Всъщност, реално е невидимото. Видимите неща са забава за хората, а невидимите са реалност, с която се гради. Видимите неща - „веди" - това, което може да учиш. Невидими - „не веди" - неща, които не си учил.
Всяко нещо, което е реапно в умствения свят, има отражение на физическия свят. Реалността се познава по интензивност на светлината и нейното количество. В умствения свят нещата са толкова по-близо до реалност, колкото по-голяма и по-интензивна е тяхната светлина. Във физическия свят нещата са толкова по-близо до реалност, колкото по-голяма е тяхната сила.
Реалното е извън тялото, а не в самото тяло.
Това, което виждате отвън и го наричате небе, то не е никакво небе, то е отражение. Реалност е вън от нас.
Тялото е облекло на душата. Реалното е душата. Тя е организирана. Сърцето е спомагателен орган, сърцето създава топлината.
Реалност има няколко степени: реалност, нереалност и свръхреалност. Реалност е в съприкосновение със свръхреалност, а свръхреалност е в съприкосновение с Любовта. Свръхреалност е във връзка с живота. Движението е резултат на живота. Значи чрез движението ние имаме достъп до живота. Също така ние имаме достъп до живота и чрез учението, и чрез работата. Реалният живот е и в движението, и в учението, и в работата. Хората не правят разлика между нещата, които дават достъп до живота. Достъп е това, при което ние имаме условия да проявим живота.
В цялото се крият всички процеси. Целите неща се проявяват и растат. Ако разделиш семето, то не расте; ако го посееш цяло в земята, то расте и се развива. Цялото расте, а не частите. Ако нещо расте, то е цялото; веднъж има ли условия да расте, всякога ще расте. Дървото на ябълката може да остарее, да изсъхне, но тя е посяла вече своите семена. Животът на цялото минава непрекъснато от една форма в друга. С това се отличава реалността. Тя има отношение към великия, към неограничения живот. Реалността не е за обикновения живот. Ореш на нивата и казваш: „Това не е никакво учене, не искам да ора". Ще ореш, за да влезеш в нереалното. Ще минеш от реалното към нереалното. Като изореш нивата, казваш: „Свърших орането". Свършил си орането, но не си посял. Първо ще изореш нивата на физическия свят, после ще я изореш в духовния свят и най-после ще я изореш в умствения свят. Като изореш нивата и в трите свята, тогава ще дойде сеенето.
Страдаш, гладен си, гол си, дом нямаш - помисли за Бога, обърни се към Него, помоли Го да ти помогне - и хлябът ще дойде, и дом, всичко ще имаш.
В реалния свят като помислиш за нещо, то е вече при тебе.
Каквото и да ви се случи, кажете си: „Да бъде волята Божия". Ще чакате търпеливо, няма да се безпокоите и всичко ще мине, а един ден ще разберете, че всичко е било за добро.
Само добрият и разумният човек, изпълнен с мисъл, може да се само-пожертва, а неразумния окръжаващите сили го жертват. Тъй става сега с хората на Земята: окръжаващата природа жертва хората, т.е. отнема живота им. Никоя научна теория досега не е дала някакъв модус или едно правилно разрешение на въпроса за избавление от това зло. Хората от хиляди години страдат и умират, развиват се у тях най-ужасни болести, страдания и външният им живот е пълен с всевъзможни нежелателни събития, но и до сега ние не можем да си дадем отчет за същинските причини, а просто се утешаваме само с думите: „Тъй искал Господ", както казват простите хора, ипи „Тъй създал Господ света", какго казват други хора, ипи „Това е необходимо зло в природата", както уверяват рационалистите. Схоластиците твърдят: „Това е просто една илюзия", а материалистите твърдят, че това се дължи на условията на външния свят. Да, „илюзия", но доста осезателна, от която всички плачат.
Съвременните хора често си създават изкуствен, неустойчив характер, в който няма никаква разумност. Другояче казано: на физическия свят вие се намирате близо до предметите, не сте във фокуса, поради което не виждате нещата, както са в действителност. Вие сте извън фокуса, затова нещата още не са реални за вас. Един поет разправял съня си. Сънувал, че написал много хубави поетични работи. По едно време отнякъде излезли няколко мишки и започнали да гризат неговите произведения. Той гледа, но не може да каже на мишките да не развалят това, което е писал. Гледа, сърцето му се къса, но нищо не казва; мишките продължили да гризат поезията му. И вие понякога виждате как мишките рушат нещо, но дума не можете да им кажете. При това, чувствителност е силно развита в нас. Срещаш един човек, слушаш го, че си дава мнението; някога не ти харесва това мнение, но мълчиш. Ако се противопоставиш, ще изпаднеш в дисонанс.
Спор може да водят и астролозите. Да вземем един случай на раждане на човек на 22 март, когато слънцето влиза в знака „Овен". Този знак е огнен. Какви качества ще притежава този човек? Едни астролози поддържат, че в една секунда се раждат хиляди хора, следователно, те всички ще си приличат. Обаче, те изхождат от секундата, като най-кратка мярка на времето, а забравят, че тя може да се раздели на милиони по-малки частици. От това следва, че никога двама души не могат да се родят едновременно. Светлината за една секунда изминава едно грамадно разстояние от 300 хиляди километра. Ако триста хиляди души се родят в една секунда, на един километър разстояние ще бъдат един от друг. Като гледаш отдалече, мислиш, че това разстояние не е голямо, това са триста хиляди километра, събрани на едно място. Представете си една тънка жица, която, да допуснем, че съставлява една хилядна от километъра. Сто хиляди километра от една такава жица, колко пространство ще заемат? Всички ваши идеи може да ги съберете в един лешник. След като сте живели 70-80 години, всички ваши грандиозни идеи, които сте имали, може да се съберат в един малък лешник. Казвате: „Докажи ни". Това е научно твърдение. Има неща, които не могат да се докажат. Реалното не може да се докаже.
Под думите „Божествен свят", аз разбирам реалното. Съзнателният живот, това е онзи свят. Представете си, че вие разбирате закона на живота. Ако наистина сте го проучили и разбрали в неговата пълнота, вие няма да имате нужда от автомобили, с които да пътувате. Идвате тук на една лекция, не ви харесва, току изведнъж заминете, отидете на друго място. За вас препятствия няма - навсякъде може да минете. Откъдето искаш влизаш, излизаш. Ако ти е приятно, седиш, ако не ти е приятно, заминеш си. Сам си задоволяваш нуждите. Не те е страх нито от глад, нито от сиромашия, всичко е на твое разположение. Това е оня свят, Божественият свят, когато имаш всичко на разположение. Щом не разполагаш с тези възможности, ти си в тоя свят. В този свят ще седиш на мястото си, докато учителят свърши урока. За да влезеш и да излезеш, трябва да вземеш позволение, не си свободен. Това е едно статично положение.
Най-първо, ние трябва да си представим реалност такава, каквато е.
Ако човек със своя ум не може да прецени колко хубаво е създаден света, Земята, ако не може да схване нейното движение, ако не може да схване устройството на океаните, теченията на ветровете, на водите, ако не може да схване процеса на растенето на растенията, еволюцията на животните, образуването на съвременното общество, развитието на обществения живот, създаването на семейството, съществуването на онези закони, които действат върху човешкото сърце, върху човешкия ум, законите, по които се образува и развива човешката мисъл, той нищо не е разбрал от великия Божи план. Ти седиш и очакваш като рентиер наготово. Направил си една къща, дал си я под наем, искаш да уредиш работите си. Казваш: „Чудно нещо, защо не се уреждат работите ми?" Има стечение на известни изключителни обстоятелства. Къщата ти е много добра, хубава, но още като си влязъл в нея, ти си помислил, че си напълно осигурен, че всичките ти работи са наредени, а забрави да помислиш и за друго нещо - да определиш своите отношения към Първата причина.
Да кажем, някоя сестра е още млада, а казва: „Остаряхме вече", и се готви за погребение. Харесва ми тук една стара сестра. Тя пък казва: „Аз не искам да ме погребват!" Другата си приготвила пари да я погребат. А по-възрастната не иска да я погребват. Казвам: тя е дошла до правата мисъл! Няма какво да я погребват. Един ден тя сама трябва да се погребе. Свети Илия кой го погреба? Ако ти вярваш в Бога, няма нужда да те погребват, но ако не вярваш, трябва да те погребат, десет попа поне да те опяват. Ако вярваш в Бога, нито един поп не ти трябва. Ако вярваш в Бога, ако имаш Любов, нито един поп не ти трябва, нито погребална каляска ти трябва. За тебе ще дойде една каляска отгоре и ти ще отидеш с чест и слава там, отдето си дошъл.
Сега не искам да ви доказвам нищо. Ако река да ви доказвам, ще ви докажа една лъжа. Всички неща, които се доказват, са лъжливи. Нещо, което може да се опита, само то е реално.
Има ред доказателства, които учените хора, били те вярващи или невярващи, приемат. Чрез тези доказателства те се убеждават, че има една разумност вън от физическия свят, в който живеем. Каква е всъщност тази разумност, те нямат ясна представа. Например, те нямат ясна представа, какво е това същество, което в даден момент обгръща в своето съзнание цялата Земя и вижда всяко кътче, всичко, каквото се прави. И това същество вижда всички живи същества по целия свят, разбира техните нужди и им помага. Това те не могат да си представят, не могат да разберат каква памет е тази. За нас е трудно да си представим, как човек може да запомни наведнъж около хиляда или две хиляди думи. Говореше се за един човек, че имал такава грамадна памет, че могъл да възпроизведе в обратен ред 35-те хиляди думи, които му прочели. И наистина, не е лесно. Ние наричаме това явление изключение, защото се намираме в пътя на отклоненията.
Нашето положение е причината да считаме реалните неща за отклонения от нормалния живот.
Казвате: „Човек не трябва да бъде суеверен". Та по-суеверен век от нашия има ли? Материализмът - това е най-голямото суеверие, което съществува в света. Идеализмът и той е суеверие. Това са две сенки на нещата. Едната са я нарекли „идеализъм", а другата - „материализъм". Никакъв идеен живот! Питам ги аз: „Къде е идейният ви живот?" Едните казват: „Туй, което виждаме, то е реалност". Другите искат да ме убедят, че туй, което не виждат, то било реалност. Казвам: „Чудни хора сте вие! За мене и двете неща, за които говорите, не са реални. Ти държиш една снежна топка в ръката си. Стопи се топката - де е реалност? От една страна идеалните неща ги наричате реални, а от друга - за реално взимате туй, което само се изявява в света." Материалните неща само до известна степен са верни; реалните неща са видими само за разумния човек. Само реалното в света е видимо. Дали ти го виждаш или не, това няма значение - важното е, че тегне върху теб. Някой може да отрича Бога колкото си иска. Въобразяваш си, че си свободен, но върху тебе има една сила, която те контролира. Ти си под нейна власт. Ти отричай тази сила колкото си искаш. Тази сила обаче ще те приспи. Ти казваш, че си юнак. Дойде тази сила, налегне те и ти щеш не щеш, заспиваш. Понеже се мислиш за много безстрашен и не искаш да се подчиниш, тя в съня ти прати една голяма мечка и като те подгони тая мечка, разтупа ти се сърцето, не можеш да заспиш до сутринта. Питам: тази мечка от съня, съществува ли някъде? Съществува ли мечката, която те гони на сън? Има мечки в гората, които материално съществуват, но те не те гонят. Питам: как това, което не съществува, те гони, а което съществува, не те гони? Мечката в живота е реална, но не те гони, а мечката в съня не е реална - казваш, илюзия е - а тази илюзия вечерно време мира не ти дава. На сън мечката е много реална и кара сърцето ти да тупа. Така че всяко нещо, което въздейства върху човешкия дух, е реално или, както казваме, има връзка с човека.
Това, което виждате, не е реално. Реално е това, което се вижда и отзад, и отпред, и отгоре, и отдолу.
Ще взема само думите: „Ще влезе Духът". За съвременните хора Духът е нещо нереално, понеже всички неща, които не се виждат, се считат за нереални, а тия, които се виждат, се считат за реални. Определението не е пълно, понеже, ако кажем, че всичко, което виждаме, е реално, тогава всичко, което е реално, ние виждаме ли го?
Представете си, че до вчера сте вярвали в Бога, но възприемате нови възгледи и не вярвате вече. В деня, в който се усъмните в Бога и се откажете от Него, в ума ви веднага ще настане суматоха. Казваш, че няма Господ, но Той ще ти зашие една плесница и ще се търкулнеш на земята. Казваш пак, че няма Господ. Той ти зашие още една плесница и пак се търкулиш на земята. Така лежиш ден-два, краката ти отслабнат и започваш да викаш, да се молиш, обръщаш се към Господа. Щом се обърнеш към Бога, всичко се премахва и ти се чувстваш здрав, бодър. Трябва да вярваш, защото със своето отричане ти не можеш да премахнеш реалността, върху която почива цялото битие. Със своето невярване ти не можеш да премахнеш това, което съществува. Или пък със своята вяра ти не можеш да създадеш това, което не съществува. Тези неща, които съществуват, аз ги твърдя, а които ги няма, не ги отричам. Казвам: това е така, аз го зная. Нещата, които се доказват, те спадат вече към друга категория.
Има едно платно, върху което с магически фенер проектират картини. Но това е отражение на една друга реалност. Може да виждаш хора, може да слушаш как говорят в един филм. В този филм нещата са отражение на една съвсем друга реалност. Та и човек често се намира в един свят само на отражение, не е в реалния свят. Някой казва: „Ходих в астралния свят". Астралният свят не представлява реалност, той е отражение. Вие сте ходили в един говорещ филм. Нищо не е реално там. Там са сенки. Казваш: „Но те говориха". Това са сенки. „Платното говори. Тази лента говори." Но това не е реалност. Вие щом влезете в един свят, който е реален, в един свят на Любовта, вие ще имате връзка с живи същества, които представляват абсолютна реалност. Когато ви се каже „обичам ви", вие имате връзка със същества, а не слушате въртящи се плочи. Една плоча, като се върти, десет пъти може да ти каже: „Обичам те". Може да турите една плоча, която казва: „Обичам те, обичам те, обичам те", но ако разчиташ на тая плоча, ще останеш само с думите, а в реалния свят съществата имат друго отношение. Реалността се отличава по това, че всякога е в сила да те преобрази. Когато реалността дойде в болния, този живот преобразява човека, прогонва болест от него. Когато дойде една Божествена мисъл, тя премахва онези мисли, които спъват човека, прави го свободен. Вие сте в един свят на постоянно освобождение. Не мислете, че един човек може да се освободи изведнъж. От едно нещо може да се освободи, после от друго от много работи трябва да се освободи. Но като се освободите, връзката ти с другите хора се запазва.
„Обичам те" - власт имаш. „Не те обичам" - вън от властта си, безсилен си. В Любовта е това, което дава сила на човека. Любовта отваря простор. Щом дойде Любовта, за тебе се отваря цял един свят. Няма вече какво да ти се разправя за този свят. Ти го виждаш, ти живееш в него, ти си в него. Няма какво да ти се обяснява. Неща, които се обясняват, принадлежат на един свят, който не е реален.
Когато човек остане сам със себе си, когато няма никой покрай него, той е в реалното. Има ли около него хора, той е в сенките.
Да сте близо до един човек не се разбира физическа близост. Ако вашите трептения са хармонични с неговите и в Америка да е, вие ще сте близо.
Дали сме в реалното или в преходното, това се познава по две неща. Докато се смущаваш, ти си в преходния свят. Когато в твоята душа настане онази увереност, онзи тих мир и осъзнаеш, че нищо в света не е случайно, а се направлява от една велика разумност, ти си в света на реалното.
Често хората се натъкват на противоречия. Защо? Това, което считат реално, излиза нереално, преходно. Например младата мома обръща внимание на момците. Който я види, спира се, иска да се запознае с нея. Тя е доволна, мисли, че е в реда на нещата момците да се интересуват от нея. Като стане 30-40-годишна, момците минават, заминават край нея, не й обръщат внимание. Тя се чуди какво е станало, защо никой не се интересува от нея. Много естествено, тя не е тъй млада и красива, както е била по-рано. Тя гледа на преходните неща като на реални. Реалността се отличава с ясно виждане на нещата. Има реално виждане, има и илюзорно виждане. От това гледище, има реални сънища, има и нереални. Виждаш на сън баща си: може да го виждаш реално, може да го виждаш нереално.
Ценни неща са ония, които се случват само един път в човешкия живот. Ценете всяко нещо, защото само веднъж се случва. Само веднъж ще бъдеш беден и само веднъж ще бъдеш богат. Два пъти не можеш да осиромашееш - веднъж само ще осиромашееш. Само веднъж ще бъдеш млад и само веднъж ще бъдеш стар; само веднъж ще бъдеш учен и само веднъж ще бъдеш прост; само веднъж ще бъдеш добър и само веднъж ще бъдеш лош. Това е закон. Може да не сте съгласни с мене, но ще го проверите. За мене е важно това, което съществува в природата и което става с нея. Щом съществува нещо в природата, спор не правя. То е реално. Всяко нещо, което не съществува в природата, не е реално. Аз говоря за реалните неща, които съществуват.
Има нещо, което показва какво се крие в човека. То определя неговото вътрешно естество. То е неизменното, реалното в човека. Всичко, което не се мени, е реално. Следователно който се мени, не живее в реалност. Който не се мени, живее в реалност.
Ще ви кажа кои неща са реални. Реално е туй, което винаги седи на едно място. Всяко нещо, което се движи, не е реално. Представете си Слънцето, което осветява един предмет. То е реално. Имате една форма, например Земята. Върху нея някое дърво хвърля сянка. Кое е реалното, сянката, която се движи, или дървото? И в него има движение. И в реалното има движение, но нереалното се образува и после изчезва. На другия ден сянката пак се явява, пак се движи. Реалното ли е произлязло от сянката или сянката от реалното? Реалното е дървото. При вятър то се раздвижва, листата също се движат, но всички остават на своето място, не го напущат. Сянката е нещо външно.
Ако вие се храните с плодовете на сянката, какво ще добиете? Някой от вас мисли, че е много учен. Туй реално ли е? Ако той не е роден учен, той учен не може да стане. Изворът, който изтича, река може да направи, но този, който не тече, река не може да бъде. За да тече, трябва да има голямо количество вода. Ученият човек се движи в умствения свят. За да бъдеш учен човек, значи да имащ такова знание, че от тебе да се образува една река.
Един ден се срещнах с един голям философ. Поисках от него да ми обясни смисъла на живота. Той ми каза: „Обикалям вселената. Сега съм тръгнал да обикалям света. Колко време ще седя на Земята, не зная, но ще обиколя вселената." Ама ти с ума си ли си? „Дали аз съм с ума си, не зная. Но един ден, като се върна от тази обиколка, тогава ще ти кажа какъв е смисълът на живота." Казвам му: животът има един вътрешен смисъл и нито ти можеш да го разрешиш, нито аз мога да го разреша. „Как тъй? Аз ще го разреша." Ще го разрешиш ти с двата метра. „Как така?" Да, най-много след 120 години ти ще го разрешиш с двата метра. Прав е този човек, трябват знания. И той си има свои разбирания. „Ама това са отвлечени работи", ще кажеш. Кои работи не са отвлечени? Ти пипаш нещо и казваш, че това е реално. Реално ли е наистина? То е извън тебе. Според мене, реално е само онова нещо, на което всякога съм господар и което не може да избегне от ръцете ми. Това, което всякога може да се яви и да изчезне, то не е реално.
Хубаво е да ви насърчават, но и то е до време. Днес баща ви ви насърчава, майка ви ви насърчава, но утре баща ви ще умре, майка ви ще умре, кой ще остане тогава да ви насърчава? На кого ще разчитате тогава? При другия, при установения порядък на нещата ти трябва да имаш една майка, която никога не умира. Ти трябва да имаш един баща, който никога не умира. Кой е този ваш баща или коя е тази ваша майка? Казвате, че той е Господ. Той е онзи ваш Баща, който никога не умира. Ами майка ви коя е? Това е Духът, който никога не умира. Майката и бащата никога не умират в новия порядък на живота. Вие трябва да знаете, че имате един баща, който никога не умира, и една майка, която никога не умира.
Искам да разберете реалността, да разберете онзи вътрешен закон, че човек трябва да дойде до положение, когато едновременно ще вижда и ще съзнава нещата. Това е привилегия, която мъчно се постига, но е възможна. Усилия, съзнателна работа се изисква от човека. Когато вибрациите на вашето зрение, външно и вътрешно, и вибрациите на вашето съзнание се срещнат в Божествения фокус, вие ще се доберете до реалността на нещата. Дойдете ли до реалността, вие ще забравите външния свят така, както някой човек, като прочете една книга и я запомни, втори път не я чете; той затваря книгата и се отдава на размишление върху прочетеното. Човек, който е видял нещата в тяхната реалност, той затваря вече книгата на живота и започва да помага на страдащите, на бедните, които обича и разбира, както разбира и себе си. Онези, които не разбират този закон, като наблюдават хората, които живеят в реалния свят, казват: „Тези хора се пренесоха вече". Да се пренесеш от едно място на друго, това е ходене, движение, в което не седи реалност на живота. Ходенето, движението е половин реалност. Истинското пренасяне подразбира едновременно вижане на живота отвън и съзнаване на живота отвътре. Тези два процеса съставляват реалност.
Реален човек е човекът на движението. Малко материя, много сила. Идеален човек е, който има малко материя, малко сила, а голяма разумност.
Разправяше ми един студент една своя опитност. „Няколко дни наред се опитвам да реша една задача и не мога. По едно време се обезсърчих. Легнах си вечерта неспокоен, недоволен, но каква беше изненадата ми, когато сутринта ставам и виждам на масата - задачата е решена. Гледам как е решена и намирам, че решението е много лесно. Чудя се, кой може да е дохождал вечерта, още повече, че вратата на стаята ми беше заключена." Значи, някой го е събудил през нощта, той станал и сам си решил задачата. От невидимия свят някой го е събудил. Когато ви занимава някой труден въпрос, преспокойно можете да си легнете и като станете сутринта, ще намерите задачата решена. Ще кажете, че някой дух е дошъл и решил задачата. Не, някой от невидимия свят те е събудил и ти е показал, как да решиш задачата си. Благодарете на онзи, който ви е събудил. Това показва, че съществува вътрешен промисъл за всички разумни същества. От това гледище животът има друг смисъл. Днес ценност нахората не е толкова в телата им, които са нещо преходно. Утре човек умира и тогава тялото, какго и знанието, което е имал, привидно изчезват, като средства, с които си е служил във физическия свят. От гледището на реалния свят, това, което изчезва, е преходно и остава само онова, което е истинско. Тогава остава същинският човек.
Да кажем, че пеете песента „Бог е Любов". Как трябва да се изпее песента? Как трябва да се изпеят първите думи „Бог е Любов"? Ти имаш думата „Бог". Как ще предадеш мисълта си при пеенето? Ами че мисълта сама по себе си е музика. Как ще мислиш? За Бога как трябва да мислиш, като пееш „Бог"? Ние често произнасяме думите „Бог е Любов". Всички блага в живота произтичат от Бога. Всичко онова, към което нашата душа се стреми, всичко онова, за което нашият ум може да мисли, всичко онова, към което нашата воля се стреми, произтича от Бога. И всеки се стреми да отиде при Бога, но как ще познаеш, че си отишъл при Него? Аз ще ви дам една диагноза: реалност в света се отличава по това, че при нея всички противоречия изчезват, понеже в реалността всички нужди, които човешката душа има, се задоволяват. Следователно, ако ти си дошъл до реалност, т.е. задоволени са всички твои нужди, ти си при Бога. И нищо не смущава душата ти. Но ако в душата ти има смут, ти не си при Него. Също като онова дете, което загубило майка си и дълго плакало, а като я намерило, прегърнало я и се успокоило. Майката също се радва на загубеното си дете. И майката и детето си обещават никога да не се разделят.
Като е дошъл на Земята, човек трябва да знае, че му предстои да свърши една малка, но специфична работа. Тази работа не е за негово лично благо, но за благото на цялото, на общия живот. Това значи, че човек не живее за себе си. Колкото да работи човек за света, името му няма да бъде записано със златни букви. Работи ли за човешкото, човек никога няма да бъде възнаграден. Искали да бъде възнаграден, в смисъл, да изнесе работа, която да остане ценна за вековете, той трябва да работи за Бога, за Великото начало на живота. Името на този работник ще бъде написано със златни букви в книгата на вечния живот. Човек трябва да се вдъхновява от реалния свят, от него да черпи сили за земния живот. Само при това положение човек може да осмисли малките работи в своя живот. Няма ли това разбиране, тази връзка с реалния живот, той всякога ще се отегчава от малките величини. Голямо търпение и съзнание се иска от човека, да шие по цели дни с една малка игла. Голямо усилие се иска от страна на лекаря, да преодолее себе си, да ходи от къща на къща да лекува болни.
Някои хора, които живеят в механическата култура, пазят семената в хубави кутии. Като им дойде гост, изваждат ги като скъпоценни камъни и ги показват. Други имат колекции от бръмбари, пеперуди, или препарирани животни и птици.
Какво ще ви ползва една препарирана мисъл? Казвате: „Да бъдем добри". „Да бъдем добри", това е една препарирана мисъл. „Трябва да бъдем твърди", това е препарирана мисъл. Може да послужи за предметно учение. „До бъдем добри" - може цяла лекция да изнесеш върху тази мисъл, но от това нищо няма да придобиеш. „Да се обичаме" - също е препарирана мисъл, предметно учение. А в истинския живот Любовта, за да я опиташ, трябва да я посадиш да израсне, да даде плод, който да опиташ. Туй, което човек не е насадил, което не е израснало, не е цъфнало, не е узряло и не е опитано, не е реално. В сегашния живот нещата трябва да се опитат. Всичко трябва да се опита, но трябва да знаете, къде да сеете.
