Музиката принадлежи на умствения свят. В твоите разумни чувства също има музика, и в постъпките, и във волята ти. Във всичко, което направиш, има музика. Вие не можете да бъдете музикални, ако не мислите, не чувствате и не постъпвате добре. Ако не мислите, ако не чувствате и ако не постъпвате добре, учете музика. Чрез музиката ще се научите как да постъпвате добре. Туй, което наричаме „добро", е отмерено, музикално. Всеки един тон е мярка, съчетание. Човек сам по себе си е арфа, с няколко милиона струни - ключове. И вие сте все музиканти, които не знаете как да свирите. Човек мисли, когато докосне струната на една правилна мисъл. Не постъпва добре, значи не знае да свири. Чувствата му не са в ред - не знае как да нагласи арфата си.
Когато пеете, мислете върху думите и върху тоновете. Мислете, за да бъдете свободни. Пеене без мисъл не може. Може да пееш механически, но няма полза. Навсякъде, дето умът присъства, животът добре се проявява. Пееш ли, мисли върху туй, което пееш. Защото всички хора представят един велик певец. Ти като чуеш, че някой пее, да знаеш, че ти пееш. Да не кажеш - как, аз да пея така хубаво?
От вас, ако не пеете, ако не мислите, ако не чувствате, какво ще остане? Ако не свириш, ако не искаш да имаш сила, ако не искаш да имаш топлина, ако не искаш да имаш светлина, ако не искаш да имаш мекота, какво трябва да желаеш? За какво трябва да те обичат хората? Хората могат да те обичат за три неща: или за твоя ум, или за твоето сърце, или за твоята воля - каквото кажеш, да го направиш. Всеки ден каквото ти дойде в ума, прави го. Дойде нещо малко, направи го, не отлагай. Искаш да пееш, не търси удобства. Искаш да пееш, пей, нищо повече! Пей със затворена уста, ако е студено. Когато въздухът е топъл, пей с отворена уста. Пей! „Аз не мога да пея." Ти предрешаваш нещата. Казваш, че не можеш да пееш. Не трябва да казваш нещо, което не е вярно. Може да не пееш на глас, но на себе си ще пееш.
Всяко движение е резултат на един основен музикален тон.
Вие мислите за много работи, но за същественото, за музиката не мислите, а вашият живот зависи от музиката. Човек щом умира, не е достатъчно музикален, а само е напръскан с музика. Отдалече се познава един музикален човек, с такъв човек не може да се влезе в противоречие. Има хармония на сферите. Всяка звезда има свой път, но има една хармония с всички.
Музиката е изкуство за трансформиране на жизнената енергия в човека.
Десет милиона струва едно гърло, един ларинкс. Вие имате най-хубавия инструмент, който ви е даден. Отгоре на всичко не го оценявате. Като не го употребявате, губите. Когато не сте разположени, значи дошло е време да пеете.
Вие се поддавате на едно инертно състояние, което трябва да преодолеете. Приемате ли музиката като изкуство, не можете да пеете. Ако вземете музиката като необходимост, човек да станете - тогава има смисъл. Гледате ли само в нотите - това не е пеене.
В музиката има правила, но вие ако с правила пеете, нищо няма да научите. Без правила ще пеете.
Да чувстваш - това е музика. Да постъпваш - това е музика. Да мислиш
- това е музика. Това трябва да се изрази чрез вашия ларинкс. Ако ларинксът не е така пластичен, за да може да образува тези ситни трептения, как ще пеете добре? Три пъти на ден трябва да се молите, за да благослови Господ гърлото ви.
Трябва да пеем, за да можем да мислим. Трябва да пеем, за да можем да чувстваме и да сме здрави. Трябва да пеем, за да се радва душата. Трябва да пеем, за да се весели нашият дух. Трябва да пеем, за да се веселят всички, които ни слушат.
Всяко движение, което не е музикално, е престъпление.
Отношението на природата кьм музиката е съвсем различно от нашето. Хората не са вникнали в същност на тоновете, не знаят техните качества. За тях музиката е средство за препитание. Ако знаеш как да изпееш тона до, ти или ще се скараш с някого, ипи ако си скаран, ще се примириш. От начина, по който ще го изпееш, ще осиромашееш или ще забогатееш, ще решиш някоя мъчна задача. Опасни свойства се крият в тона до.
Музиката е езикът на природата, навсякъде има музика. Когато вятърът вее, когато дърветата цъфтят, когато реките текат, в бурите, в облаците
- всичко е по закона на музиката.
Има дървета, които издават тона до, други издават тона ре и т.н. Цветята още по-сложно предават музиката.
Сегашната музика има 7 основни тона. Единият от тях е основният тон на живота - до. Друг тон е на движението - ре. Трети - тон на човешката мисъл - ми, на човешките стремежи, забогатяване - фа, сол - на човешката амбиция, на човешките постижения е ла. Си е тонът на духовното у човека. И най-после, осмият тон е повторение на първия. Има и полутонове. И те си имат свое значение.
Тонът до има 32 трептения. Тонът ре има 36 трептения. Горно до има 64 трептения. Ако прибавите или отнемете едно трептене, вие нарушавате чистотата на тоновете.
В музиката например вземете „до", „ми", „сол". От „до" до „ми" е терца, от „ми" до „сол" е пак терца, от „сол" до „ми" е пак терца, от „ми" до „до" е пак терца. Какво значи това? От „до" до „ми" е от физическия до духовния свят. От „ми" до „сол" е от духовния до Божествения свят. От „сол" до „ми"
- от Божествения до духовния, от „ми" до „до" е от духовния до физическия. „До - ми", отношение съществува от физическия до духовния, „ми - сол" от духовния до Божествения. После се връщате. Имали някакво престъпление, че си се върнал назад?
Сега вземете „до". Ако го сравните със строго определен тон в музиката, ще намерите, че в дадения случай липсва едно трептене. (Учителя пее „до", а после с напрежение - „до"). Каква е разликата (пее) „до", (пее) напрежение; „ре" - движение (пее). „До" - ти искаш да направиш нещо, напрягаш се. Седиш, искаш да идеш някъде, напрягаш се, това е „до". Искаш да идеш някъде, пък не можеш. Значи изходно положение нямаш. След като мислиш да тръгнеш или да не тръгнеш, най-после решаваш да тръгнеш от дадена точка, то е движението - „ре".
Певците, когато се упражняват, пеят гамата с „а", „о", „и", „е", „у". Защо си служат с гласни при пеенето? Ако искаш тоновете ти да бъдат мощни, да имат сила, трябва да ги пееш с „а". За да дадеш широчина на тоновете, трябва да ги пееш с гласната „о". За да дадеш сила на движението, да дойде точно на място, трябва да употребиш „и". За да има тонът разширение, трябва да го пееш с „е". Пък за да постигне тонът своето предназначение, ще пееш с „у". Най-мъчно се пее с „у". То е крайната цел. Затуй певците го заместват с „е" и с „и". А непременно трябва да се пее с „у". Законът на „у" е друг, не трябва да го заобикаляте. Когато човек слиза на Земята да си уреди работите, „у" ще му помогне. Той е в хармония със земните сили. Друг иска да си уреди работите на небето. Правилно е първо на Земята, че после на небето
- това е еволюция, движение от долу на горе.
Вземете песента „Тъги, скърби". (Учителя свири и ние пеем „Тъги, скърби".) Когато пеете „до", всякога в основния тон трябва да турите напрежение, мисълта трябва да се концентрира. Щом пеете „ре", започва движение. Имаш в ума си „ре" като движение, не покой. Ако е покой, то не е „ре". А пък „ми" е моделиране, мекота. „Ми" всякога носи мекота, начин да избегнеш противоречията в живота, да няма стълкновение, да не изкривиш пътя си. В музикално отношение всички груби работи с „ми" се уреждат. А при тона „фа" се дава съдържание. Когато ядеш един плод, ти имаш фа. Онова, което приемаш, което вземаш, то е „сол". Разположението, което придобиваш, е „ла". Всеки човек, ако иска, може да се ползва от музиката. Ако изучавате музиката механически, ще имате едни резултати. Но може да я изучавате така, както наблюдавате растенията. Един органически тон прилича на едно дърво, което дава плодове. Казвам: в музиката не трябва да си служите с външни правила. Външно се изучава само механиката. В механиката нещата са точно определени. Щом дойдете до органическите правила, човек трябва да бъде свободен. Ти като останеш сам, започни да пееш, докато пеенето те задоволи.
Имаш някакъв дефект, нетърпелив си, пей фа. Не чакай да ръждясаш. Вложи страданието в музиката.
Да изпеем един музикален солфеж: до-ре, до-ми, до-фа, до-сол, до-си и обратно. (Учителя изсвири на цигулката и ние изпяхме едно упражнение. После свири и пя: „Оле, оле, ах, ах!" После свири и пя „Аз смея да кажа, че слънцето утре ще изгрее" с нова мелодия.)
Когато мелодията на една песен е вече установена, след това може да се измени, да стане динамична. (Учителя изпя песента с нова мелодия.) Като изгрее слънцето, ще станат разни промени. От изгрева на слънцето у човека може да се получи влага. Слънцето, като изгрее, носи светлина, енергия. Когато слънцето изгрява, дава движение; когато слънцето изгрява, дава съдържание, дава и смисъл на нещата. Всяка идея, за да бъде мощна, трябва да е заредена с голямо напрежение. Например в житното зърно има огромна енергия, голямо напрежение. Ти трябва да бъдеш като зародиш. Умът трябва да мисли, да бъде в напрежение. Напрежението в мисълта е основният тон до. „Ре" ще й даде насока, подтик за движение. Всякога под „ре" трябва да разбираш правилно движение. Колкото движението е по-правилно, по-пластично, толкова по-добре. Тонът „ми" дава възможност да се изразходва по-малко енергия. Забележете, светлината се отличава с това, че тя изразходва много малко енергия. Ако не беше така, тази грамадна енергия не би стигнала доникъде. Светлината е образец на хармонично движение. Всички вълни са тъй отмерени, че достигат без всякакво сътресение. А тази светлина, като дойде на земята, започва да работи. Тонът „фа" показва работата на светлината. Тя сглобява нещата, създава нещо. Цветята разцъфтяват. Това, което работи в нас, е „фа". Това, което осмисля нещата, дава съдържание, материализира нещата, е „фа". За да се осъществи дадена идея, трябва правилно да мислиш за „фа", да пееш тона фа, но не механическо пеене, а вътрешно. Има едно „фа" в сърцето, има едно „фа" в мисълта, пък има и едно „фа" на физическото поле. С него сме по-добре запознати. Сега се запознаваме с тона фа, който е на сърцето. Като кажеш „фа", в сърцето да усетиш хубава, мека топлина. Като кажеш „фа", да усетиш онова, което светлината буди в тебе, да почувстваш светлина в себе си. Светне ти, то е „фа". Като светне, не трябва да се спираш. Следващият тон в музиката е „сол" - разцъфтяване - има простор, „сол" разцъфтява като чаша, понеже е динамически тон. Цветът постоянно трябва да се пълни и празни. Значи ти мислиш. Да мислиш, значи да пълниш и празниш чашата и да раздаваш. Много мъчно е да нагласиш цигулката какго трябва. Най-първо трябва да настроите ума си. Казваш: „Аз зная да пея". Да пееш в трите свята, това е пеене. Да пееш в духовния свят, да пееш в умствения свят - това е пеене. Като пееш, да се събуди твоята мисъл, като пееш, да се събудят твоите чувства, като пееш, да се събуди твоята воля. Това е пеене. Музика е това. Туй, което събужда едновременно мисълта, чувствата и волята на човека, е музика.
Индусите имат известни мантри, формули, с които си служат и които образуват особена група от тонове. Индусът почва да пее и докато пее, може да мине покрай най-опасните зверове с тази музика. Нито един звяр не се и опитва да му направи нещо.
Ако той престане само за миг да произнася тези мантри, животните ще го нападнат. И на дявола ако пеете с нежна музика, нищо няма да ви направи, ще ви слуша.
Класическата музика има лечебни свойства. Трябва да слушате класическа музика. Някой казва: „Не я разбирам". Няма какво да я разбираш. Като пиеш едно лекарство, разбираш ли го? Важното е да се излекуваш. Щом принася полза, добро е.
Болни ли сте, пейте. Колкото и да ви е лошо и висока температура да имате - пейте. В природата всичко е музика. В пустините, в канарите, във вятъра, във водите - всичко е музика, всичко пее. Цялата природа е една музикална зала.
Класическите песни, духовните песни, мантрите, които индусите имат, еврейските псалми - те са връзка за минаване от един свят в друг. С песента ще се подмладите.
Който е твърд и груб по характер, да свири или да слуша Шопен, който е изгубил смисъла на живота, да слуша Бах, който не чете и не обича да мисли, да слуша Бетовен, който не обича поезията, да слуша Моцарт.
Музиката облагородява хората, смекчава времето, смекчава и нравите на хората. На дявола като му свириш, омеква.
Вие остарявате, защото не пеете. Без музика не може да се подмладите. Свирите ли, или пеете, но мислите за пари, това не е музика.
Един цигулар постоянно движи лъка. На вас ви се струва, че си маха с ръката, пък той се упражнява. В туй движение има цяла наука. Като гледате как си движи ръката, казвате: „Той си играе". В тази игра има нещо разумно. Ако онзи, който не знае как да държи лъка, вземе цигулката да свири, не може да свири. Не само това, но да свириш на позиции никак не е лесно, при това моментално трябва да вземеш тона. Кой ще те научи да вземеш вярно тоновете на цигулката? Както и да те обучава един учител, той не може да ти покаже точно къде да туриш пръстите. Ти имаш интуиция, благодарение на която вземаш верни тонове. Освен това има и музикални вълни, музикален магнетизъм. Когато човек обикне цигулката си, всички тонове стават центрове. Щом обикнеш музиката, твоите пръсти започват да се привличат от тоновете като от центрове. Какго магнетизмът привлича железните стърготини, така и музикалните тонове привличат пръстите и те падат точно на място. Лесно се вземат тогава както чисти тонове, така и диези, и бемоли. Щом го няма този музикален магнетизъм, свириш невярно. Все има един вътрешен недостатък.
Музиката регулира биенето на сърцето. Ако изпеете ритмично една песен, тя може да уравновеси пулса на сърцето.
Песента „фир-фюр-фен" е за главата, а песента „Махар Бену" е за сърцето.
Музиката образува най-добрата връзка между мозъка, сърцето и тялото, между всички органи.
Всяка част на тялото отговаря на един тон. „Ре" засяга едни мускули, „до" засяга други мускули и т.н. В най-деликатните места, дето нищо не може да проникне, там музиката прониква. С вяра ще пеете.
Пейте винаги, понеже музикалните тонове регулират електромагнитните течения в тялото. Дали разбирате музиката, или не, дали вие пеете, или друг - няма значение. Светлината е толкова музикална, че може да регулира тия течения. Има и етерно пеене.
Музикалният свят е свят на посредничество. Не можеш да мислиш правилно или да чувстваш правилно, ако нямаш музикална способност, ако нещата не ги схващаш музикално, хармонично. Всички разумни неща в света стават по законите на музиката, те са отмерени в своите действия. Някой път ги наричат причини и последствия, ритъм, права мисъл, морал. Морал - това е хармонията в човешката душа - хармонията между мисли, чувства и воля.
Между вас има някои, които казват, че не могат да пеят. Глас имаш, гърло имаш, въздух имаш, значи можеш да пееш. Въпросът е, че с пеенето пари не можеш да спечелиш. Всеки може да пее. Под думата „пея" аз разбирам една права мисъл, която става по закона на пеенето. Ти не можеш да мислиш право, ако не можеш да пееш. Под думата „музика" разбирам правите мисли, правите чувства и правите постъпки. Това е музика. Ти не можеш да направиш добро извън музиката. Доброто е само по себе си основата на музиката. Има гама до мажор. „До мажор" аз разбирам доброто в света, основата, от която започваш. Ти не можеш да дишаш, ако нямаш въздух. Ти не можеш да имаш понятие за света, като нямаш светлина. Трябва да разберете даденото.
Най-силните звуци са най-тихите. Това, което не чуваш, се чува по цялата земя.
Човек, колкото и да иска, каквото и да прави, без музика не може да се подмлади. И всяка работа, която се захваща без музика, няма да има успех. Музиката е нещо Божествено. Светът е създаден по законите на музиката.
Единственото нещо, което ни свързва в света, са трептенията на музиката. Най-хубавите мисли, чувства и постъпки се предават чрез музикални трептения. И колкото по-музикално предаваш една мисъл, толкова тя е по-устойчива. Същото се отнася и до чувството, и до постъпката.
Пеете, но у вас има желание за покой. Пеете, но не е съсредоточена мисълта ви. Песните изпявате какго да е, за да се отървете. Започвате друга песен, пак гледате да се освободите от нея, като че ви тежи. Или казваш: „Аз тази песен съм я пял". Може да си пял една песен много пъти, но дали си я изпял както трябва, то е въпрос. Може да си казал една дума много пъти, но законът е да научиш произношението на тази дума. Защото всички езици са образувани въз основа на неизвестни гами. Говорът е наука за музиката. Може да пееш равномерно, монотонно, само с тона сол. Това не е пеене. Трябва в говора и в пеенето да има най-малко четири-пет тона. Ако са седем - още по-добре. Но вие знаете колко е мъчно. Някои от тоновете изискват слизане, други - качване. За да спазва това движение, човек трябва да бъде буден.
Има известни тонове в музиката, които означават смърт. Други пък означават радост; трети - несрета, несполука или болезнено състояние. Но питам, каква музика е тази, с която човек изразява болестта си? Музиката на Шопен не е за здрави хора, тя е за болни, които трябва да се лекуват. Изживял едно нещастие и го изразил чрез музиката.
Музикалните произведения са литературни. Музикалното чувство е на границата между творческия и Божествения ум на човека.
Някой път ще ви изпея „Бог е Любов". Само веднъж съм пял така - преди 15 години. За такова пеене обаче трябва много добре да се приготви човек. Всеки ще пее тогава хубаво, но трябва да забрави всичко. И глас може да имаш, но трябва да мислиш. Някой казва: „След като станах духовен и като се повдигнах на по-висок уровен, не ми се пее вече". Прав е. В живота има една фаза, която е болезнена - преминаване от едно състояние в друго. Всякога при преминаване има един период, когато човек не може да пее. Но това не е естествено положение. Защото вие като влезете в духовния свят, ще чуете такова пеене и свирене, каквото никога не бихте могли да си въобразите.
Музиката във физическия свят е потребна, за да организира дезорга-низираната материя, физическият свят е дезорганизиран. Чрез музиката материята ще трепти хармонично.
Музиката организира тялото, а оттам и мисълта, организира мисълта, а оттам и всички клетки. Музиката повдига вибрациите на организма.
Музиката е метод за трансформиране на човешките състояния. Има състояния, които без музика по никой начин не могат да се сменят.
Музиката е такт в живота и чрез нея може да моделирате всичките си органи. Може да моделирате веждите, носа, устата, ушите, космите, стомаха, да направлявате как и колко храна да приема. А чрез нея може да направите живота си здрав и приятен.
Човек е музикално направен. И сега трябва да се върнете кьм онази музика, с която сте направени. Господ поставя всички ноти на място в човешкото тяло. Човек трябва да започне да мисли, да чувства, да пее тъй, както Господ го е направил, за да може песента на цветята да чува - уханието е тяхното пеене; песента на звездите, на целия всемир. Сега схваща само статичната, определената музика, но цветята по съвременната музика не пеят, нито водите, нито звездите, нито ангелите пеят така, както днес се пее. Сега и ушите ни не са пригодени за друга музика, но за в бъдеще тази музика ще я слушате.
Тоновете са свързани с планетите, с всички небесни тела. Целият свят е една музикална композиция. Всички планети имат особен тон. Всички безбройни светове пеят на разни гами. Възвишените същества и всички йерархии пеят. Без музика изключено е да бъдете щастливи. Без музика не можете да разберете християнството. Първите песни на християните бяха обикновени и тъжни, понеже ги гонеха и музиката не беше така достъпна. Има същества в природата, които не позволяват да се пее. Българите също мислят, че един стар човек не бива да пее.
Всички стари мантри от най-дълбока древност са вложени в песните, които съм ви дал. Ако ги пеете както трябва, ще се ползвате. Тези песни са създадени по законите на бъдещата музика. Това са песни, които не умират. Сега ли мислите се създават те?
Всички тонове са живи същества в невидимия свят. „До" е един специфичен тон само на известни разумни същества. „Ре" е тон на други същества и т.н. Когато пеем гамата, ние сме във връзка с тези същества. Щом пеем, те прииждат и се обменяме с тях. Умът и сърцето са основа на законите на пеенето. Всички, като работим едновременно, ще постигнем онова, което Бог иска. Много същества, като пеят, като мислят, мисълта върви правилно. Човек сам да мисли е много трудна работа. Като пеете, мислете, че ви помагат гениите на музиката. Сегашният свят само по този начин може да се избави от мъките. Хората, като започнат да пеят, ще престанат да мислят лошо.
Музиката на земята е единственото условие, което помага на човека да се развива, затова приложете музиката навсякъде в живота си. Неразположени сте, почнете да пеете каква и да е песен, да въдворите у вас хармония. Така ще помагате на вашите мисли, на вашите чувства, на вашите действия. Ако сами не можете да пеете, идете в градината, седнете под някое дърво, и ако има вятър, в това огъване на листата ще има такова движение, че ще започнете полека-лека да утихвате, да се унасяте в това шумолене, което аз наричам музика.
Като ви дойде някоя песен, пейте, тананикайте на себе си. Изпейте тона до 50 пъти. Ако сте анемичен, мързелив или ленив, изпейте тона ре 99 пъти. Ако не обичате да мислите, изпейте тона ми 80 пъти. Ако сте малко разсеян, разточителен, не обичате материалните работи, изпейте тона фа 75 пъти. Ако не обичате правото, изпейте тона сол 101 пъти. Ако не обичате изкуството и художеството, изпейте тона ла 110 пъти. Ако не сте религиозни, не сте набожни, а искате да станете такива, изпейте тона си 150 пъти. Това е теория, лесно се казва. Но има училище, в което човек се учи как да съчетава тия тонове. Има едно съчетание в тези тонове. Първо ще се пеят в тактове. Трябва да се знае какви ще бъдат интервалите, едните и другите тонове. После трябва да се знае цели тонове ли ще се пеят, или половинки, четвъртинки или осминки и т.н.
Колкото по-съзнателно пее човек, толкова повече може да се ползва от магнетичната сила на музиката.
Без да подозира, той се свързва с всички разумни и възвишени същества, които му се притичват на помощ.
За да развивате гласа си, трябва да пеете поне по един час всеки ден. Ако се предадете на грижите на физическия свят, вие ще престанете да пеете.
При недоволство и неразположение на духа, човек не може да пее. Затова поставете се в положението на дете, което сега се учи да пее. За да сте здрави - пейте.
Според моите изчисления, на Слънцето има 25 милиона градуса топлина. Тази температура от 25 милиона градуса ако мине през тялото, ще го пречисти, но няма да го измени. Вие ще станете гении, ще светнете, лицето ви ще стане ангелско.
Това е именно музиката, тя е огън, който не разрушава. Мисъл без музика руши, това са страстите, любов без музика разрушава.
Сегашната култура подобрява развитието на челото, организира най-гру-бата материя в човешкия организъм.
Музиката, която сега ви се дава, ще организира правилно човешкото тяло. За в бъдеще ще влязат още три тона или четири тона и тогава с хармонията на всички тонове и цветове ще имаме възможност да се справяме с мъчнотиите, които имаме сега. Боледуваш нещо. Ще пееш на болест и ще
оздравееш. Но засега е още рано да говорим за тази музика.
