Какво е единицата? Радиусът на окръжността. Достатъчно е да вземеш пергела, да начертаеш окръжността, за да знаеш колко пъти радиусът й се събира в нея. Радиусът се помества във вселената толкова пъти, колкото е числото единица с 15 нули. Толкова години са нужни на радиуса, за да обиколи окръжността на вселената и да придобие истинското знание. Всяко преместване на радиуса по точките на окръжността създава нова обстановка, нови условия. Както чувствата и мислите на човека се менят всеки ден, така и той се променя според мястото, на което се намира. Всеки ден Любовта му ще се изменя, ще бъде по-интензивна или по-слаба. Когато се качва, сърцето му ще бъде по-топло, а Любовта - по-силна; когато слиза, сърцето му ще бъде по-студено, а Любовта - по-слаба. В този смисъл човек е махало на житейския часовник, който определя времето. Като минават покрай човека, ангелите проверяват часовниците и продължават пътя си. Значи времето на живота се определя по топлината или студа на човешкото сърце. Като човек, всеки трябва да се движи в кръг, т.е. в разбирането на Божествения живот.
Имате единица -1. Имате двойка, тя има два знака - II. В природата къде се среща двойката? Очите. А тройката? Млекопитаещите представляват четворката, защото имат четири крака. А къде е тройката? Тройката представлява резултат: 1 + 2 = 3.1 + 2 + 3 = 6. Три страни има триъгълникът. Два триъгълника дават шестица. Единият триъгълник е обърнат противоположно на първия. Триъгълникът, който е с върха нагоре, е Божествено състояние, движението е нагоре, а при другия триъгълник движението е точно обратно, надолу. Вие всякога се стремите към възвишено, поетическо настроение. Тогава движението е възходящо. Но то непременно ще премине в противоположно - низходящо. Защото след голяма радост винаги ще дойде скръб в душата ви. Вие искате да се освободите от скръбта, обаче тя е една необходимост в живота. Посока на движение е. Възможно ли е да се движите само нагоре, без да се движите надолу?
Всички предмети, които са много близо до вас, не ги разбирате. Хората се обичат, когато са далеч един от друг.
Челото е мярка, с която Бог мери. Носът е мярка, с която ангелите мерят. Брадата е мярка, с която човек мери.
Някой път ти си недоволен от живота. Запитай се малък ли си, или голям. Малкият е всякога доволен, а големият никога не може да бъде доволен. Щом си недоволен, голям си, човек с достойнство си, гениален си, играеш роля на голям човек.
Още от създаването на света нито Адам, нито Ева, нито следващите поколения са разбрали закона на Любовта. От това произтичат всички противоречия. Имате един триъгълник 1, 2, 3. По какво се отличава две от едно? В дадения случай какво се е увеличило? Линията 12 на кого принадлежи на едното или на двете? Едното накъде се движи? Коя е посоката на едното? Едното се движи към три. И двете се движат към три. Пътят на едното и пътят на двете се срещат, пресичат се в точката 3. Линията 12 е пътят, който 1 е извървяло до точката 2. Ако 1 и 2 тръгнат, в каква посока ще се движат? Какви ще бъдат числата? Три ще се превърне на 4, като му се прибави 1.2 и 3 колко правят? 3 и 1 и 2 правят 6. Сега туй положение е статическо. В този триъгълник се показват възможностите на три разумни същества, които живеят в зависимост едно от друго. И едно е разумно същество, и две е разумно същество и три е разумно същество. Тогава питам, едното на какво може да се уподоби? Едното може да уподобим на киселина. От него излиза енергията. Две я възприема. То е основа. Три това е резултат. То е солта, то е законът на равновесието. Думите „равновесие" и „сол" са синоними. Солта пази равновесие, нещата не гният. Някои хора са нервни, защото числото три е слабо у тях. Сприхавият човек губи равновесието си. Един метал се окислява. Златото най-малко се окислява. От древността и до днес съществува една наука, според която металите могат да се облагородяват, да добиват вътрешно равновесие. Човек също може да облагороди своето естество. Преди всичко той има физическо тяло. Има сърце, глава, стомах. Стомахът е 1, дробовете са 2, а главата 3. При правилно функциониране на тези органи човек е здрав. В следния момент енергиите се изменят. Три вече става активно, става на четири. Три, събрано с едно, става киселина; две, събрано с три, дава основа. Всички, събрани заедно, стават сол. И щом стомахът влезе в съприкосновение с мозъка, той се превръща в едно активно число, придобива енергия. Ако мозъкът не даде подтик, храносмилането не може да стане правилно. Стомахът, за да стане активен, трябва да направи връзка с числото 3. И тогава в основата ще дойде симпатичната нервна система.
По какво се отличава правоъгълният триъгълник? Двойният какъв е? Какво представя той? То е вече понятие за света. За да имаме едно понятие за физическия свят, трябва да имаме поне една точка. Пробуждането на човешкото съзнание е точка. Правата линия е първоначалният път, по който човешкото съзнание излиза в някакво направление. В дадения случай пробуденото съзнание А се насочва към точката В. Тази е най-възможната посока, в която то може да тръгне. Ние наричаме това съзнание праволинейно. Или може да го наречем едноизмерно. При такава посока на съзнанието не стават никакви сблъсквания в човешките мисли, чувства и постъпки между тях има хармония. Да кажем, че туй съзнание иска да се разшири. Следователно съзнанието, което излиза от В може да идва и да се връща. Представете си, че А е неговата къща, В е неговата градина. То ходи и се връща, разхожда се от къщи до градината. Вие искате да знаете, какво прави това съзнание. Вие виждате съзнанието в този път. Да кажем, че го наблюдавате отвън, от един друг свят. Защо се движи от А до В? Вие не можете да разберете, докато нямате трета точка С. С е мярката, с която вие може да познаете защо това съзнание се движи от А до В. Какво се образува с третата точка? Плоскост. Значи, законът на втората точка е познаване на съзнанието. Опознаването на това съзнание в геометрията се нарича ограждане на пространството. Следователно, когато искаме да разберем едно пространство, трябва да го оградим. Каква е оградената фигура? Съзнанието е в триъгълника. Значи, това пространство е оградено. Три точки са необходими, за да имаме понятие за плоскост. По какво се отличава плоскост? Тя е равномерна, няма никаква грапавина. Следователно в една плоскост никой не може да се спъне, изключено е. В една гладка плоскост никога не можеш да паднеш. Може да се хлъзнеш, но законът на хлъзгането е друг. Представете си, че това са крайните предели на пространството. В тази плоскост всякога ще стъпиш от една точка до друга от А до С, от С до В. По една крачка ще направиш
от В, от А и от С. С три крачки ще обиколиш целия свят.
Какво представя А, АВ, АВС, АВСД? Как ще познаете присъствието на А, на точката? Какво нещо е точката? Един предмет в пространството може да го видите като точка. Тази точка няма нито дължина, нито широчина, нито височина. Но тази точка, която виждате, притежава трите измерения.
Как ще определите, какво е свойството на правата линия, какво е свойството на плоскост, какво е свойството на един куб? Когато говорим за органически и неорганически свят, по какво ги различаваме? Значи, те имат едно статистическо положение. Но ако движим постоянно точката, какво ще се образува? Когато пишете, вие си движите ръката. Ако някой ви гледа отдалеч, ще се чуди какво правите. Но след като напишеш десетина, двайсет реда образува се плоскост, изписал си цял лист. Оставяш го настрана и започваш друг. Движиш ръката си от ляво на дясно, от дясно на ляво, а който не разбира, ще мисли, че си играеш. А човекът съвсем не си играе. Написал е цяла книга, която се напечатва, излиза, хората я четат. От това движение на ръката от ляво на дясно те се влияят. Чрез това движение на ръката той е внесъл нови елементи в живота.
В какво седи разликата между мощ и сила? В силата има паралелни движения, в силата има плоскост, а няма широчина. В мощта има широчина. Какво се разбира под думата „мощ"? Щом има дебелина, мощта има три измерения, а силата - две. Силата действа в плоскостта, мощта действа в пространството. Ако искаш да огънеш себе си, трябва да имаш мощ; ако искаш да се движиш, сила ти трябва. Какво означава един организиран живот и един неорганизиран? Неорганизираните хора всички наведнъж говорят, а организираните - един след друг. Онези, които не са организирани, всички изведнъж си дават мнението. В една бутилка като турите пясък и я разклатите, всички песъчинки се движат, вдигат шум. А в един организиран живот така не става. Ако турите в шишето една организирана материя, например парче плат, пак ще има шум, но разликата ще бъде голяма. При пясъка всички говорят, дават си мнението. При организирания плат много малко шум се вдига, почти не се чува - само краищата се движат.
И в човека, понеже е едно организирано същество, само крайниците вдигат шум, ръцете и краката, устата, очите, ушите, всички правят своите изявления.
Какво означава триъгълникът? Тук имате движение, но няма простор, има посока на движение, но няма поле за работа. Тогава трябва да дойде квадратът, да се образува поле, за да може да се развие интензивна деятелност. Ето къде е голямото противоречие. В чувствата има движение, желаеш нещо, няма поле. Умът в дадения случай е поле за дейността на сърцето, за да могат да се изявят и постигнат желанията. Да придобиваш знания не е достатъчно. Получаваш една ябълка, но нямаш условия да я възприемеш в себе си, да опиташ нейната сладчина. Казвам: в дадения случай умът в живота на човека е едно поле, в което нещата могат да се реализират. Умът е нивата, на която трябва да сееш, да проявиш дейност. Сърцето ще даде подтик, импулс, напрежение. Човек трябва да впрегне ума, сърцето и волята на работа. Когато те работят организирано, нещата постепенно се реализират. Когато имате един талант, за реализирането му се изисква поле. Там, където едновременно се проявяват умът, сърцето и волята, нещата са постижими. Когато умът, сърцето и волята не могат да вземат участие, нещата остават нереализирани. А вие казвате: „Провидението, злата съдба е причина". Злата съдба сме ние самите.
Точката представя акумулирана енергия. Може хиляди години да остане в едно положение. Тази точка има вътрешно напрежение и търси посока да се прояви. Правата линия не е нищо друго, освен проявление на тази сила. Второто положение е плоскостта или квадратът. Една малка област, в която човек може да се прояви. Казвам: имате доста точки, доста насъбрана енергия. Имате едно желание като една точка. Искате да го реализирате. Но, за да се реализира едно ваше желание, една ваша мисъл, трябва да знаете в каква посока да тръгнете.
Казано е в геометрията, че точката е безпространствена. Следователно тя няма никакво измерение. Има ли разнообразие в точката? Като се движи, точката образува права линия. В движението на точката има ли разнообразие? Движението на точката показва известна възможност, посока, направление, но в него няма никакво разнообразие. Какво означава думата „разнообразие"? Тази дума е сложна. Тя е съставена от две думи, от „разни" и от „образи". Когато правата линия се движи, образува се плоскост. Щом точката при движението си образува права линия, можем ли да кажем, че правата линия е образ на точката? Ние можем да кажем, че пътят, следата, която точката оставя в пространството, може да бъде образ на движещата се точка. Тогава плоскост ще бъде образ на движещата се права линия. Когато плоскост се движи, образува се тяло - куб. Кубът представя образ на движещата се плоскост. Сам по себе си кубът не е единна, самостойна единица. И тъй, правата линия е граница на плоскост, а плоскост - граница на куба. Кубът пък е граница на още по-сложно тяло - на тесаракта. В този случай точката, линията, плоскост, кубът, тесарактът представят части от едно цяло и като такива те не се ползват еднакво от благата на живота. Например, ако изложите куба на действието на слънчевите лъчи, стените му няма да бъдат еднакво огрени. Тази е причината, поради която всички части на цялото не се ползват еднакво от благата на живота. Същият закон се отнася и до човешкото тяло. Много органи има човек, но всички не се ползват еднакво от благата на живота.
Четирите посоки на света показват качествата, които трябва да придобие всеки човек. Изток е качеството на справедливост, запад - на добрата обхода, север - на истината и свободата, юг - на доброто, благото в света.
Между правдата, добрата обхода, истината и свободата, какго и благото, съществува вътрешна хармония, която едва сега хората започват да изучават. Правдата без истината не може да се прояви, истината без доброто не може да се прояви. Човек започва с правдата, т.е. с движението.
Човек никога не е оставен да стои на едно място, той е в динамично положение. Той ще мине по правите линии, по плоскостта, по кривата повърхност и по растенето. Четири процеса са. Върви по права линия, после образува плоскост и след като се огъне, започва да расте. Растенето е работа. Красивото в живота е да започне човек да мисли. С мисълта започва красивият живот. Ще минеш по права линия, ще минеш по плоскост, ще се движиш по тялото и след туй ще дойде организираният живот - растенето. Онези са предварителни процеси. Като започне растенето, то е работа.
физическият свят подразбира частите, а Божественият - цялото. Тази е причината, поради която физическият свят представя отражение на Божествения. Духовният свят пък е връзка между тия два свята. И наистина, ние виждаме, че човек излиза от себе си като част, постепенно отива към ближния си и най-после навлиза в цялото, дето се съединяват всички части.
Има същества от невидимия свят, които се занимават изключително с първото измерение. Има същества, които се занимават само с второто измерение, трети се занимават с третото измерение и т.н.
Съществували пространство в триизмерния свят? Не съществува. В първото, второто и третото измерение не съществуват време и пространство. Обаче в четвъртото измерение, в областта на четвъртото измерение, в област на четирите координати съществуват време и пространство. Следователно в този момент човек започва да расте във времето и пространството. Този момент определя човешкия свят, затова хората си служат с кръста като символ на време и пространство. Човек страда във време и пространство. Сухото дърво страда ли? Питате: „Защо страдам?" Защото си влязъл в четвъртото измерение. Който влезе в четвъртото измерение, непременно ще го почувства. Как? Чрез кръста, т.е. чрез страданието. За съществата, които се движат в четириизмерния свят, има и друг свят - светът на яденето, квадратният свят. И в другите измерения има време и пространство, но понеже съзнанието на живите същества не е проявено, те не го възприемат.
Въз основа на какво стечение на сили или на закони тия четири страни са равни? Значи квадратът е образуван от четири страни, от които две по две вървят успоредно. Имате два паралелни пътя: АВ и Сй. Пътят АВ означава мъжът или бащата, а пътят СО - жената или майката. Пътят АС означава братът, а пътят ДВ - сестрата. Братът и сестрата вървят в диаметрално противоположни посоки с тия на бащата и майката. Интересите на сина не са интереси на бащата и интересите на дъщерята не са интереси на майката.
Те имат само допирни точки. Синът има допирна точка с бащата в ъгъла САВ, а с майката - в ъгъла АСО. И дъщерята има две допирни точки: с майка си в точка 0 и с баща си в точка В. Питам: де са допирните точки на брата и сестрата? Те нямат допирни точки. Тогава сестрата може ли да влияе на брата? Не може. Ами братът може ли да влияе на сестрата? Не може. Те нямат допирни точки помежду си. Отношенията, които съществуват в един дом, представляват цяла геометрия, която може да се приложи в живота. Как ще си влияят сестрата и братът? Чрез майка си и чрез баща си. И забележете, когато братът не се отнася добре със сестрата, тя се обръща към майка си и казва: „Мамо, кажи на брат ми да не ме закача, да не ме бие!" По същия начин тя се обръща и към баща си. Ако сестрата се отнася зле с брат си, той се обръща към баща си и му казва: „Тате, кажи на сестра ми да не се отнася тъй зле с мен!" Същото може да каже и на майка си. Питам: АВ и СО, т.е. бащата и майката, имат ли допирни точки? И те нямат допирни точки помежду си. Следователно тук виждаме един закон на противоречията: мъжът не може да говори на жената, нито жената може да говори на мъжа. р™ чашп и гвртя не може да се създаде фамилия, семейство, само от мъж
и жена, понеже те нямат допирни точки.
Да разгледаме триъгълника АВС. Страната АС представя ума, мисълта, светлината. ВС представя духовния свят, чувствата, а същевременно представя топлината. Какво представя АВ? Тя представя хармонията, общия резултат. АВ представя светлината и топлината, съединени в едно хармонично цяло. Значи в АВС ти ще се научиш да съединяваш пропорционално светлината и топлината. Да знаеш пропорцията на сухото и влаж-
ното време, да знаеш пропорциите в своя организъм.
Вие искате да станете по-духовни. Не може да станете духовни, ако не сте работили на физическото поле, ако не сте разбрали законите на физическия свят. Само тогава ще разберете (ВС) законите на духовния свят. След като поработите върху вашето духовно тяло, ще разберете законите на Божествения свят (от С към А). Сега като изучавате триъгълника, АС и ВС какво представят? Те са двата катета. На какво са равни катетите? Ако тия катети са равни един на друг, то и ъглите ще бъдат равни. Ако се измени туй равенство на катетите, ще се измени равенството на ъглите, ще се изменят възможностите. Да допуснем, че вие знаете и можете да продължите линията ВС. На какво е равна тя? Тогава ВС в правоъгълния триъгълник на какво е равна? ВС е равна на АВ+АС. Нали казвате, че двата остри ъгъла в правоъгълния триъгълник са равни на правия? Тогава, ако трите граници на триъгълника са равни една на друга, какъв триъгълник имаме? Равностранен. Но да се придобие това равенство, какво е нужно? Там е всичката мъчнотия. Да кажем, ако държите ръката си простряна и я свивате, какво развивате - умствената сила или физическата? Ако вземете един плод, една ябълка, и я стискате в ръката - децата обичат така да стискат ябълките, каква сила развива детето в себе си, физическа или друга? Коя линия развива в триъгълника? ВС. Взимаш тази ябълка и малките семена, които се намират в ябълката, посаждаш в земята. Тогава развиваш СА или АС. Казва разлика има, ако кажем АВ? Но може да започнем така: АС, СВ, ВА. Зависи от къде сме започнали. Може да започнем от А към С или от С към А. Посоката от А към В показва движение към крайния предел на физическия свят. В е крайната точка на физическия свят. От С като се движиш, това е двуизмерен свят. Влизаш в духовния свят. ВС е граница на духовния свят.
Ако ти не си работил от А до В, т.е. в тялото си, не можеш да работиш и в чувствата си. Ако не си работил в чувствата, ти не можеш да работиш и в ума си. Или другояче казано: ако не си работил във физическия свят, ти не можеш да имаш отношение с духовния свят. Ако не си работил с духовния свят, не можеш да имаш отношение и с Божествения свят. Но, ако не си работил с Божествения свят, не можеш да имаш достъп до физическия свят.
Да се върнем сега към този триъгълник. Като се придвижите от А до В, имате едно понятие за света. След като обходите ВС, с А знанията ви се разширяват. Ако страната АВ показва вашето отношение на физическото поле, ВС показва какви трябва да бъдат отношенията в духовния свят, а АС - какви трябва да бъдат отношенията в умствения.
АВ е границата на физическия свят, ВС е границата на духовния свят и АС е границата на умствения или Божествения свят. Следователно този триъгълник граничи с трите свята. Като изучавате свойствата на триъгълника, идвате до следния закон. В един правоъгълник или остроъгълен триъгълник срещу по-големия ъгъл се намира по-голяма страна. В правоъгълния триъгълник по-голямата страна е срещу правия ъгъл. Когато правият ъгъл се увеличава, какво ще стане с триъгълника? Той ще се измени. Знаем, че сборът от ъглите на един триъгълник е равен на 180 градуса. А когато страната на правия ъгъл се движи и се изправи, той ще е равен на два прави. По този начин вече се излиза от областта на триъгълника. Вие имате четири точки. Петата е отвън. Тия точки ви дават понятие за един друг свят. За един свят, който не е триизмерен. За триизмерния свят триъгълникът идеална форма ли е, или произволна? Откъде е взел човек идеята за триъгълника? Тя е взета от носа. Тия двата триъгълника показват, че човек, като слязъл на физическото поле, е започнал със строежа на тялото, без което не може да живее на физическия свят.
Квадратът на едно число представя неговия цвят, а кубът - неговия плод. Една мисъл е цвят, когато е в двуизмерния свят; тя е плод, когато е в триизмерния свят.
Много учители казват на своите ученици: „Ти нищо не разбираш". Но учителят и той нищо не разбира. 2 х 2 е 4. Но при какви условия? Две камъчета на две места правят четири. На две места по два вола правят четири вола. На две места по две къщи правят четири къщи. На две места по две жени правят четири. Четирите - е мярка, с която можеш да разрешиш една задача. С четири разрешаваш даден въпрос. А и В са две личности, двама съдружници, които искат да работят заедно, като вложат капитала - С. Но, за да може да се разработи този капитал, трябва да се образува квадрат. Обърнете триъгълника в квадрат, който ще бъде областта, дето може да се обработи капитала. Капиталът АВС се обработва в АВСД. Квадратът показва, че може да се разреши една задача. Вие всички носите по един триъгълник. Триъгълникът показва основната идея, квадратът - условията, при които тази идея може да се разреши. Ако вашата идея не може да се разреши, вие нямате квадрат. Две по две не е четири. За мене две по две е четири, когато в една задача има една област, в която идеите, които имаме, чувствата, които имаме, постъпките могат да се развиват и да дадат едно разрешение. Имате една теория, която не може да се разреши само с един триъгълник. Триъгълникът показва една основна идея.
Кое е естественото ставане? Поставяте главата си на възглавницата, изтегляте се. Това е първото измерение, което изучавате през време на съня си. Но ние не спирате до тук. Под ръководството на видни професори в съня си изучавате и второто, и третото измерение. След като се събудите, вие влизате в четвъртото измерение. Казват: сънувах, бях някъде, говорих нещо. Много интересни и сложни въпроси изучавате на сън, но щом се събудите, всичко забравяте. Изучавате точките, правите линии, плоскостите, изучавате телата и най-после изучавате четвъртото измерение. Понякога питате: какъв е смисълът на живота? Смисълът на живота е в движението. Трябва да започнеш да мислиш. Мисълта е от четвъртото измерение. Трябва да чувстваш - и чувството спада към четвъртото измерение. Трябва да постъпваш, да направиш нещо, и то спада към четвъртото измерение.
Как ще начертаете движението на четвъртото измерение? Движението на първото измерение може да го представим като движение напред и назад. При второто измерение имате движение в перпендикулярна посока, образува се вече плоскост, може да определите посоката и на третото измерение, но посоката на четвъртото измерение как ще определите? Четвъртото измерение, то не е пространствено. Четвъртото измерение е измерение на времето. Четвъртото измерение показва едно тяло, което е в движение. Вие казвате: точката не се ли движи? Точката се движи по причина на четвъртото измерение. Плоскостта се разширява по причина на четвъртото измерение. Може да проследите за колко време едно тяло в пространството ще се придвижи от едно място на друго. Времето на дадено събитие, което изчислявате, е принцип на четвъртото измерение. Какво нещо е четвъртото измерение? Щом пресмяташ на колко години си, ти си в четвъртото измерение. Или пък искаш да знаеш с колко израстваш всеки ден, в четвъртото измерение си. Всяко движение, в каквото посока и да става, то е принцип на четвъртото измерение. Пространството също е принцип на това измерение. Пространство е мястото, което един предмет заема. А пък времето, това е работата, която се извършва, значи, времето, движението, посоката, това са елементи на четвъртото измерение.
И в Писанието се казва: „Ще въздам възмездие до четвърти род". Значи синът и дъщерята изкупват греховете на майка си, на баща си. Това е закон, това е геометрия, в която има реалност. Квадратът представлява живот в четвъртото измерение. Значи той е минал през четири състояния, през състоянията едно, две, три и четири. В съвременната математика се казва: „Ако едно въображаемо или имагинерно число, т.е. такова, което не съществува, се умножи четири пъти само на себе си или се прекара през четири различни състояния, получава се единица, едно реално число, с което можем да боравим". Какво означава това? Ще го преведем по отношение на квадрата. Квадратът остава непонятен за нас дотогава, докато съществува някъде в невидимия свят. Обаче като го умножим четири пъти сам на себе си, получава се реална единица - реален дом. На основание на същия закон, когато човек се умножи четири пъти сам на себе си, образува реалния човек. Да се умножи човек четири пъти на себе си, значи да мине през причинния свят, през умствения свят, през астралния свят и най-после през физическия свят. И когато в Писанието се казва „множете се и плодете се", това подразбира закона на умножението. Ако човек знае как да се умножава сам на себе си, той ще познае своята реалност.
Ние идваме вече до онези алхимически закони, до онази висша математика, която трябва да разбираме. Ъглите в квадрата имат отношение към човека, защото всеки ъгъл е център на известни сили, които действат по направление на диагоналите. Как ще примирите тия сили? Те се примиряват в центъра на квадрата, т.е. в точката, дето се пресичат двата диагонала. Центърът представлява тялото. Следователно тия сили са части от цялото, което се групира в общия център. Всички сили на квадрата имат направление към този център. Ние наричаме това нещо стремеж към Бога. Щом всички сили се стремят към Бога, противоречия не съществуват в света. Те съществуват само като творчески акт.
