е с хармония, и в най-дребните си проявления той е велик, няма ли хармония, той е безсмислен.
Във вашите умове се явява мисълта: „Как може да се оправи тази дисхармония?" Може. Ще насочите ума си към Бога, ще знаете, че Той е великата хармония и само за Него ще мислите. Няма да мислите за Бога като за някой стар, белобрад дядо, а ще мислите за Бога като за велика вечна хармония, в която всичко живо отдава почит към Него, затова всички се стремим към Него и всеки иска да Го схване. Мисли за Великата хармония на живота и веднага ще ти стане леко. Не се старай да схванеш какъв е Бог, каква е формата Му, а мисли за Него като за Велика хармония, и веднага ще ти стане леко. Защото, ако ти гледаш лицето, косата, брадата на певеца, веднага ще се отдалечиш от хармонията, но ако слухът ти е съсредоточен, ще разбереш какво е тя. Лицето е особена хармония за очите. Ако сте ясновидци, ще видите, че лицето не е спокойно, то е подвижно, в него стават много бързи движения. Но понеже тези движения са тъй трудно доловими от нас, на нас се струва, че е спокойно. В невидимия свят всичко е в движение. Най-първо ще обърнете ума, сърцето и душата си към Бога на хармонията, т.е. към Бога на ключа „сол", към която всичко живо е насочило ухото си, към нейните закони. Ще слушате и като възприемете, ще започнете да пеете заедно с този велик хор. Един ден срок ви давам, за да се настроите на ключа „сол".
Човек е отговорен за всяка своя дума, понеже живее в хармоничен свят, в свят на пълен ред и порядък. Когато се намерите пред Божия съд, вие ще отговаряте защо създадохте огнестрелните думи, с които нарушавате хармонията на Божествения свят. Сам по себе си Божественият свят е хармоничен, но със своето неразбиране и невежество човек внася в този свят дисхармония и мисли, че светът изобщо е дисхармоничен. Човешкият свят е дисхармоничен, но не и Божественият. Понеже тия светове са преплетени, изглежда, че дисхармонията е в целия свят. Не, дисхармонията е частична и принадлежи на човешкия свят. За да се премахне тази дисхармония, човек трябва да мине през страдания, през съдба, да види своите погрешки. Писателят ще бъде съден за лошите книги, с които е внесъл съблазън и нечистота в живота. Художникът ще бъде съден за ония свои картини, с които е внесъл нещо порочно в умовете и сърцата на хората. Някои художници рисуват Любовта в човешки образ, в образа на Купидон - Бог на любовта, със стрела в ръка. Досега никой художник не е могъл да нарисува Любовта. В каквито образи да я представят, те са далеч от идеята за Любовта. Каква любов е тази, която си служи със стрела? Това представя любовта на човек, който всеки момент може да те мушне с ножа си. Щом не му се харесва нещо, той веднага вади нож.
Аз ви откривам един практичен метод, как да се тонирате. У вас има един недостатък, че вие, без да опитвате това, което ви казвам, като излезете, започвате да разказвате: „Ето какво казва Учителя". Докато не направите опит, не казвайте никому нищо. Всяко нещо, което съм ви казал, не го разказвайте, докато не го проверите. Щом сте го проверили, разказвайте, тогава то има двойна сила: от една страна, аз каквото съм ви казал, и от друга, вие, което сте казали и проверили. Направете опит, и като излезе опитът верен, кажете на някой и той да го провери. Като направи и той опит и излезе сполучлив, резултатът ще бъде три пъти по-силен. Този трети, като разкаже на свой приятел и той направи опит, и има добър резултат, силата ще бъде четири пъти по-голяма. Четвъртият казва на пети, този последният на шести и т.н. Тъй като постъпвате, това се усилва и става като една голяма вълна. А сега как постъпвате? Една от вас чула от друга някоя нещо, но нито едната, нито другата проверили тази работа, и се питат: „Как беше това нещо, хайде да се върнем назад". Забравили го и двете, почват отново да сноват. Ние нямаме време за сноване. Нашето платно, петолинието е насновано, иска само да се тъче. Тъкането значи хармония, да се изтъче един плат от едно място на друго. Да пееш, да живееш, да тъчеш, това са синонимни думи. Казвате: „Какво да правя"? Пей! „Че животът песен ли е?" Ако не можеш да направиш това - тъчи. Това значи тъкане на петолинието. Петолинието е основа, а нотите, това са ключът, турен в началото на петолинието.
