Всички съвременни хора са роби едни на други. Всички хора живеят в общества, състоящи се не от свободни членове, но от роби. Всеки човек е роб, освен на себе си, но и на другите. Той прекарва двойно робство и цял живот трябва да прави усилия да се освободи от това страшно заробване. В това отношение, до известна възраст детето е свободно. Щом мине тази възраст, то влиза в закона на обикновените неща, като изгубва свободата си, изгубва живота на изключението. То помни тази щастлива възраст на своя живот и при всяко ограничение, въздъхва и си казва: „Колко щастлив бях в своето детинство! Бях в рая, напуснах го и влязох в обикновения живот на ограничения и робство."
Свободни са само тези хора, които са се освободили от всички видове престъпления, умствени, духовни и физически.
Според мене всеки човек, който се секне на улицата, е престъпник, който плюе където му падне, е престъпник, който се криви като ходи, който намигва, който киха без да си сложи кърпа на устата, е престъпник.
Вие искате едно удоволствие да се задоволи, но не забравяйте, че удоволствието нарушава свободата на човека. Който и да е човек, който служи на удоволствието, нарушава собствената си свобода, нарушава и свободата на другите.
Човек е свободен, докато не приеме едно желание в себе си и то го подчини. Щом го приеме и започне да го храни, той губи свободата си. Всяко желание вън от тебе е проява на същество, което стои по-ниско от тебе или по-високо от тебе и ти въздейства. Свържеш ли се с това желание, ти се свързваш със съществото, от което излиза то, и дълго време не можеш да се освободиш от него. Всяко желание в човека е връзка с други същества, които живеят вън от него, и тази връзка не е само външна. Тя крие корените си дълбоко в човешкото естество.
Не допускайте да ви обземат дълго време тъжни мисли, мрачни, черни мисли. Има общества, които работят по закона на внушението. Не мислете, че сте свободни. Всякога сте на прицелна точка.
Вие можете да се подмладите, може да измените външните условия на живота, да подобрите живота си за хиляди години за в бъдеще. Може веднага болезненото състояние, мрачните мисли, мрачните чувства - всичко това може за един миг да изчезне и пред вас да се яви Един, пред когото вие да сте свободни. Това можете да направите. Духовните хора трябва да бъдат свободни! Ако ние не сме така свободни, ако ние сме вързани, ако ходим с вързани мисли, ако има нещо, което постоянно ни смущава, тогава как ще вършим волята Божия? Ние мислим за Бога, че Той е всесилен, а при това треперим, страх ни е. Че защо ни е тогава Господ? В Господа вярваме, а за всичко треперим. Някой ще каже, че има страшни работи. Някой път човек е дете и се страхува от нещо, от което и децата не ги е страх.
Човек трябва да пази независимост си. Когато дълго време е бил подчинен, той се обезличава. В него се развива страхът. Той не е самостоятелен. Робството убива твърдост. В робството се убива онова благородно чувство на уважение и почитание. Онзи човек, който те измъчва, не можеш да уважаваш. В теб се заражда чувство на отмъщение, на омраза. Следователно робството убива хубавото в човека. В заробените хора се ражда озлобление и те сами се спъват. Затова те трябва да разбират вътрешния закон и да не се озлобяват, а постепенно да развиват сила в себе си.
Животът е средство да се освободи човек от ония ограничения, в които е поставен. Защо се посажда едно семе? Какво е желанието на онези, които го посаждат? Семето трябва да се освободи от ония ограничения, в които е поставено. Вие се раждате в света. Вие вече сте на път да се освободи-те.Човек е дошъл на Земята да се учи, но учението е метод да се освободим от ония ограничения, в които се намираме. Първото средство е топлината. Замръзването на водата е ограничение. Ако ти искаш да се освободиш от студа, трябва да ти дойде на помощ топлината. Казвате: „Човек трябва да има добри чувства". Добрите чувства са топлина, която ще помогне на човека да се освободи от вътрешните ограничения, които съществуват. А от неразбиране, наместо да се освободим, ние се ограничаваме.
Някой казва: „Аз съм свободен да мисля, както искам". Там е работата, че не си свободен.
В Писанието ще намерите онзи стих, в който Христос е казал за човека, който е съградил къщата си на пясък и на канара. По правилата на този окултен закон вие не сте свободни да мислите, чувствате, нито да действате както искате. Някой казва: „Аз съм свободен да правя каквото искам". То е една крива мисъл. За да може да става така, трябва да си освободен от всички чужди мисли. Ако ти мислиш това, което хората искат, то не е право. Хванат някого 10 стражари, той върви натам, накъдето те го водят. Аз не искам да ви убеждавам в нищо, не искам да ви налагам нищо, аз искам да ви освободя от робството, в което се намирате. Не разбирайте криво думата „искам", то е един човешки израз. Това е желание на невидимия свят или желание на Бога, всички негови деца да са свободни.
За да бъде свободен, човек трябва да има определена посока в живота си, към която да се стреми. Тази посока е различна за различните хора. Затова е казано, че всеки се движи в свой кръг, по своя специална орбита. Като не разбират какво значи „кръг на движение", мнозина наричат този кръг „омагьосан". Казват за някого, че е влязъл в един омагьосан кръг. Това показва, че този човек е излязъл от своя собствен кръг на движение и е влязъл в чужд кръг. Значи човек може да се омагьоса, само когато напусне своя кръг на дейност и влезе в чужд кръг. Щом се движи в своя кръг на дейност, човек може да постигне всички свои желания. Не се ли движи в своя кръг, работите му няма да вървят добре. В първия случай той може да стане и министър, и цар, каквото желае. Във втория случай той може да реализира желанията си на сцената само. Там ще го видите и като учен, и като млад и стар, и като цар. Тези положения са кратковременни, докато е на сцената. Слезе ли от сцената, той е обикновен човек.
Добре е човекът да бъде свободен, но за да бъде абсолютно свободен, той трябва да притежава известни качества. За да бъде свободен на физическия свят, човек трябва да има правилни отношения към окръжаващите. За да бъде свободен в духовния свят, човек трябва да бъде добър, да носи велик морал в сърцето си. За да бъде свободен в умствения свят, човек трябва да бъде философ, да има права мисъл. Каквото да казвате на добрия човек, както да го обиждате, той ще ви изслуша внимателно и ще каже: „Прав си, имам този недостатък, но ще го изправя". Той знае, че нечистотиите и слабостите на човека се намират по краищата на неговия живот, а не в центъра. Затова, именно, за него всичко, което става в живота, е добро. Следователно като съберете царя, добрия човек и философа на едно място, вие образувате един триъгълник. Царят образува основата на триъгълника, а добрият човек и философът - останалите страни на триъгълника.
Преди всичко ние трябва да имаме правилно отношение към Бога, към Онзи, Който ни е кредитирал, а след това и към природата. Какви трябва да бъдат твоите отношения към природата, към Бога? Не е достатъчно да кажеш, че не живееш добре, но да определиш кое не е добро. Да кажем, една мисъл те освобождава или те ограничава. Може никой да не я знае, но независимо от това тя те освобождава или ограничава. Ти можеш да кажеш, че имаш право да мислиш, каквото искаш. То е все едно да кажеш, че можеш да вземеш пари на заем. Можеш. Но ще дойде време, когато повече не ще можеш да вземеш. Днес по любов, утре по любов, ще дойде време, ще видиш, че по този начин не върви. Кредитът се изчерпва. И ще се окаже, че имаш дълг. Същото се отнася до чувствата и до постъпките, които могат да ви освободят или ограничат. И няма значение дали хората ги виждат или не.
Светът е основан на един морален закон, на една абсолютна свобода. Праведен или грешен, всеки трябва да бъде свободен. Да прави добро или да греши - свобода трябва да съществува. Защо е злото? Злото съществува, понеже има свобода в света. Доброто съществува, понеже има свобода в света. Ако нямаше свобода, нито доброто, нито злото щяха да съществуват. При несвободен режим не може да има нито добро, нито зло. Понеже доброто може да функционира само при абсолютна свобода, всички други сили трябва да функционират при същите условия.
Вие казвате: „Защо Господ е направил така света?" Защото е дал абсолютна свобода. Не мислете, че всичко, което можете да направите, е свобода. Свободата не е това да правиш всичко, което поискаш. Нима ако се хвърлиш от един планински връх и паднеш, това е свобода? Не! Под думата „свобода" ще разбирате възможността в даден случай да имате право на избор. Каквито и да бъдат резултатите, дава се пълна свобода на избора. При абсолютната свобода обаче крайните резултати са винаги добри. Тук не може да има никакво изключение.
Преди всяко благословение, което Бог ще изпрати на някой човек, идва едно особено разположение в човека. Предшества го подобрение в неговия ум, в сърцето и във волята. Ти усещаш благоухание и след като си така разположен, тогава идва Божието благословение.
А пък ако не си изпълнил това, което Бог иска, най-първо ще усетиш едно стягане в ума, в сърцето и волята си. Тогава ще плащаш. Имаш да плащаш някаква сума, трябва да я платиш. Такъв е законът. Всяко просветление на ума е едно благословение. Всяко просветление на чувствата е благословение и всяко просветление на волята е благословение! Важно е това! Постоянно тези неща се менят. И като се изменят, по това трябва да съдите, че има борба, защото във вас работят два вида разумни сили. Едни, които работят за вашето добро, а пък други, които работят за вашето нещастие. Вие може да кажете, че Господ така е направил света. Това е най-добрият път, по който може да минете. Това са двете действащи страни, които ви подтикват напред. И в доброто, и в злото вие сте свободни. Докато сте свободни в доброто, вие може да правите избор в доброто; докато сте свободни в злото, вие може да правите избор и в злото. Но щом избереш злото, ти не си свободен вече; щом избереш доброто, пак не си свободен. Но доброто носи една нова свобода. В ограничението, което ще дойде, което сте претърпели, ще се яви една нова свобода. И ще дойдеш до нови условия. Докато в злото процесът е обратен: след извършване на злото ще влезеш в по-големи ограничения.
Когато някой разбойник ме обере, аз се радвам, че Господ му е дал свобода да ме обере, но не одобрявам постъпката му. Свободата на разбойника е от Бога, а постъпката му не е от Бога. Защото утре ще дойде друг майстор и ще обере разбойника.
Според законите на Любовта и на природата, всеки човек трябва свободно да прояви своето естество, така какго изворът свободно тече. Най-голямото зло произлиза от големите ограничения. Велико е да не ограничаваш.
Понякога човек не е свободен да гледа даже Слънцето. Ако почне да го гледа, да се възхищава, майка му ще му забрани, защото може да го изгори.
Ако излезе на вятъра да го лъхне, тя пак ще го прибере, за да не се простуди. От същите съображения майката не позволява на детето да нагази в реката; пак от голяма любов не му дава да се качи на дърво за круши или ябълки, защото ще падне. Явно е, че всичко това тя прави от любов, но по този начин тя отнема свободата на детето и то почва да лъже.
Много важно е майката да остави детето си свободно. Нека да слънчаса, нека го повее вятърът, нека си намокри краката, но да е свободно.
Нещастието на хората се корени в много причини. Ние не можем да ги премахнем. Има причини, които са вън от нас, те не са достъпни, не можем да ги изучим. Но има причини за нашето нещастие, които зависят напълно от нас. Че някой водопад пада, то е вън от мене. Но ако се хвърля във водата на този водопад, причината е в мене - от мен зависи. Мога да се кача на някой планински връх - тази планина няма да се срути, но аз мога да се хвърля от този връх и тогава причината е у мене. Когато нещата не стават тъй, какго вие искате, стигате до мисълта за самоубийство. Аз съм слушал някои мъже. Като не им върви, казват: „Аз искам да се самоубия!" Жената пък иска да се самоотрови. Въпросът с убийство, с отравяне, с обесване не се разрешава! Това е един от най-лошите методи. Вместо самоубийство се иска силна мисъл. Вместо отравяне, се изискват силни чувства. На мястото на страданието ще възбудиш едно силно чувство в теб. А когато искаш да се самоубиеш, ще кажеш: „Аз съм дошъл в света да създам нещо - за това съм изпратен. Туй, което ми е определено да го направя, аз ще го направя."
Така че изводът, който мога да ви дам, е следният: човек трябва да даде свобода на своята мисъл! Тази мисъл трябва да бъде и за стари, и за млади. Под думата „свобода" аз разбирам следното: свобода наричам само това, което може да ви освободи от всички несгоди в живота. Само тогава си свободен. Ако туй, което носиш в себе си, може да те освободи от всички несгоди, да те направи съвършено свободен, туй се нарича свобода. В това отношение на всички хора е дадена такава възможност.
В какво седи кривината? Вие не сте дали свобода на себе си, вие не сте свободни хора. Свободата започва от свободните прояви. Като се говори за свободна любов, вие разбирате съвсем друго нещо. Ще дадеш свобода на Бога, на Духа в себе си, няма да ги ограничаваш. Защото като ограничаваш Бога в себе си, ти ще си създадеш зло и ще станеш лош човек. Ти искаш да ограничиш Бога, а Бог не може да се ограничи. Тогава ще станеш лош, а това ще покаже, че не вървиш по правия път. Като дадеш свобода на Бога в себе си, ще разбереш, че всички Божии дела са съвършени. Това трябва да държите постоянно в ума си. Когато си беден, ще кажеш: „Добре, че съм беден". Когато боледуваш, ще кажеш: „Добре, че боледувам". Когато се учиш добре, ще кажеш: „Добре, че се уча добре". Когато не се учиш добре, ще кажеш: „Добре, че не се уча добре". В дадения случай всичко е за добро.
Не ти е писал учителят шесторка, ще кажеш: „За добро е това". Не си имал хубав обяд, ще кажеш: „За добро е това". Не те обичат хората, ще кажеш: „За добро е това". Не стават работите както ти искаш. Кажи: „За добро е това". От Божествено гледище всичко е за добро. Кое бихте предпочели: Господ да ви направи един кон, да ви тури позлатено седло и да носите цар на гърба си, ипи да бъдете заек в гората, свободен да си пасе трева, с големи уши и непрекъснато да му трепери сърцето от страх? Кое бихте предпочели? Кое ще изберете? Аз бих предпочел да съм заек. Моят избор е заек, понеже там е свободата. А човекът, когото ще нося на гърба си, ще ме мушка, ще ме бие с камшик, а след това ще ме затворят в обора и аз трябва да се подчинявам. За да стана кон, голяма наука се иска, голямо търпение. А пък като заек е по-добре. При това заекът има нещо хубаво. Това, което харесвам у него, е, че при всички големи опасности, на които е изложен, той е голям оптимист. В историята на зайците няма нито един случай някой заек да се самоубие от отчаяние. Значи, смели са зайците! Той казва: всичко, което имам, го оценявам, но най-много ценя свободата. Заекът оценява свободата, затова никога не се отчайва. А вие казвате с пренебрежение - заек!
Единственият стремеж на всички същества е да преминат от живота на ограниченията към живота на свободата, или както аз се изразявам - да минат от временния живот към вечния. Това са неща безсмъртни, или както аз ги наричам, неща или живот, в които кракът на смъртта не влиза. А щом смъртта не влиза, там човек е освободен, няма никакви страдания, никакви лишения, никаква сиромашия, никакви ограничения. Там е животът на вечната радост, на вечното щастие, дето човек знае как да живее.
Казваш: „Аз разбрах". Какво си разбрал? Приложение трябва. Сутринта, като се събудиш, докато си в леглото си, ти си богат; като станеш на краката си, ти си силен; като почнеш да се обличаш - ти управляваш, и като ядеш, ти си вече от любящите. След това идва свободата.
Преди години във Варненския затвор стана следното: един затворник изкопал дупка и влязъл в един канал, в клоаката, за да излезе. В затвора е много по-хубаво в сравнение с клоаката. Влиза той в тези нечистотии, опърпан, с желанието да излезе навън и да се освободи. Ти се ограничаваш в тази дупка с нечистотии, но с желание и мисъл, че като излезеш, ще се освободиш. Значи приемаш ограничението, за да се освободиш. Ами ако те прекарат през тази дупка, за да влезеш в затвора! Има хора, които се ограничават и се освобождават, а пък има хора, които се ограничават и се заробват. Вие ще минете през тази дупка. Няма никой който да не мине през нея. Така е направил дяволът работите в света. И като преминеш през клоаката, ще се оцапаш, но като излезеш вън свободен, дълго време ще се миеш. И онези дрехи, с които си преминал през нечистотиите, ще ги изгориш. Предай ги на аугодафе.
Когато в душата си имате омраза, подозрение, злоба, не сте ли в клоаката на живота? Излез от клоаката! Гледай по-скоро да излезеш от този канал! Ако стоиш по-дълго време, изгубваш живота си. За два-три дена да излезеш! Повече не може! За три дена ако не можеш да излезеш, страшно е!
Човек е свободен, стига да обича доброто. Дойде ли Любовта веднъж, ти ще излезеш от затвора. Разбира се, който знае, ще напусне тялото си. В първите времена на християнството тези, който помагаха в църквата, дълго се молеха и дойде един ангел. Възвишените духове имат сила, владеят законите, за тях няма преграда. Вие не сте се молили дълго време, за да заставите някой ангел да дойде. 120 души се молеха и дойде ангелът, и каза на Петър: „Да отидеш да проповядваш. Да кажеш, че там, дето има Любов, оковите падат."
Докато не се научите свободно да излизате от тялото си и да се връщате, всякога ще бъдете инвалиди.
Свободен е онзи човек само, над когото смъртта няма власт.
Вие искате да се оправи външният живот. Не, между външния и вътрешния живот има съответствие. Трябва да поправите вътрешния живот. По буквата на закона ако се върви, всичко ще се изгуби, а пък ако се върви по Любовта, всичко ще се постигне. Там никакъв външен закон не може да ви каже: „Така трябва да го направите!" Това е ограничение на човека. Той трябва да бъде абсолютно свободен. Това е законът на вътрешната свобода.
Друг ме пита: „Ти от кои си, от вярващите ли си?" Аз съм от вярващите в онова верую, за което всички разумни хора от създаването на света досега са мислили. Аз съм от тях! Те казват: Любовта е една, мъдрост е една, знанието е едно, свободата е една, истината е една. Резултатът на истината е свободата, резултатът на мъдрост е знанието, резултатът на Любовта е животът. Следователно, щом ти живееш, това е вечното начало на Любовта. Щом ти се учиш, това е вечното начало на мъдростта. Благото, силата е скрита там. То е твоето бъдеще. Щом ти си свободен, зад свободата ти седи истината. Без истина в света свобода не може да има. Който вярва в истината, той ще бъде свободен.
Ние сме прекарали живота си като слуга. Господарят казва: „Това направи, онова направи..." И целия ден правиш каквото каже господарят. Вода носиш, къща строиш, от сутрин до вечер слугуваш и най-после си изчерпан, изтощен. Този живот аз наричам живот на робство. Да учи човек - това е свобода. Само свободният човек може да учи. Когато казвам, че трябва да учим, аз подразбирам свободата. Никой, който не е свободен, не може да учи. Само свободният човек учи. Казвате: „Трябва да се работи". Работата е привилегия на свободния човек. Само свободният човек може да работи. Другият, който не е свободен, той се труди. Само свободният човек има мир в душата си.
Той не се смущава. Онзи, който не работи в свобода, той разбира нещата като роб - той разбира нещата като слуга, а не като свободен човек.
Оставете човешкия морал настрана и живейте по Божествения, според който вие сте дошли на Земята да бъдете проводници на Божията Любов по тяло, по ум, по сърце, по душа и по дух. Само по този начин ще бъдете вътрешно свободни. Вътрешно свободният човек съзнава, че постъпката, която е извършил в даден момент, е права. Новият живот носи в себе си тази вътрешна свобода. Тази свобода прави човека силен, готов да приложи Божествените идеи, Божията Любов. Любовта изисква жертви. Всички трябва да бъдат готови на услуги, без да се използват едни други. Който живее по закона на Любовта, всеки ден трябва да усеща в себе си малка придобивка, прилив на живот. Живеете ли по този начин, вие ще придобивате повече и ще давате повече.
Защо Господ даде свобода на двамата ученици в рая? Той не можеше ли да постави два ангела пред дървото за познаване на доброто и злото, които да не позволят на двамата ученици да ядат от плодовете на това дърво? Можеше, но Той не постави никакви стражари пред това дърво, а ги остави свободни. Какво разрешение на въпроса щеше да има, ако тия ангели стояха с огнени мечове пред това дърво и не позволяваха никому да се докосне до него? Ние и досега щяхме да бъдем праведни хора. За предпочитане е свободата, придобита по негативен начин, отколкото ограничението. Ограничения има навсякъде.
Нужно ли е игото в живота? При сегашните условия на живота игото е необходимо. То води човека към мъчение, труд и работа. Понеже съвременният човек е проникнал дълбоко в материята и се е свързал с нея, той се мъчи, докато скъса тези връзки. След това започва да се труди и най-после животът му се осмисля. Щом осмисли живота си, човек работи. И пилето, докато е в черупката на яйцето, се мъчи. Щом наближи време да се излюпи, то започва да чука върху черупката, докато я пробие и излезе вън, на свобода. И в свободния живот има иго, но пилето се труди вече да осигури прехраната си. Всички хора са затворени в черупка, от която трябва да излязат. Докато не я усеща, човек стои в черупката си тих и спокоен. Щом му дотегне, той се мъчи, прави опити да я пробие и да излезе навън. Важно е да спази момента на пробиването й. Счупи ли я преждевременно, или ще умре, или ще излезе вън, но хилав и неспособен за самостоятелен живот. Внимавайте да счупите черупката си навреме. Този момент в живот наричаме придобиване на свобода, влизане в новия живот. Алхимиците го наричат придобиване на философския камък, а в Евангелието се говори за него, като за влизане на човека в Царството Божие.
