Щом заплачете, турете едно шишенце пред очите и съберете сълзите си в него или пък ги оставете да капят върху рана - тази водица е лечебна. Вие казвате, че плачете, за да олекне на душата ви. Природата не обича да изразходвате напразно своите енергии. Свещената вода, която изтича от вашите извори, не трябва да пада на земята.
Сълзите поддържат влагата в очите. Ако влагата не е достатъчна, зрението отслабва. По-добре е да плаче човек, отколкото да вика, да крещи, да се гневи. По-добре е да плачеш за онзи, когото обичаш, отколкото да му се сърдиш. Добре е от време на време да си поплачеш, да почистиш прозорците си, но не и постоянно да ревеш.
Ангелите, когато видят, че някой плаче, вземат едно шишенце с неговите сълзи, и отиват на небето да изследват тази водица, изтекла от очите на хората. Те знаят причините защо е потекъл този извор. Човек плаче и при нещастие, при болка, но плаче и при радост, от затрогване - също. Няма по-хубаво нещо от плача, но да не е рев. Плачът е нещо възвишено, благородно, ревът е крясък, грубост. Ако ти си израз на великото, ще плачеш. Целият прогрес на тази забавачница - живота, се дължи на сълзите, а не на рева. Престанат ли хората да плачат, стават жестоки. Култура има там, където има влага, топлина, светлина.
Сълзите лекуват - те пречистват съзнанието.
Ако плачът не е музикален, сълзите изгарят. Сълзите с музика се благославят.
Плачът е смяна на енергия. Той улеснява смяната на енергията в човешкото тяло. Когато човек е тъжен, а не плаче, мъчно се сменя енергията.
Тайно да плачете, няма защо да ви гледат хората, в затворена стая ще плачете и сълзите ви да не падат на земята. Ще си ги събирате в чиста кърпа или в шишенце, сълзите са нещо свещено. Очите се повреждат, когато сълзите падат по земята, особено когато падат на нечисто място. Между сълзите и човека има вътрешна връзка. Между думите и човека има също вътрешна връзка. Не говоря за сълзите, които изгарят човека, а за сълзите, които оплодяват живота. Ако плаче човек, това трябва да е за оплодяване на мисълта, сърцето и тялото. Сълзите са едно благословение.
Сълзите имат топлина, светлина и сила.
Плачът чисти очите да виждат ясно, чисти съзнанието да възприема светлината. Има един плач, който чисти калта, тъгите, скърбите.
Плачът всякога е един метод за чистене. Когато човек сгреши, той трябва да поплаче, за да се очисти. Дойдеш на Земята, плачеш, тъжиш за прегрешенията си горе в невидимия свят. Не мислете другояче! Всички души са дошли тук на Земята, за да изкупят тези си прегрешения. Като ви дойде наум за някоя грешка, трябва да си поплачете, за да се освободите от нея. Тези погрешки може да са твои, може да са и на други, но това е един общ принцип. Сълзите показват едно смекчение на сърцето, повдигане на съзнанието. Такъв човек е в пътя на обновлението.
Когато няма радост - плачи, колкото искаш. Туй е на място. Скръбта, плачът на хората са едно благословение, то е дъжд в астралния свят. Че без плач Земята би се превърнала в пустиня. Аз бих могъл да ви докажа математически, че плодородието иде от плача на хората. Когато навреме се плаче, много плод ще има, когато не се плаче навреме - ще цъфне, но няма да върже. Ще повярвате ли? Това е въпрос на вяра. Мислите на хората имат отношение към външната природа. Мислите на хората могат да образуват слана. Защото колективната мисъл на хората създава външното време.
Вземете ситния прах, който се вдига при вятър. В природата има често такива явления, които учените хора се стремят да обяснят. Може да се обясни донякъде. Този прах вятърът вдига в пространството, влиза в очите ти. Започва да произвежда сълзи, мият се очите. Гледаш, времето се заоблачи, завали дъжд. На този дъжд дърветата се радват, а ти плачеш. Когато има прах из въздуха, той дразни очите и те сълзят, но като се издига нагоре, около него се образуват дъждовните капки, падат по тревите, тревите се радват, а ти казваш, че е лошо. Защо тревите мислят по този начин, а вие - по друг? Човек се възмущава от праха, понеже той го кара да плаче, дразни очите му. Закон има в природата - трябва да дадеш нещо, макар и само 3-4 капки вода от очите си. Аз наричам плачещите хора - щедри хора. Щедри са, защото дават вода. Онези, които не плачат, са скръжави.
Плачът в природата има друго значение. Да плачеш, когато трябва, и да не плачеш, когато не трябва. Ако цялата Земя плачеше, какво щеше да бъде? Когато едната част плаче, а другата не плаче, на място е. Когато всички плачат, е лошо. Когато никой не плаче, пак е лошо. Когато всички плачат, какво се образува? Кал. Когато никой не плаче, какво се образува? Прах.
Някой път ми казват за някоя сестра: вижте, тая сестра плаче. Трябва да плаче. Без плач работа не може да се върши. Вие сте чудни, когато се учудвате, че някой плаче. Много добре. Това е една баня. Без мокрене не става. Ти казваш: „Ама много се е наквасил". Много хубаво, че се е наква-сил. По-хубаво нещо от това няма. Плачът е едно благословение. Измиваш прозорците. Сълзите са Божествената вода, която измива очите, за да възприемат Божествената красота. Можеш да ги измиваш десет пъти на ден. Не е лошо. Но не туряй повече вода, отколкото трябва. Да не става локва долу пред прозорците, когато ги измиваш. Ще измиеш хубаво прозорците и като поплачеш, поблагодари на Бога, че си могъл да плачеш. И виж колко сълзи са излезли от очите ти, след като си поплакал.
Някой път и аз плача! Много плача и аз. Но като плача, гледам дали умът ми се е прояснил, дали разбирам по-добре, дали съм по-добре разположен спрямо хората. И след като разбера, че умът, сърцето и волята ми са вече на място, казвам: няма да плача повече. Умът, чувствата и волята са в хармония. И казвам: плачът постигна това, което трябваше. За мене плачът е еднахубава баня. Излизам от банята и се обличам. Аз плача, докато се напълни ваната. Моята вана не е много голяма. Тази вана, в която си правя банята, е два и половина милиметра дълга, два милиметра широка и половин милиметър висока. В тази вана се къпя. Ако си купя вана като вашата, тогава трябва да плача цяла година, за да я напълня. Това би било губене на време.
