Раждането не е само физически процес. Раждането е едновременно процес на човешкия ум и на човешкото сърце. Въплътява се една мисъл и се сгъстява така, както сега се сгъстяват някои газове под натиск отвън и образуват течни газове.
Четирите състояния, през които човек може да мине, аз наричам пречупване на човешкото съзнание в неговата инволюция. При слизането в материалния свят човек първо е в положението на една точка. Представете си, че един човек, една душа, е на мястото на една точка, и от наше гледище не заема никакво пространство. При това тя съществува, съзнава, че е някъде. Къде е - и тя не знае, не съзнава времето и пространството като нас. Тази точка, за да започне да расте, най-първо се разширява, образува един кръг около себе си. Това е разширяване на човешкото съзнание. А когато този кръг се прекъсне, пречупи някъде, от него излиза съдържанието. Което излиза от кръга навън, то е друго пречупване. Там навлизаме вече в областта на електричеството, което излиза от кръга. Щом се появи електричеството в природата, става пречупване, излизат вече криви линии. Аз уподобявам това и на следното положение: центърът - това е зародишът на живота; семето - това е кръгът; пречупването на кръга - това е посаждането; поникването нагоре - то е изтичането на тази енергия. И най-после, клонищата се огъват и образуват криви линии.
Родителите са само условие за идването на детето, а то всъщност се ражда от доуго място.
Размножаването не става произволно. Точно определено е колко души трябва да се родят и колко да умрат не само за цяла година, но и за всяка минута, и то за целия свят.
Мнозина са ме запитвали: „Защо тези хора, които са около тебе, които постоянно се занимават с Господа, са така хилави и слаби, защо и те боледуват, защо кашлят, защо и те умират?" Казвам им: нито един от всички тия хора около мен не е роден по правилата, които аз препоръчвам. Аз определям какви трябва да бъдат качествата на майката и бащата, но от тия хора, които са около мен, нито един не е роден от такава майка и от такъв баща.
Нещастие ще бъде за човека да се роди два пъти такъв, какъвто е днес.
Когато небето изпраща някого на Земята, то го осигурява с някакъв капитал. На всеки човек природата и небето са му дали толкова злато, сребро, желязо, цинк, олово, фосфор, колкото му е необходимо. Ако вземе повече, отколкото му е необходимо, човек прави престъпление по отношение на общия ход на нещата. Ще се получи един нечист човек.
Ония, които са родени сутрин, коренно се различават от тези, които са родени вечер. Всеки човек носи белезите на часа, минутата и секундата на своето раждане.
Човек всякога си остава такъв, какъвто е - той нито е кротък, нито е добър.
Носът и челото в човека представляват два отделни свята. Носът е светът на физическия човек. Той е от мъжки пол, но раздвоен. Всички негови пориви са все към земята. Челото е светът на висшия, на горния човек. В него няма раздвояване. Той нито е мъж, нито е жена. Той е човек. Във вас сега може да се появи мисълта: веднъж родени така, как можем да си помогнем? Вие се лъжете, не сте родени така. Вие предполагате само, че сте родени, никой от вас още не е роден. Вие сте само въплътени в материята, но въплътяването не е раждане. Раждането е един Божествен, един естествен процес на душата. Въплътяването е един неестествен процес. Ако някой каже, че е роден така, то значи, че той може правилно да се развива; щом е въплътен в материята, той трябва да употреби своя висш, Божествен ум, за да се разплете.
Който иска да се роди на Земята, трябва да знае много добре астрология, да знае в коя година да се роди, в кой месец, кой ден, час, минута и секунда. Ако ти не се родиш през годината, месеца, седмицата, деня, часа, минутата и секундата, когато е трябвало да се родиш, твоите работи на Земята няма да се оправят. Не че природата няма желание да ти помогне, но между избора на времето, през което си дошъл, и природните и планетните влияния има едно несъответствие.
Условията, при които живеем, можем да изменим, само ако разбираме законите на живота, както един техник разбира законите на техниката. Който управлява един аероплан, трябва да разбира законите на движението. Онзи, който движи един локомотив или един автомобил, и той трябва да ти знае. А ние никак не сме запознати с това, което ни е определено. Човек се ражда в света с едно определено занятие. Ако ти попаднеш в своето занятие и в своите условия, ти ще имаш благословение. Някой път започваме едно, две, три, четири, пет занятия. Не само това. Има хора, определени да се оженят, има хора, които не са определени да се оженят. Една жена може да се ожени за 4-5 мъже - те умират и тя пак остава неженена. Някой мъж се жени за 4-5 жени и всички умират. И като се жениш, трябва да намериш онзи, който е определен за тебе, с когото можеш да живееш. Може да се ожениш и да ти се родят деца. Определено е колко деца ще родиш.
Ако детето се зачене при неблагоприятни условия, то не може да живее дълго.
Умират ли малките деца, това значи, че майките им не са ги родили какго трябва. Всички деца, които не са родени навреме, умират.
Някои жени нямат деца, защото не е трябвало да се женят или преждевременно са се оженили.
Ако жената роди един идиот, кой е виновен за това? Майката или природата? Когато жената се готвеше да стане майка, тя трябваше да знае условията, при които трябва за зачене това дете, а не да роди идиот.
За всяко раждане има точно определени математически дати. Има дати, в които не е възможно да се роди човек.
Всяко изопачено верую, всяка изопачена мисъл, всяка изопачена любов са идиотски. Как някои деца се раждат гениални, с идеални способности, а други се раждат идиоти? Значи има някакви причини.
От чистата или нечистата материя, с която майката разполага, зависи какво дете ще се роди - светия или престъпник. В процеса на зачеването на детето Божественото още не присъства-това е нисш процес. Божественото иде отпосле, след раждането на детето, когато то се диференцира като материя и дух. Докато е само материя, в него няма нищо възвишено.
Крив човек е онзи, който съзнателно се отдалечава от Бога. Майката само може да оправи кривите мъже и жени и то не след като роди, нито когато е бременна, а най-мапко сто години преди да стане майка.
Каквото дете желае да роди майката, такова ще роди. От майката зависи какви ще бъдат децата й.
Ти раждаш едно дете и градиш за него предпотопни кули, вавилонски кули искаш да изградиш, въобразяваш си, че то ще стане гений или кой знае какво. Аз нямам нищо против тази любов. Но ти трябва да живееш в реалността, да разбираш какво може да излезе от новороденото. Ти само със своята мисъл можеш ли да създадеш нещо? Ще можеш, само ако детето съдържа тези качества, тези способности в себе си, за да има над какво да се работи. Случва се детето да е невъзприемчиво, не прилича нито на баща си, нито на майка си, нито на баба си, нито на дядо си. Детето може и да умре, но най-много след четири поколения пак ще се яви на Земята. Обикновено такъв е законът.
Понякога ние се лъжем, че сме господари на своята съдба. И майката мисли, че като нейното дете няма друго. Така е. Всяка майка мисли, че нейното дете е нещо изключително. Но питам сега: ако заключението на майката беше правилно, защо като дойде време синът й да се жени, като се влюби в някоя мома, защо тя се сърди, защо е недоволна от избора на сина си? „Тя е глупава, тя не е сръчна." Питам: къде е логиката тук? Няма никаква логика! Няма логика майката да остави сина си да се ожени за която си иска, пък после нека страда, нека си бие главата. Туй било философия! Нито един баща не е оправил сина си и нито една майка не е оправила дъщеря си! Единственият начин, по който можеш да оправиш сина си, е само преди той да е дошъл на този свят. Трябва да започнеш преди още да е дошъл. Той да ти е писал най-малко десет години преди да дойде на Земята, да е получил отговор, ти да се разговаряш с него и да му разкажеш как седят нещата. Може да му кажеш, че той в твоя дом не може да дойде. При този уровен, при това развитие, което има, ти за син не го приемаш. Онези души, които сега идат на Земята, то е осиновяване. Вземеш ти едно чуждо дете, осиновиш го и казваш, че си му баща. И майката мисли, че е родила нещо. Обаче туй, роденото дете, се жени за когото си иска, не пита майка си. Не искам да ви говоря обезсърчително, но само ви привеждам известни факти, които да ви подтикнат да не се примирявате със сегашния си живот, да не ставате индиферентни.
Бащата трябва да намери сина си още преди да е роден. Той ще избере такъв момент да се роди синът му, когато няма да вземе дял в неговите престъпления.
Детето, родено при дадени условия, ще обича баща си, ще наследи неговите качества. Едно от тия условия е детето да е родено през някой слънчев ден. Има големи и малки слънчеви дни: един слънчев ден от секундата, един слънчев ден от минутата, един слънчев ден от часа, един слънчев ден от 24 часа, един слънчев ден от седмицата, от месеца, от годината. Най-малкият слънчев ден е от секундата. Значи, за да предаде бащата своите добри качества на детето, той трябва да е избрал хубав слънчев ден за неговото зачеване. За да предаде своите добри качества на детето си, майката трябва да е избрала хубав ден за неговото зачеване. Каквото се казва за Слънцето, същото се казва и за Луната.
Когато майката и бащата не могат да изберат такива дни за своето дете, ражда се дете, което не прилича нито на бащата, нито на майката.
За да се роди момче в един дом, бащата трябва да бъде много умен. За да се роди момиче в един дом, майката трябва да бъде любеща. Когато Мъдростта има надмощие в дома, се ражда момче. Когато Любовта има надмощие, ражда се момиче. Децата не се раждат произволно, но по известни закони. Не се ли спазват тези закони, много момчета и момичета могат да се родят, но те по форма само ще бъдат такива. Всъщност те не съдържат качествата на момчето или момичето.
Двама души не могат да се родят в една и съща минута, защото вратата, през която излизат душите, е много тясна, всяка душа излиза сама. Всички души, слезли през един и същи ден на Земята, съставляват цяла епоха.
Човек сам се ражда в света, но с неговото раждане на Земята заедно слизат около 10-30- 50-100 000 души в един момент на Земята. Тези души са разпръснати по Земята и така се случва, че всички тези души едновременно не са бедни. Ако един от тях е закъсал, много други са богати и могат да му помогнат. Достатъчно е човек да отправи ума си към Бога и радиото на всички тези 10 000 започва да работи и те се притичват на помощ.
Хората няма вече да се женят, да се раждат и въплътяват по този начин, какго е било досега, а ще дохождат чрез вселяване.
Ако на един съвършен се каже, че трябва да има баща и майка, за да го роди, той ще се чуди. Той знае, че човек сам може да се роди. При сегашните условия на живот е така - човек трябва да има баща и майка, за да се роди. Но съвършеният човек сам себе си ще роди.
Когато казва Христос „от вода и дух" да се роди човека, то под вода в дадения случай се разбира първичната прана, силата, а под „дух" се разбира Божествения Дух, то е разумното в човека, то е най-висшето съзнание. „От вода и дух" ще се роди новия човек.
На Земята, или в другия свят след 20-30 години, ще разберете, че в живота има единство. Само че условията на Земята са материални, трудни са условията. Тук е опитна станция. Когато на небето има известен проект, пращат хора на Земята, да направят своите опити. Когато завършат своите опити, вземат ги в другия свят. Там не се позволява никакъв опит, там не се позволяват никакви прегрешения. На Земята се позволяват всякакви опити, всякакви прегрешения. Като отидете в другия свят и като направите и най-малкото прегрешение, ще ви изпратят оттам. Като направите добро, можете да слезете на Земята по свобода. Вашата свобода е да помагате на хората. Тогава ще бъдете свободни да си изберете родители, каквито искате.
Тези баща и майка ще ви имат като писано яйце. Те ще ви обичат и при това няма да се родите при бедни родители, но при богати, при учени, при умни и здрави. Целият дом, в който ще се родите, ще диша щастие, ще бъде дом на Бога. Ако сега очаквате да намерите Бога в другия свят, не зная каква е тази вяра. Сега Господ трябва да живее във вас.
