<< Енциклопедичен речник

ЛЮБОВ

Алтернативен линк

ЛЮБОВ

Кое е основното, което ще ви остане? Кое запомнихте? (Учителя пише на дъската буквата „Л".) Какво мислите, че ще напиша? (Учителя пише Л У



К.) Сега ще заменим буквата У с Ю: ЛЮК. Сега ще преобразим тази дума: ще заменим буквата К с Б: Л Ю Б. Да обичаш някого, значи да разтопиш черупката и да го извадиш из нея навън, да излезе на свобода.



Л - е свързването на две души.



Ю - е условията.



Б - е посятото семе.



0 - са външните условия.



В - е вечността. При буквата 0 има един кръг. При Б има кръг, разделен на две.



При произнасяне на звука Л туряте езика си на небцето. При Ю освобождавате езика от небцето. При Ю е свободата. При Б си затваряте устата, т.е. това, което трябва да расте. Трябва да му затворите всички условия отвън, да го турите в най-големите ограничения, за да израсне. Та Любовта е това, което ограничава човека, за да го освободи. Следователно тази Любов, която ограничава човека, за да го освободи, това е истинска Любов! Страданията в света са ограниченията на Любовта. Страданията ще ни извадят от едно състояние и ще ни преведат в друго.



Някой казва: „Онзи човек е добър". Аз не зная как вие познавате, че някой човек е добър, или как познавате, че някой човек ви обича. В една школа има такова положение: безлюбието всякога се маскира с Любов. Ако една обич, която някой има кьм вас, е маска, ако е едно безпюбие, тогаз какво ще правите? Няма да минат 1-2 години и животът ще го покаже. Ако животът разкрива безлюбието, което е маскирано с Любов, какво значи това? Може ние да не сме виновни. Дадена ти е една стока. Купил си я отнякъде. Продаваш я, но излиза, че стоката не е хубава. И после се разкрива. Трябва да бъдеш внимателен. Всичко това, което сте наследили, трябва да го проверите; трябва да проверите дали стоката, която имате, отговаря на това, за което е дадена.



Другото правило гласи: всяка Любов по някой път се маскира с безлюбие. Има хора пък, които за да маскират своята Любов кьм вас, ще се покажат безлюбни. Но след време ще се види, ще се разбере.



Какво предпочитате - Любовта или маската? В природата отвън е безлюбието. Тя е много груба, с всички постъпва на общо основание. Но зад тази грубост седи Любовта, скрита някъде. В природата няма никаква деликатност. Както е хубаво времето, дойде буря, дъжд, оцапа ви и след това никакво извинение - но в основата е скрита Любовта й.



Влиза онзи, който се маскира, прокарва ръката си по гърба на говедото, гали го много меко и казва: „Хубаво е". Говедото не знае какво мисли той. Много деликатно го пипа. А говедото си казва: „Добър ми се вижда този човек". Но след това не минава половин-един час и идва ножът. Следователно този, който външно е любящ, отвътре е жесток. Казвам сега: има нещо в



човека, което е жестоко, но то не е ваше.



Любовта е, която създава човека, която внася живот, светлина, радост, знание, богатство. Вие трябва да преминете най-първо през Любовта на света, докато дойдете до онази Божествена Любов, до непостижимата Любов. Първо човек трябва да започне с малката Любов, докато дойде до голямата Любов. Само човек знае да пие вода. Животните често умират от преливане на вода. Млекопитаещите често умират от пиене на много вода.



Никой не може да издържи температурата на истинската Любов и температурата на знанието не може да се издържи. Новата теория на Айнщайн обърна умовете на хората така за безграничното, че се отслабиха нервите. Изисква се мощна мисловна енергия, за да се разбере Айнщайн. Хората сега приличат на един съд, който се е стопил и съдържанието се разлива.



Не могат да се възприемат новите открития, а как ще се изучава духовният живот? Вие материалната любов не може да издържите, а пък духовната Любов как ще издържите?



Любовта е духовна храна.



Ще пазите това за себе си: Любовта и животът не са едно и също нещо. В живота постоянно се извършват два процеса: единият е процес на разрушение, а другият процес - на съграждане. В Любовта не съществуват тия два процеса. Тя е нещо чисто, възвишено. В нея няма диференциране, а в живота има. В такъв случай, ако допуснем, че Любовта и животът са едно и също нещо, не бихме могли да си обясним противоречията, които изпъкват. Любовта е извън живота, а животът е само едно частично, временно проявление на Любовта.



Съвременните хора трябва да имат дълбоко разбиране за живота. Щом имат това дълбоко разбиране, те ще познаят Любовта. Любовта се проявява в случайните неща. Тя не е нещо обикновено. Любовта е най-голямото изключение, което може да се срещне в живота. Хората мислят, че Любовта е обикновено нещо. Не, тя е от случайностите. Когато вълкът изяде едно магаре, цели девет месеца след това той обикаля на същото място дано намери още едно магаре, но няма - голяма случайност е вълк да изяде едно магаре. Щом изяде магарето, вълкът изменя характера си, придобива нещо от характера на магарето и казва: отсега нататък и аз ще стана като магарето. Той престава вече да яде овце, влюбва се в магарето и търси друго магаре да изяде. Че наистина Любовта е едно от големите изключения в живота, разбираме по това, че когато двама млади се обичат, те виждат Любовта само един момент през целия си живот. Заради този момент именно те се женят, като искат да задържат Любовта постоянно при себе си. Само за един момент ги посещава това изключение и оттам насетне ги напуща. След това те започват да се ограничават един друг и като не могат да върнат загубеното, те се оплакват, че са нещастни. За да задържи изключението за себе си, мъжът казва на жената: „Ти трябва да ме обичаш!" И жената казва на мъжа си: „Ти трябва да ме обичаш!" Не, това е невъзможно. По този начин изключението не може да се задържи. Ако хората разбират Любовта като момент на най-голямото изключение в живота, те биха могли и като се оженят, пак да живеят добре, именно за този кратък, но велик момент - когато изключението ги е посетило.



Вие често се спъвате и тогава се пораждат всички недоразумения в домовете. Някой казва: „Баща ми и майка ми не ме обичат. Те обичат повече брат ми и сестра ми." Това е криво схващане. Ако турим на един кон златни юзди и го подковем със златни петала и го впрегнем в хубава каруца, това обич ли е? Не е обич. Обич е, когато разпрегнеш коня, хвърлиш юздата и хомота му и го оставиш в гората да си походи свободно, без ограничение. Това е Любов. В Божествения свят този кон ще го оставиш свободен, той сам да дойде да се впрегне.



Любовта в човешкия свят е като малко дете, което се учи да пълзи. Така я разбирате всички. Ако бихте я разбрали и приложили, както е в Божествения свят, вие ще знаете как да се държите, ще имате идеални отношения един към друг. Ще имате един идеален свят. Понеже на земята нямаме добри отношения, понеже хората не се обичат, като дойде Любовта, тогава започват кавгите. Щом се възлюбят, спорът, кавгите, лошите думи започват. Най-лошите думи ще ти каже онзи, който те обича. Ще те кастри, както си иска. Като не те познава, мълчи, но като те познава, като те обикне и лошо, и добро ще ти каже. Тъй ще го каже, че да го помниш.



Апостол Павел на едно място си позволи да каже, че ние живеем и се движим в Бога. Щом живеем и се движим в Бога, кое е онова, което ни заробва? При това живеене в Бога ние сме в ограничение. Туй ограничение обаче същевременно показва и свободата, която имаме. Туй е едно органическо отклонение. Сега аз не говоря за онази погрешка в живота, която е необходима за самия живот. Има излишни погрешки, които не стават по необходимост, а по наша вина. Те са могли да бъдат избегнати. Има обаче нещо, което човек не може да избегне в живота си. Например вие не можете да избегнете да дойдете на земята и да не обичате някого. Казвате: „Заробих се в живота за хората". Е, в какво седи свободата да не обичаш никого? Няма защо да седите на земята! Какво търсите на земята? Ама, казвате, „лоши са хората". Какво търсите между лошите хора? После се явява друг въпрос. Кого трябва да обичате? Обичате някого, но трябва да знаете и другия закон. Вие не можете да обичате всички едновременно. То е несъвместимо с човешкото естество. При днешните условия човешката нервна система не може да издържи целокупната Любов на всички хора. И ще бъде голямо нещастие за вас, ако всички хора ви обичат. Вие ще се разтопите.



Трябва най-малко половината от тези хора да ви намразят, за да живеете. Омразата в това отношение е един стимул в живота. Ако омразата стане сто на сто, вие сте изложени на други опасности. Тези контрасти съществуват като една вътрешна необходимост в живота.



Ако искате, можете да разграничите Любовта от другите ваши състояния, които имат друго естество. Има начин да опитате дали някой ви обича, или не. Ако направите една погрешка, този, който ви обича, ще ви каже: „Няма нищо, тази погрешка не е ваша". Този човек има вяра във вас. Вие направите една сделка и изгубите десет-двайсет хиляди лева. Той ще ви каже: „Няма нищо, ще се оправи тази работа". И ви кредитира наново. Втори път губите, трети път, четвърти път, пети път и т.н. Той все ви кредитира. Този човек има вяра. Друг на негово място би дал пътя на онзи, който е сгрешил. Вие сте от много строгите.



Как гледа Бог на нас? Направим една погрешка. Господ казва: „Няма нищо". Направим втора погрешка, трета, четвърта, направим десет погрешки. Господ казва: „Няма нищо", и те кредитира. Ние имаме постоянно Любовта на Бога, която се изявява всеки ден. И след като направим една погрешка, слънцето не се помрачава, вятърът си духа, хората са любезни към нас. А ние вътрешно се ядосваме, смущаваме се. Оставете смущенията, а поправете погрешките!



Една среща, станала в името на Любовта, струва колкото всичкото богатство на света.



Вие сте дошли до една фаза от живота си, при която трябва правилно да мислите, а всъщност само чувствате. Безпокоиш се, недоволен си. Това не е мисъл. То подбужда кьм мисъл. Или си неразположен. И това не е мисъл. Или имате съмнение. И това не е мисъл. Или имате някакво недоволство. И това не е мисъл. Или вяра имате. И това не е мисъл. Понякога сравнявате вашите възгледи с други, за да видите кой възглед е прав. Това още не е мисъл. Когато се дойде до чистата мисъл, тя освобождава човека от всичките противоречия. Тя е над противоречията. Ти си господар, капитан, караш парахода, дето искаш. Когато нямаш обаче тая мисъл, ти приличаш на плувец, който се държи за една малка отломка и не знае дали ще излезе на брега, или не - плува без посока. Трябва да се освободите. Някои от вас са на по-голяма отломка, някои на по-малка, но не сте господари на положението. Вие мислите, че сте господари на своята съдба. Това е малка отломка. Казвате: „Каквото Господ даде". Но върху тази мисъл, „каквото Господ даде", вие не се задълбочавате. Вие си мислите: „Да даде Господ изобилно". Но утре, ако не ви даде Господ изобилно, вие се усъмните и вярата ви отслабва. Като се разболеете, пак ще изгубите вярата си. На какво се дължи това. Кои са причините?



Казвам: трябва да дойдем до бистрата мисъл, или както е казал апостол



Павел в стиховете, дадени за размишление, от 17 -19 стих - вие не можете да дойдете до чистата мисъл, докато не обичате. Там е казано, че Любовта Христова превъзхожда всяко знание.



Ти не трябва да обичаш хората единствено за собственото си щастие. Ти не можеш да бъдеш щастлив, докато не обичаш едного безкористно. Туй трябва да знаете. Едно правило: за да бъдеш щастлив, ти трябва да обичаш едного, без той да знае това и да ти е приятно. Като го видиш, да бъдеш щастлив. Знае ли той, ти не може да бъдеш щастлив. Сега аз не искам да вярвате в туй. Ако искате да опитате, обикнете някого, без той да знае, направете опит да проверите истината. Аз искам да направите опита, да проверите истината. Затова казва Писанието: „Обикнете се един друг, за да бъдете щастливи". Обикнете се един друг, за да бъдете здрави. Ако обичаш едного, без той да знае, ти можеш да обичаш всички. Такъв е законът. Ако има един, когото да обичаш, без той да знае, ще бъдеш като един извор, който тече хиляди години, без никой да знае, и цялата местност около този извор ще се превърне на рай само заради онзи, когото обичаш. Когато Мойсей вдигна своята тояга в пустинята и каза: „Аз не мога ли да извадя вода?", за кого направи това? Мойсей каза името на Онзи, за Когото го прави, съгреши и не можа да влезе в Обетованата земя. Каза името и съгреши. Писанието казва: „Вие станахте причина да се изкаже туй свещено име". Не изказвайте за кого правите нещата. И мене мнозина са ми казвали: „Аз това за Бога го правя". Отиде. „Аз това за баща си го правя", „Аз това за учителя си го правя". Направи го никой да не те знае, нищо повече. Всички се явяват и казват: „Аз това за тебе го направих". Че вие ми носите нещастие и вие сте нещастни. Аз, като зная, че има един, който ме обича, и вече съм нещастен. Всичкото нещастие иде от факта, когато аз зная, че някои хора ме обичат. Защото всеки, който те обича, очаква нещо от тебе. Аз пък, като не мога да направя това, което очаква, страдам. Той обикаля около мене, внимателен е, иска да му направя услуга, пък аз като не мога да я направя, усещам се нещастен. Всеки от вас може да бъде нещастен и щастлив. Вие казвате: „Стига той да ме обича, та аз щял съм да бъда нещастен!" Вие разберете обичта на онзи, незнайния. Ще усещате, че има нещо, но откъде е? Никъде го няма. Незнайният е, който повдига света, а че той е на земята - туй го крият от хората. Ако е на земята - и двамата живеят в едно тяло, не в две тела. Единият е бил горе, другият - долу, и не го знаеш кой е, с какво име се назовава. „Кажи му адреса." Той никога нито адреса си дава, нито името си казва. Само по някой път, когато ставаш много тъжен, от време на време ще те поутеши, а после пак ще замълчи.



От състоянието на ума, от състоянието на сърцето човек ще стигне до състоянието на Любовта, която може да обедини всички хора в една цел, да даде свобода на всички хора. Туй е един величествен, грандиозен план, който всички хора трябва да разберат. Казвате сега: „Има Господ, има Любов". Не че няма. Но има нешо. което в нас го няма. Има една Любов, която у.нас липсва, която не може да влезе. Отвън е Любовта. Също както светлината, когато е отвън, а има кепенци и тя не може да влезе - тъмно е.



В светската любов младите започват с един крадлив поглед. Младата мома хвърли поглед на някой момък. И момъкът прави същото. После ще мине, ще се поклони. Покланят се. Хубави работи, отлични са. В тях виждам един свещен трепет, нещо Божествено. После стават по-свободни, приближават се, дойдат вече близо. И в астрономията се знае, че когато някоя комета дойде до най-близката точка, най-силно се движи, завърти се и поеме по друг път. След 100, 200 години, след 1000 години пак ще се върне. Идва полека, приближи се, появи се изведнъж и си замине. Но това е с тела, които са неодушевени. Как трябва да бъде с човека? Ние имаме сега странно разбиране. Ако на младини нашата любов е жежка, а на старини любовта изстине, това никаква любов не е. Това, което се мени и няма никакъв устой в себе си, не го считайте за любов. Любовта така не се проявява. Има нещо във вашите разбирания, което размътва Любовта. И тя се обезсмисля! Вие виждате най-първо, че у вашия приятел има нещо добро. И той вижда нещо добро във вас. После вие ставате еднообразни и тези добродетели изчезват. Вие вече не виждате доброто един в друг. Защо е станало така и от двете страни? Понеже и двете страни са изгубили нещо ценно. И двете страни имат еднообразни схващания, нищо не са придобили. Обезсоляват се хората и затова Любовта вече не може да се прояви.



Вие ще ме извините сега. Вие мислите, че сте женени, а пък аз не ви считам женени. Нито един от вас не е женен. Аз досега не съм срещнал нито един женен човек. Под „женен човек" разбирам човек, който е познал Любовта, обича всички и винаги е радостен и весел. С нищо не можеш да го подкупиш. Женен човек е той. Тези думи „женен човек" нямат още това съдържание. В тях вие влагате съвсем обикновено съдържание, нещо като извършване на някаква работа. Когато някой каже, че обича, това е само временно явление в живота му, защото това съвсем не е още истинската Любов. Не искам да кажа, че това, което преживявате, не е реално. Реално е, но с това ваше преживяване не може да се обясни животът и вие не можете да израснете чрез него. Тая любов, която сега имате, тя не може да ви освободи. С тази любов, която имате, ще се заробите и ще остареете. Казваш: „Едно време какъв трепет имах". Ти се самозаблуждаваш. Ти не си разбрал Божията Любов. Христос казва: „Това е живот вечен да познаете Единния Истинския Бог". Онези, които са обикнали Бога, много често престават да работят. Една мома, като обикне някой момък, постоянно ходи подире му. И един момък, като обикне някоя мома, все ходи подир нея. А някой пък пише на Бога любовни писма: „Не знаеш ли, че аз Те обичам?" На Господа му е приятно това. Но и Бог казва: „Още нищо не е разбрал той". Човекът казва: „Щом аз те обичам, трябва да ми дадеш нещо". Обаче щом почнат да дават,



Любовта престава.



Обичайте хората, без да очаквате те да ви обичат.



Търсите ли човек да ви обича, в края на краищата ще се разочаровате и ще видите, че този, който ви е обичал, не е онзи, когото душата ви е очаквала.



Питам: на какво се дължи дисхармонията в отношенията на съвременните хора? Тя се дължи на факта, че те поставят любовта си на основата на знание, на богатство и т.н. Едно трябва да имате предвид: Любовта е строго определен закон, който не зависи от никакви социални отношения. Той може да се опита. Нито учението, нито силата, нито богатството могат да задържат Любовта. Това виждате на всяка крачка в живота. Покажете един човек, който, като има сила, знание или богатство, да е щастлив. Мнозина мислят, че като влязат в живота, Любовта ще направи изключение за тях. Не, Любовта за никого не прави изключения. Всеки човек в живота е обикновена запетая, турена на своето място. Запетаята е знак за малка почивка, но често тази запетая може да бъде турена там, дето няма нужда от почивка. Най-малката Любов на физическия свят представя най-малката почивка - да поеме човек малко въздух, след като се е уморил.



Задайте си въпроса, кога и как се е родило желанието у човека да обича и да го обичат. Според вашите разбирания, как мислите, кога са се явили в съзнанието на човека тези две положения? За да си отговорите на този въпрос, направете следния опит: когато сте сит, когато сте се нахранили добре, вземете една красива череша и я погледайте малко. Докато сте сити, вие ще се любувате на красивата череша, но щом започнете да огладнява-те, в съзнанието ви се заражда желание да изядете своята любима череша. Като правите опита, наблюдавайте промените, които стават в съзнанието ви. Сега има череши, затова всички можете да направите този опит. Когато сте сити, вземете по една или пет хубави череши и дръжте ги пред себе си. В това време вие обичате. Като започнете да огладнявате, вие ще гледате на черешите с друго око, с желание да ги изядете. В този момент в съзнанието ви се заражда желание черешите да ви обикнат. Интересно е човек да наблюдава тези тънки промени, които стават в неговото съзнание. Значи, който обича, той ще бъде погълнат. Черешата обикна човека и затова той я погълна. Такъв е законът.



Толкова е зает човек с физическия си живот, че пропуща истинския. Не можете да си обясните противоречията, които ангажират вашето съзнание. За вас това е живот. Не, това е сянка на живота. И всичките ви нещастия произтичат от сенките на живота. Сянката прониква в човешкото съзнание като някой образ, някое просветление, някоя постъпка, някоя идея, и ти не можеш да се справиш с нея. Например Любовта, за която толкова съм говорил. Любовта е една цяла наука, която човек трябва да прилага. Божествена наука е тя. Трябва да се освободите от сенките на Любовта. Вие й слагате кокарди. Знаете ли какво разбирам под думата „кокарди"? Кокарди - това са украшения. Тези кокарди хората наричат „Любов". Тези украшения не са Любов. Казваш: „Колко са хубави очите му, устата му, носът му, ушите му". Това са кокарди. Друга казва: „Колко е красив! Какви са ръцете му, лицето му!" Кокарди са това. Утре гледаш, това пице се е изменило, очите също, кокардата се е изменила. Тази кокарда по-рано е била светла, а после е станала тъмна. Върху златния предмет ще се натрупа малко прах.



Противоречията произтичат от това, че искате, когато обичате някого, той да ви плати за Любовта. Това е престъпление. Това е криво разбиране. Това е все едно, когато пращате някого да прави благодеяние, дадете му известни суми, а той казва на сиромасите: „Аз ви правя добро". Тези пари не са негови, но той казва: „Вие трябва да ми бъдете признателни. Аз ви ги давам." Това е първото престъпление. Той трябва да се радва, че има условия да направи едно добро, да се запознае с тези хора. Да се запознае с тях, това е важното, а не да очаква признателност, която не заслужава. Той трябва да ги остави свободно да се проявят. Много важно е да оставите всеки един да се прояви свободно в своята Любов, защото, ако Любовта свободно не се проявява, винаги се раждат престъпления. Престъпленията са плод на насилствената Любов. Ти искаш да заставиш един човек да те обича. Това е престъпление. Искаш да накараш той да извърши за тебе това, което ти желаеш. Това е престъпление. Освен това, щом ти насилваш, друг някой пък тебе ще насили. Всички престъпления в света произтичат все от неразбраната Любов. Ти обикнеш една кокошка, заколиш я, изяждаш я и това правиш, защото я обичаш. Но твоята обич прекъсва живота й. Това не е обич. Ако ти наистина я обичаш, би трябвало да се грижиш за нея, да я храниш и да й създадеш условия да се прояви.



Когато говоря за Любовта, затова, че трябва да се освободите, подразбирам Любовта, която произтича от Божествения Дух, а не обикновената любов, която произтича от хората. Има любов, която произтича само от хората, тя е като прегоряла слана и живее ден и половина. Тя е толкова интензивна, че онзи, който я има, казва: „Аз без тебе не мога да живея". Но след ден и половина разбира тази любов и казва: „Не я искам, тя не струва". Ден и половина живее. Гледам ви, сегашните хора все плачете за изгубената си любов. Писанието казва: „Понеже сте изгубили първата Любов". Тази любов имат и християните, те като пламнат, казват: „Аз за Господа съм готов всичко да направя". Но като дойде до жертвата, казват: „Това е празна работа, човек пък да не е толкова идеален и толкова усърден, мапко по-хладен да бъде". И свършва.



Как разбирате вие, от ваше гледище, думата „Любов"? Да кажем, че сте пътник. Някои ви приемат добре, нагостят ви, дадат ви подслон за един, два, три дена. Вие считате това за добро отношение. Тези хора имат хубаво чувство, известно разположение към вас. Но Любовта има и други изяви. Човек сам по себе си прилича на едно платно, една лента. Онзи, който ви обича, с един магически фенер раздвижва тази лента и по нея се явяват картини. Ти все едно, че си на театър, на кино и този, който те обича, с фенер ти филмира различни картини, в които и ти приемаш живо участие, ходиш, движиш се. На платното всичко е живо. Ти се радваш на картините. Но случи се, че този оператор намери един ден друго някое платно и обърне апарата си към него и почне с него да се занимава. Той се радва, а ти скърбиш, защото на твоето платно нищо не се появява.



Често казвате, че трябва да се обичате. Така е, но когато аз обичам един човек, първо трябва да изуча неговите дела. Ако обичам един музикант, ще се интересувам първо от това, което той обича в музиката. Ако обичам един философ, трябва да се интересувам от философията, която той поддържа. Ако обичам един поет, трябва да се интересувам от неговата поезия. И когато казвате, че имате вяра, вие първо трябва да изучите в какво седи вярата ви към този, в когото вярвате. Значи, щом обичате един човек, първо трябва да си съставите понятие за него, първо ще изучавате формите, които той е създал.



Единственото благо, което хората търсят постоянно и навсякъде, това е Любовта. Навсякъде я търсят. Те не могат да я намерят, понеже искат да я материализират, да я хванат, да й турят юлар, да правят с нея каквото си искат и затова казват, че няма Любов или че Любовта е празна работа. Нима кравата, която дава своето мляко, няма Любов? Нима ябълката, която дава плодовете си, няма Любов? В дадения момент това е Любов. Така се изявява Бог във всички форми на своето Битие. Едно същество не може да ви обича вечно, то ще ви обича само за даден момент. Пък и вие не можете да обичате целия свят в един момент.



Не натрапвайте вашата Любов, понеже това ще ви направи нещастен. Като обикнеш един човек, ти искаш той да знае за твоята Любов. Тогава ще бъдеш нещастен - ще се яви ревността. Например един мъж обикне някоя жена и като се ожени за нея, ходи подире й да не би тя да се среща с някой друг. Че ако не я обича някой, тя ще умре. Но със своята Любов той също я уморява. По-рано тя е била красива. Той, като се оженил за нея, тя почва да губи своята красота и погрознява. Вие затваряте един прозорец, друг прозорец, не впиза отникъде светлина при нея и тя умира. Но по този начин ти ще умориш и себе си. Оставете Любовта да се прояви свободно. Не се месете в тая работа. Дойдете ли до Любовта, не изисквайте. Поне за една година направете този опит. Дойдеш ли до Любовта, кажи си: с този въпрос не се занимавам. Ти се радвай, когато някой обича някого. Как го обича? Това не е твоя работа. Остави Бог да оправи всички криви работи на хората. Ако ти искаш да ги оправяш, нищо положително няма да постигнеш, само нещастия ще си спечелиш. Нито един от вас не може да застави някого да обича. Не е в наша власт да накараме хората да се обичат. И не само това, но след като обикнеш някого, ти ще се скараш с него. Това е при човешката любов. След като се обикнат, хората се карат. По-рано не са се карали. Защо са се скарали? Защото след като са се обикнали, Любовта ги е напуснала. Скарването показва, че Господ го няма между тях. А пък те мислят, че от голяма Любов се карат. Защо? За своите рога. Той казва: „Ти не знаеш ли, че аз те обичам? Аз за тебе пожертвах всичко. Напуснах баща си и майка си." И тя повтаря същото.



Любовта, това е най-голямата хармония. Външната страна на Любовта, това е най-голямата хармония, която съществува. Какво представлява за тебе едно същество, което ти обичаш или тебе обича? Онова същество, което те обича, то свири в тебе. Ти си едно пиано за него. И онзи, когото ти обичаш, той е пиано за тебе. Ти обичаш някого, защото ще седнеш и ще свириш. Приятно ти е. Имаш пиано. Но ако не знаеш как да свириш, ще развалиш пианото. Ти казваш: „Да обичам някого". Че да обичаш, това не е проста работа. Като седнеш при този инструмент, трябва да знаеш как да свириш. А пък ти седнеш, дрънкаш и казваш: „На това пиано не може да се свири добре".



Вие схващате Любовта като една вътрешна връзка, която се създава, когато обичате един човек. Този човек, когото обичате, той ще ви бъде предметно учение. Вие ще се учите от него и ще благодарите на Бога, че ви е позволил да свирите на това хубаво пиано. Вие казвате: „Аз вече не го обичам". Тази работа не става така: обичам, не обичам. Щом престъпите едно Божествено правило, втори път няма да ви позволят да свирите на никакво пиано, никого няма да обичате.



Откажете се вече от вашето разбиране на думите „да се обичаме". Мен са ме обичали много хора и после с години трябваше да си лекувам раните. Вие страдали ли сте от любовни рани? Има такива. Когато ти се влюбиш, това е друг въпрос. Но когато в тебе се влюбят, когато някоя въшка се влюби в тебе, почва да те човърка. Ти изхвърлиш едната, легнеш на леглото, десетина други дойдат. Десетина изхвърлиш, а дойдат двайсет. Двайсет изхвърлиш, дойдат трийсет-четирийсет. Трябва да бягаш от тях. Няма по-голямо страдание на света от това, да изпитваш неразбраната любов на хората. Аз не зная по-голямо страдание на земята от това, да изпитваш неразбрана любов. Никакви философи не помагат, никакви думи не помагат. При такава любов, плюй на петите си и бягай.



Любовта винаги прави хората да си приличат, уеднаквява ги. Когото обичаш, ще заприличаш на него.



Ако някой ви обича, като насочи своите чувства кьм вас, то е целувка.



Всички хора са части от едно цяло. Човек ще види единството. Това противоречие, което сега съществува, ще изчезне: той ще види, че всички живи души съставят едно цяло, че това са части от едно живо същество, което трябва да бъде обичано. Ще дойде от Любовта кьм частите до Любовта кьм цялото. Това значи да обичаш цялото. Всеки един човек става един повод да обичаш Бога.



Сега ние се сърдим, че някой обича някого повече, а другиго - по-малко. Това е противоречие за нас, а не за Бога. За Бога не е противоречие. Когото и да обичаш, за Бога е все едно. Сега не знаем кого да обичаме повече. Аз меря Любовта така: ако обичам някого и той се приближава кьм Бога, тогава моята Любов кьм него е истинска. Но ако при моята Любов той загубва възвишените възгледи, аз съм препятствие за него. Тогава няма да бъда пред него пречка, а ще го подтиквам да върви напред. Когато някой ме обича, неговата Любов трябва да ме подтиква да се приближавам кьм Бога. Хората един друг трябва да се подтикват напред. Сега е лесно така да се говори, но колко е мъчно да се намери начин, за да се изяви Любовта. Ако направиш добро на един човек - ще го съблазниш; ако му дадеш дреха - ще го съблазниш; каквото и да му дадеш на земята - ще го съблазниш. Тогава направи му нещо, без да знае той. Идеалното е това.



Сега трябва да се образуват хубавите връзки. Но вас ви е страх да се образуват любовни връзки между душите. Вас ви е страх от Любовта. Имате само малка любов, любовта на макароните. Земната любов аз наричам любов на макароните. Хубава е, как не, доста е хубава тази любов. Като свариш макарони и настържеш малко кашкавал и полееш с масло, хубаво ядене става. Аз правя сега едно сравнение. Това е само ядене. Има ли по-хубава гозба от макароните? Може ли да се сравнят макароните с ябълки, круши, грозде или с някой тропически плод, или със сварено хубаво жито?



Вие се ограничавате в себе си. Казвате: „Кого да обичам и кого да не обичам". Щом казваш така, ти създаваш злото в себе си. Не туряй никаква преграда на своята Любов! Това е Божественото в тебе! Щом се яви ограничение, знай, че то е от друг произход - от миналото е. А пък в тебе да има един Божествен компас - обичай един човек, макар и да има погрешки. Това е Божественият компас.



Онзи, който те обича, дали го познаваш, или не, той всякога има едни и същи качества. Щом се приближиш до него, веднага ще почувстваш един импулс, радост, осмисляне на живота. Всичко се осмисля, като че цялата вселена се отваря пред тебе. А пък щом се отдалечиш от него, свива се сърцето ти, животът ти се обезсмисля. И когато се отдалечиш на последната граница, казваш: „Не си струва да се живее". Как се казва тази, най-далечната точка? „Афелий." А как се казва най-близката точка? „Перихелий." Най-близката точка - това е най-пламенната Любов. Когато човек е в тази точка, все едно че е запален от четири места. Горят краката, ръцете, главата, сърцето му - всичко гори. Светлината минава през теб и те осветява. А пък най-далечната точка е тъмна, загаснала е. Както месечината - едва мъжделее. Въз основа на този закон и ние ту се приближаваме до Божественото съзнание, ту се отдалечаваме. Тогава ние казваме, че Слънцето се отдалечава от Земята. Струва ни се, че Слънцето се върти около Земята, че се движи, а всъщност се движи Земята. Когато вие се приближавате понякога към Бога, мислите, че Бог се приближава до вас. И когато се отдалечавате, мислите, че Бог се отдалечава. Бог в своята същност си има свои движения. Но Неговото движение е правилно, а пък ние се движим по една много неправилна линия. Не сме установени още в живота. Или както казвате вие: „Неустановена е още нашата Любов". Това показва, че човек се движи по един неустановен път. Понякога казвате: „Този човек искам да го обичам повече". Може ли един човек да се обича повече, или по-малко?



Забелязано е, че когато Любовта между двама души е активна, двамата стават положителни и се отблъскват. Ако са мъж и жена, те остават бездетни -това е закон на физическия свят. Когато мъжът и жената станат отрицателни, раждат им се деца, но не могат да живеят дъпго. В Любовта между двама души единият трябва да бъде положителен, а другият отрицателен, единият да създава, другият да гради. Ако и двамата създават, не могат да раждат.



Етерът означава това, от което нещата се раждат и отглеждат. Частицата ЕТ е първичното начало, от което нещата се раждат, ТЕР е това, което отглежда нещата на земята. Етерът не е гъста материя. Топлинният етер, т.е. първичната енергия, има връзка с обичта, с Любовта. Следователно в първото изявление на живота се проявява Любовта, тогава топлинният етер започва да действа в материята. И така животът се проявява в топлина. С появяването на топлината течението на живота е почнало да слиза към земята, за да я организира. Това течение е Божественият Дух, който слиза отгоре да организира нещата. Топлинният етер е едно движение отвън навътре. Когато казваме, че трябва да обичаме другите хора, ние подразбираме този топлинен етер, който идва отвън. Хората изискват нашата Любов. Някой иска да те обича и да го обичаш. Защо? Това е енергия в Природата, която иска да се прояви.



Да ви кажа магията. Когато обичаш човека, когато той те обича, всичко ще направи за тебе. Така е и със слънцето и водата. Щом ги обичаш - ще направят нужното за тебе.



Когато двама души се обичат, те трябва да отправят енергиите си към трети център, общ за двамата. Иначе остане ли да преливат енергиите си един в друг, те ще се сблъскат, ще експлодират, ще се изгубят в пространството.



Казвате: „Мен не ме обичат". Защо не те обичат? Окултистите твърдят, че този, когото никой не обича, се е демагнетизирал. Той започва да гледа на хората от лошата страна, всички го отбягват - демагнетизирал се е. Затова се пазете. Като почнете да не виждате в никого добро, вие сте се демагнети-зирали и малко хора ще ви обичат.



Ти си болен, неспокоен си. Защо? Ти си се разболял по единствената причина, че си прекъснал първоначалните си отношения със своите приятели. Ако имаше четирима приятели да те обичат, ти нямаше да се разболееш. Днес хората боледуват по единствената причина, че няма кой да ги обича, или самите те са се обезверили в хората.



Имате още дълго време да живеете на земята. Каквото и да мислите, ще кажете: „Светът е такъв, ние сме такива". Аз разделям хората на две категории: хора, които имат Любов, и хора, които нямат Любов. Щом се терзаеш вътре в себе си, Любовта ти е много малка. Щом имаш мир в душата си, имаш и Любов. Ти се сърдиш, недоволен си и мислиш, че вървиш по пътя! Това показва, че ти вървиш по външната страна на закона. Къде е силата на човека? Силата на човека седи в Любовта му.



Ако синът дойде в стълкновение с баща си и мисълта на бащата е по-силна, синът ще си замине по-бързо от бащата. Ако мразите майка си, тя ще си замине по-скоро. Ако ли майка ви ви мрази, вие няма да живеете дълго. Ще обичате майка си, баща си, брат си, сестра си от здравословно гледище, понеже ако ги предизвикате с вашата омраза, техните мисли кьм вас ще ви разрушат. Може, когато мразите и когато ви мразят, да се ограждате постоянно с молитви и формули.



По-хубаво е в даден случай да използвате закона на Любовта и когато се препоръчва да се възлюби ближният, то причината е да бъдат хората здрави. В едно семейство, ако всички се обичат помежду си, то болести в такъв дом не идват. Ако дойдат, бързо си отиват.



Казвате за някого: „Не го обичам този човек". С този израз ще си създадете цяло нещастие. Не обичате този човек, понеже не сте го поставили на фокус.



Вие не обичате някого, но Бог го обича. Какво ще правите тогава?



Без Любовта животът няма смисъл. Без Любовта животът се разпада на своите части. Ако Любовта не влезе в човека като плод, той ще изгуби живота си. И когато хората се разочароват от живота, това се дължи на заблуждението, че те очакват животът да дойде по някакъв механически начин, да се налее отнякъде. Не, животът не е механически процес. Когато срещнем някой здрав човек, това показва, че той има живот в себе си, т.е. Любовта непрекъснато е минавала и продължава да минава през него, вследствие на което се е образувала връзка между отделните части. Следователно, който е здрав, който мисли, чувства и постъпва добре, той има в себе си тази вътрешна връзка - Любовта. Тази връзка е процес на Духа. Без нея нищо не се постига. Късат ли се връзките на някоя кола, и колата се разнебитва. Късат ли се връзките на дрехите, на обущата, и те се късат и остаряват.



Та аз не намирам Любов това, което се мени. Това е смешно нещо! Обичал, пък след 10 години си обърнал гърба. Павел казва: „Любовта никога не отпада".



Когато правех своите научни изследвания в България, срещнах една млада, 35-годишна жена, която ми разправи своята опитност - как се е справила с една трудна задача. „Ожених се, казва тя, млада и ето, година вече, откак мъжът ми умря. В първо време изпаднах в голяма скръб, не ми се работи, ще полудея, дохожда ми до самоубийство. Обръщам се тук-там за някакъв съвет, никой не може да ми каже нещо, което да ме задоволи. Всички ме съветват да се оженя. Започнах да си мисля: първия мъж обичах, той умря. Ако се оженя за втори, и умре, тогава? Взех да се плаша. Щом първият умря, и вторият ще умре. Цяла година мислих по този въпрос, но не дойдох до никакво разрешение. Започнах да се моля на Бога той да ми даде светлина, да дойда до някакво заключение. Един ден, когато размишлявах, дойде ми една светла мисъл: ако мъжът ми ме обичаше, какго трябва, той нямаше да умре. Щом умря, той не ме е обичал. Тогава, нека си върви по работата. След това пак идваха мои познати да ме питат искам ли да се женя? Казвам: „Този, за когото мислите да ме жените, ще умре ли?" „Ще умре, разбира се." „Тогава да си върви по пътя!" От този момент аз почнах да се развеселявам. Намерих нещо хубаво в себе си, за което трябва да живея. Започнах да се радвам, че намерих смисъл в живота, и благодарих на Бога, че дойдох до едно правилно разрешение на въпроса."



Под думата „Бог" аз разбирам единственото същество в света, което нито се променя, нито се изменя. Това е същество, което е безгранично. Бог е същество, което разполага с всички неща и прави нещата така, както намира за добре. Следователно зад Него няма никакво друго същество. За Него няма никакъв закон. Той сам е закон. Бъдете винаги в съгласие с Него и ще видите как вашият живот ще се измени, ще се изправи. Ако хората биха разбрали днес този велик закон, животът им моментално би се изменил. Но по-добре, че не го разбират. Този закон не може да се разбере, защото в разбирането трябва да има съответстваща Любов. Светът не може да има правилно разбиране, преди Любовта да е предшествала това разбиране. Любовта седи по-напред, по-високо от всякакво разбиране. Любовта предшества разумността. Разумността е резултат на великото в живота - на Любовта. Когато се казва, че Бог е Любов, трябва да се знае, че Любовта е, която урежда всички работи в света. Всичко в света произтича от Любовта, която ние не съзнаваме. Следователно ние искаме да уредим живота си извън



Любовта. Това е невъзможно. Ако нашите майки не бяха се жертвали заради нас, ако нашите бащи не бяха се жертвали заради нас, ако нашите братя и сестри не бяха се жертвали заради нас, ако и растенията, и животните не бяха се жертвали заради нас, какво щеше да стане с нас? Навсякъде ние виждаме само жертви и виждаме, че тази Любов ни най-малко не съжалява за тези жертви. На нея й е приятно, че е правила тези жертви, но ние, като не разбираме закона, закона на Любовта, страдаме. Аз считам, че страданията са резултат от неразбиране на закона на Любовта. Ако не разбирате страданията, разбирайте поне закона на Любовта - тогава чувствата ви ще дойдат в своето естествено положение.



Когато Христос казва, че трябва да се отречем от себе си, Той подразбира да излезем от тая мрачна стая на своя егоизъм и да влезем в закона на подобието, на Любовта.



Какво разбирате вие под думата „обич"? Да обичаш един човек, значи да му дадеш най-хубавата храна да яде, да му дадеш най-чистата вода да пие, да му дадеш най-чистия въздух да диша, да му дадеш най-хубавите книги да чете и най-после да го туриш на най-хубавото място. Най-хубавото място, това значи да го поставиш в една хубава плодна градина да работи и всеки месец да му пишеш по едно хубаво писмо - значи 12 писма да му пишеш през годината. С тези писма да го питаш как е градината, какви плодове дава и т.н. Това разбирам аз под думата „обич" или „Любов". Така е направена и самата природа.



Навсякъде се изисква Любов - и в обществата, и в народите, и в партиите, и в семействата - навсякъде Любовта трябва да влезе като мерило, защото примирява нещата. Любовта ще смекчи сърцата на господарите, за да влязат в положението на работниците, а на работниците, за да влязат в положението на господарите си. Ако Любовта дойде в съзнанието на хората като фактор, те ще влязат в правия път на онова естествено развитие, което хората, какго и всички народи, търсят. Няма друг път. Този път е опитан. Дълго време са го опитвали, докато най-после се е дошло до закона на Любовта. За да се приложи законът на Любовта в сегашните общества, изискват се нови форми, а не какго сегашните.



Ти казваш: „Обичам Господа". Как няма да го обичаш? Ти си длъжен. Има Любов по свобода, има Любов по задължение. Сега гледайте да минете през фазата на задължителната Любов и да дойдете до фазата на свободната Любов. Като кажа „свободна Любов", вие настръхвате. В задължителната Любов се вършат престъпления, в свободната Любов няма абсолютно никакви престъпления. То е Любов кьм всички, то не е външна форма.



Вие мислите, че някой много ви обича. Но не се ли заблуждавате? Защо ви обича и копко? Каква е мярката с която мерите Любовта му? Законът е: ако много обичате, много ще ви обичат; ако малко обичате, малко ще ви обичат. Големите прозорци пропущат много светлина, малките - по-малко. Сега аз говоря за Любовта не отвлечено, а така, както вие я разбирате. Всички хора са прави, когато обичат, защото ако няма Любов, смъртта ще дойде. Безлюбието ражда смъртта, а Любовта ражда живота. Всеки един от вас иска да живее. А за да живееш, трябва да те обичат, но трябва и ти да обичаш. Да обичаш, да те обичат, да се обичате; да те обичат, това е едно, да обичаш, това е две, да се обичате е три. Който не разбира закона за проявата на Любовта, той всякога има безброй страдания. Някой казва: „Да ме обичат". То е едно. Да обичаш, то е две. Да се обичате, е три. Тогава аз казвам така: двете са равни на едно. Едно плюс едно е две. Колко полушария има земята? Две. Двете полушария не са ли равни на една земя? Вие ще кажете: „Това са половинки". Че земята може ли да се дели на половинки? Казвате: живот, движение. Може ли животът да се раздели?



Когато започвате съзнателния си живот, имате желание всички да ви обичат. То е невъзможно. Как ще познаете, че някой ви обича? Какво веществено доказателство трябва да ви представи той? Ами че обичта е един абстрактен, отвлечен свят. Само в някои случаи човек се убеждава в обичта на другите и после пак се разубеждава. Кое е същественото, което доказва, че някой ви обича? Кое е по-хубаво: да обичате или да ви обичат? („Да обичаме.") Защо? Човека не трябва да го обичат по единствената причина, че той желае това. Той е жив и неговият живот е резултат на една друга Любов. Следователно той има Любовта. И тази Любов отвътре трябва да я прояви. Любовта отвън го е създала. Сега той е длъжен да прояви своята Любов кьм другите. Онзи, който проявява Любовта си, е всякога по-силен. Онзи, който обича, е всякога по-силен от онзи, когото обичат. Всички противоречия в живота произтичат от факга, че те обичат. Когато обичаш, противоречие не може да има. И ти можеш да регулираш своята Любов, както искаш. Когато те обичат, ти си пасивен. Ти не си господар на положението. Нямаш думата. Ако се месите, ако давате разпореждания, заповеди, как да ви обичат, вие не разбирате закона.



В Любовта няма престъпление. Ако вършиш престъпление, това е външната страна на закона. В Любовта престъпление по никой начин не можеш да направиш. Искате да ви докажа? Добре. Можете ли да отрежете едно парче месо от тялото си, да го опечете и да го изядете? Не можете! Каквото и да е, няма толкова глупаво същество, което да почне да се гризе само. Само мечката по някой път, през дългите зими смучи лапите си.



Това е Любовта: не можеш да направиш престъпление по отношение на себе си; от себе си не можеш да ядеш. Ако хората приложат закона на Любовта, ще бъде невъзможно да се направи пакост някому. Всички хора съставляват едно цяло с тебе. Ето защо не може да се направи престъпление.



Вие не чакайте сега да се подобри светът. Не очаквайте хората да станат по-добри. Това е второстепенно. Вие оставете този въпрос на заден план. Но можете да направите един опит, да познаете и да почувствате прииждането на Божествените сили. Може да опитате как действа Любовта. Никой не може да ви покаже какво нещо е Любовта. Една постъпка, продиктувана от Любовта, може да ви се покаже, но вие можете да се усъмните. Щом дойдете до истинската Любов, там престават всички съмнения, безверие, всичкото зло. И започва животът на вечната радост; светът е вече друг. Човек става могъщ. Вие се чудите - как досега не сте разбрали това?



Понякога услужвате от немай-кьде. Освен това, за услугата очаквате нещо от окръжаващите - да ви благодарят, да ви уважават. Някой иска да го обичат. В обичта има две положения: може да обичаш някой човек, когато ти дава или когато му даваш. Някой идва и ти казва: „Не ме ли обичаш?" Ако е гладен, ще трябва да му дадеш хляб. Ако е жаден, ще трябва да му дадеш вода. Ако е бос, ще му дадеш обуща. Ако е гологлав, ще му дадеш шапка. Ако дрехите му са окъсани, ще му дадеш дрехи. Ако е пътник, ще му дадеш подслон. А пък щом той каже, че те обича, той трябва да ти даде нещо. Обичта, Любовта трябва да се изрази в нещо веществено. Има и друга Любов, която се изразява не с материални работи, но законът е същият. Че каква обич може да имате към някой човек, когато нищо не давате, всякога вземате и нищо не давате?



Ако двама души имат една и съща любов към един и същ предмет, те винаги ще се отблъскват. Щом искате да посадите една и съща градина, вие ще бъдете в спор. За да няма спор, какво трябва да се направи? Да кажем, че и двамата имат по една градина. Те трябва да си ги разменят - всеки да посее градината на приятеля си. Вярно е, че ще намерите голяма разлика при сегашните материалистични разбирания, едната ще даде повече, отколкото другата. Но от външния приход не може да се определи коя градина е по-добра. Зависи какви сортове са посадени.



Когато обичате един човек, то този човек за вас е една Божествена градина, в която вие ще опитате каква е вашата Любов. Той трябва да бъде пасивен, не трябва да се меси. Че някой може да ме обича, това е негова работа. Той трябва да прави своите опити; и аз ще опитам своята Любов към него. И той ще бъде една градина за мене. Всеки един ваш ближен може да бъде една градина за вас, в която вие можете да опитате вашата Любов.



Кой от вас не е чувствал Любовта? Когато някой е чувствал да го принуждава Любовта, той все глупав става. Когато детето от Любов прави нещо, майка му казва, че е глупаво. Навсякъде то все трябва да търпи укори, да му се присмиват. Но ако това дете постоянства в принуждението на тази Любов, то в края на краищата ще се повдигне. Най-напред Любовта ще започне с маловажните работи. Първо ще я осмиват. Любов, която не се осмива, тя не е Любов. Като дойде Любовта, човек забравя смеха на хората, те се смеят, а пък той си мисли за съвсем други работи. Те да казват каквото искат, нито на смеха, нито на укорите обръща внимание. Той си има една идея, все се усмихва.



Божията Любов се проявява чрез въздуха, водата, храната, светлината, растенията, животните, хората, ангелите, херувимите, серафимите, светлите духове.



Аз никога не мога с думи да ви предам Любовта. Мога да ви заразя с нея, но думата „заразявам" не е хубава. Любовта може да се инжектира, Любовта може да се предаде чрез контакт, и то не всякога. Не всякога има условия за Любовта. Любовта в живота се предава само при специфични условия. Любовта в живота се предава само при най-благоприятните условия, които съществуват. Ако тези условия не съществуват, Любовта не може да се предаде. Любовта може да се предаде в каквато и да е форма, но ако вие искате онази Любов, която повдига човека, тя си има специфични условия, при които може да се прояви. Всеки трябва да изучава живота, та като дойде този специфичен момент, това специфично условие, да може да се възползва. Ако ви се случи този момент да ви посети един, два или няколко пъти в живота ви, това е достатъчно. Ако използвате тези моменти, вие ще имате влиянието на Любовта. Достатъчно е веднъж да се запали този Божествен огън у вас и да не изгасва повече. Ако сте разумни, този огън няма да изгасва.



Ако някой ме запита обичам ли Бога, аз му казвам: хайде да се разходим заедно и от онова, което направя, от него ще разбереш обичам ли Бога. Не само това, което аз направя, но и от което и аз, и моите ближни, и Бог е доволен - това е моето верую. Онова, от което Бог е доволен, от което моите ближни са доволни, и онова, от което аз съм доволен, това е, което аз съм проявил за този ден. Това е моето верую, това значи, че аз имам Любов.



Ако аз не съм доволен от себе си, ако моите ближни не са доволни от това, което правя, ако и Бог не е доволен, тогава моята Любов не е такава, каквато Бог проявява и изисква от нас.



При обичта трябва да растете, а пък при Любовта ще събирате енергия. Растенето е вторият процес. Най-първо трябва да се акумулира енергия. Любовта е, която извършва тази работа. А вие мислите, че Любовта никак не ви ползва. Как не ви ползва? При първата възможност тази събрана енергия ще се прояви. Ти без Любов нищо не можеш да проявиш. Любовта стимулира процеса на събиране. Вие гледате на нея като на условие да се проявите. При Любовта най-първо ще се изпълниш с енергия. Всичко като се запълни в тебе, тогава идва проявлението. Докато не се напълниш, не давай Любов навън. Тук имате скачени съдове. Могат ли тези съдове да дават, ако не са напълнени? Те трябва да се напълнят. Всички хора тук на земята са скачени съдове. Искаме, не искаме, ще дадем. Любовта така се изявява в света.



Обичта се отличава по това, че спомага растежа на клоните. Обичта е възвишеният живот. В обичта растат клоните, по които има и цветове. Когато говорите за Любовта, разбирайте винаги корените. Обич и Любов се различават по това, че Любовта създава корените, а обичта - клоните на живота. Следователно то е поляризиране на онази първична енергия. Ако вие не разбирате закона на Любовта и закона на обичта, не ще можете да се ползвате от тях. Единият закон създава корените на сърцето, а обичта повече влияе върху ума. Та казвам: ако вие едновременно любите и обичате, ще имате два различни процеса, които вървят едновременно. Ако развивате само вашето сърце, знаете ли какво ще стане? „Да се обичаме." Да се обичаме, пък разбирате Любовта. Ще развивате корените, но няма да израсне стеблото, тогава каква е ползата?



Понякога едно и също е казано в един смисъл, а друг път - в друг. Всичко трябва да се сведе кьм едно общо понятие за Любовта. След това от Любовта трябва да преминете кьм понятията за знанието, за Божествената мъдрост и за истината. Това са три свята, където всеки ден трябва да влизате, за да придобиете нещо от Любовта, като дружите с нея. Или казано другояче: да дружите в душата си с разумните, с любящите същества. Защото любящото същество е един съвършен човек, който за да помогне, ще даде най-хубавото, което има в душата си. Не да се жертва. Съвършеният човек никога не се жертва. Той няма защо да се жертва. Жертвата е за земята. Съвършеният човек всякога има желание да помага, а пък това е достатъчно. Дръжте в ума си това: дружете със съвършените сьщества. Но някой ще каже: „Как да ги намерим?" Някои от вас се срамуват да се молят. Цяло изкуство е да се моли човек! Вземете Христа, Той се е молил. Денем е проповядвал, ходил е навсякъде, а цели нощи е прекарвал в размишление, в молитва, за да бъде готов за следния ден да работи между хората при несгоди и противоречия; говорил е, не Го разбирали, бил е в постоянна борба. Вие не сте изключени от тази борба! Тая борба ще я имате в себе си, ще я имате и един с други.



Сърдиш се, когато те обичат, сърдиш се и когато не те обичат. Кое е правото? Правото е при сегашния уровен на вашето развитие да се прояви вашата Любов. Вие не очаквайте да ви обичат, но вие се проявете. Дайте път на онова, което е във вас, да се прояви. Така както Бог се проявява, и ние да се проявим. И ти, като проявяваш Любовта си, проявяваш едно Божествено качество.



Трябва да се радваш, когато можеш да проявиш Любовта си. Тя носи пълнота. В проявената Любов е твоето щастие. А пък този, който възприеме Любовта ти, ще получи подтик и той да прояви своята Любов. Аз често чувам някой да казва: „Аз обичах този брат, но той не заслужава това". Защо този брат не заслужава твоята обич? Значи Бог го е създал, според Него той заслужава да живее, а пък от твое гледище не заслужава. Че този брат, преди всичко, не е създаден за тебе. Нищо не е създадено специално за вас. Ти си създаден, за да проявиш своята Любов, а пък хората край тебе са само възможности, за да се проявиш.



Истинското богатство седи в проявената Любов. Не можеш да станеш богат, ако не проявиш Любовта, ако няма какво да обичаш. Тогава си сиромах. Ако никого не можеш да обичаш, ти си един дявол с опашка и рога. Ако обичаш, ти си отражение на Бога, но ако не обичаш, ти живееш в тъмен свят, дето нищо не става.



Следователно най-важният закон е да обичаме. Силата на човека е там. Кого да обичам? То не е моя работа. Ще обичаш когото искаш. В коя градина да сея? Ще сееш в тая градина, дето могат добре да растат плодните ти дървета. От нея ще започнеш. Там са благоприятните условия. Може почвата да не е благоприятна. Ще я наториш тогава. Когато някой наторява градините, иска да му платят. И ние, като проявим Любовта си, искаме да ни платят. Който иска да му платят за Любовта, той все едно, че е с опашка и с рога. Веднага щом влезе тази мисъл в теб, ти си вече нещастен.



Най-голямото благо е онова чувство, което се проявява в тебе. На него разчитай. А другите блага, те после сами по себе си ще дойдат. И ако вие не се ограничавате, Любовта ще се прояви много по-величествено, отколкото сега. Бащата може ли да убеди дъщеря си да го обича? Кои са признаците, по които познавате дали някой ви обича, ипи не? Че ви е донесъл един малък подарък, това още не е признак на Любовта. Когато някой е подсъдим и носи подарък на съдия, това от Любов ли е? Когато един разбойник нападне някого и последният дава всичките си пари, всичко каквото има, от Любов ли го прави? Той дава по-малкото благо, за да не го лишат от по-голямото - живота. Той дава парите си и казва: „Остави ме да живея".



Онази Любов, която не се знае, тя е истинската.



И ако днес хората са болни, нервни, страдащи, това отчасти се дължи на храната, която употребяват. Те се ползват от плодовете на земята, която е напоена с кръвта на хиляди и милиони жертви - хора и животни. Земята е пропита от човешка кръв и тя трябва да се пречисти. Тя може да се пречисти само като мине през Божествения огън - огънят на Любовта.



Като влезете във водите на Любовта, гледайте да не се удавите. Като се качвате по нейните височини, гледайте да не паднете. Като влезете в огъня на Любовта, гледайте да не изгорите. Като дойдете до светлината на Любовта, гледайте да не почернеете. Като се намерите пред красотата на Любовта, гледайте да не погрознеете.



За да не изпада в тия положения, човек трябва да е готов да се ползва от Любовта. Тя е сила, чрез която човек може да трансформира състоянията си. Любовта е космическа сила, която движи всичко в света.



Някой си напълнил главата с правила, знания, преживявания, а те нежи-веят в него. И той казва: „Да се обичаме, да бъдем милосърдни". Е, хубаво, добре, но всичко това са качества, а не правила. Е, как да се обичаме? Ти дойдеш при мене, помолиш се, искаш 20 лева. „Нямам!" Не ти услужвам. Вървя по пътя, минава някой покрай мене, иска да му повдигна торбата. Казвам: „Не може, бързам". Някой паднал на пътя, ще се спреш, ще му помогнеш. Във всеки даден момент ще се спреш, ще употребиш закона на Любовта. Отидеш в някоя къща, твоята сестра е натъжена, запитва те: „Не можеш ли да ми помогнеш с нещо?" „Е, Господ дати помогне!" Не, спри се, помогни на сестра си! Кажи й: „Господ и на тебе, и на мене ще помогне". Кажи, и ще бъде!



Какво трябва да правим ние, които сме тук на земята? Като обичаш някого, намери най-хубавите, най-възвишените качества в него. И като си спомниш за него, да имаш едно високо мнение. Сега го държиш в ума си и си казваш: „Той си има една слабост". Остави слабостта настрана!



Христос казва: „Обичайте враговете си". Невъзможно е, казвате. Не, възможно е да обичаш врага. После казва: „Благославяйте, молете се и за тези, които ви гонят". Казвате, туй е невъзможно. При сегашното разбиране на нещата ти възразяваш: „Не мога да го направя". Ако ти не можеш да го направиш, защо искаш за тебе да го направят? Ако за тебе е невъзможно, тогава е невъзможно и за другите.



Писанието казва: „Новата песен". Има една велика музика в света. Вие говорите за Любовта. Любовта без песен, без музика, не е Любов. Какво ще ми разправяте за Любовта, да казвате: „Аз те обичам". Който ме обича, той трябва да ми пее. И той трябва да ми пее кога? Когато аз съм заспал, когато съм се унесъл. Аз харесвам майката, която, като заспива детето, му пее. „Спи ми, мама, спи..." Някои майки казват: „То и без песен ще заспи". Много пей на това дете, да стане човек. Пейте и възпявайте в сърцето си. Във време на страдание - пей. Не те обичат - пей. Гонят те от едно място на друго - пей. Изгубил си парите си - пей. Болен си - пей. Пей, ще се оправят работите.



Новата култура, която иде, е като извор. От изобилието трябва да започнем. Новата култура започва от голямото, не от малкото. Казваме: човек трябва да се надява. После, трябва да има вяра и най-после трябва да има Любов. Не, в бъдещата култура ще започнем от Любовта. Ще имаме Любов, после - вяра, и най-после ще имаме надежда. С Любовта трябва да се започне, за да се разрешат правилно всички въпроси. Всяка една дума, която произнесеш, трябва да я произнесеш с Любов. Търпението, за да бъде мощна сила, трябва да произнесеш с Любов. Ако търпението започнеш с надежда, пак ще свършиш нещо. Но ако ти произнесеш „търпение" с Любов, то ще бъде мощна сила. Ако го произнесеш само с надежда, ще бъде много слаба дума. Турете Любовта за основа, за подтик на своя ум, за основа и подтик на своето сърце, за основа и подтик на своята воля. Любовта трябва да бъде един велик стимул във вас. Човек трябва да се освободи от всички дрязги, страхове, колебания, всичко това да го тури настрана. Щом се колебае, той не е започнал с Любовта. Щом е гладен, той не е започнал с Любовта. Щом е безверник, той не е започнал с Любовта. Щом е сиромах, той не е започнал с Любовта. Защото кой осиромашава? Който няма дрехата - дрехата, това е надеждата. Вземат ти дрехата, отиде надеждата. Отбиха водата, отиде вярата. Кое остана? Любовта. Любов от светлината, която слънцето праща. Кой може да отбие светлината? Аз разглеждам въпроса психологически. Светлината, Любовта е нещо, което никой не може да ти го вземе, нито да го отбие. Трябва да започнем с Любовта, за да имаме една стабилна основа в своя живот. Всеки трябва да мисли за Любовта като за нещо, което слиза отнякъде. Няма място в света, дето Любовта да не присъства. Там, дето действа Любовта, не се явява желание за пакости. Всички хора на Любовта са богати. Всеки иска да даде нещо от себе си. Там никой не мисли да прави зло, никой не мисли да вземе. Всеки иска да даде, понеже има преизобилно. В надеждата и вярата все има някакъв недоимък, но в Любовта всичко има.



Питате какво нещо е Любовта? Любовта трябва да знаеш как да я възприемеш, да знаеш как да я дадеш и да знаеш как да я приложиш. Ако не знаеш как да приемеш Любовта, ако не знаеш как да я дадеш и ако не знаеш как да я приложиш, ти не можеш да знаеш какво нещо е Любовта. Единственото нещо, което не се знае и никога няма да се узнае, то е Любовта. Защото не можеш да я разделиш и да я видиш, тя е толкова обширна, че къде са границите й, не можеш да видиш. Можете да сравните Любовта със слънцето.



Когато дъвчеш хляба, той казва: мед ми падна на сърцето. Много се радвам, че дойдох в тази благословена уста. А като го дъвчеш без Любов, казва: отде ме тури Господ в тази уста. Дъвчете вашите мисли с Любов, дъвчете вашите чувства с Любов. Дъвчете вашите постъпки с Любов. Всяко нещо, което направите с Любов, дава сила на човека; всяко нещо, направено без Любов, обезсилва човека. То е философия, която може да се приложи още сега. Приложете я, за да победите. Да победим света, значи да въдворим ред и порядък.



Когато ви говоря, нямам предвид сегашния ви живот, защото той е един резултат на миналото, той е една фикция. Той нищо не разрешава. Аз ви говоря за нещо, което сега иде! Реалното, Божественото, което може да измени миналото на нашия живот. Защото ако това Божественото не влезе в нас, нашият минал живот не може да се обнови. Ако си представим почва, която съдържа миналите енергии, нищо не става от тях. Слънцето е в състояние да измени тези семенца, които са турени в почвата. Та трябва да вложите Божественото, новото, което иде сега. Да не падате духом! Вие по някой път се обезсърчавате, защото нямало кой да ви обича. Но какво значи да ви обичат? Ако ви направят една хубава къща и не ви пущат навън и ако на прозорците има решетки и ви турят златни букаи, тогава, питам, как ще живеете в ограничения? Изхвърлете от себе си онези ограничения, които сега съществуват у вас! Те са все на миналото!



Вложете Божествената Любов, която сега вече настъпва в света! Вложете Любовта на всички онези, които истински ви обичат.



Нужно е приложение. Вие се намирате в едно трудно положение. Чудите се своето дете ли да обичате повече, или чуждите деца? Не правете различие! Обичайте всички деца! Гледайте на онова дете, какго майка му го гледа! То е истинското отношение. Влезте в положението на онази майка, която е родила това дете.



Аз не съм за това, всичко да се прави на машина, особено дрехите. За да имате една хубава дреха, изтъкана от надеждата, от вярата и Любовта, тя трябва да е минала през човешка ръка от единия до другия край.



Намерете един човек, който е остригал вълната с Любов, изплел я е с Любов, ушил е дрехата с Любов и ако вие я носите с Любов, тогава ще разберете какво нещо е силата на мисълта. Който има такава дреха, е щастлив човек.



Мнозина от вас се оплакват, че няма кой да ги обича. Аз ще ви препоръчам едно правило, какво трябва да спазвате, за да ви обичат. Всички може да използвате това правило, то е следното. Имаш един приятел, който искаш да те обича. Намери в него една от най-добрите му черти, дръж я постоянно в ума си и той ще те обикне. Щом го критикуваш в душата си, той не може да те обича. Между него и тебе винаги ще има една междина.



Мнозина казват: „Да има кой да ни обича!" Въпросът не е правилно поставен. Много хора носят Любовта, но ти трябва да отвориш сърцето си за нея, да възприемеш част от Любовта им. Как ще искаш Любовта на хората, ако нямаш форма, в която да ти влеят от нея? Всеки добър човек носи в сърцето си от екстракта на Любовта.



Ще вложите Любовта като един алхимически камък в себе си и за нея ще мислите като за единствена сила, която всички мъчнотии премахва.



Казва Христос: „Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Който ме яде, ще бъде жив." Това има двояко значение. Всяка една мисъл - това е храна, всяко чувство - това е храна, и всяка постъпка - това е храна. Това не са илюзии. За да бъдеш силен, твоето сърце трябва да се храни. Казваш: „Аз не искам да обичам". Ще обичаш когото и да е! Ако не мене, някого. Ако не искаш хората да обичаш, дърветата обичай, камъните обичай, реките, растенията, животните, мухите обичай, воловете, магаретата, каквото искаш обичай, най-после и хората обичай. Ще кажеш: „Защо магарето да обичам?" Магаре за тебе, мъдрец за другите. В източните народи магарето има много високо положение.



Не мисли, че нашият път ще бъде този, по който сега вървим. За съжаление, днес хората вървят по този лош път. Макар че вие не сте съгласни с Ева, всеки от вас по няколко пъти в годината яде от забранения плод. Защото туй дърво за познаване на доброто и злото е и у вас. У тебе се зароди омраза, ненавист, подозрение, ревност и други подобни чувства. Зароди се желание да убиеш човека, да го злепоставиш, да го унищожиш, да го премахнеш. Питам: какъв е този живот? Трябва да знаеш, че всички същества, които живеят на земята, са създадени от Бога! Всяка една човешка душа си има свои стремежи. Не гледайте на външната форма. Когато някой казва: „Аз не те обичам", ето какво означава това: „Не обичам обвивката на твоята душа, дрехата, с която си облечен. Хвърли тази дреха! Защото дрехата ти е оцапана, аз няма да обичам кирливата ти дреха. Виж, душата ти може да обичам." Ти хвърлиш дрехата, измиеш се и като дойдеш в къщата ми, аз ще ти дам една хубава ленена премяна. И ще бъдеш добре приет.



Защо трябва да обичаш? За да не изгубиш живота си! Любовта трябва да дойде като средство, за да запазиш живота. А защо трябва да живея? Защото като не живееш, ти човек не можеш да бъдеш, не можеш да се проявиш, не можеш да имаш никакъв прогрес!



„Как трябва да обичам?" Ти не можеш да обичаш правилно, ако не следваш Истината. Истината е път на Любовта, по който трябва да ходиш. Ти трябва да дружиш с Любовта! Аз засега не ви препоръчвам да обичате, а само да дружите с Любовта. Защото, като направите един малък опит да обичате някого, излиза несполучлив. Ще ви се смеят тогаз!



Докато ти държиш в ума си великото качество на Любовта, страданията ще минават и отминават. Но в момента, когато се поколебаеш в тази велика истина, страданието ще дойде.



Някой ти казва: „Ти не знаеш колко много те обичам!" Онзи, който обича, той получава най-голямото благо. Тук има обмяна. Онзи, който ме обича, той трябва да ми благодари, че ме обича. Не аз съм му длъжен, а той на мене е длъжен. Защото, когато човек полива градина с плодни дървета, кой яде плодовете? Градината ли, или онзи, който е посадил плодните дръвчета? Когато някой ми каже, че ме обича, аз съм градина, в която той е посадил плодни дървета. И той един ден ще яде, а пък аз ще стоя настрана. Като кажеш, че ме обичаш, ти трябва да се радваш, че имаш една градина, в която си посадил плодни дървета. Без това ти не можеш да познаеш живота. Бог, като ни обича, е вложил всичко в нас. Той иска да събуди съзнанието в нас и ние да Го обичаме. Защото, ако ние не Го обичаме, нашата работа е загубена. Бог е направил света и Той иска да ни събуди. Желанието Му е ние да посеем нещо, да направим нещо, макар и в малък размер, и да Го обикнем. Тогава



Бог ще бъде една градина, в която ние ще посеем всичкото добро, което е вложено в нас, а след това ще събираме плодовете.



Ние често казваме: „Господ не ни обича". Това е първата лъжа, която прониква в съзнанието на човека. Ако остане сега Господ да обикне човека, това щеше да бъде загубена работа. Въпросът не е защо Бог не ни обича, а защо ние не обичаме Господа. Като обичаш Господа, ти ще помогнеш на себе си. Това е активната Любов, която възприемаш. Проявената Любов, във всички нейни действия е първата причина, която дава и създава нещата. Любовта е едно поляризиране на цялото. Любовта - това е цялото. Това цяло се разделя на два полюса: Любов на частите, на половинките, и Любов на цялото. Най-първо ще познаеш Любовта, която дава всичко от себе си, после Любовта, която възприема всичко.



Не контролирайте Любовта на когото и да е, защото в тази Любов Бог се проявява, не се намесвайте, за да видите Неговото величие. Той не проявява своята Любов тъй, както ние я проявяваме. Не казвай за някого, че е много студен човек, няма никаква Любов и е жесток. Това са само ваши заключения.



Ето едно съществено правило: обичайте всеки човек така, какго обичате Бога! Казано е: да обичаш ближния си, както обичаш Бога. Ние казваме: да обичаш ближния, какго обичаш себе си. Ти обичаш себе си, както обичаш Бога. Това е един втори превод. И право е това, че ние обичаме себе си, както обичаме Бога. Да обичаш Бога, значи да нямаш абсолютно никакво противоречие в душата си. Любовта е там, дето няма никакво противоречие. Кое същество може да те обича? Онова същество, в чието сърце и душа няма никакво противоречие, това същество те обича. Щом влезе някакво противоречие, ще се появи разногласие в Любовта.



Вие имате Любов само кьм един човек. Какво ще правиш, когато той умре? Ако пък имаш Любов кьм Бога, то един като умре, десет души ще дойдат на мястото му. Десет души като умрат, сто ще дойдат на мястото им. Ако една дреха се износи, десет ще дойдат на мястото й. Ако някой обере плодовете на вашите градини, какво от това? Обаче така може да разсъждава само този, който има Любов. А който се ръководи от човешката любов, ще се ядосва, ще се възмущава.



Ти не можеш да обичаш човек, който не те обича. Едно правило има в света: ти не можеш да обичаш, докато не те обичат. Следователно, когато говорим за Бога, Той е идеал за нас, понеже преди ние да сме Го обикнали, Той ни е обикнал. Следователно Той е идеал за нас, който ни показва как трябва да обичаме. Вън от този идеал ние не знаем как да обичаме. Затова именно ние ще обичаме по същия начин, по същия идеал, какго Бог обича. Както Бог те е обикнал, по същия начин, по същия метод, по същата линия



ще обичаш и ти - така върви.



Как ще покажеш, че обичаш Бога? Ще отидеш в някой дом, където има умряло дете, ще се обърнеш към Бога, към духа на детето и ще му кажеш да се върне към родителите си. И ако наистина имаш Любов към Бога, детето ще се върне на земята.



Ако си ясновидец, ще видиш, че от главата на набожния излиза една особена светлина. Горната част на главата е издута като кубе и оттам излиза светлина. Това е така нареченият „хилядолистник". В този център се намира чувството на Любов към Бога.



Според Божия закон всички същества трябва да те обичат. Това е идеал, към който хората се стремят. Днес този идеал не може да се постигне. В такъв случай Бог е предвидил поне най-малкия предел, до който Любовта може да достигне, а именно: поне едно същество да те обича. Следователно, когато някой човек търси поне едно същество да го обича, той се основава на най-малкото, което Любовта е поставила в своята програма за приложение. При каквото и положение да се намира човек, все има някъде едно същество, което го обича. Невъзможно е да няма поне едно същество, което да не те обича. Няма ли поне едно същество, ти не би могъл да съществуваш. Намериш ли това същество, ти си разрешил най-малката задача в света. Обаче тази най-малка задача не изчерпва останалите задачи в живота. Ти трябва да намериш всички същества, които те обичат. Казано е, че Бог е Любов. Следователно сборът от всички същества, които те обичат, съставят единицата - Бог. Той е смисълът на живота, Той е целокупният живот.



Ти не можеш да живееш, ако няма кого да обичаш. В света не може да се живее без Любов. Трябва да обичаш някого. Дали искаш, то е друг въпрос. Ти ще обичаш поне едного, а пък Божественият, далечният идеал е да обичаш всички. Ако не можеш да обичаш всички, това показва, че си в началото на своето развитие, а ако поне един не обичаш, това показва, че си вече в област на смърт. Да обичаш само един, това значи, че едва си се родил, едва си се запознал с Любовта.



Когато ние говорим за Любовта, какво подразбираме? Вие казвате, че обичате някого. В света има Любов на сенките. Да обичаш една сянка е приятно, но това е една временна реалност. От сенките на Любовта произтичат всички разочарования в света. Сенките са потребни лятно време. В горещо време много е приятно там, отлична е сянката. Но сянката зимно време, при 35 градуса студ, какво ще те ползва? Тогава не само че не обичаме сенките, но търсим друго нещо.



Истинската Любов е път за влизане в Бога и излизане от Него. Под „Любов" аз всякога разбирам живот. Това е подмладяване, ипи придобиване на онова съзнание, в което човек започва да живее. Няма по-хубаво нещо от това, да съзнаваш, че живееш. Да съзнаваш, че си сиромах, че си невежа, че си учен, че си грешен и пр., това не е живот. Че си учен човек, това е облекло. Че си здрав, това е друго облекло. Че си някой много добър човек



- това е трето облекло. Всички качества, които човек може да има, това са все премени, с които можеш да се облечеш.



Животът е това, кьм което ти се стремиш и което осмисля твоето съществуване. Животът се осмисля, само когато живееш в Любовта.



Ти обичаш някой човек и си казваш: „Май много го обикнах". Така ти разрушаваш нещо хубаво. В теб настава реакция и казваш: „Не трябва да го обичам толкова". Не се говори така. Никога на никого не казвай, че не го обичаш. Това е едно противоречие. Какво трябва да кажеш тогава? За да обикна един човек повече, аз трябва да обичам още един. За да обичам и двамата повече, аз трябва да обикна трети. А за да обикна тримата повече, трябва да обикна четвърти. Вие не разбирате закона. Казваш: „Ти трябва да ме обичаш". За да го обикна, аз трябва да обикна втори. Цял скандал се вдига тогава. Невъзможно е да се усили Любовта ти кьм едного, ако не обикнеш втори. Явява се едно противоречие в твоето съзнание. Възможно ли е това? Вие туряте един въглен на огнището. Искате да усилите огъня. С един въглен може ли да усилите огъня? Ще турите втори въглен. И тогава огънят ще се усили. Искате да усилите огъня на двата въглена. Ще турите трети въглен. За да стоплиш ядене, не трябва само един въглен. Два, три, четири, десет въглена трябва да събереш. На десет въглена най-малко трябва да събереш топлината, за да сготвиш едно ядене.



Когато говорим за Любовта, подразбираме единственото сигурно място. Там можете да бъдете сигурни. Когато сте свързани със света на Любовта



- Божественият свят, тогава има кой да ви пази. Това е най-естественото положение. Всяко друго разбиране на Любовта не отговаря на истината. Вие мислите, че Любовта не съществува на земята, че е извън този свят. Не, това е погрешно. Има една връзка, на която всякога може да разчитате - това е водата, която иде от извора, а не тази, която е в шишето, на вашата маса. След половин час, след един час, няма да знаете откъде да вземете вода. Не да имате един хляб само и утре да не знаете от коя фурна да вземете, но да си имате една фурна, от която хлебарят всеки ден ще ви носи по един хляб и ще ви го дава. Това е мистичната връзка. Тази връзка трябва да се създаде. Много пъти вие считате неестествените връзки за естествени. Кои са неестествените връзки? Временните връзки са неестествени.



Докато ти обичаш, няма да умреш. Когато Любовта напусне човешкото сърце, човек е изложен на смърт. Докато Любовта функционира в неговото сърце - или в неговото висше съзнание - той е свободен. Смъртта го дебне само тогава, когато човек скъса връзката си с висшето съзнание. Тогава или ще стане разрив на сърцето, или капилярните съдове ще се свият. Докато Любовта обаче функционира в човешкото сърце, никаква смърт не може да дойде. Може да минеш през хиляди гранати из бойното поле - смъртта няма да те засегне. Мога да ви дам безброй примери от живота. Не се обезсърчавайте. Вие казвате: „Той, Господ, ме е забравил, но да си умра, да си замина". Така като мислиш, страданията ще дойдат.



Онези от вас, които сте дошли вече на земята, трябва да знаете, че съществува едно правило: никой в света не може да обича без позволение. Единственото позволение, което можете да вземете за обичта, това е позволението от Бога. Следователно, ако един човек обича, той има позволението от Бога. Без позволението от Бога не може да се обича. Онова, което Бог е разрешил, считайте, че е право. Ако Бог не е разрешил и обичате, тази Любов е произволна. Ако Любовта е проникнала у вас по Божие позволение, не правете тогава никакъв въпрос. Това е вечното благо, това е вечният живот - да познаете Единния Истинския Бог. Ти можеш да обичаш, но не говори за тази Любов. И тогава, отдето минеш, всеки ще познае, че имаш в себе си тази Любов. Ти ще бъдеш като цвете, което носи благоухание. В който дом влезеш, навсякъде ще носиш радост и веселие. Дето влезеш, всички ще утешиш. Това е Любовта в света. Като дойде Любовта, и сиромашията, и болестите, и недоразуменията, всичко се урежда. Но това ще стане, когато Бог позволи. Кога ще позволи Бог? Когато сме готови да изпълним Неговия закон. И тогава сърцата на добрите хора ще се отворят; сърцата на учените хора ще се отворят; сърцата на братята и на сестрите ще се отворят; сърцата на майките и на бащите ще се отворят; сърцата на господарите и слугите ще се отворят. И тогава животът ще потече. А сега сърцата на всички хора са затворени. Ти ще проповядваш на някого, а той ще каже: „Какви ли са задните цели на този човек?" Той или ще каже истината, или ще излъже; ще развие някоя научна теория или ще каже някаква глупост. Защото в дадения случай този човек може да има някакъв личен или някакъв научен интерес. Не, човек трябва да се проявява вън от своя личен интерес.



От всички се изисква тази разумна вяра, която почива на истински, на определени факти. Аз наричам „вяра" само този принцип, който почива на неизменната Любов, а тя носи щастието в себе си. Когато чуем нейния глас, ние всички трябва да тръгнем след нея и всичко да изпълним. Там човек не трябва да филолофства. Това ни най-малко не е заблуждение, защото тя му дава всичко, което му е потребно в живота. В Любовта всеки може да бъде задоволен според степента на това, което има в себе си. Не искайте да бъдете задоволени както другите хора. Всеки е задоволен по своему от Любовта. За всеки човек светът така е нагласен, така направен, че всеки да бъде задоволен по специфичен начин. Вас никой друг не може да ви задоволи, нито мене някой отстрани може да задоволи. Моето вътрешно задоволство напълно зависи от мене, от моето вътрешно разбиране. Външно хората са само едно условие, а моето щастие напълно зависи от онова мое вътрешно разбиране, което имам, от онова специфично отношение, което Любовта има към вашия материален, духовен и умствен живот.



„Любовта Христова ни принуждава." Сега е време, когато всички трябва да бъдете носители на Божественото, Божественото във вас да блика. Отивам в планината, спра се при някой извор, седна и се разговарям с водата. Тя ми разказва как е ходила при тревите, при цветята, какво е правила там, как влизала в някоя градина, как влизала в един, който бил болен и тя му е помогнала, как утолила жаждата на някого, как утешила другиго - цяла една история. Ти казваш: „Водата само си мърмори". Тя не мърмори, тя приказва. Ако ние можем да работим като нея! Светиите отиваха при изворите. Водата никога не може да се окаля. Животът никога не може да се окаля.



Когато Любовта дойде, яденето става по друг начин. Хората на Любовта мазнини не трупат, а образуват мускули. Хората на Любовта имат мускулесто тяло. Хората на Любовта са много издръжливи. Един човек, в който действа Любовта, издържа на всички страдания. Човек, който има Любовта, и на болести издържа. Аз съм виждал хора да страдат и да се смеят на болестта. Казва й: „Ти като си нямаш работа, с мене се занимаваш", и се смее. Друг ще кряска, а пък той се смее и казва: „Болестта ще си замине, на крива врата е дошла". И действително болест си заминава.



Когато Любовта те принуждава, то е най-лесната работа, а когато не те принуждава, е най-мъчната работа. Когато Любовта действа в тебе, и царят на гости ще ти дойде, когато Любовта действа, навсякъде те приемат. Дето и да похлопаш, ще те приемат. В Любовта има магическа сила.



От Любовта материята претърпява цяла метаморфоза. Силите вземат друго направление и започват да съграждат Божественото тяло, в което човек ще живее в бъдеще. Това са творческите сили, които градят. Ето защо всички светии, всички добри хора, които минават от едно състояние в друго, преживяват такова състояние, каквото обикновеният човек дори не може да си представи. Те минават през големи вътрешни страдания.



В бъдеще вие ще обичате майка си, баща си, близките си не затова, което те правят за вас, а за това, което вие можете да направите за тях.



Винаги свързвайте Любовта с безсмъртието.



Сърцето на някои хора е толкова малко, че обхваща само едного - себе си. Колкото повече хора обича човек, толкова повече сърцето му се разширява. Обичай себе си, обичай ближните си, обичай и Бога, за да имаш богато, обширно сърце. Мисли за себе си, мисли за ближните си, мисли за Бога, за да имаш светъл ум. Ако мислите и чувствате по този начин, вие сте в правия път. И тогава, каквото и да се случи, вие ще го разглеждате все от



добрата му страна.



Хората се нуждаят повече от Любов, отколкото от знание. Когато си гладен, не е важно знанието. Любовта се отличава по това, че тя не се изучава, нито учи някого. Любовта не се учи в никое училище. Единствените същества, които се раждат учени, това са съществата на Любовта. Като се научат, тогава се раждат. Значи те се раждат учени. Като се родят, те знаят вече как да ядат.



Гениалните хора се раждат само в Любовта. Вън от Любовта всичко е объркана каша.



Ще кажете, че аз много съм говорил за Любовта. Не, аз не съм казал нито една дума за Любовта. Аз за Любовта не съм обелил нито една дума, нищо не съм казал още. Ако аз произнеса за Любовта само една дума, целият свят ще изчезне, няма да остане нищо от него, на дим и прах ще стане! Толкова силна е тази дума!



Вие, съвременните хора, още не сте готови за онова великото в света, което трябва да издържите. Любовта, като дойде в света, казва: „Ще дадеш всичко, което имаш". И взима всичко. Няма да остане нищо. Всичко ще дадеш! И след като дадеш всичко, ще се отпуснеш и ще кажеш: „Всичко дадох". Тогава тя, като вземе всичко, ще ти даде всичко. Ще стане една обмяна. Тогава - като стане тази обмяна - ти ще разбереш вътрешния смисъл на живота.