Нашата Земя, както е поставена в пространството, няма почти никаква тежест. Тя има тежест само по отношение на Слънцето. И когато казваме, че тежи толкова и толкова, това показва с каква сила тя се привлича от Слънцето. Математиците показват само притегателната сила на Слънцето. Това са философски въпроси, които обикновено в нашия делничен живот нямат почти никакъв смисъл. Ние се натъкваме на противоречието, в което се намира и един петел. Той, след като дълго търсил щастието, отишъл на едно купище и като ровил, изровил един скъпоценен камък. Помислил си: „Защо ми е тази пущина, защо не беше едно зрънце, или нещо за ядене?" Ако този петел беше човек да продаде камъка, за цял живот бъдещето му щеше да е осигурено - не само на него, но и на много други като него. Сега на нас ни се вижда, че петелът е постъпил много глупаво, но понякога и ние пропущаме такива скъпоценни условия на живота. Всички недъзи и страдания, които сега светът има, всеки човек, който страда, това показва, че е пропуснато нещо.
Нашата разумност иде от небето. Небето в дадения случай представя нашата глава. Именно тя е свързана с небето. Ако нашият мозък не функционира правилно, ние не можем да имаме и този хляб, който слиза от природата - подразбирам Висшата, Разумна Природа. Вашият ум трябва да е добре организиран. Всички наши нещастия ние изкуствено създаваме. Та ние не готвим какго трябва, не мелим брашното както трябва, и после ядем толкова отровни храни, които не съответстват ни най-малко на нашия организъм, че е изключено да не страдаме.
Първото и последното място в природата какво представлява? Всяко нещо в човека си има място. Първото място заема човешкият ум, а последното - човешкото сърце. Ако им размениш местата - съвсем ще загазиш. Или, казано другояче, човек, който се води по своите чувства и настроения, няма ум. Той казва: „Да става каквото ще". После пита защо работите му са тръгнали надолу с главата. Страданията, които съществуват в сегашния живот, се дължат на това, че ние не мислим.
Някой казва: „Защо хората са толкова лоши?" Този въпрос не може да се разреши. Той е толкова дълбок, че никой досега не е могъл да го разреши. И ангелите даже не са разрешили този въпрос. Хората са лоши, защото сте им дали вашия ключ, да разполагат те с него. За да не бъдат лоши хората, ти трябва да държиш в ръцете си ключа на своето сърце и да не го даваш никому. Само на Едного можеш да повериш ключа на сьрцето си, а именно, на най-малкото добро, на Бога в себе си. Само Бог има право да държи ключовете на човешките сърца. Единствената причина за нещастията в живота е неправилното мислене на хората. Те мислят, че всеки може да държи ключа на техните сърца. Така са мислили вашите деди и баби, но къде са те сега? И след всичко това вие питате: „Кой ли е взел ключовете ни?" Не питайте кой е взел ключовете ви, но спомнете си кому сте ги дали вие. Някой човек е мързелив, не обича да работи, да се движи, затова дава своя ключ някому и казва: „Вземи този ключ, отвори стаята ми и донеси това или онова нещо". Този човек е аристократ, иска другите да му служат. Обаче онзи, на когото сте дали своя ключ, отваря вратата на стаята ви, взима си хляб, затваря после вратата и изчезва. Вие го чакате ден, два, три, но той не се връща. Казвате: „Лош човек е той". Питам: той ли е лош или вие? Този човек не постъпи добре по причина на това, че вие не излязохте умен.
Страданията на съвременните хора са фиктивни, те са страдания насън, в тях няма нищо реално. Когато някой плаче, аз виждам, че той има мехурчета с вода около очите и като ги изстисква, те овлажняват очите му, от което и той се трогва, и близките му се трогват. Всъщност той още не знае какво нещо е скръб, какво е страдание. Само онзи човек страда, който знае как да завърти ключа и да отвори вратата. Той е дошъл вече до края на страданията. Всеки друг, който охка, плаче и не слага ключа да отвори вратата, той още се забавлява, той не е познал страданието. Тези страдания приличат на страданията на гладния, който има хляб в стаята си, има ключ от вратата на стаята си, но няма желание сам да си отвори. Той ходи тук там, разправя, че три дена е гладувал и пита: „Няма ли кой да ми даде малко хляб?" Минават покрай него един, двама, трима, заминават си, никой не му дава хляб. Защо? Искат да го заставят сам да си вземе хляб. Някой мине, казва: „Нямам хляб за такива будали като тебе". Казвам: все ще се намери някой да каже истината в очите. Хората и когато се обичат, и когато се мразят, все ще си кажат по нещо.
Днес хората страдат и боледуват, защото много връзки ги държат за Земята. Ако погледнете човек с око на ясновидец, ще забележите, че той е обвързан от главата до краката с хиляди нишки, някои единични, някои двойни. Пожелае ли да се издигне нагоре, веднага нишките го дърпат надолу.
Всяко теглене му причинява болка, затова трябва да си намери опитен, вещ лекар, който да знае как да прерязва тия нишки.
В страданието ти си се натоварил с повече материя, имаш по-малка сила, потребно е да се освободиш малко от тази материя, да туриш повече сила. Всеки, който страда, има повече материя, по-малко сила.
За да се продължи животът, необходимо е сегашните страдания да се намалят. Ние страдаме чрезмерно, с което разрушаваме своята нервна система.
При операция се използва кокаин и болният не усеща болка, но след операцията болката се удвоява. Природата не обича да се потискат нейните енергии. Не мислете, че може да спестите страданията.
Всички страдания не са нищо друго освен безразборно изразходване на Божествена енергия, която е дадена за вашия живот.
Някои от вас страдат. Защо? Парички нямате. Всички страдате за пари. Аз обаче мисля, че съвременните хора страдат от липса на идеи - безидеен е животът им, убеждения нямат. Те имат вяра, която не издържа критика.
Страданията, които съвременните хора преживяват, се дължат на тяхната лакомия. Страданията показват, че всеки човек е взел повече от благата, отколкото му трябва.
Съвременните хора се оплакват от неразположение на духа, от изтощаване, от нервност. Коя е причината за тези състояния? Многобройните им желания. Те имат много желания, а малко почва. За да израсте, да даде плод, растението се нуждае от земя.
Ние страдаме и уповаваме на хора, които са като нас изменчиви.
От това, че се колят безразборно животните за ядене, в астралния свят настава голяма бъркотия, разбърква се цялата атмосфера, а ние при това положение искаме да бъдем здрави. За тази несправедливост, че отнемаме живота им, още дълго, дълго ще страдаме.
Питате: „На какво се дължат нещастията в живота ни?" Една от съществените причини за това е безразборното изтребване на млекопитещите, на безразборното убиване на хора. Когато душите на убитите отидат в астралния свят, те внасят условия за нервни болести и разстройства между хората. Убитият разбойник се движи свободно между слабохаракгерните хора и им внушава чувство за отмъщение.
Всяка мисъл, която смущава човешката душа, оставете навън. Влезе в окото ви една малка песъчинка, тя не съставлява част от вас. Това е твърда материя, дошла отвън. Дълго трябва да плаче човек, за да може чрез сълзите да изхвърли твърдите песъчинки. Скръбта идва, защото някоя песъчинка или прашинка е влязла от външния свят в духовния свят и вие цял ден страдате, искате да се освободите от нея.
Блъснеш се в една мъчнотия, спри се да размислиш защо е турена на пътя ти. Тя ще стане причина да се измени твоето положение. Имаш едно страдание, страдаш, мъчно ти е нещо. Някой път знаеш защо страдаш, пък някой път не знаеш. Има чужди страдания. Когато някой твой близък човек е на смъртно легло и ти го обичаш, ти долавяш неговите мъки и страдаш заедно с него.
Неорганизираната материя създава работа. Трябва да се работи. Трябва да има нещо, което да се организира. Защото в света новите идеи трябва да се приемат. В съвременния свят всички страдате, понеже сте пълни с неорганизирани идеи. Трябва да ви давам образци как да се организира материята. Един динамичен свят да се организира. Знанието е един организиран свят. Свободата е един организиран свят. Всичко онова, което е хубаво и възвишено, Божествено, то е вече организирано, определени качества има. А пък щом страдате, значи, че сте в един неорганизиран свят, който трябва да се организира. Страданието трябва да се превърне в радост. Работа ви дават. Щом страдате, от невидимия свят са ви намерили достойни за известна служба и са ви я поверили.
Когато хората те бият на Земята, това показва, че една нишка, която те свързва с твоята зла съдба, се скъсва. Ето защо Христос казва: „Ако те ударят от едната страна, обърни и другата".
Вие се намирате в един свят, където всички неприятности, които ви се случват в живота, са нарочно устроени. Вас ви турят препятствия, за да се научите да работите. Страданията в живота са разумни препятствия, които природата поставя на пътя на хората, за да опита доколко тяхната разумност е развита. Тя иска да види можете ли да използвате тия препятствия или не.
Един гръцки философ казва, че човек преди смъртта си не може да бъде велик, не може да бъде щастлив. Аз превеждам думите: никое яйце не може да бъде свободно, докато не се излюпи. Онова яйце, което е под квачката, всякога може да се счупи, да се разлее, но като се излюпи пилето, то е вече свободно, има вече крилца. Следователно онзи човек, който е напуснал ограниченията на живота, той е престанал да мисли за тях. Докато ние мислим, че в окръжаващата ни среда без това не можем, без онова не можем, че това било, че онова било, ние не можем да намерим истинския път. Може да си въобразяваме, че е така, но то не е разрешение на въпроса. Всякога ще има известен недоимък, страдания, смут в ума, в сърцето, смут във волята. Необходимо е това, аз не го отричам. Но ако ударите един мъдрец и го прободете с нож, той ще усеща болка, но тъй като има силна воля, може с волята си да прекрати болката. Аз ще ви припомня един пример, да видите, че ако човек е много умен, то нещастията и страданията бягат от човешкия ум. Страданията и нещастията - това са врагове, които всякога могат да нападнат. Точно когато си неподготвен и мислиш, че всичко е наред, те ще те нападнат. Скръбта и мъченията са като зверове.
Любовта засяга всички области. Според мене Любовта не е нещо отвлечено. По-реално нещо от Любовта в света няма. Според мене едно въже, което те задържа, това въже има Любов. Всяко едно желязо, което те задържа, има Любов. Всяко едно растение, което те поддържа, има Любов. Всяко същество, което има живот в себе си, колкото малък и да е, има Любов в себе си. Това е Любовта. Това, което в даден случай не ви прави никакви пакости, а ви служи, това е израз на Любовта, а тези неща, които са пакостни за нас, показват, че Любовта ги разглобява, реформира и по такъв начин преобразява света. Та нещастията в света произлизат от това, че Божествената Любов е започнала вече да реформира света - човешкия свят. Тази е причината за най-големите нещастия. Мислите ли, че ако един съвременен хирург иска да ви извади един тумор, тази работа ще мине така лесно? Мислите ли, че този тумор може да мине с баенето на една баба? Не. Нож трябва да играе.
Ти си едновременно и господар, и слуга. Ти не можеш да бъдеш слуга, докато не си бил господар и не можеш да бъдеш господар, докато не си бил слуга. Вземете един прост процес - ходенето. Вие стъпвате на десния крак, левия повдигате. Кой е господарят, кой е слугата? Поставяте тялото на десния крак, вдигате левия. После пак пристъпяте. Кой е господарят? Господарят е, който почива, слугата е, който работи, който носи тежестите в дадения случай. В следващия момент онзи, който си е почивал, ще носи тежестта, другият ще си почива. Следователно в природата съществуват смени на отношенията и смени на състоянията. Значи имаш едно тягостно състояние. То е слугата, който работи. Казвате: „Защо да страдам?" Ами кой ще носи товара? Ако ти не страдаш, кой ще страда заради тебе? Ти се отделяш от другите хора, искаш ти да не страдаш, а те да страдат. То е неразбиране. То е процесът на отделните линии.
Ненужните страдания, които сега имате, се дължат на вашия двойник. Като влезе във физическия свят, той не може да намери почва под себе си, няма нещо, което може да го радва. Той прилича на човек, който дяла камъни с длето или художник, който рисува една картина. Той минава за гениален, но вижда, че нещо съществено липсва на тая картина. Ако на картината на един велик художник липсва нещо важно, художникът не е велик. Някои неща са маловажни, а други са важни. Трябва да се знае, какви неща липсват на човека.
Когато у човека се развие голяма чувствителност, двойникът му се разширява и често излиза извън тялото. Затова е нужна будност на съзнанието, да се пази двойника. Не се ли пазите, отвън ще ви нанасят много рани.
Страданията, особено при духовните хора, се дължат на тяхната чрезмерна чувствителност, на това, че етерният, астралният двойник излиза повече, отколкото трябва навън, вследствие на това приема повече впечатления и разбира се, страда повече.
Духовният човек трябва да се пази от груби, от грозни образи, да не оставя те да му въздействат, понеже след време те ще произвеждат лоши последствия върху цялата психика, да има будно съзнание, с което да отблъсва грубите образи. Грозните изопачени образи са причина често пъти за ред страдания, от които човечеството и досега не може да се освободи.
В стомаха не трябва да приемате всякаква храна, а такава, каквато е необходима за целия организъм. В ума не трябва да се праща каква да е мисъл, а само мисъл, която е за общото благо. И в сърцето не трябва да се праща какво да е чувство, а само такова, каквото е необходимо за общото благо. Вие сега, като не разбирате това, си създавате ненужни страдания. Страданията могат да бъдат умствени, сърдечни и на волята. Една лоша постъпка ще произведе във волята същата дисхармония, както една лоша мисъл в ума.
Има страдания, които се причиняват от същества, които седят по-ниско от човека. Страдание, което ожесточава човека, е от по-ниско същество. А пък има страдания, които се причиняват от по-висши същества.
Често се казва, че животът без страдания не може да бъде разбран. Да, но има страдания сладки, а има страдания горчиви. Горчивите страдания тровят живота, а сладките продължават живота. Има едни мъчения, които са сладки, има други мъчения, които тровят човека, които го уморяват. Аз правя това разграничение. Питам: ти от кои мъчения и страдания имаш - от сладките или от горчивите? Ако са от горчивите, гледай да се освободиш от тях колкото може по-скоро. Ако са от сладките, гледай по-скоро да узреят плодовете им.
Ако видите, че някой е уж скръбен, а си върти очите, иска всичко да види, ще знаете, че скръбта му не е голяма. Когато очите гледат в една точка, скръбта е по-голяма. Щом носиш лек товар, обръщаш се навсякъде, лесно го носиш. Щом е сто, двеста кила, хич няма да се обръщаш. Товарът е толкова важен, че всички други предмети нямат никакво значение за теб. Ако раницата е лека, ти си спокоен, ако е тежка, нямаш туй разположение.
И тъй, философията на живота се състои в това, да дойде човек до онова звено, което свързва и осмисля всички неща в света. Все трябва да се намери човек при някаква мъчнотия, за да се осмислят работите му. Мъчнотията е такова нещо, което събужда в човека мисъл. Ако страданието не предизвиква в човека някаква мисъл, то не е страдание. Под думите „скръб", „страдание" аз разбирам само това, при което може да се роди нещо велико. Ако човек скърби и страда дълго време и нищо не се ражда в него, това не е никакво страдание. Само този човек страда, у когото се е родила някаква основна мисъл. При това положение той непременно ще забрави страданието си. Затова е казано: „Жената когато ражда, на скръб е; когато роди, забравя скръбта си". Само тази скръб е на мястото си, която може да се забрави. Скръбта непременно трябва да се забрави.
„Не можем ли да живеем без страдания?" Може, но ще жабунясате, ще плесенясате. Хората, които страдат, по-дълго живеят. За да се подмлади човек, непременно трябва да има разумни страдания.
Има нещо в човешкото естество, което се нуждае от едно вътрешно разклащане. И всяко едно страдание и всеки един изпит е за заздравяване на вашето духовно естество. Ако нямате изпитания, няма да се развивате.
Страданието е духовен процес - то представлява най-великото нещо в живота и предизвиква най-голямо раздвижване на силите в човешкия организъм, докато те се уравновесят. Често хората изпитват големи вътрешни мъчнотии, които се дължат на подпушвания на порите в организма. Трябва да дойде някакво голямо страдание, за да предизвика отпушване на тия пори. При миенето с вода и сапун порите само отвън се измиват, а дупчиците им отвътре пак остават запушени. В тялото на човека има около седем милиона пори, главни отдушници на човешкия организъм. Когато всички пори са отворени, човек е напълно здрав, а това отпушване става чрез вътрешно миене, което наричаме изпотяване.
Сега вие можете да запитате: „Защо е така нареден светът?" Тогава дайте вие една програма как по-интересно може да бъде нареден светът. Направете вие една драма, в която да няма страдания, в която героите да не се влюбват, да не страдат, а само да ядат и да пият, да седят като мумии, като восъчни статуи, да се гледат, да няма никакви плачове, да не разговарят помежду си. Къде ще бъде тогава приятността на живота? Вие сега се възмущавате, че нещата ставали така или иначе, но не както вие очаквате. Питам: какво лошо има в плача? Когато един човек плаче, той ви показва, че страда, а щом страда, той е жив. Щом плаче, този човек има сърце, което чувства.
Опашката на едно куче, на един вол мърда, докато е здраво. Щом не мърда, болно е. Животните, когато са здрави, си движат опашките. Чрез опашката се събужда гръбначният стълб, а той импулсира процеса на мислене. Страданията в живота са вашата животинска опашка. Без тази опашка е много лошо. Ако нямате страдания, не може да се събуди вашият ум. Казваш, че без опашка може. Да, но няма нищо да постигнеш. Сега не вземайте опашката буквално. Тази сила постоянно се изменя и движи опашката. Щом дойдат страданията, не можеш да останеш неподвижен. Страданието е цяла гимнастика. Като те заболи кракът, ще го движиш насам-натам. Ако знаеш как да движиш болния крак, ще оздравее бързо. Щом мислиш, че страданието е на място, няма нужда да ти се помага.
Ако много скърбите, образувалата се топлина в очите ги поврежда. Кръвта на един скръбен човек се променя. Промяната може да е микроскопична, но като се повтори хиляди пъти, тя влияе, остава едно натрупване. Има скръб, която пречиства нервната и симпатичната система. Има една скръб музикална.
И великият човек, и обикновеният страдат, но великият страда и се повдига, а обикновеният се ожесточава.
Страданията, през които минавате, са строго определени и предвидени. Чрез страданията човек придобива знания и дълбочина, изглажда и оформя характера си. Красиво нещо е страданието. Който иска Бог да му проговори, трябва да е готов да понесе най-големите страдания, да бъде изоставен от всички хора. Докато човек е здрав, богат, докато има приятели, Бог няма да му проговори.
Кой човек е минал през страданията на Мойсея, на Христа? Мойсей е прекарал 40 години в пустинята, обиколен от хора, които не го разбирали, които би пи готови всеки момент да го убият. Едно трябва да знаете: на всеки човек са дадени толкова страдания, колкото е нужно за развитието на неговата душа. Страданията не са произволни. Като говоря за страданията, аз имам пред вид разумните страдания, а не тия, които човек сам си създава. Има много страдания, които хората сами си създават. Те са тъй наречените „излишни страдания". Дойдат ли страдания и мъчнотии в живота ви, вие се плашите, обезсърчавате се. Плашете се, без да се спирате в пътя си. Обезсърчавайте се, без да се отказвате от работата, която сте започнали. Ако сте писател и се страхувате от критика, пишете под псевдоним. Това значи, докато не сте се калили в живота, стойте в тила, не излизайте на фронта да воювате с неприятеля си.
Всяко едно страдание, ако го анализираш, то ще ти донесе силата, която е скрита в него.
Най-първо си създайте благодарно сърце. И като страдате, радвайте се, че са ви удостоили, че природата ви е обърнала внимание. Като страдаш, ще считаш това за голяма привилегия. Не е ли привилегия за камъка, ако скулптор дойде със своя чук и чука, удря, докато извае една хубава статуя? Колко по-хубаво е да те очукат и да бъдеш красив, отколкото да си един безформен камък. Страданията не са нищо друго освен чукът, с който скулпторът вае нещо от вас. И благодарение на тия страдания, виждам, че главите ви се оформят. Като погледна, виждам, че чукът е играл по тях. Природата е един отличен скулптор, художник, който очуква всеки недостатък. Някъде веждите поправя, някъде носа, очите, скулите, ръцете, пръстите, гърдите - всичко поправя.
Няма по-голямо благо в света от страданията. Те са най-голямото благо на Земята. „Защо идат страданията?" Да ти донесат блага. Докато си на Земята, ще страдаш. Щом напуснеш земния живот, положението ти ще се измени. От времето на Христа досега страданията са намалили силата си. Днешните страдания не са толкова интензивни, както тия в миналото. Сегашните хора по-леко понасят страданията, през които Христос е минал. Той се е намирал в такова напрежение, че кръв излизала от порите Му. Външното налягане не могло да спре изтичането на кръвта.
Кое е забраненото дърво, от което човек не трябва да яде? Това дърво има много наименования: безлюбие, омраза, ненавист, злоба, славолюбие, завист, лъжа и др. Всичко низко, подло, отрицателно, което разваля и разрушава човека, е свързано с познаване на доброто и злото.
Външно то е облечено с красиви дрехи, а плодовете му са позлатени така, че безлюбието да прилича на Любов и злото на добро. Ако си ял от това дърво, не можеш да се освободиш от последствията, освен чрез страдания и пречистване. Без страдания няма обновление, няма възкресение.
Трябва да има страдания, за да се смекчат коравите хора. Страданията в света са една от възможностите в природата за лекуване. Нещата, които по никой друг начин не могат да се изправят, се лекуват чрез страдания. Когато човек пострада, явява се нещо благородно. Туй, което не е разбирал, ще го разбере. Псалмопевецът казва: „Добре ми стана, че се наскърбих" - че минал през една опитност.
Ако болестите и страданията не засягаха хората, те щяха да бъдат крайно жестоки и твърди. Благодарение на тези два благословени метода, хората влизат във връзка един с друг.
Докато човек страда, сърцето е чисто. Страданието е ралото, което не бездейства. Щом сърцето престане да страда - ръждясва.
Страданията откриват вътрешния смисъл на живота. При сегашните условия на живота те представляват един от добрите методи за развитието на човека.
Само страданието е в сила да стопи онези твърди елементи в човека, които не се поддават на влиянието на добрите сили в природата.
Какъв е езикът на вашето страдание? Коя е първата дума, с която ще започнеш да се разговаряш със страданието? Страданието е много учено, на Земята по-учено от страданието няма. Следователно човек страда, за да стане учен. Човек, който не страда, учен не може да стане. Който не страда, и добър не може да стане, той не може да прилага доброто. Защото доброто, то е услугата да те освободят от страданието. Страданието е велика задача, с която трябва да се справиш. Нов възглед има за живота. След всяко страдание, ако правилно го разрешите, ще дойде нова светлина, нова придобивка. Облагородява се умът, сърцето и тялото на този, който страда.
Който се мъчи, той трябва да счита мъчението за една привилегия. Първото нещо, което ще почувствате, когато ще започнете да слизате в дъното на мъчението, е една тишина. Тя ще прониква в душата на всяко страдащо същество и то ще започне да разбира колко голямо е страданието и ще си каже: „Колко криво съм мислил досега!" У вас ще се събуди едно съжаление към всички същества, които се мъчат, и ще пожелаете от това място, дето сте паднали, дето стоите, да започнете да повдигате другите същества нагоре, или поне да им облекчите мъченията. Онзи, който не е разбрал мъчението, той туря другите хора под краката си, качва се върху тях и казва: „Слез долу, аз ще възлеза нагоре". Учението, което Христос е учил, е да почувстваш, че всички същества се мъчат. Това разбира великото християнство.
Като слезете в дъното на мъчението, готови ли сте да кажете: „Светът е широк за моя ум и за моето сърце, аз ще приема мъчението във всичките му форми?" Това е най-важният психически момент.
Има страдания в живота, през които човек неизбежно трябва да мине. Те са предвидени от самата природа. Разумните страдания са необходима тежест в параход или в лодка, когато плават по водите на моретата и океаните. За да може една лодка или един параход да плават по водата, на дъното си непременно трябва да имат известна тежест. Тежест уравнове-сява движението на парахода. Следователно страданията не са нищо друго, освен баласт, който държи в равновесие силите на човешкия организъм.
Ако не приемете страданието като фактор на вашето бъдеще съществуване, вие ще се лутате в света, без да разбирате вътрешния смисъл на живота. Мъчението ще направи всички ви герои. Аз искам да бъдете герои, да не се страхувате; щом обаче не се мъчите, вие ще се страхувате и не можете да бъдете герои. Не искам да употребя фразата „не се страхувайте", а ще употребя другата: „Мъчете се!" Приемете мъчението, защото то ви е дадено от невидимия свят. Не се силете никога. Има някои от вас, които колкото и да искат, не са определени за страдание. Не всички, които ме слушате, ще бъдете мъчени. Всички не сте герои, а мъчението ще дойде за героите, то ще заобиколи някои от вас и ще каже: хайде, за друг път.
Скръбта, това е една изоставена, несвършена от някого работа. Колкото скръбта е по-голяма, толкова тази работа е по-объркана. Един я започнал, не я довършил, втори, трети, най-после идеш ти и ти казват: „Я свърши тая работа". Ако я свършиш, скръбта ще се прекрати, което показва, че си умен човек. Тогава ще почувстваш една радост. Всяка работа, която другите не са довършили, а ти я свършиш, ще ти донесе радост. Или всяка работа, която се дава в природата, съдържа радост. Ако не я свършиш, тя ще ти причини скръб. Ново определение: всяка скръб показва, че една работа не е свършена. Всяка радост показва, че работата е свършена. Като е тъй, започнете да мислите по нов начин. Скърбиш, кажи: „Не съм свършил работата или моят ближен, или моят дядо, прадядо не са свършили работата". Щом свършиш една несвършена работа, веднага скръбта ще се превърне в радост. Христос казва на своите ученици: „Сега скръб имате, аз ще ви се явя и скръбта ви ще се превърне в радост".
Пазете се и гледайте да сте в изправност. Нали когато русите бяха на северния полюс, постоянно имаха радио. Всеки човек постоянно трябва да бъде във връзка с разумния свят, откъдето упътват и ориентират. Защото условията, при които живеем, са много неблагоприятни. На онези изследователи бяха ли благоприятни условията на Северния полюс? Не, но те постоянно поддържаха връзка със света. По същия начин и вие трябва да изучавате природата. Вие по някой път мислите, че никой не се грижи за вас. Нямате никакви съобщения. Поне едно радио трябва да имате. Ако вие скъсате всичките си връзки, вас ви очакват големи страдания. Колкото страданията на човека са по-големи, толкова тази връзка е по-слаба. Когато страданията намаляват, връзката се усилва. Трябва да се усили връзката, за да се премахнат страданията. Не че вие нямате връзка, но ако връзката ви е силна, вие по-лесно ще се справите с мъчнотиите в живота. За да се справите, трябва да дишате дълбоко. Хранете се добре, мислете добре. Дръжте главата си изправена, не я навеждайте на една ипи на друга страна.
Ние сме си създали един неестествен живот и си представяме всичко така, както не е в действителност. Казваш: „Много съм скръбен". А пък това не е така. Нямаш никаква голяма скръб. Това е една малка скръб, обаче ние не сме се научили още да говорим истината. Аз съм правил психологически наблюдения. Причината на най-голямата скръб е много малка. Тя изглежда само, че е много голяма, а всъщност е много малка. Отхвърли я от душата си това е церът и е много лесен. Дойде някое голямо нещастие. Ти кажи: „Бог е направил света, Той ще се погрижи за мене и ще ми помогне да преодолея всички нещастия". Единственото нещо, което може да ти помогне, е онази сила, и ти ще я получиш, защото светлината и всички други неща работят в твоя полза.
Когато иска да подготви някой човек за сериозна работа, Господ го прекарва през големи трудности, през една строга дисциплина. Най-многото, което може да стане, е да се отложат страданията за известно време, но не и да се отменят.
Какво означава падналият лист? Всеки човек, който не служи на Бога както трябва, той е като падналият лист, който се търкаля из калта. Този стъпи отгоре му, онзи стъпи отгоре му, този го побутне, вятърът го дигне, обръща го. Ти го виждаш, вземеш го, поставиш го някъде и си заминеш. Каква услуга можете да направите на един лист? Да му помогнеш в страданието е невъзможно. Понеже той сам в себе си няма никакъв център. Той няма смисъл в живота. В дадения случай той не съзнава своето страдание. Каквото да му кажеш, той мисли все едно - „Знаеш ли колко страдам?" Страданието няма изходен път. Вие никога не можете да се избавите от едно страдание, ако нямате център, за който да се държите. Страданието е първият акт, след като скъсаме връзките си с този център. Те лесно не се късат. Когато скъсаме ония връзки, по които Любовта иде, тогава иде страданието. Всякога страдаме за онова, което сме изгубили.
Къде е Господ? Ти живееш в Него. Светлината иде от него, топлината иде от Него. Всичко, което функционира в тебе, се дължи на Бога. Всеки ден Той ти говори и досега ти не си разбрал езика Му. Когато скърбиш, кой скърби в тебе? Господ скърби. Казва: „Синко, синко, толкова години работя в теб и ти нищо не си разбрал". Той е, който скърби, а ти чувстваш Неговата скръб. Господ казва: „Ако така живееш, нищо няма да постигнеш". Ти казваш: „Да, да, нищо няма да постигна". Затова, като почувстваш скръб, кажи: „Господ скърби, аз не трябва да карам Господа да скърби, така трябва да постъпвам, че той да се радва". Щом поправиш погрешката, няма скръб. Щом не поправяш погрешката, Господ скърби в тебе. Тъй разсъждавам аз. Това е правото разсъждение. Докато поправям погрешката, аз скърбя, Божественото в мен скърби. Скръбта не е нещо лошо. Тя е един велик подтик на природата да освободиш, да приложиш онова, което ти е дадено, да го постигнеш. Един вътрешен импулс има в скръбта да реализираш нещо.
За всяко едно страдание има предел. Щом отмине, то се превръща в движение. Защото там, дето има движение в природата, страданията изчезват. Спре ли движението, има страдания. Затова човек се дразни, когато се спъва движението му. Направете опит с най-спокойния човек, който си върви по пътя. Ако го спрете внезапно, той се дразни. У него се заражда едно неприязнено чувство.
Страданието е тон на живота - не говоря за мъчението и несгодите. Ако не разберете страданието, и радост не бихте разбрали.
Всякога, когато ще дойде някакво голямо страдание на човека, природата ще му даде и голяма радост, за да може да понесе страданието.
Живот без противоречия няма. Хармоничният живот е едно стъпало по-високо над живота на страданията и скърбите. Щом разбираме смисъла на страданията и на радостите, ние ставаме силни. Тогава иде другото положение. Който е разбрал какво е страдание и какво е радост, той е силен и двете ще ги впрегне в работа. Това са две сили, това е поляризиране. А вие според вашите схващания искате да избягате от страданията. Като избягате от страданията, ще се лишите и от радостите. Който бяга от страданията, изгубва и радостта. И всеки, който търси страданието, намира радостта. А който търси само радостта, намира страданието. Отглеждайте страданието, за да намерите радостта. Ако така не мислите, вие ще бъдете хора, които са по-близо до света на животните.
Всяко страдание е признак, че започва нещо ново, което трябва да научиш. Всяко едно страдание показва, че ти си излязъл от едно потенциално състояние и влизаш в едно динамично или критическо състояние, за да научиш нещо ново. Ако така се схванат нещата, имат смисъл. Не казвай, че са ти дотегнали страданията. Страданието е само един момент. Продължителността, то е отзвук. Когато дръпнеш опънатата струна на цигулката, тя дълго звучи. Ти за един момент я дръпнеш, а тя звучи дълго. Та и страданието е само за един момент. Ти страдаш дълго, но то е отзвук на страданието. Може 10,15, 20,30 минути, един час да чуваш този отзвук. При радост е същият закон. Радост е само един момент, а другото е отзвук на радостта. Това е растенето. Радост, която не расте, не е радост. И скръб, която не се намалява, не е скръб. Разбирайте нещата. Защото скръбта, като се увеличава, става на радост и радостта, като се намалява, става на скръб. Затова при смаляването човек трябва да разбира страданието, а при увеличаването - да разбира радост. Процесът на радост е в разширение, процесът на скръбта е смаляване. Щом скръбта се смали, иде радост и подема своята работа. Скръбта слиза, радост възлиза. Щом скърбиш, трябва да мислиш. Скръбта е господар, радостта е слуга, който възлиза. Злото е господар, доброто е слуга.
Когато чувствате неприятност, от музикално гледище, тоновете, които вземате в живота си, не са верни. В страданието се съдържа ценен материал, но тоновете на живота не се вземат вярно. При радост тоновете се вземат вярно. Човек, когато е радостен, мисли по-добре, отколкото когато е скръбен. Но там има друга опасност: в радостите харчи повече, а в скърбите мисли дълбоко и не само мисли, но и придобива повече. Сега съвсем не искам да кажа, че скръбта е приятна, но понеже в нея има придобивка, там е приятното. Радостта е приятна, но ще изхарчиш много.
„Смирението предхожда пред славата." Когато се натъкнете на най-големите мъчнотии и несгоди в живота, вие трябва да имате предвид този стих и всичко да претърпявате, като знаете, че сте близо вече до края на мъчнотиите, т.е. близо до избавление. Бог иде вече да ви избави! Този закон се проверява навсякъде в живота. Когато една болка се увеличи толкова много, че едва се понася, тя е дошла вече до своя край. Когато сиромашията стане непоносима, наближил е вече нейният край. Лошите работи нямат начало, имат край; добрите работи имат начало, нямат край. Някой казва: „Няма ли край това нещо?" Има край. Щом има край, то е зло. „Ами това нещо няма ли начало?" Има начало. Щом има начало, а няма край, то е добро. Който търси края на нещата, той ще влезе в ада; който търси началото на нещата, той ще влезе в небето. Добрият, красивият живот има начало, няма край. Лошият живот има край, няма начало. Който пита за началото на нещата, поставят го при добрите условия на живота; който пита за края на нещата, поставят го при лошите условия на живота. Ето защо и на вас казвам: питайте само за ония неща, които имат начало, а нямат край! Не питайте за неща, които нямат начало, но имат край. Следователно дойдеш ли до най-голямото мъчение, до най-голямото страдание, стисни устата си и мълчи, не питай за края. Ако питаш за края на сиромашията или за края на страданието, не само че няма да видиш техния край, но още по-големи изпитания ще ти дойдат.
Ако в света стават някои страдания, ако един човек умира, това умиране не зависи от самата природа. Природата няма интерес ние да умираме. Писанието казва: „Господ не намира удоволствие в смъртта на грешника". Като умира някой грешник, той пак трябва да се роди. Човек трябва да се роди и трябва да умре. При сегашните условия е така. Но първоначално при създаването на света човек не е създаден, за да умре. Той обаче произведе сам своята смърт. Сега този въпрос не е научно разгледан. Бог, като е създал света, е дал абсолютна свобода на хората. Сега Господ ни е оставил да вършим каквото си искаме. Той ходи по нашето щение. Ние не служим на Господа, а Той служи на нас. Той е готов и казва: „Това, което искате, обмислихте ли го хубаво? После ще му носите последствията. Каквото искате, аз ще ви го дам, но вие ще носите последствията." Казвате: „Защо са тези страдания?" Защото всеки иска това, което мисли. Затуй идат тези чрезмерни страдания в света.
Щом излезеш извън порядъка, който Бог е създал, ще започнат големите страдания. Щом страдате, значи вие сте извън Божествения порядък. Защо страдаме? За своето непослушание. Всеки човек, който страда, показва, че е непослушен. Много страдаме-голямо е непослушанието. „Страдам." Не си много разумен. Защото, ако беше разумен, веднага щеше да се изправиш.
