Ще останете на земята, докато придобиете знанието, свободата и Любовта. Щом имате подкрепата на Божествения свят, ще работите. Някои от вас ще бъдат художници, други ще бъдат музиканти, певци, трети - учени, философи. Ако сте певци, ще бъдете по-добри от сегашните. И те не са лоши, но истински певец е оня, който прилага пеенето в живота. Някой от вас ще пее сопран, друг - тенор, грети - бас. Сопранът отива във висините, а басът слиза надолу и дава плодове. Тенорът показва докъде сопранът може да слезе, т.е. докъде могат да слязат неговите блага. Засега алтът е елемент, който остава недоразвит. Сопранът трябва да има ясен и привлекателен тон, а басът трябва да бъде обемист и топъл. Басът има дълги вълни, а сопранът - къси. Всички, които искат да управляват света, трябва да бъдат басисти. Ония, които носят добри съвети от Божествения свят, трябва да бъдат сопрани. Ония, които ще покажат пътя на прилагането, трябва да бъдат алтисти и тенори. Предлагам ви да си изберете какви да бъдете - басисти, сопрани, алтисти или тенори.
Някой казва: аз не мога да пея. Ти искаш да станеш богат човек, искаш да станеш силен, имаш много желания, как ще ги постигнеш без музика? Как мислиш, може ли, без да впрегнеш ума и сърцето си на работа, богат човек да бъдеш? И да придобиеш богатство, ще го изгубиш, и ще станеш още по-нещастен. Когато придобиваш и губиш едно богатство, ти си нещастен. Трябва да добиваш такива богатства, които да задържаш. Ако изгубиш една отлична мисъл, ще страдаш. Ако имаш хубаво чувство и го изгубиш, пак страдаш. Следователно, хубавите чувства не трябва да се губят, трябва да се задържат. Хубавите чувства и хубавите мисли трябва да останат в тебе. Само когато ги задържиш, тогава имат смисъл.
Не казвам, че вие сте отговорни. Не се изисква нито от вас, нито от който и да е, нито от цялото човечество да оправи живота. Но хората не трябва да препятстват на установения ред на природата. Ние не можем да внесем в природата нищо ново. В детето, което вече е родено, майката нищо не може да внесе отвън. Едно нещо може да внесе и то е следното: царският син, който отива в училището, трябва да учи. Той занася там царската си кръв, но не и знание. Той там добива знание по същия начин, както ние. И доброто не може да се внесе. Ти се раждаш с възможностите за доброто. Но доброто отпосле се придобива. Ти се раждаш с възможностите за добро, ти се раждаш само с възможностите за знание и сам трябва да ги придобиеш.
И дреха да шиете, и каквото и да правите, нека да остане нещо недовършено, за да има към какво да се стреми още човек. Нека да има нещо несвършено. Съвършенството принадлежи на друг свят, то е друго развитие при други условия. Днес още няма възможности в човека да бъде съвършен. Възможностите на човека да бъде съвършен съществуват в неговия дух.
Казвам: не прави зло никому. Не насърчавай престъпника. Не освобождавай лошия. Не развързвай грешния. Кой трябва да се развързва? Праведния развързвай. Кой трябва да се връзва? Грешния връзвай. Не е достатъчно само да вържеш грешния, но отгоре на това сложи му хомот, вземи остен и го впрегни цял ден да оре.
И тъй, в човека живеят две същества - едното способно и добро, а другото мързеливо и лъжливо. И той някога отива на страната на едното, някога на страната на другото. Обаче, той трябва разумно да се справи с тях и да даде надмощие на доброто в себе си. Някога човек се солидаризира с мързеливото същество и като простите хора казва: „Защо ли трябва да уча, да си напрягам главата? Поп няма да ставам, я!" Слуша ли доброто същество, той ще дойде до ред постижения, към които се стреми.
Човек трябва да престане с обезсърчението, да погледне смело на отрицателните мисли, да знае, че зад тях се крие нещо хубаво. Умният човек започва с мъчнотиите в живота. Те представляват най-добрият материал за съграждане на човешкия характер. Мъчнотиите не са случайно нещо. Те нарочно са създадени от възвишени, разумни същества, както учените хора нарочно създават трудни задачи за учениците в училищата. Има трудни, сложни задачи, върху които ученикът трябва да мисли дълго време, докато ги реши.
Ти казваш: „Кой може да постигне това?" Няма какво да го постигаш, ти си този модел. Ти искаш да бъдеш човек. Човек е същество, което не пада. А в какво седи падането? Когато ти казваш: „Аз не мога да изпълня Волята Божия" - това е падане. Когато казваш: „Аз не мога да се примиря" - това е падане. Когато казваш: „Това е непостижимо за моя ум" - това е падане. Когато говорим за постижимо, нямам пред вид да бъдеш като Бога. Постижими са всички неща, от които ти в дадения случай можеш да се ползваш.
И после, под постижими неща се разбира и да имаш свобода на действие. Не трябва да влизаш в стълкновение с другите хора. А по някой път вие сте в стълкновение с вашите възгледи, или в стълкновение един с други.
Ако ви кажа, че човек може да се подмлади, какво ще си помислите? Няма да повярвате. А той ще се подмлади! Ако забрави всички обиди, които хората са му нанесли, ако забрави сиромашията, ако забрави болестите, несгодите, да не мисли за нищо лошо. Мисли, че всичко имаш. „Как да мисля?" То е най-лесната работа. Човек може така да се концентрира в себе си, че да не чувства никаква болка. Вие сте чудни. Ще се оградите с една мрежа, ще прекарате ток с голямо напрежение и голяма температура по нея и ще си почивате необезпокоявани от нищо. Нека да дойде тогава някоя муха да ви хапе. При хиляда градуса нека дойде разбойник да ви обере. Кой ще смее? При сто градуса по е възможно да те оберат. Но при хиляда - изключено е. Питате: „Как може да стане това?" Налягане трябва. Ако на земята нямаше налягане, нищо нямаше да се върши. Знаете ли, че ако нямахте тия мъчнотии, които имате сега, нищо не щеше да стане от вас? Вашите чувства се дължат на налягането, то е, което гради. Често обаче вън от това налягане, което гради, ние си създаваме друго, което руши. Махнете от вашия живот неестественото налягане от всевъзможни външни товари. Тръгнеш ли на път, нищо излишно не взимай, носи само един килограм на гърба си.
Щом сте дошли на земята, вие трябва да се стремите да реализирате програмата на своя живот, като започнете първо с реализирането на слабите си желания и постепенно отивате към силните. Като изучавате себе си, вие трябва да си отговорите на въпроса, защо сте дошли на земята. Щом размишлявате известно време върху този въпрос, ще се домогнете до него. В ума ви ще проблесне една светла идея, която ще озари целия ви живот. Човек не е дошъл на земята да бъде щастлив, но да се учи. Щастието не може да живее на земята. То е идеал на бъдещето. И Мойсей се стремеше да види щастието на своя народ, но не можа. Исус Навин влезе в Обетованата земя, а Мойсей приготви условия за влизането. На същото основание човек трябва да приготви условия за придобиване на щастието. За да придобие щастието, човек трябва да развие в себе си голямо самообладание, стремеж към свобода, голяма Любов и мъдрост и абсолютна справедливост. Съвестен трябва да бъде човекът. Дойде ли до някаква крива проява в себе си, да е готов да се изправи. Няма ли готовност да се изправя, той развива своята индивидуалност. Когато стане чрезмерно индивидуалист, човек мъчно може да се разбира с хората. Съвременните хора са големи индивидуалисти, вследствие на което често се сблъскват помежду си.
Съвременните хора се оплакват от неуспехите в живота си. Много от техните неуспехи се дължат на желанието им да постигнат велики работи. Дойдат ли до малките величини, те ги отбягват. Не, както природата започва от малкото, от слабото и постепенно отива към силното, така трябва и вие да постъпвате. Първите слънчеви лъчи са слаби и постепенно се усилват.
Сега повечето хора бързат, те искат в малко време да свършат много работа. Там е всичката им погрешка. Има закон, който определя бързината на движението. Човек не може да се движи по-бързо, отколкото му е определено. Движи ли се по-бързо, отколкото трябва, той ще предизвика цяла катастрофа в себе си. Човек трябва да пести енергията си. За всеки момент той трябва да изразходва само определено количество енергия. Помнете, че по този начин можете да постигнете всичко, което желаете, но постепенно, без бързане. Работете, без да се заблуждавате от външната обстановка.
Съвременните хора се стремят към придобиване на знание, на сила, на богатство. Те искат да станат велики хора. Право е тяхното желание, но това желание не е само тяхно. Други същества, по-напреднали от тях, имат същото желание. Те разрешават задачите си чрез хората, които са дошли вече на земята. Като знае това, всеки човек трябва да намери онова разумно, възвишено същество, което решава задачите си чрез него, и да направи съзнателна връзка. Щом направи тази връзка, работите му постепенно се уреждат. Дълго време трябва да търсите онзи, с когото сте свързани, докато го намерите. В това търсене човек калява волята си, разработва ума и сърцето си. Това виждаме навсякъде в живота. Когато малките деца отиват на сватба, те обикалят с часове около младата булка, докато им даде парче медена питка. В този смисъл младата булка представя съдбата на човека. Десетки години човек трябва да обикаля вратата на съдбата си, докато един ден тя излезе от вратата си и му даде парче медена питка. Вземе ли медената питка в ръката си, човек е дошъл вече до решаване на своите житейски задачи. Добрата съдба на човека, това е неговият приятел от невидимия свят. Дали той съзнава това, или не, не е важно. Като върви човек в правия път, добрата съдба, т.е. добрият му приятел ще го срещне, ще го извика да му даде парче медена питка. „Защо не ми даде цяла питка?" Цяла питка не се дава изведнъж. Който не е благодарен на малкото, той ще изгуби и него. Малкото се благославя. В него е скрит животът.
Казвам: малкото благо, което Бог ни е дал, трябва да го използваме всеки ден. Ако ти очакваш пълни хамбари, знание, сила, място сред ангелите, ти ще изгубиш напразно целия си живот. Някой иска да стане голям, мисли за бъдещето, мисли какъв светия ще стане, колко голям ще стане, дали ще стане учител и пр. Най-първо използвай живота така, както е в тебе, използвай най-малките му усилия и подкрепяй свещените мисли. Всеки един от вас има по едно свещена мисъл. Подкрепете я.
Ние сме в състояние да отдалечим от себе си всяко нещастие, да отдалечим всяка болест, всяка сиромашия, да отдалечим от себе си всичките несъгласия, които съществуват между нас. Ако бяхме се възлюбили един друг, щяхме да сме в състояние да продължим човешкия живот. Може да направите опит. Нека хиляда души да пожелаят на едного да живее по-дьлго време - и той ще живее. Но ако хиляда души мислят, че един човек трябва да си замине, той не може да издържи тяхната мисъл. Някой старец не го искат вкъщи, казват: „Този старец няма ли да си замине?" След една-две години минавам покрай същото село, питам: „Де е старецът?" „Замина си на онзи свят." Минавам покрай друго село, гледам, един старец хилав, но казват: „Да живее този дядо". Минавам след години, въздигнал се този човек. „Да умре" - и той умира. „Да живее" - и той живее.
Ти се молиш, но мислиш за много други работи! Например, един свещеник се моли, моли и казва: „Я вземи кандилото! Угаси онази свещ! Не дигай шум там!" Това не е никаква молитва. Ти като се молиш, ще забравиш кандилото си, свещите си, всичко това ще го оставиш; кой какво говори ще го оставиш и ще се съсредоточиш. Силата на молитвата е там! Ще кажеш на Господа: „Господи, поправи устата ми! Нека доброто да се прояви малко повече. Поправи малко с четката горната част на устата ми, та доброто да го правя на време." Това е достатъчно. Тази е красивата страна! Аз виждам: всички имате горещо желание. Усърдни сте, рисувате хубаво, но не туряте линиите на място. Говорите много красиво, но не туряте думите на място. Всяко нещо трябва да бъде на своето място. И цялото лице, сегашният ни строй, всичко това трябва да се измени! В бъдеще от това, което имаме, нищо не трябва да остане! И апостол Павел казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим". „Изменението" значи следното: всички несъвършенства, които сега носим, трябва да се изменят. Защото, като погледнем сега лицето си - то е резултат на хиляди поколения, които са живели неразумен живот. Не е лесна работа да поправиш ръката си, носа си, лицето си. Не е лесна работа да коригираш и своя мироглед; не е лесна работа да влезеш в хармония с хората. Аз виждам, че има голяма мъчнотия в това, но знам, че има начин за постижение.
Вече пристъпваме към една философия, която е красива и има приложение. И всеки един от вас, всеки ден може да придобие по една малка добродетел, която ще се отрази на устата. Един ми казваше: „Гледайте колко красива уста има той!" Този човек, като го погледнеш, ти вдъхва нещо хубаво, благородно, възвишено! Ти като погледнеш устата му, се въодушевяваш; не се заражда в тебе отрицателно чувство, но нещо хубаво възприемаш.
Често хората се оплакват, че желанията им не се реализират. Коя е причината за това? Представете си, че една жена мечтае за хубава рокля, от най-тънка коприна, но външната температура е около 40° под нулата. Питам: къде ще отиде тя с тази рокля? Вън е толкова студено, че ако рече да я облече, ще измръзне. Наистина, тази жена има нужда от рокля, но не от копринена. Студът изисква дебела вълнена рокля. Всеки има право да носи тънка копринена дреха, но само при условие, че се превърне от гъсеница в пеперуда. Докато си в състоянието на гъсеница, копринена дреха не можеш да носиш. Преминеш ли от гъсеница в пеперуда, ти можеш да се облечеш в копринена дреха. Само пеперудата има право да носи копринена дреха. Докато си гъсеница, ще носиш вълнена дреха, като овцата. Докато си невежа, ще носиш вълнена дреха; щом придобиеш знание, ще носиш копринена дреха.
Хората често се заблуждават, живеят в илюзии. Мнозина мечтаят за автомобил. Считат, че ще бъдат много улеснени - ще отиват навсякъде, а не си дават сметка за пораженията, които ще им причинят. Краката им ще се атрофират, няма да могат да ходят свободно, леко. Затуй автомобилите, аеропланите трябва да се карат не с бензин, а с човешката мисъл и с човешките чувства. Човек да може така да концентрира и контролира мисълта си, че да я впрегне да работи, да кара аероплан така, какго птиците мислят и хвърчат. Тогава мускулите ви няма да се атрофират. Трябва да вземем участие в работите на природата, но не по механически начин. И механическият не е лош, по-добре е и механическия, и органическия начин да приложим. Всичко, което изработва вашето сърце, вашият ум и вашата воля, то е полезно. И онова, което вие искате да придобиете по механически начин, и то е добро, но то не може да допринесе това, което вие очаквате.
Едно желание преждевременно изпълнено е вредно, но и като закъснее, пак е вредно.
Много желания може да има само онзи, който е дошъл до високо умствено и духовно развитие. При тези условия той може да реализира желанията си. Обаче, какво ще се ползва от многото си желания, ако няма възможност да ги реализира? Щом не може да реализира желанията си, човек е изложен на големи страдания. Който има много желания, той трябва да има и морални устои.
В съвременния живот са останали наследствени черти, може би още от млекопитаещите, от предпотопните времена, флората тогава е била много богата, имало е изобилна растителност и плодове, а млекопитаещите са яли по цял ден без да мислят за работа, за големи движения. Тогава те са били много богати. Но понеже трябваше да станат проводници на днешната култура, за да не се парализират мускулите им, изпратиха им разни паразити - въшки, комари и други насекоми, които да ги безпокоят и с това да им създават работа. По този начин те махаха с краката си, с опашките си, туряха ги в действие. Същото нещо става и със сегашната култура. Съвременните хора са богати, ползват се от благата на миналите култури, на предпотопните времена и за да не се парализират, изпращат им ред нещастия и страдания. Страданията и нещастията на съвременните хора не са нищо друго, освен паразити, които заставят хората да работят.
Какво трябва да прави един ученик? Ученикът не трябва да остава в едно и също състояние дълго време, а да ги сменя. При майка си той учи едно, при учителя си учи друго. Майка му го учи на практични неща - как да яде, как да се облича, как да се мие, изобщо - получава материални знания. С тези материални въпроси се занимава майката. Ако майката през целия живот се занимава само с детето - как да го нахрани, как да го облича и как да му е удобно леглото, какъв човек ще стане? Ако майката му служи през целия му живот, ще създаде от него един ленив човек. Живот в леност е неразбран живот. Във всички хора, в цялото органическо царство има една тенденция, една склонност към покой. Леност произлиза от покоя. При най-добрите условия в света се е създала леността. Млекопитаещите са седели под големите дървета, храна е имало изобилно, като се напасат, лягат да спят. Ленивото животно не учи. Природата и Бог са били заставени да изпратят хапливите мухи, комарите и стършелите да ги хапят. Тогава те започнали да мислят - защо ги хапят, какво искат, защо им нарушават спокойствието. В същото състояние и вие се намирате. Вашите страдания са като хапливите мухи за животните. И млади, и стари страдате от мухи и стършели, и комарчета. Имаш приятно настроение в себе си, мечтаеш си. Дойде една неестествена мисъл, ухапе те някъде. Някой недоимък имаш и ти страдаш, че животът ти не е малко по-спокоен. Не търсете добрия живот. Добрият живот не е живот на спокойствие, а на усилена работа. В усилената работа, в тревожната работа човек намира удоволствие.
Господ, на когото се молиш, Той е умен и казва: „Я слушай, не си криви устата пред мене, я излез навън и свърши тази работа". Но ще кажеш: „Господи, аз не съм разположен". Не си разположен, защото си турил на гърба си по-голям товар, отколкото можеш да носиш. То е все едно, едно дете да вземе алгебра и да я разглежда, макар да знае само да смята. Така и вашите мисли. Някой път имате много хубави мисли и чувствания и казвате: „Аз имам много хубаво настроение". Това настроение е от един ваш приятел, който ви е посетил и нагостил. Не се заблуждавайте с тези угощения, защото утре ще останете без тях. Главното за вас е да се трудите и да знаете, че всеки ден свършвате една работа.
Когато желаете да реализирате една своя мисъл, разумната природа непременно ще ви постави някакво съпротивление, някакво препятствие. Тя казва: вие ще реализирате своята мисъл само ако можете да преодолеете препятствието, което ви е поставено на пътя. Всяко противодействие е сила, която може да използвате за вашето растене и повдигане.
Съвременният културен свят, какго и в миналото, е разглеждал и разглежда нещата само от свое гледище. Вследствие на това хората мислят, че светът е дотолкова добър, доколкото те се ползват от него. Това е така, право е, но всички хора щастливи ли са? Всички растения щастливи ли са?
Всички животни щастливи ли са? За да бъде човек щастлив, трябва много съчетания в неговия живот да работят едновременно. Най-първо, Земята трябва да се осветява правилно и тя самата да свети правилно. Тя трябва да има един правилен наклон към слънцето, за да може и то правилно да я осветява и огрява. След това теченията на ветровете трябва да бъдат правилни. Теченията на реките трябва да бъдат правилни. Растенията да растат правилно и да дават изобилно своите плодове. И най-после, ще се дойде до хората. И те трябва да се развиват правилно и те да направят поне малко нещо в тази обща работа.
Новият живот изисква познания. Вие можете да преобразите себе си. Вечер, като си лягаш, кажи: „Искам да се уголеми с една десета от милиметъра главата ми на височина". То може да е много малко, но все пак е придобивка. Или, ако искате да бъдете умен, искате да имате сила, или да развиете паметта си, внушавайте си: искам да имам силна памет. Или искам да бъда музикант. Ден, два, три, четири, година, пет години - музиката се развива. Ти много малко мислиш за музиката. Всяко нещо трябва да се подхранва. Човек трябва да подхранва чувството на дружелюбие, на приятелство, трябва да подхранва своите лични чувства, въображението. Ако не е твърд, твърдостта трябва да подхранва, трябва да подхранва и своята вяра. Това са все чувства, и те трябва да се подхранват. Ако не ги подхранваш, не могат да растат, да се развиват.
Един прозорец не е достатъчен, трябва да имаш и странични прозорци, и предни. Ако приемеш светлината отпред, отстрани и отгоре, твоята къща е хигиенична. Ако имаш къща, изложена на север и оттам само да влиза светлина, казвам, че в тази къща не можеш да живееш, в нея ти няма да имаш придобивки. Северното изложение е подобно на вашия егоизъм! Щом имаш само един северен прозорец, това значи, че мислиш само за себе си. Човек, който мисли само за себе си, който има само един северен прозорец, не може да очаква друго, освен страдания. Казваш: „Какво трябва да правя?" Ще отвориш един прозорец отгоре, един към изток и един към юг. Тогава ще имаш четири прозореца: към север, изток, юг и отгоре. Това е фигуративно казано.
Днес всички хора се нуждаят от положителна философия, която да приложат в живота си и от която да се ползват. Тази философия почива на опити. Тя не е отвлечена, но реална. Например, кой не знае, че успехът му се дължи на усилията, които е направил, за да постигне известен идеал? Или кой не знае, че успехът му е толкова по-голям, колкото е по-голяма и любовта, с която преследва своя идеал? Кой не е опитал, че когато работи изключително за себе си, има по-малки резултати от тия, когато работи за цялото? Като работи за себе си, за своята слава, човек не може да разчита на помощта на разумните същества. Обаче, когато работи за Великото, за Цялото, той се ползва от помощта на разумните същества. Славата на човека седи в самия него, а не вън някъде. Човек не може да разчита на славата на хората, ако няма в себе си сили и способности, с които да заслужи тази слава.
Парите са едно средство, за да се създаде работа за всички хора. Те служат като средство за обмяна на техните енергии, за една съобщителна връзка между тях, като един стимул за труд и работа. Но щом тези пари прекъснат своята циркулация в тоя смисъл и се обърнат на оръдия за престъпления, за създаване на нещастия, за изнудване съвест на ближните, за измъчване на слабите, тогава ние казваме: „Парите са непотребни в този смисъл". Следователно ние трябва да се завърнем в своя душевен мир, да изучим разумното в себе си не чрез метода на отричането, а чрез метода на допущането, не чрез метода на разрушението, а на съграждането, не чрез метода на омразата и злобата, а на обичта и благородството, т.е. чрез всички методи на добродетелите, които са скрити в човешкия дух. Когато започнем разумно да изучаваме живата разумна природа и да виждаме във всяко живо същество една жива съзнателна душа, ние ще бъдем близо до разрешението на тази велика задача на живота, т.е. ще знаем, как да употребяваме своя ум, своето сърце и своята воля: умът - при разглеждане условията на самия живот, сърцето - когато изучаваме съдържанието на тоя живот и волята
- когато разглеждаме разумните резултати на живота.
Ние, съвременните хора, реагираме срещу природата, реагираме и срещу себе си. Никога не реагирай на доброто в себе си. Защото, като реагираш на доброто в себе си, тогава ще създадеш злото в себе си. Ако ти не пропущаш благородните енергии да минат през твоя ум чрез благородните чувства и благородните идеи, тази енергия ще мине през отрицателните черти и ще ти причини пакост. Не реагирай против себе си. Ако си гладен - наяж се. Ти казваш: „Няма да ям". Ако си бос - обуй се. Някой ще каже: „И без дрехи може". Не, не отричай това, същественото, към което твоят дух се стреми. Искаш да пишеш - пиши, макар и да не станеш поет. Искаш да филолофстваш
- филолофствай, макар и да не станеш философ. Каквото желание имаш
- изпълни го, за да станеш човек. Всичко е за тебе. Този свят, както е създаден, ако ти един ден го разбереш, ще имаш нужда от всичко: и от музика, и от философия, и от архитектура - и те ще бъдат на място - но ти трябва да работиш върху себе си, затова не бързай.
Природата държи сметка за онова, което сте изработили, за изразходваната енергия, за придобивките, които имате. Не мислете, че растенията са прости. Много умени са те. Растенията знаят тайната на дълголетието. Има растения, които живеят 5-6-8-10 хиляди години. Казвате: дарба. Това не е само дарба, те знаят как да живеят дълъг живот. Освен това, те много лесно си лекуват раните. Имат един определен начин на лекуване.
Следователно, когато искате да научите какво нещо е търпението, мислете за растенията. Те се отличават с много голямо постоянство и много голямо търпение. Да търпиш ти хиляда века, за да изходиш две хиляди метра разстояние. Но в изминаването на тия два километра за хиляда века, едно растение много работа извършва.
Какви са качествата на събирането, по какво се отличава то? При събирането всякога има едно увеличение. С това се отличава събирането. Значи всякога, когато се събират нещата, се увеличават. При изваждане имаме обратния процес: когато изваждаме, нещата се намаляват. Тъй че същинската ви идея е, като се събирате, да се увеличавате. Добре се събирате, но всеки от вас, като излиза от събранието, усеща ли да е станал по-голям отколкото е бил? При всяко събиране, органически тялото на човека трябва да нараства поне с 1/10 000 част от милиметъра. Човек, като отива на едно събрание, особено молитвено, или каквото е това тука, по закона на събирането трябва да се увеличи поне малко.
Пазете енергията на вашия ум, не я изразходвайте безразборно. Пазете енергията на вашето сърце, не я разпилявайте безразборно. Всички имате една вътрешна интуиция. Всякога се допитвайте до нея. Има едно вътрешно чувство, което винаги е вярно. Спрете се. Никога не изказвайте една дума, преди да се допитате до него. Искате да кажете една дума, спрете се и се допитайте и ако този глас ти казва: „Чакай!" - ти почакай. Вие ще се научите най-малкото да чакате. Ще се научите да търпите. Не бързай да постигнеш всички желания, които имаш. Не е важно постиженията на желанията ви. Постижението зависи от изпълнението, от приложението.
Земният живот и духовният свят са тясно свързани и затова благата на земния живот зависят от благата на духовния. Доколкото човек е свързан с Духа и живее без отрицателни качества, дотолкова той може да постигне всичко без терзания. Изпълнението на волята Божия седи в правилното уреждане на това малко владение - тялото, което Бог ни е дал. Ако човек не се заеме да уреди тялото си, мозъка, дробовете, стомаха, сърцето и волята си, Бог никога няма да благоволи към него и да му даде нещо велико, не може гений да стане. Гениалният човек не може да има хилаво тяло. Плътта трябва да бъде хилава, а тялото - стройно. Тялото представлява съвкупност от милиони разумни души, които работят колективно.
Духът е този, който присажда нещата. Научете се да присаждате доброто в себе си. Ако имате един порок, не считайте, че е непоправим. Порокът е един трън в човека. Отрежете този трън и го присадете.
Нетърпелив си - отрежи това клонче и го присади с търпение. Скръжав си - отрежи това клонче и го присади с щедрост. Жесток си - отрежи това клонче и го присади с милосърдие.
Ако на детето не му дадете една възпитание, нищо няма да стане от него. Ако това дете - капиталът - се развива, бащата и майката са доволни. Ако туй дете няма условия да се развива, ако е хилаво, значи този капитал ще пропадне. Всяка една идея в нас, която не се развива, е хилава. Всяко едно чувство в нас, което не се развива, е хилаво. Всяка постъпка, която не се развива, е хилава. Оставете стария морал! Казвам: морал има, когато нещата се развиват. Всяка идея може да се реализира, всяка постъпка може да се реализира, да даде плод. Това са елементарни работи. Към туй трябва да се стремите. Казвате: „Да бъдем добри". Но добротата е капитал, турен на работа.
Ако се е намалила светлината, значи вашата мисъл не работи. Ако се е намалила топлината, значи вашите чувства не работят. Казвам: трябва да мисли човек, за да има светлина. Тя е резултат на мисълта. Светлината е необходима в живота. Никакво растене не може да стане без светлина. И сърцето трябва да работи, понеже и топлината е необходима, Без топлина растене също не може да има. Чувствата са необходими. Следователно Божествените чувства са тия, в които интуицията работи. Божествената мисъл е тая, в която интуицията работи. И във вашите постъпки трябва да имате интуитивно схващане. Във вашите мисли, във вашите чувства и във вашите постъпки да няма раздвояване. То е здравословно състояние. Какво нещо е здравето? Състояние, в което моментално можеш да кажеш, че тази мисъл е права, че чувството е право и постъпката е права. Няма никакво раздвояване. Това е философията, по която се ръководи човекът - никакво раздвояване. Всеки човек, на който мислите, чувствата и постъпките са раздвоени, се намира в едно преходно състояние, не може да разчита на никакъв успех. Успехът на всички велики хора зависи от единението на мисли, чувства и постъпки. Стремете се и вие към такова единение.
Туй, което дава много, е умът, а което малко дава, е сърцето. Човек, който дава много, с ума си работи, а който малко дава, със сърцето работи. Който малко свършва, волята работи малко. Най-малко дава волята. Затуй я карат навсякъде да работи. Много трябва да работи, за да свърши нещо. Значи, щом сте щедри, умът работи. Когато не сте щедри, сърцето работи. Ленив сте, вашата воля работи. Леност е на волята. Тя винаги търси начин да не свърши нещо. Казва: „Времето е дъждовно, вятър има, хората са неразбрани, условия нямам, малко съм неразположена, болна съм". Хиляди аргументи привежда, за да те убеди, че сега не може да се свърши работата по никой начин. Дойде някога и сърцето, сдружи се с волята и казват: „Не му е сега времето, хората няма да те разберат, ще си съставят лошо мнение за тебе". Обаче, когато се намеси умът, друго казва: „Време е!" - и започне да се аргументира, че сега за работа време има. Умът е цял пророк. Казва: „Времето след 4-5 часа ще се оправи, трябва да идеш на нивата да работиш". „Не виждаме ли, че дъжд вали, не може." „Ще се оправи." Времето след 4-5 часа се оправя. Както е казал умът, тъй става. Волята и сърцето се питат защо те не знаят това, а той го знае. Онова, което ориентира, е умът. Той каквото казва, ще слушате. Той е капитан. Ще слушате сърцето, ще слушате и волята, но най-първо ще слушате ума, главата.
Една мисъл, която не е правилна, хвърля сянка. Искам да ви дам мисъл, която да ви даде подтик да мислите. Че не можете да ме разберете, това нищо не значи. Че не можете да видите, какво има оттатък Витоша, това нищо не значи. Като идете на Витоша, ще го видите. Че някои неща не ги разбирате, това не е грях. Вие се радвайте на това. Има неща, които не разбирате, но има други, които разбирате. Радвайте се на онова, което разбирате. А това, което вие не можете да направите, други същества ще направят. Вие си представете, че за вас важи само това, което знаете и можете да го направите. Това е първият, материалният живот.
Единствено постижимо нещо, което е във властта на човека, е да яде, да диша и да мисли. Извън това всичко друго е непостижимо за него. При сегашните условия постижимо е онова, което в дадения случай аз мога да направя. Аз мога да се нахраня - у мене ще се появи едно приятно чувство. Аз мога да дишам - друго приятно чувство ще изпитам. Аз мога да мисля - явява се една красива мисъл. Мисълта е най-творческата сила. Ще каже някой: „Тогава къде е силата на човека?" Силата на човека е в храненето, силата на човека е в дишането, силата на човека е в мисленето. Така е за онзи, който разбира. Там е магията. Някой казва: „Магия!" Ако вие не вярвате в тази магия, не яжте 10 дни; ако вие не вярвате в туй учение - не дишайте само половин час; ако вие не вярвате в думите ми, спрете мисълта си само за една минута и вие ще се пръснете като бомба - от вас нищо няма да остане, нито парченце, нито дрипел. Единственото нещо, което човек не може да спре, не може да разруши, е човешката мисъл.
Мислите, чувствата, желанията на човека са живи същества с определено въздействието. Всяка мисъл е жива. В нея има сърце и мозък. В чувствата има сърце и душа.
Главата по възможност дръжте винаги перпендикулярно. Някой път може да я навеждате назад, напред, но винаги трябва да има отвесно положение, перпендикулярно. Човек, който мисли правилно, има перпендикулярно положение. Който мисли криво, перпендикулярът е нарушен. Който чувства правилно, има перпендикуляр в чувствата. Който постъпва правилно, има перпендикуляр във волята. Следователно има три перпендикуляра: перпендикуляр на правата мисъл, перпендикуляр на правите чувства и перпендикуляр на правите постъпки. Щом изгубиш перпендикуляра си, тогава ще изгубиш равновесието.
Богатството на човека зависи от неговия ум. Човек, който няма богат ум, нито богато сърце, никога не може да бъде богат. Всички хора са богати по ум и по сърце, но не употребяват своето богатство. Нещо повече - със своя ум и със своето сърце човек може да развали своето щастие. Ти само с една дума можеш да затвориш или да отвориш своя път. С един поглед само ти можеш да отвориш или да затвориш пътя си. Знаете ли, че ако кажете една дума на някой човек не на място, той може и 20 години да не я забрави? Как тогава ще се възпитаме ние, как ще се възпитат хората? Най-първо, човешкото сърце трябва да се освободи от всички непотребни човешки желания. На второ място, човешкият ум трябва да се освободи от всички непотребни човешки мисли. И тогава човек трябва да остане да функционира само с ония Божествени мисли и желания, с които се е родил, а не които са се натрапили отпосле.
Ако вашето сърце не върви в една и съща посока с ума ви, ако вашите желания не държат посоката на ума, тогава се заражда вътрешна борба. Мислиш едно, сърцето желае друго. Понякога и волята действа самостоятелно. Това е най-голямото страдание, което може да сполети човека. Затова, преди всичко, координирайте вашите движения. Да координирате движението на вашия ум с движението на вашето сърце, с движението на вашата воля, това е възпитание. Човек се възпитава, когато координира своите мисли, чувства и постъпки. Когато мислите са достатъчно координирани, ще имате достатъчно светлина; когато чувствата са координирани, ще имате изобилно топлина; когато вашите постъпки са координирани, ще имате сила. Най-първо трябва да се яви светлината, после топлината, след това силата на волята. Силата на волята е резултат от координираните действия.
Понякога чувствате, че паметта ви отслабва. За отслабването на паметта има разни причини, но основната е, че топлината и светлината са по-малко, отколкото трябва. Следователно трябва постепенно да се усили светлината на ума, мислите трябва да се координират. Концентрацията не е нищо друго, освен да се осветли предмет, който ви занимава. Да се концентрираш върху някой предмет, значи този предмет да е добре осветен. Един красив извор привлича вниманието ти. Спираш се при него и го съзерцаваш. Съсредоточаваш се. Ако този извор не е тъй открит и местност не е красива, твоята мисъл няма да се привлече. Значи, за да се усили вашата памет, непременно трябва да внесете в ума си мисли, които са добре осветени. За да се усили вашето сърце, трябва да внесете в него топли чувства. Под думата „топлина" ние разбираме онази нормално топлина, чрез която животът се проявява. Под думата „светлина" разбираме онази нормална светлина, чрез която животът се проявява. Под думата „сила" разбираме онази сила, чрез която животът идва в човека. Силата е потребна, за да се прояви животът. Мислите, чувствата и силата са условия, при които животът може да се прояви тъй, както ние искаме. Ако мисълта не е права, има малко светлина; ако чувствата не са прави, имат малко топлина; и ако постъпките не са прави, силата им е малка. В постъпките трябва да имаш сила. Тази постъпка, която няма сила, не може да постигне своето предназначение.
Всичко, което става във физическия свят се отразява в Божествения и от Божествения се отразява върху физическия свят. Духовният свят трансформира. Като погледнеш носа, струва ти се, че не е нещо кой знае какво. А той е онази връзка, която свързва Божественото с физическия свят. Земният живот само чрез ума може да установи контакт с Божественото. Само като мислим, можем да разберем смисъла на живота. Без ума, животът на Земята ни се вижда разпокъсан. Всичко онова, което вършим, като че ли няма смисъл, разпокъсано е, без връзка. Умът внася порядък в живота.
Едно е важно, всяка мисъл трябва да бъде ясна и в количествено отношение. Защо? Защото всяко количествено отношение е в зависимост от едно силово напрежение, а всяко силово напрежение е в зависимост от една разумност, която направлява тези напрежения отвътре. Значи, имате формата, имате съдържанието, имате и смисъла на всяко нещо. Трябва да имате три измерения, които представят сложна работа.
Волята е свързана със стомаха, човешкото сърце е свързано с дробовете, а човешкият ум - с мозъка. Ако вие не разбирате отношението на ума към мозъка, ако не разбирате отношението на вашия стомах към тялото, вие не можете да имате понятие за човека като цяло. Защото, когато чувствата на човека са в дисхармония със самия човек, заболяват дробовете. Там са болестите, които най-мъчно се лекуват. Когато човешката воля е в дисхармония със сърцето и ума, заболява стомахът. Когато човешкият ум е в дисхармония със сърцето и волята, заболява мозъкът. Такива са отношенията.
На един от австрийските императори един астролог му предсказал, че го очаква едно много голямо благо. Това предсказание, обаче, не се сбъднало така, както императорът очаквал. Разгневен, императорът повикал астролога и скрил трима души да го чуят. Попитал го: „Кажи ми сега, кога ще умра?" Онзи му казал: „24 часа след моята смърт". Императорът като чул това, казал: „Оставете го да си върви!" И вие трябва да бъдете умни като този астролог. Понякога всичко зависи само от вашия ум, от вашето сърце, от вашата вяра.
Ако работите в умствения свят, ще имате една отлична глава. Ако работите в духовния свят, ще имате отлично сърце, една отлична дихателна система. Ако работите във физическия свят, ще имате отлично тяло. Отлична глава, отлични дробове и отлично тяло, няма нищо по-хубаво от това. При хилавото тяло, при хилавото сърце и при хилавия ум, нещата са невъзможни. При добре организирания ум, при добре организираното сърце, при добре организираното тяло, всички неща са постижими. Желайте да имате един отличен ум, едно отлично сърце и едно отлично тяло. Туй трябва да бъде идеалът ви. Изведнъж не можете да ги постигнете. Много години ще трябва да работите. Важното е да работите. Никой не трябва да се обезсърчава и никога не мислете, че вече сте остарели.
Онзи, който е умрял, той си има име, определен е. Но този, който е дошъл, не е определен. В смъртта нещата са определени. Ражда се някой, но името му не се знае, инкогнито идва. Онзи, който умира, всякога има име. Питам тогава: кои идеи са по-силни, определените, или неопределените? Казваш: „Аз искам да се определя". Ако ти можеш да се определиш в дадения случай, какво ще направиш? Всеки ден трябва сам да се определяш - какво можеш днес да направиш, какво - утре. Какво можете да направите днес? Три работи трябва да свършиш: първо, сутринта ще работиш с ума си. После ще работиш със сърцето си и след това ще работиш с волята си. Как работите вие с ума си? Ако поставиш една мисъл точно на нейното място, това е една добра работа. През нощта никой не може да работи. Докато е ден, докато има светлина, работи, понеже след това иде нощ, иде тъмнина, в която не може да се работи. Работи, докато имаш светлина в ума си, работи, докато имаш топлина в сърцето си. Работи с волята си, докато имаш сила. Защото иде време, когато няма да можеш да работиш и да искаш. Умрелите могат ли да работят? Волята в тях е парализирана и да искат да работят, не могат.
Според мене Мойсей представя човешкото сърце, Илия представя човешката воля, а Исус - човешкия ум. Илия и Мойсей се занимават с материалните, а умът - с отвлечените работи. Той е единствената мощна сила в света, която движи цялата вселена. Умът движи цялата вселена. Всички неща в света се движат поради един велик ум. Умът движи света. Закономерност в света е образувана от този велик ум. И нашият ум е клон от този велик ум на космоса. За мен това е една математическа аксиома, която има свое приложение. Всеки, който започне да постъпва така, веднага неговият живот ще се измени. Аз съм влизал в някои нещастни домове и на тези, които са се вслушали в моя съвет и са постъпвали така, както съм казал, всякога положението им се е подобрявало: болните са оздравявали; ако са били бедни, положението им се е подобрявало, децата им са ставали по-добри. Но трябва не само да се вярва, трябва да се работи.
От вас работа се изисква. Не питай какво трябва да правиш. Ако не знаеш какво да правиш, иди да спиш! Ако не знаеш какво да правиш, ходи! Ако не знаеш какво да правиш, вземи цигулката си, пък криво-ляво, горе-долу, започни да свириш. Най-първо всички ще се смеят наоколо. Аз съм виждал, на деца, които учат цигулка, да казват: „Стига стърга, гръмна ми главата!" Туй дете, което първоначално така дращи, може да стане виртуоз. Затова нищо не му казвай. Или можеш да му кажеш: „Свири още!" Сега някои от вас едва започват да свирят. Всяка една мисъл, която не е на своето място, е като нота, която не е правилно взета. Всички мисли са ноти в умствения свят. Всяка една мисъл трябва да се тури на място. Тогава можеш да определиш в каква гама е мисълта. Защото има мажорни и миньорни гами. Казвам ви го това като теория, която е малко в разрез с установените разбирания. Но ако имаш една школа в живота и изпълняваш нейните закони, знаеш ли какво щеше да бъде тук? Съвсем друго щеше да бъде. Каква е разликата между една машина, която се движи и една, която стои? Какво е разликата между едно дърво, което е цъфнало, но са окапали цветовете му, без да завърже плод и едно дърво, което е завързало плодове и които са узрели? Грамадна разлика има между дърветата, които имат плодове, и които нямат никакви плодове. На първите, заради плодовете, ние обръщаме голямо внимание. Следователно умственият живот е една градина, в която мислите трябва да зреят. Ако аз ви кажа, че човешките мисли трябва да цъфнат и да узреят като плодовете, какво ще кажете? Една човешка мисъл трябва да цъфне и да узрее като един плод. И за една постъпка е същият закон. Това, което става в природата, става и в нашия живот. Една мисъл, който не може да цъфне, да узрее правилно, тя е мисъл, която не се е реализирала и не може да се реализира. Затова ви казвам: вие сте градинари, имате три градини: една градина на вашите чувства, една градина на вашите мисли и една градина на вашето тяло. Следователно, три велики закона трябва да знаете.
Сърцето не е достатъчно да даде необходимата енергия, затова умът често го кредитира. А душата пък кредитира ума.
Излизането на високите върхове усилва кръвообращението, усилва дейност на мозъчните центрове. Онези, които живеят изключително в ниски места, трябва да правят по-големи усилия за развитието на своя ум и сърце. Чрез усилия те ще дойдат до резултатите на хората по високите места. Молитвата е усилие на духа, за да се изкачи на високо място. Така се придобива прилив на умствената енергия. Когато човек се изкачва на високо, явява се изтръпване на крайниците по причина на силното действие на електричеството и магнетизма.
Когато мисълта ви се губи или преплита, ще се повдигнете на тази висота, на която живеят Белите братя. Условията, при които сега живеете, са трудни и за да издържите, трябва да имате броня да се пазите. Вашето тяло трябва да вибрира в съгласие с висшите ви мисли.
Това е една естествена броня. Като казвате, че Бог царува в света, трябва да вярвате, че наистина Бог царува. Като кажете, че трябва да простите на всички хора, трябва да им простите. Като кажете, че трябва да изгорите всички полици, изгорете ги.
Не зная един човек колко е напреднал, щом не може да се примири с всички, с които се е скарал.
Сложете във вас чисти мисли, за да видите каква сила имат чистите влияния. Ако вие се придвижите само 1/100 000 000 част от милиметъра, то е много нещо. Не мислете, че като започнете с това учение, изведнъж ще направите нещо много. Аз ще считам голям прогрес, ако само 1/100 000 000 част от милиметъра успеете. И това е прогрес. В цялата вечност ще има прогрес от знание в знание. С такава бързина и аз се движа. Не се обезсърчавайте. Всеки учен, който изследва нещата, се движи много бавно. Който иска да наблюдава, ще се движи бавно. А вие искате да постигнете всичко и бързо и да кажете след това: „Готов съм вече за катедра". Тази 1 /100 000 000 от мм е вечна мярка, най-точната. Ще ви представя една фигура. Представете си проектиран център на безконечност, и да кажем, че трябва да се завърти в 24 часа, за да направи един кръг. Знаете ли с каква бързина ще се движи, за да измине 1/100 000 000 от мм? Тук се движи много полека, но бързината, с която обикаля горе е много голяма. В центъра движението е много бавно, но горе е много бързо. Ако се движи материята на вашето сърце с това движение, вашето сърце и ум щяха да се стопят от тази скорост. Затова трябва да се движите много полека, за да върви движението горе хармонично. И не се обезсърчавайте.
Ще ви дам един метод, който да прилагате. Щом се обезсърчиш, ще кажеш: „Аз имам сърце". Ако мъчнотията не се махне, ще кажеш: „Аз имам ум". Ако пак не си отиде, кажи: „Имам душа". И най-после като кажеш: „Аз съм човек, имам и дух", тя веднага ще изчезне. Като кажеш: „Аз имам сърце, аз имам ум, аз имам душа, аз имам дух", всички мъчнотии, които имате, ще изчезнат. Намираш ли се в някое голямо противоречие, кажи същото - „Аз имам сърце, аз имам ум, аз имам душа, аз имам дух". Като произнесеш тези четирите, веднага всичко ще изчезне. Имате минус, плюс, пак плюс и пак минус. Това е духът, това е душата, това е умът, това е сърцето. Човешкият дух, човешката душа, човешкият ум и човешкото сърце заедно всичко разрешават.
Пътят на постижението е път на богатия, път, по който никога не се осиро-машава. От какво не се осиромашава? От възможности. Не можеш да влезеш в тоя път и да кажеш, че това или онова нямаш. Всичко, каквото потърсиш, ще го намериш, но трябва да му дадеш цена. В живота всичко е постижимо, но на своето време. За всяко нещо е определено специално време.
„Блажени кротките, защото те ще наследят Земята." Кротост е условие, при което може да се наследи Земята, да стане човек наследник. Ако синът не носи в себе си оръжието на кротост, той не може да бъде наследник на баща си. Значи, кротост е оръжие. Казвате: „Как е възможно кротост да бъде оръжие?" Като духовно качество кротост е оръжие, с което човек побеждава.
Вие как бихте отговорили какво точно ви интересува най-много? Но не искам да ми покажете някоя карикатура. Хубави неща има на физическото поле. Например човек се движи. Първото нещо е да направиш една хубава стъпка. Като се научиш да стъпваш хубаво, то е една голяма магия. Възможност е това. Като вдигнеш крака си и стъпиш, това е една математическа формула. Защото математиката е наука, която си служи с голяма точност и отмереност. Тя е от Божествения свят. Затова се изисква много точно изчисление, за да проектираш своята мисъл, или да се движиш. Второто положение, което трябва да научиш на физическия свят е да можеш да се лекуваш с ръката. Първият предмет е да знаеш, как да си движиш краката - предметно учение на физическото поле. Второто предметно учение е да знаеш как да употребиш ръката си. Следователно двете неща, с които хората започват на физическия свят са движението на краката и движението на ръцете. Има и други движения. Например движението на чувствата, движението в Божествения свят. Сега вие си помислете, размишлявайте върху тия работи. Туй са дадени неща, трябва само да ги възприемете. Но има един закон: всяко нещо, което е вярно на физическото поле, всяко нещо, което е вярно в духовният свят и всяко нещо, което е вярно в Божествения свят, всякога придава сила на човека. Всяко нещо, което не е вярно на физическото поле, не е вярно в духовния свят, и не е вярно в Божествения свят, от тях имаме загуби. Затова, щом губиш, нещата са неверни. Щом печелиш, те са верни и в трите свята.
Чистете съзнанието си, за да се повиши качеството на вашия ум. Чистете съзнанието си, за да се повишат качествата на вашите чувства и чистете съзнанието си, за да се повиши качеството на вашите постъпки. Всички ония хора, които сполучват в живота, без да знаят, те са научили този закон. Човек не може да успява в живота си, ако не знае как да чисти съзнанието си. Каквото и да предприемете, изискват се светли и чисти мисли, изискват се светли и чисти чувства, изисква се силна воля.
Трябва да се върнем към първообразния живот, от който човек се е отдалечил. Нужно е много време, докато човек се научи да мисли правилно. Най-важната задача на сегашния живот е човек да се научи на три неща: да мисли правилно, да чувства правилно и да постъпва правилно. За да мисли правилно, трябва да изучава законите на светлината. Той ако не разбира светлината, ако не разбира свойствата на цветовете, той не може да мисли правилно. Ако не може да координира в себе си топлината в даден случай, може да се изопачат чувствата му. Ако краката ти изстинат, съвсем други чувства ще имаш. Ако ръцете ти са студени, чувствата ти ще бъдат в друго състояние. Ако главата е топла, а ръцете и краката студени, ще имате съвсем друго разположение. Ако главата е студена, а пък ръцете и краката топли, човек тогава е добре. Зависи в какво отношение се намират органите, които са свързани с човешкия ум. Понеже умът борави с всички тия органи, те трябва да бъдат в изправно състояние. Ако стомахът е в неизправно състояние, ще се изменят вашите чувства. Щом стомахът не е изправен, хората са кисели, сприхави. Онези, на които дихателната система не е изправна, са много мнителни. Когато храносмилателната система не е в изправност, хората стават кисели, недоволни от всичко. Щом сте кисели, изчистете стомаха си. Щом си мнителен, подозрителен, оправи дробовете си. А пък ако правилно не мислиш, не можеш правилно да ходиш, да се движиш.
Щом обичате нещо, непременно то се хваща за вас. И най-после това, което желаете, ще стане. Затова ще мислите за положителното, за хубавото мислете. Научете се да оценявате това, което Господ ви е дал. Оценявайте това, което в даден момент имате. Онова, което оценявате, то ще дойде.
Ако вие спазвате всички закони на Божествената Любов, вашите нужди ще се задоволят от изгрева до залеза на слънцето. Има неща, за които невидимият свят никога не отговаря. Ако сте гладни, ще се задоволи вашият град, но ако искате да имате от сутринта до вечерта лачени обуща - те няма да дойдат.
Не се връщайте назад по пътя, който сте изминали. Защото това, към което отивате, е по-добро от миналото. И ако се връщате от настоящето в миналото, вие слизате.
Много пъти вие се намирате в затворен кръг. Нямате изходен пункг. Например някой казва: „Аз не мога да вярвам в Бога". Ти си запушен човек. Вярата в Бога е отдушник, спасение. Може да направите опит: всякога, когато се намирате в безизходно положение, мислете за Бога и вие много скоро ще излезете от него. Трябва да имате само търпението да почакате един ден. Аз не ви карам да чакате цяла година, или един месец -12 часа само трябва да чакате. Че 12 часа е един кръг, в който този процес ще завърши своето развитие. Достатъчно е да насочите ума си към Бога и това, което желаете, след 12 часа ще се разреши. Каквото и да е, ще имате изход. Най-малко в този затворен кръг ще намерите правата линия. В правата линия ще имате разрешение на въпроса. След правата линия ще имате плоскост, после - тяло. Щом влезете в света на трите измерения, вие вече имате възможност за други постижения.
Ние може да предизвикаме онова висше благо в света. Например мнозина от нас се срамуват да кажат, че вярват в Бога. Мислите ли, че Бог има нужда от вашето вярване в Него? Мислите ли, че ако аз мисля нещо за слънцето, мога да му предам нещо? Или че то има нужда от моето вярване? Ако аз му кажа: „Слушай, като изгрееш, да не забравиш мене!"... Слънцето ще каже: „Аз, като изгрея, и за тебе, и за хората еднакво съм". Ако аз вляза в къщи и затворя кепенците, отношението на слънцето ще бъде друго. Не е виновно слънцето, виновен съм аз. Ние се ограждаме в нашата малка глава с ред хипотези и после казваме: „Никак не прониква светлината на туй слънце!" Ще излезеш навън, за да проникне неговата светлина.
Ако искате да се самовъзпитавате, говорете си музикално. На ума си ако не говориш музикално, той не те разбира. На сърцето ако не говориш музикално, то не те разбира. На волята ако не говориш музикално, и тя не те разбира. Като започнеш да им говориш музикално, разбират те. Ако знаеш да пееш, има Господ; ако не знаеш да пееш, няма Господ. Какво значи това? Ако знаеш да пееш, можеш да предадеш идеята за Бога. Ако не знаеш да пееш, идеята да Бога не можеш да я предадеш, безверник си. Аз тълкувам „безверник" като човек, който не обяснява нещата правилно. Кога нещата са реални? Щом изваждаш житото от хамбара и го посяваш на нивата, то е реалното, ще има жетва. Не извадиш житото от хамбара и не го посееш, на нивата ще растат бодили, жито няма да се роди. Когато не знаем как да предаваме нещата, житото остава в хамбара. Всякога, когато казвате, че животът няма смисъл, значи, че сте оставили житото в хамбара. Чувствата и постъпките трябва да ги туриш в динамическото поле да израснат, за да видиш техния плод. Ако ги оставиш в хамбара, те ще останат такива, каквито са. Малко можеш да се ползваш от тях.
Ако оставим на Божествения процес, на Божественото да работи, по-лесно ще се свърши работата, отколкото ако се безпокоите.
За да познае къде е намесен пръстът на Провидението, човек трябва да мисли. Ако само чувства, без да мисли, тогава интелектът отстъпва назад. За да могат едновременно и умът, и сърцето да работят, човек трябва постоянно да държи в ума си идеята за Бога. Държи ли тази идея в ума си, човек всякога ще има топлина в сърцето си и светлина в ума си. Иска ли човек да се развива правилно, в каквото и положение да се намира, каквато и служба да заема, той трябва да държи тази идея в ума си като основна, свещена идея, с която да работи и върху която да гради.
Работете с Любов! Работете с тази Любов, за която Толстой говори - да бъдеш готов да напуснеш всичко, да си готов да слугуваш на всичко, без да очакваш да ти платят. Това е Любов, да се съблечеш от всичко и да слугуваш на всичко. Можеш ли да направиш това, имаш Любов, не можеш ли да го направиш, пак имаш любов, но такава, която не може да повдигне хората. Можеш ли да направиш това, въпросът веднага разумно се разрешава. В Любовта като слугуваш, ти няма да се цениш, ще бъдеш свободен, даром ще работиш, няма да се считаш длъжен, няма да си отговорен. Ще вършиш доброволно това, което Любовта изисква. Тази Любов изисква и царят, и слугата да се откажат от своето, да станат слуги. Тази Любов казва: аз не признавам господари. А след като си работил дълго време в нейно име, тя казва: ти си достоен да бъдеш сега господар в почивката си, но починеш ли си, веднага на работа. Тъй че, почиваш ли си, ти си голям човек, работиш ли, малък човек си.
Един пророк или един гадател може да предскаже много работи, но има неща, които се обуславят от ред други условия. Някои хора искат Провидението да постъпи спрямо тях по един механически начин. Това значи човек да се лиши от своята свобода. Да се предскаже на някой човек, че от него може да стане нещо, това значи условията на този човек да са богати. Обаче, колкото и да са богати условията на един човек, той трябва да приложи нещо към своя ум, към своето сърце, към своята воля - те трябва да вземат участие в неговата работа. И ако някои хора в света сполучват и се повдигат, това показва, че те са верни на законите на Провидението. Ако те не сполучват, това показва, че са съгрешили в едно или в друго отношение. Три начина има, по които те могат да сгрешат: човек има нещо криво или в своето подсъзнание, или в своето самосъзнание или в своето съзнание. В свръхсъзнанието е изключена всякаква грешка. Значи от тези три неща произтичат спънките в живота на хората. Когато в нашия живот се стекат ред нещастия, трябва да ги търсим или в нашето подсъзнание, в далечното наше минало от ред поколения, или в нашето съзнание - в нашето животинско състояние, или в нашето самосъзнание - в човешкото битие, откак човек е приел човешка форма.
Мисълта, която ще остане е: вие започвате една работа. От днес започвате нова работа, нов живот! Вие мислите, че остарявате. Оставете вашето остаряване! Не мислете как ще живеете. Птиците знаят как да живеят и животните знаят как да живеят, а пък човек да не знае как да живее. Излишен е този въпрос.
Вие се спъвате, като мислите за това. Този въпрос е разрешен. На водата дайте малък наклон и я оставете - по същия начин дайте ход на живота. И няма какво ти да го определяш. Животът сам се определя! Защото животът иде от Бога. И ако ти вярваш в Бога, и ако ти Го разбираш, той, животът, ще те научи - тръгни натам, където животът отива. Ти тръгни натам, накъдето духа вятърът. Натам вървят платноходите. И ти тръгни. Посоката на мисълта е там, където отива светлината. Върви по пътя на светлината! И няма да сбъркаш. Върви в посоката, в която Любовта върви! Върви в посоката на Мъдростта; върви в посоката, в която Истината върви. Това са живи сили в природата.
Ако искате богатство, най-първо поправете вашето лице. На вас ви трябва най-малко един опит от три години. Всеки от вас да употреби една година за ума - туй е най-малкото - една година за сърцето и една година за волята. Три години да направите един опит. За три години да поправите вашето положение. Ако сте болен, ще придобиете здраве. Ако сте невежа, ще придобиете знание. За три години може да минете за доста начетен човек. Или да успеете в каквото и да е направление. Ако сте сиромах, за три години може да подобрите вашето положение. Ако не можем да използваме туй знание, вярата в Бога, ония блага, които Бог ни е дал, защо сме дошли на Земята?
Казвам: всичко се състои в приложението. Обикновено човек започва с големи мисли, с велики проекти, но в края на краищата, той завършва работите си с малки неща. Съществува закон на единство, според който има тясна връзка между малките и големите неща. Казано е в Писанието: „Аз съм алфа и омега, начало и край на нещата". Големите мисли са началото, малките са краят. Ако големите мисли не се свържат с малките, първите няма да се реализират. Следователно човек трябва да примирява в себе си великите пориви с малките. Знае ли как да ги примирява, той ще се ползва и от едните, и от другите при възпитанието си. Понякога един малък порив или едно малко желание може да направи такава важна връзка, че да спаси човека от голямо нещастие.
Само разумният може да вярва. Вярата подразбира разумност. Човек не може да вярва на устойчивостта на мост, построен от върбови пръчки. Обаче, ако мостът е построен от яки, здрави греди, всеки вярва на неговата устойчивост. Какво показва това? Това показва, че може да се вярва само на силния. Значи вярата има отношение към силния, към разумния човек. Любовта обаче има отношение към слабите, към страдащите. Например, ако на двама души, единият вярващ, а другият любещ, им предложите една малка колибка и една голяма, висока вила, кой какво ще предпочете? Човекът на Любовта ще избере малката колибка, а човекът на вярата - голямата, висока вила. Защо? Защото вярата обича големите, великите неща. Тя работи с големи величини, а Любовта работи с малки, със слаби величини. Оттук виждаме, че вярата и Любовта са две разумни сили, които работят както с противоположни методи, така и с противоположни величини.
Следователно намерите ли се пред големи мъчнотии, вие ще си послужите със закона на вярата. При малките мъчнотии ще си послужите със закона на Любовта. Вярата побеждава големите мъчнотии, а Любовта - малките. Ако хората не успяват в живота си, това се дължи на факта, че те разместват методите, с които си служат. Те турят Любовта там, дето вярата трябва да работи. Те искат да побеждават големите мъчнотии с Любов, но не успяват. За да разрешите някаква мъчнотия с Любов, вие трябва да я намалите в себе си, да си я представите в най-малката й форма. Представете си, че някой ви дължи сто хиляди лева. Като не може да ви се изплати, той дохожда при вас да ви се моли да му простите дълга. На какво разчита този човек? На Любовта ви. Обаче той не знае, че сумата сто хиляди лева е голяма величина и Любовта не може да работи с нея, докато постепенно не я намали и превърне във величина, която може да влезе в кръга на нейната дейност. За тази цел тя зачерква една нула на сумата сто хиляди лева и казва: „Сега ще ми платиш десет хиляди лева". „И тях не мога да платя." След известно време Любовта зачерква още една нула. „Хиляда лева можеш ли да ми платиш?" „Не мога." Зачерква още една нула. „Десет лева можеш ли да ми платиш?" „Не мога." Любовта зачерква и последната нула и оставя на човека да плати само един лев, поне за семето, което е дала. По този начин Любовта е сляпа за погрешките, за слаботите на човека. Тя ги представя в толкова малък вид, че да не обезсърчи и отчая човека. Като ги види толкова намалени, той има сила и дух в себе си да работи за изправянето им. Види ли погрешките си в увеличен вид, човек се отчайва и губи сила и вяра в себе си, че може да ги изправи. Законът на мъдростта, в който вярата взима участие, не намалява нещата. Той ги приема в тази форма, в която съществуват и изисква тяхното изправяне.
Човек е заровен до шия в гъстата материя, само главата му е отвън. И той постепенно трябва да излиза от тази материя. Първо трябва да извади ръцете си, да прояви по-високо съзнание. Най-после той трябва да извади и краката си, да стъпи над гъстата материя и да почне да се носи над нея, какго опитният плувец се носи над водата. Това са опитали мнозина, особено неврастениците. Някой неврастеник казва, че потъва, губи се. Щом излезе от това положение, той казва, че се издига. Това не е илюзия, а духовно потъване и издигане.
Единственото същество, което работи, е Бог. Природата също работи, а човек се труди и мъчи.
„Дето са двама или трима, събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях." Това е казал Христос на времето си, но то се отнася за вечни времена. Задайте си и вие въпроса, ще можете ли да живеете, след като умрете? Ще можете ли да забогатеете, след като осиромашеете? Аз вземам думата „забогатяване" в красив смисъл. Да намериш смисъла на живота, това значи да забогатееш. Казано е: „Блажени нищите духом". „Нищите духом" не подразбира бедни хора. Да бъдеш нищ, това подразбира известно състояние на духа. Нищият духом представя долина, в която всичко расте, цъфти и зрее. Нищият духом е смирен, тих, кротък човек, който е намерил основната идея и казва: „Господи, досега съм се лутал в живота, но намерих вече основната идея и започвам да се чистя. Намерих вече житното зърно, върху което почива моето щастие." Казвам: тази идея струва повече от всичкото богатство и знание на света. Тази идея е магическата пръчица в живота на човека, която може да го направи учен, силен, музикант - с тази идея той може да насочи мисълта си в дадена посока, за да може в 20-30 години най-много, да постигне това, което без тази идея едва ли за цял живот би постигнал. Ако сте дошли до придобиване на тази идея, не отлагайте. Работете, молете се да я постигнете. С нейното постигане ще дойде и възкресението.
Съществува един закон, според който, когато не може да постигне една своя идея, човек трябва да се смали.
„А детето растеше в дух и мъдрост." И бялата раса, т.е. съвременните хора трябва да растат в дух и мъдрост, да придобият Божията благодат. Само така ще дойде Царството Божие на Земята. Ще кажете, че днес хората се нуждаят от други неща, не се интересуват от Царството Божие. Каквото и да ги интересува, от каквото и да имат нужда, лесно няма да го постигнат. Защо? Защото си служат с насилие. Те са упорити, а не твърди; те са своенравни, безхарактерни. Човек постига своя идеал, само ако има твърд, непоколебим характер. Идеалът се постига с кротост и смирение. Това значи да бъде човек пластичен, да използва благоприятните условия на живота. Смиреният има всички добри условия да укрепва духът му. Затова Христос казва: „Ако не станете като малките деца и не се смирите, не можете да влезете в Царството Божие".
Колкото повече вярвате в своите вътрешни сили и възможности, толкова по-скоро ще се развиете. Каквито мъчнотии и препятствия да срещнете на пътя си, всякога казвайте в себе си: „Мога да бъда справедлив, любещ, кротък, смирен, добър, ученолюбив - всичко мога да преодолея и да постигна с Божественото в себе си". Когато хората започнат да спрягат глагола „мога" в сегашно време, светът ще се оправи.
Срещал съм и религиозни деца, които мислят, че са много големи. Те казват: „Не ме закачайте, че като махна с пръст, всичко мога да направя". Ако накарате тия деца да вдигнат един чувал, те не могат. Защо не могат да го вдигнат? Защото мислят, че са големи, а в действителност не са големи. Ако мислеха, че са малки, те щяха да го вдигнат. Това можете всеки ден да проверите. Постевете се в положението на дете, вложете в ума си някаква мисъл и не се тревожете; щом не се тревожите, тя ще има десет пъти по-голяма активност, отколкото ако постоянно се тревожите. Когато се изправите пред ключа на електрическата лампа, какво се изисква от вас? Само да завъртите ключа. При това силата, която ще употребите, е много малка. Светът е тъй устроен от Бога, че ви пращат само да завъртите този ключ. Какво правят мнозина? Спират се пред ключа и започват да филолофстват. Не, по този начин никаква светлина няма да имате. Тук не трябва никакво филолофстване - едно движение на ръката и светлината - условно да четете - ще блесне.
Дойде ли една идея в ума ти, преди да я реализираш, провери дали хвърчиш или лазиш. При хвърченето ти ще я реализираш по един начин; при лазенето ще я реализираш по друг начин. Някой се заема с много работи, но като не може сам да ги свърши, прибягва до помощта на външни хора. Този човек лази. Който не търси чужда помощ, той хвърчи. Защо? Защото уповава на Бога и като хвърчи, той намира нужните сокове навсякъде. Който не уповава на Бога и не е свързан с Него, страда, независимо от това, дали е пеперуда или гъсеница, дали хвърчи или лази.
Ако искате да създадете красива и възвишена музика, турете кротостта в действие; ако искате да създадете нова религия, която да почива на Любовта, вложете за основа кротост; ако искате да преобразите земния си живот, да изчистите отношенията си, вложете кротост за основа на вашите постъпки. Кротостта повдига вибрациите на човека и го води към чист, Божествен живот. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, лишени от кротостта, са проява на безлюбието.
„Вземете моето иго." Игото, това са двете очи на човека. Който не прилага закона на кротост и смирението, носи хомот на гърба си. Човешкият дух е впрегнат на работа. Неговото седалище са очите, през които вижда всичко и върви напред. Същевременно очите са и хомотът на човека. Каквото види чрез тях, той го пожелава. Ако не може да го постигне, той се връща у дома си недоволен и разочарован. Вижда ниви, къщи, говеда - всичко пожелава. Чувате го най-после да казва: „Винце искам, прасенце искам, да си пийна и хапна, да разбера смисълта на живота". И ако не може да задоволи желанията си, той казва, че носи иго. Игото не е в това, че не е постигнал временните си желания, но в това, че не е употребил очите си на място - пожелал е неща, които не са нужни. Който не е доволен от живота си, ще носи игото на врата си; ако пак не е доволен, игото ще се премести на гърба му. И най-после игото ще се премести в утробата му и ще роди дете. Така игото ще се мести, докато човек разбере смисъла на живота и стане съвършен, т.е. кротък и смирен. Значи игото е първо на очите, после на врата, на гърба и най-после на корема. Да се справиш с това иго подразбира да изучаваш алхимията.
