Ние, съвременните хора, сме лоши в своите постъпки - Бог ли е виновен за това? Не, виновни сме си ние. Ако у Бога има някаква вина, тя е, че ни е създал. Затова Писанието казва в един стих: „Разкая се Господ, че направи човека". Господ създал човека и като видял, че човек живее толкова лошо - сега не мислете, че аз го измислям, това в книгите е писано; като видял, че човек направил толкова престъпления и не живее какго трябва, разкаял се. Тогава намислил да очисти земята от всички престъпления и допуснал потопа. Като дошъл потопът, Господ, за да не отидат тези хора напразно, решил да остави поне един човек- Ной. И след това, за да не прави Ной погрешки, дал му завета на светлината. Казал: тази дъга като видиш, по нея ще ходиш. Дъгата е най-добрият завет. Но хората още не ходят по новия завет. Те живеят до предпотопа, те живеят още преди дъгата да е съществувала. Не е съществувала, понеже водните капки не били диференцирани, не е могло да се създаде тази дъга. Защото дъгата се явява при известни условия, известно пречупване става. Явяването на дъгата е станало възможно едва след като спектърът е дошъл на земята. Ние сега виждаме половината дъга, а не познаваме цялата истина. Един ден, когато завършим своята еволюция, ще виждаме цялата дъга.
По времето на пророците движението на цялото човечество и цялата култура е било в друга посока. Сега част от човечеството се повдига. Инак човеците са още в пустинята, като израилския народ. Някои неща днес може да ви се виждат странни. Всяко нещо, което хората не разбират, е странно. Например съвременната наша мода, по която се обличаме, би била странна за миналите поколения; тяхното обличане пък е странно за нас. На времето то е било съобразено с разбирането и съзнанието на тогавашните хора.
В нашия век именно се изискват истински хора! В нашия век се изискват учени, но не такива, каквито са сега, изискват се професори, но не с такива разбирания като днешните, свещеници, проповедници, майки, бащи, служители, управници за всички се отнася този закон. Аз не искам да хвърлям упрек на никого, защото упрекът е общ за всички ви. Ако един от братята в един дом хване лошия път, а другите го съжаляват, те трябва да вземат участие, от тях зависи да го поправят. Не може майката и бащата да останат индиферентни. На същото основание казвам: Бог, който е създал света, не мислете, че е индиферентен. Той има един план, който след време ще приложи. Няма да остане нито едно общество в света, което да не се поправи. Каквото и да казват другите, ще дойде туй време! Кога ще бъде? За умните е много близо - утре; за глупавите - след милиони години. Кога ще бъде? Според степента ви, още днес можете да поправите своята съдба. Ако онази мравка разбираше законите на човешкия живот-да измени своята форма, да стане човек, щеше ли така да страда? Ако онази риба можеше да измени своята форма да излезе от водата; ако онази птица, която хвърчи, можеше да измени своята форма, щеше ли да има сегашните страдания?
Толкова хора умират, толкова хора боледуват, толкова хора са нещастни, войни се водят. Идват Учители, проповядват, казват: „Обърнете се към Бога", говорят за един друг свят... Но не зная доколко светът е прогресирал. Има един естествен прогрес. Той не се дължи на хората.
Интересите на хората не съвпадат и затова се образуват две противоположни течения. Хората имат някаква представа за законите, чрез които Бог управлява света; за законите, чрез които природата управлява света и за законите, чрез които те самите управляват света. Всеки един от вас си има свои закони. Например ако дойде някой в къщата ви, веднага ще разбере, че тук има известни правила, известен ред, който трябва да се спазва. Обаче тия ваши правила валидни ли са за природата? Не са. Някой път мислите, че времето ще се оправи, пък то се разваля, ще бъде сухо, пък то е влажно, кално. Понякога се възмущавате, че нещата не стават така, както вие мислите. Възмущавате се, че някой постъпва тъй, а не другояче. Овцата постъпва по един начин, вълкът постъпва по друг начин, но по отношение на характера вълкът постъпва точно тъй, както овцата. Овцата като иде при тревата, пита ли я дали може да я яде, или не? Вълкът дойде и по същия начин, хване овцата и без да я пита, изяжда я. Но от двамата, от вълка и от овцата, кой е по-умен? Овцата е по-умна в морално отношение, а пък в егоистично отношение вълкът е по-умен. Вълкът е по-умен за себе си, понеже той ще донесе някое агънце на децата си, ще им го разкъса и ще ги нахрани. При млекопитаещите законът е съвсем друг. Овцата, след като пасе дълго време, образува млякото и казва на детето: иди отзад, сучи. Тя не го нагласява, оставя го само да се оправи. Какви са съображенията на вълка да носи жертвата на своите деца? Забележете, от вимето на овцата започва човешката еволюция. Всички животни вървят от дясно на ляво, а пък човек върви от ляво на дясно. Затуй задните крака на животните са горе в човешките ръце. Предните крайници на човека са задните крака в животните. Разумност на животните е в тяхната опашка.
Прогресът на човечеството не стои в произвеждане на материални блага. Човечеството си докара толкова болести и нещастия със своята лакомия.
Винаги при прехода от една епоха в друга, когато една култура загива, а друга се ражда, има големи страдания, противоречия, бъркотия, защото всички форми на старата култура трябва да се преорганизират, за да се създадат условия за новата.
Мнозина от съвременните хора се движат като в сън, без никаква идея в ума си. Те мечтаят само и се движат като сомнамбули под влиянието на своите мечти. С мечтите си човек се движи главно в астралния свят. Реален ли е астралният свят? Астралният свят е толкова реален, колкото и представленията, които виждате на сцената. Астралният свят не е нищо друго, освен преживяване на минали съществувания. Астралният свят е подобен на живота на рибите. Той е подобен на водата. Каквото е състоянието на рибите във водата, такова е състоянието на човека в астралния свят. Човек не може и не трябва да остава за дълго време в астралния свят. Той трябва да минава от един свят в друг, да се качва все по-нагоре, за да се развива правилно и всестранно.
Откакто съвременният свят е създаден, има около 250 милиарда години. От толкова години насам човешкият дух е слязъл на Земята.
Видимите аномалии, които съществуват в природата, произтичат от онези факти, които ни показват нарушението на разумните закони в света. Тия закони именно обуславят живота в един или друг смисъл. И тъй, когато разумните принципи в природата вървят по низходящата степен на своето развитие, образуват всички нисши форми и нисши организми, които съставляват основата, отгдето започва възходящата, висшата култура на човека. Същото това потвърждава както земната история, така и съвременната наука. Между нисшите сили е съществувала с хиляди векове ужасна борба за предимство. Морета, океани, планини, вулкани и пр. - всичко се дължи на тях. И след като тази вътрешна борба е достигнала до своя краен предел, явили са се по-висшите форми, една от които е и човешката. Еволюцията на формите взема друго направление, макар тази борба да не е стихнала; тя, в сравнение с миналото, с хиляди пъти се е намалила. А когато и туй висше развитие достигне до крайните предели, които трябва да обхване в себе си, ние ще имаме тогава една нова култура, която ще почива върху съвсем нови основи и съвсем други закони от тия, които сега управляват вселената.
Девственият Божествен Дух слиза в кръгообразни вълни през седем полета, през седем свята. През Сатурновия период той е слязъл до умствения свят и образува умственото или менталното тяло на човека. През втория период през Слънчевия, Духът слязъл до астралния свят и е образувал тялото на желанията. През третия период, на Луната, Духът е слязъл в етерната област на физическия свят, като е образувал етерната обвивка на човека. През четвъртия период, Земния, Духът е слязъл в низшето поле на физическия свят и е образувал физическото тяло. През първия период, когато Божественият Дух е работил и е създал човека по образ и подобие на Бога, човек е бил безгрешен. През втория период е започнал да пада, през третия период е дошъл до пълно падение, а през четвъртия период - Земният, най-ниският период на слизане, падението е достигнало своя краен предел. Човек слиза и потъва в материята, за да се облече във всички обвивки, една от друга по-гъсти, откъдето започва възлизането и обличането му в по-висши форми. През всеки период става частично слизане и качване по вълнообразна линия. Крайното движение ще бъде възходящо.
Волът е един по-малък наш брат в еволюцията си, но не е паднала човешка душа. Дегенерация от човек на вол е недопустима. Дегенериралите не живеят между хората. Всички животни са символи.
Маймуната е произлязла от човека. Всички човешки единици, които по пътя на своето развитие са се спънали, са се видоизменили. Маймуните са недоразвити хора, сега са в застой, но ще се развият при по-благоприятни условия.
Растенията, животните са фази, през които човешкият дух е минал и днес ги използва като слуги. Човек не е бил животно, като дух само той е минал през фазата на животните и растението, но произходът му е Божествен. Човек е минал през нисшите форми, но не е спрял при никоя от тях и е продължил пътя си. Той и до днес продължава да създава форми.
Като ядем плодове и растения, ние прогресираме, но и те прогресират заедно с нас. В природата има взаимоспомагателност между всички живи същества.
Иска ли да познае себе си, да изучи своите прояви, човек трябва да изучава живота под и над себе си. Бъдещата наука ще спре вниманието си върху целокупния живот, отдето ще събере сведения за живота на човешката душа. По този начин човек ще проследи пътя на своята душа. Когато изучава себе си, добре е човек да изучава теорията за наследствеността. Като изучава тази теория, той ще дойде до изучаване на клетките и ще види, че има клетки, които са се отклонили от първичния живот, и такива, които още не са се отклонили. Последните са в сила да възстановят първоначалното състояние на всеки орган в човешкото тяло. Ако всички клетки в човешкото тяло се върнат към своя първичен живот, човек ще бъде напълно здрав физически и психически.
Клетката е проекция на духовния свят във физическия. Тя се видоизменя поради дейност на една разумност. Последната причинява преминаване на клетката от една фаза в друга, причинява сменяването на нейните методи за дейност. По този начин клетката се усъвършенства, преминава от по-проста форма и строеж кьм по-сложни, както една нива от едно пусто място може да се превърне в градина, но не самата тя го произвежда.
Почиващото състояние на клетката, което виждаме в началото, е един подсъзнателен процес. Клетката е вече резултат на едно минало, което е дадено. Размножаването на клетката е един разумен процес. Първите фази при делене на клетката, след като е излязла от почиващото си състояние, съответстват на състоянието, през което е минал човек, а именно - от подсъзнанието кьм съзнанието. Най-висока форма на целесъобразност при деленето на клетката имаме, когато се разцепват хромозомите, понеже чрез това се постига равномерно разпределение на наследствените качества в двете нови клетки. Този процес е проява на висша разумност. Този процес и образуването на двойната звезда (диастер) съответства в човека на преминаване кьм най-висока съзнателна дейност.
Сега ще напишем на дъската точка, права линия, квадрат и куб. Това са елементи, с които геометрията си служи на физическия свят. Казваме, че точката не заема никакво пространство. Тя представя свят извън физическия. Точката е първото докосване на духа до материята. Когато слиза в материята, духът се изявява първо чрез точката. Правата линия се образува при разумното движение на точката. Тя има едно измерение - дължина. Когато съществата се движат по права линия, отношенията им са прости. Обикновено две същества образуват права линия, и то тогава, когато имат само една идея, кьм която се стремят. Следователно, иска ли да се освободи от тревоги и безпокойства, човек трябва да се върне в пътя на правата линия, дето има само една идея. Например някой иска да бъде учен човек и започва да се безпокои дали ще стане знаменит, велик човек, как ще постигне това и т.н. След туй вече мисли за други учени, да се състезава с тях. При това положение той започва да се безпокои, да се съмнява в успеха си. Иска ли да се освободи от тия излишни безпокойства, той трябва да се върне в пътя на правата линия, дето съществува само една идея. Тази идея седи в това, че той иска да стане учен човек - нищо повече. Той иска само едно нещо: да стане учен. Какъв учен ще стане, не се интересува. Неговата работа е да учи. Какво ще постигне с тази ученост, той не иска да знае. Безпокои ли се за своята ученост, той изпада в противоречия и влиза в света на плоскост, например в квадрата.
Квадратът представя живот на две измерения. Животът в квадрата, т.е. на двете измерения, е подобен на този в течностите. Хора, които живеят в две измерения, нямат големи страдания, но и моралът им не е голям. Водата страда ли? Рибите, които живеят във водата, страдат, но водата няма страдания. Когато човек придобие в чувствата си повече влага, отколкото му трябва, той става хладнокръвен. За такъв човек казват, че има студено сърце. Когато сърцето на човека стане студено, казват, че той живее във водата, като риба. Каже ли някой, че не може да обича, той е риба в духовния свят. За да излезе от това състояние, той трябва да произведе топлина в организма си, да излезе от състоянието на риба и да се превърне на птица. Когато някой казва, че не обича, той не говори истината. Любовта съществува във всяко живо същество и ако някой не я е проявил, това значи, че още не са му дадени условия да я прояви. Докато е в хамбара, житото не обича никого. Обаче посее ли се, то има вече условия да се прояви. Щом се прояви, то започва да обича. Докато покълне, житното зърно е изложено на големи страдания.
Следователно, когато човек казва, че страда, той не разбира закона. Сам по себе си човек не страда. Растенето в човека е посадено с главата надолу, вследствие на което се движи в посока, диаметрално противоположна на неговото висше естество. Главата му, като на растението, е в посока, обратна на истинската. Тъй щото страда ли, човек трябва да знае, че преживява своето инволюционно състояние. Щом се намери в това състояние, той трябва да търси начин да излезе от живота на плоскостта и да мине в живота на телата - в куба. Като страда, човек търси начин да изправи главата си, да влезе в живота на разумните същества. Щом изправи главата си, страданията му ще изчезнат. Това, което става в растителното царство, има отражение и в психическия живот на човека.
И тъй, който иска да се освободи от страданията, той трябва да измени посоката на движението си. За да постигне това, човек трябва да бъде смел и решителен. Някои казват, че не могат да изменят живота си. Които казват, че не могат да изменят живота си, те не говорят истината. Те не искат да правят усилия. Нима е определено на човека да живее като растение ипи като животно? Мислите ли, че на човека е определено по цели дни да се грижи само за ядене, пиене и обличане? Срещате хора, които по цял ден мислят как да се облекат, да се докарат според последната мода и така да се явят в обществото, да направят впечатление. Това не е истинският човек. Човек е дошъл на земята да учи, да работи, а покрай това той ще яде и ще се облича. На растенията и на животните е позволено да се кичат, да показват своите краски и цветове, но задачата на човека не е нито растение да бъде, нито животно. Растението се движи само в едно измерение. То е граница на животинския свят. Животинският свят е невъзможен без растенията. Има риби, които, какго млекопитаещите, не могат да съществуват без растения. И рибите се делят на тревопасни и месоядни. Значи растителното царство е основа на животинското, а растителното и животинското заедно - основа на човешкия свят.
Когато тялото на човека се е създавало, всички растения и животни са взели участие в него. Те имат свои представители в човешкото тяло. Клетките, които съставят човешкото тяло, имат различен произход, вследствие на което се нуждаят от различна храна. Някои клетки са от растителен произход, а други - от животински. Задачата на човека е да възпитава клетките на своето тяло, да помага за тяхното развитие. Когато дойде до положение да облагороди клетките на своя организъм, човек ще се домогне до ония храни, които могат да поддържат живота му, без да отнема живота на по-нис-костоящите от него. Често месната храна или топлата, току-що одрана кожа на овцата или на овена, могат да лекуват човека, но тези лечебни средства излизат скъпи. Когато дойде до високо съзнание, човек няма да си служи с миналите, жестоки методи за лекуване, но ще се ползва от законите на живата Природа. Той ще излезе от света на третото измерение и ще влезе в света на четвъртото измерение, в света на тесаракта. Ако едноизмерно или двуизмерно същество погледне на тесаракта, нищо няма да разбере. Защо? Защото човешкото съзнание се движи днес в третото измерение - в света на куба, който представя физическата страна на духовния свят. Влезе ли в този свят, човек може вече да говори за доброто, за Любовта. Да обичаш някого, това значи да го стоплиш, да му предадеш топлина. Както телата се разширяват от топлината, така се разширяват и от Любовта. Когато обича, човек се разширява. Ако измери ръката си, преди да обича, и през времето, когато обича, човек ще забележи известна разлика. Когато обича, ръката му се разширява. Това разширяване е микроскопическо, но реално. Доброто пък внася доволство в човека. Когато прави добро, човек задоволява своя вътрешен глад. Когато се домогне до истината, човек се чувства свободен. Докато не е познал истината, той живее в ограничения. Значи, истината освобождава, доброто задоволява, а Любовта разширява.
В развитието на различните форми на живота ние виждаме ред култури. Например по пътя на развитието си растенията са се стремели кьм височина, да приемат слънчевите лъчи безпрепятствено. Тъй щото те са внесли в света идеята за височина. Животните са се стремели да развият силата си, защото в животинския свят правото е на страната на силния. Птиците са се грижели за своите дрехи, да ги направят красиви. Като е дошъл човекът, той започнал да мисли за красотата на своето лице. Следователно растенията са внесли в света идеята за височина, животните - идеята за силата, птиците - идеята за външна красота, главно за красотата на лицето. Обаче днешният човек продължава да разширява в себе си идеята за красота и не се спира само върху лицето си, но и върху челото. Той отделя вече челото от лицето и работи за развитието на всички способности, вложени в предната част на мозъка. Но и тук човек не спира. След като е опитал високия ръст, силата на мускулите си, външната красота, красотата на лицето и на челото си, т.е. своя ум, сега вече той отправя своите сили кьм сърцето си, да развие красиво, благородно сърце в себе си.
Всички големи дървета на миналото, които са расли без смирение, природата ги е събрала и натрупала в дъното на земята, като образувала от тях каменните въглища, които сегашният човек употребява за гориво. Тя е натрупала тия дървета в земята, за да се трансформира отпосле тяхната енергия в топлина и светлина. С тази топлинна и светлинна енергия, която се получава от тия дървета, се подпомага развитието на човешкия ум и човешкото сърце.
Като имате предвид всичко това, вие може да си кажете: „Как, нима сме свързани с тия дървета, от чиято енергия се ползваме днес?" Едно дърво, това е собственост на едно разумно същество. В такъв случай мислите ли, че ония същества, които са оставили своите кости, своите тела долу в почвата да се ползвате от тях, няма един ден да потърсят тази своя собственост? Голямото зло в света днес иде именно от каменните въглища. Чисто от окултно гледище, много от тия същества, които с хиляди години са били свързани със земята, днес, при изгарянето на въглищата, било във фабриките, в параходите, в треновете и другаде, се освобождават и създават големи злини на света. Защо? Защото някои от тия същества, които са били свързани с дърветата, вървят в низходящ степен на развитие. Оттук ще извадя една аналогия, а именно: както растенията представляват един преходен етап към развитието на човека, тъй и човекът представлява един преходен етап към развитието на ангелите. Енергията, която ние събираме в нашите тела от земята, един ден ще бъде полезна за други, по-висши същества. Тя ще бъде основа за културата на един по-висш свят от сегашния. Ще кажете: „Какво от това, ще дадем енергията си". Злото седи в това именно, че ако вървите в низходяща степен на своето развитие, вие ще бъдете заплетени в тази материя и няма да може да се освободите. Но ако вървите във възходяща степен на своето развитие, ако вървите към Божественото, вие лесно ще се освободите от тази материя, в която сте заплетени. Като оставите телата си на земята, вие ще бъдете свободни от тях, и като влезете в ангелския свят, ще се ползвате от благата, които сте оставили на земята.
Цялото съвременно човечество е в стълкновение със своите стари вярвания, със своите стари навици. Туй е много естествено. Представете си кон, на който е естествен навикът да рита. Това е в неговата култура, в неговото развитие от хилядите години на миналото, това е служило като едно оръжие против неговите врагове - да избавя живота си. И не е лошо нещо това от страна на коня. Това е едно средство да се брани. Но представете си съвременния кон, впрегнат в една каруца и пак по същия начин да иска да рита. Нали ще бъде смешен? Конят трябва да се отучи от навика да рита. Защо? Тази каруца той ще я прекатури, ако рита. По някой път във всички хора има такива навици, които в миналото са били потребни, но при сегашните условия са вредни. Та когато кажем, че известни навици са вредни, те не трябва съвсем да се изкоренят, но да се обезвредят, защото не са на място.
Трябва да примирим възгледите на старото и новото. Ние например не можем да отхвърлим един стар възглед за яденето, за дишането. Ще ядеш и ще дишаш, но знай, че има един нов начин на мислене. Мога да ви кажа по кой начин може да се мисли. Единственото нещо, което може да се внесе в нас, то е благородната, възвишената мисъл. Всеки трябва да остави тези мисли да дойдат в него. Старото и новото да действат в човека разумно. Трябва да се примириш със своите деди, които живеят в тебе. Ще притуриш един глас кьм това, което деди и прадеди са турили в тебе. В това седи развитието на човешкия ум, сърце, душа и дух.
Понякога чрез светлината искате да разберете кой човек е добър и кой не е. Някой търси добър слуга. Един лош човек търси един добър, но не заради Любовта, а защото иска да го направи касиер. В света има много користолюбие. И в религиозното общество ще те приемат, след като те проверят дали си добър, или не, но не за да си осигуриш място на небето, а за да бъдеш полезен на обществото. А пък с това не се разрешава въпросът. Защото даден член на дадено общество не може да му напакости. Един вълк не прави пакости на вълците. Но спрямо другите същества неговото поведение е друго. Понякога се питате: „Аз напреднал ли съм?" Ти можеш да имаш напредъка на вълка, можеш да имаш напредъка на овцата или на рибата, можеш да имаш напредъка на птицата. Но това са частични постижения. Ако човек в сегашния си живот има тези разбирания, той още хиляди години ще стои на земята. Трябва ново разбиране. Вие си внушавате, че ако промените сегашното си разбиране, ще ви се случи някое голямо зло. За момент съм съгласен с това. Представете си, че живеете в една къща и ви казват, че тя скоро ще се срути. Следователно трябва да я напуснете. А друг ви казва, че вън е много студено, ще замръзнете. Вън е 30 градуса студ. А ако сте вътре, къщата ще се събори. Кое трябва да предпочетете? Външният студ ще се измени, времето ще се затопли, но къщата непременно ще се срути. Така е и със старите ви възгледи, те ще рухнат във вас и ще ви затиснат. Светът ще се измени. За предпочитане е при най-лошите условия да излезем вън от къщата, която иначе ще се сруги върху нас. А пък външният, Божественият свят, колкото и да е лош, то е привидно така, той ще се измени.
Сегашната култура няма да измени пътя си, но ще върви така до крайните последствия. И все пак ще настъпи едно уравновесяване у хората. От големите страдания хората ще се сближат и предполагам, че един ден те ще намерят пътя. Пътят, който Христос е показал, е истинският път на човечеството. Будистите показват пътя, по който Буда е вървял. Той е бил добър за времето си, за всички, които са вървели по него. Сега човечеството трябва да поеме по един нов път. Предполага се, че в света иде една нова раса, която ще има съвсем нови разбирания. Всичко ще се измени. Малкото дете става голямо. То не се подчинява вече и не може да вярва така, какго е вярвало едно време. То разговаря вече доста умно с баща си. И ние вече сме израснали и много разумно трябва да разговаряме с живата природа. Аз не искам да поддържам ничия страна. Всеки е свободен да има каквито възгледи иска, но никой не трябва да налага своите възгледи на другите. Аз ще ям и пия както искам и вие ще пиете и ядете както искате. Ако ядем разумно, за нас е добре; ако не ядем разумно, ще носим последствията.
Всички науки в своята съвкупност засягат пълната действителност, т.е. развиват всички ония центрове, в които са заложени човешките способност. Цялото човечество днес работи за доставяне материали за съграждане на идеалния, на новия човек. Когато материалите се приготвят, ще се съгради и бъдещото човечество, бъдещата човешка форма. Съвременната култура се ползва от материалите, които са оставени от миналата култура, а бъдещата ще се ползва от материалите на настоящата култура. Като разглеждаме въпроса така, ще дойдем до онова дълбоко разбиране, че всичко в света се ръководи от една висша, разумна сила. Тази сила не е единична, тя има колективно проявление. Тази висша колективна сила е разпределена в разни области. Нещата, които на пръв поглед изглеждат случайни, в разумната природа са строго определени.
Има два метода: единият метод е активен, а другият е еволюционен. Единият гласи, че по еволюционен път ще се поправят нещата, а пък другият, активният, казва: „Да ускорим!" Но трябва да знаем начина на ускорението. Ако ти ускоряваш едно движение и ако не знаеш закона на ускоряването, то пътят може да не издържи, може да стане катастрофа. Ако параходът потъне и всички хора се издавят, тогава какво благо е това? Ако една война избухне и 50-60 милиона души загинат, какво добро ще донесе това на човечеството? Ако един човек затлъстее и стане богат на тлъстини, това нищо не допринася; ако пък измършавее съвсем - и това нищо не допринася. Освен това капиталът трябва да отиде не само за една способност. Някой човек може да посвети живота си само на ядене и пиене или само на науката, или само на художеството. Но това са едностранчиви развития. Човек трябва да развие целокупната си природа. Трябва да се съединят материалните условия, духовните и умствените усилия в едно, за да може да се произведе нещо добро.
Вие всички вярвате, че земният живот ще се оправи. Как ще се оправи? Когато се изправят жлезите. Стане ли това, всички вие ще бъдете свидетели как този живот ще се подобри. Няма да минат повече от хиляда години. Някои от вас ще се преродите около десет пъти и в последното прераждане ще го видите. Та вашата задача в света е да бъдете съработници на онзи велик Божествен план, който ще се реализира. Майката, която ражда едно дете, нейната цел не е туй дете да остане дребно, а туй дете да израсне. Божественият план е ние да станем деца. Бог вижда всичките несрети, но казва: „Туй дете ще израсне! Въпреки всички противоречия, които съществуват!" Този промисъл работи. Все ще се намери един от вашите братя - вслушайте се. Някой път, когато сте в мъчнотии, една жлеза в гърлото ви ще проговори, друг път под лъжичката. Казвате: „Това е илюзия". Никаква илюзия не е! Ще видите, че туй, което ви се казва, ще стане. Ако не стане, тогава говорете. В Писанието има маса предсказани неща. Пророците са имапи в себе си развити тези жлези и всичко това те са виждали. Някой пророк казва: туй и туй ще стане - и всичко така става. Вие ще кажете, случайно са се съвпаднали тези неща. Случайност е един, два, три, четири пъти, но деветстотин и деветдесет и девет пъти? Това вече не е случайност! Това е една закономерност, в която вие трябва да вярвате.
В Европа са употребили методите на индусите, но те нямат приложение за бялата раса. Методите им не съответстват по единствената причина, че когато техните учени са дали тези методи, човечеството е слизало. По закона на инволюцията са тия методи, понеже човешката раса е слизала кьм дъното, кьм най-гъстата материя. Ние сме взели един ход еволюционен и ония инволюционни методи нямат място. Тия инволюционни начини са несъвместими. Нашите минали вярвания, нашите минали схващания за Бога не важат. Ние трябва да имаме за Бога друго схващане. При закона на инволюцията постоянно са се смалявали; от нас са вземали нещо, ние сме давапи, давали. По закона на инволюцията трябва да дадеш нещо, за да се освободиш. Сега се качваме нагоре и сме започнали да придобиваме. Не става дума за материални неща.
Сърцето се е изместило малко наляво при инволюцията. Теченията първоначално са идвали от дясно на ляво, затова и сърцето се е изместило малко наляво. По закона на еволюцията сърцето пак ще дойде в средата на гръдния кош. Онези, на които сърцето е вляво, слизат надолу. Като започне сърцето да се измества надясно, тогава може да се каже, че сте подели нагоре, кьм небето.
Вие се питате какво искам да кажа? Трябва да бъдете свободни! „Но какво разбираш под думата „свобода"?" Искам да обичате истината. „Но какво е истината?" Да бъдете мъдри! „Но какво е мъдрост?" Трябва да имате знание! „Какво е знанието?" Трябва да имате сила! „А какво е сила?" Трябва да бъдете безсилни. „Какво нещо е безсилието?" Трябва да умрете. „А какво нещо е умирането?" Трябва да ви заровят. „Защо трябва да ни заровят?" За да изникнете пак.
Така ще дойдете до онези постоянни ограничения и най-после, за да намерите изход, като малко дете ще лазите и ще дойдете до едно вътрешно разбиране. Мнозина от вас сте готови, но мислите, че с едно махване всичко можете да направите. Обаче навън има 30 градуса студ и вие се молите и ако при първата молитва студът спадне на 29 градуса, значи опитът е сполучлив. Вторият ден пак се помолите, студът спада на 28 градуса. Ако може чрез молитвите ви студът да спадне на нула градуса, тогава имате голямо постижение. Този студ е вътре във вас. Чрез спадане на студа се подобрява вашето положение. В какво се изявява студът? Ти седиш вдървен. Помолиш се и дойде подобрение. Втория ден - по-голямо подобрение. След 30 дни вие сте много добре. След още 30 дни ще можете да извървите няколко километра. И след още 30 дни вие можете да работите.
Все късмет търсят, дали ще бъдат богати, или не. И гледаш ги, правят своите печални заключения: някои хора нямали никакво щастие, съдбата им била такава. Съдбата им обаче зависи от самите тях. Те никъде нищо не са вложили, следователно нищо не могат да извадят. А са здрави, умни. Та казвам: ти може да се поправиш само като работиш. А някой пък виждаш, вложил в тази банка, в онази банка... Казвам: ти си от късметлиите. Защо? Работил си. Започни и ти да внасяш в банката на природата. Туй, което внасяш в банката на природата, то върви, и има един отчет. В книжата на природата нищо не се губи. Животът, който ние живеем; работата, която ние вършим; мислите, които ние проектираме; постъпките, които правим, всичко това действа за нашето повдигане. Туй е капиталът, с който ние поправяме нашето бъдеще.
Ще дойде ден, когато ще правите чудеса, но още не е време. Ако е за чудеса, съвременната техника прави чудеса и още по-големи ще прави.
Обезверил си се - намери причината за това и си помогни - ето едно чудо. Искаш да станеш в четири часа сутринта - хвани палеца на лявата си ръка с палеца и показалеца на дясната си ръка и кажи: „Искам да стана утре в четири часа". Направи същото и с дясната ръка и кажи същите думи.
Ние незабележимо, но постоянно се усъвършенстваме. След време хората ще бъдат много по-добри. Но понеже сега светлината е по-голяма, и най-малката погрешка се вижда.
Новото в света няма да дойде по механичен път. Всички хора трябва да се родят отново.
На вас сега предстои една задача: върнете се най-малко 8000 години назад, елате до вратата на рая, да ви покажа, че сте хванали крива посока. Когато хората излязоха от рая, имаше два пътя пред тях и трябваше да изберат единия. Цялото човечество пое по кривия път и казваше: „Така е писано". Не, имаше друг път определен, а той беше тъй нареченият прав, тесен път. Под „тесен път" се разбира онзи велик път на живата природа. В този път трябва да влезете. Не може да се върнете през пътя, по който сте излезли, но аз ще ви върна по обратния път, по тесния път. Като дойдете до това място, аз ще ви посоча пътя, който трябва да вземете в новата насока на своята еволюция. Помислете малко, кажете си: къде бях преди 100 години, поспрете се, после си помислете къде сте били преди 1000 години, преди 2000, преди 3000, 4000, 5000, 6000, 7000 и къде преди 8000 години. Минете по този път и се спирайте на всяко хилядолетие. Няма нищо особено да разрешите, но като се връщате по пътя, който сте минали, ще се подчините мислено на този закон, докато дойдете до състоянието, в което сте били преди 8000 години. Отбележете си състоянието, което сте преживели, и мисълта, която ви е дошла, и после пак се върнете в сегашното си състояние. Ако не се породи никаква мисъл или ако не преживеете никакво състояние, това да не ви смущава, върнете се пак назад. Аз постепенно ще ви показвам математическите съотношения, как да работите. Тези упражнения са най-малките, които ви задавам. Вие се питате как мога да се върна 8000 години назад, как мога да направя това? Вземете пример от малкото дете, което като се изправи на краката си, има ли идея как ще пристъпва? Не, то се подчинява на инстинкта, изправя се на краката си, пада, отново се изправя, пак пада и т.н. Така и вашият ум е едно четвероного животно. Умствените хора са четверокраки, започват да се изправят и най-после казват: не можем да разсъждаваме. Не, ще падаме, ще ставаме, ще се покланяме, докато най-после застанем на двата си крака и започнем да мислим. И тъй запомнете, че умът ви не е човешки, той е на 4 крака, но това не е обида. Ако умът ни беше човешки, то животът ни щеше да бъде другояче устроен и нямаше да бъдем на този хал, на който сме сега. Че умът ни не е просветен, това може всеки да го провери. Може ли да намерите двама души вкъщи, които да са на един ум, които да живеят в любов? Много рядко и то когато хората имат разположение. Това е не защото нямаме желание да живеем, но има нещо изкълчено в нас. Щом се върнем в първоначалното си състояние, ние веднага ще се освободим. Тогава ще се намерим в положението на човек, когото лекуват с вода или със слънчеви лъчи, той се изпотява, докато изхвърли всички нечистотии, и след това се усеща като новородено дете.
Ето защо, предстои ни първо да се освободим от тези нечистотии, събрани у нас от хиляди години, и да остане само чистата кръв, т.е. чистата Божествена мисъл и чистото Божествено сърце. След това с нас ще стане същото, каквото става с някой човек, който е тежал 120 кг, но после заболява от тифус и отслабва, става като чироз. И с вас ще стане същото. Ще изхвърлите едно, друго, всичко, което е непотребно и ще почувствате, че сте оглупели. Докато не оглупеете, нищо няма да излезе. След като се изпразните съвършено, тогава новият Божествен живот ще дойде от друго място и той ще напълни вашия съд.
Съвременното човечество търси своето лично щастие. Светът има една крива представа за живота. Аз имам три представи за живота. Те са следните: когато един човек постъпи в университета, това е личният живот на човека. Той става студент в университета. Когато започне да прогресира и се отличи от другите студенти, той се индивидуализира, започват да го хвалят - това е пак личният живот. Но когато свърши университета и стане професор, ако започне да помага на човечеството, тогава говорим за висшето „аз". Ние се нуждаем от хора, които трябва да помагат. Не насила, но от доброволци се нуждаем. Не от прости, а от учени, благородни хора. От всички общества се нуждаем да дойдат, да се съберат, да размислят по кой начин именно може да се оправи светът. Това е, което зависи от хората. Но има една земя, има едно общество, което брои 101 милиона най-просветени същества, които са завършили своята еволюция. Това са най-съвършени същества, които мислят ден и нощ за повдигането на човечеството! Те работят, те са турили в ход своята мощна мисъл и един ден тя ще се реализира. Днес цяла Европа, целият културен свят се намира под тяхно влияние. Тези пертурбации, които стават, са влиянието на тяхната мисъл. По-лесно е да спрем земята в нейния път, отколкото да спрем тяхната мисъл; по-лесно е да спрем слънцето, отколкото да спрем мисълта, която те реализират. Светът ще се поправи и един ден хората ще живеят по братски и ще се разбират. Тази жестокост, която съществува днес, ще изчезне. Ще минат сто, двеста, хиляда години, две хиляди години - предсказвам! За умните хора, за гениалните, светът е оправен. Онзи, който седи във водата, а главата му е отвън, няма какво да се плаши. Но онзи, на когото главата му е потопена във водата, иска някой да дойде да го извади. Защото, ако не го извадят и остане вътре, той непременно ще се удави.
Това, което става във физическия свят, е само едно отражение на един още по-обширен свят. Вие искате да знаете защо е създадена земята, нали? Аз питам: „Защо се създава един дом?" Засега вие считате земята като ваш дом, но един ден, като напреднете, за вас тя ще бъде само един малък остров, на който ще си починете и ще продължите в други земи. Ще бъде съвсем естествено да отидете на някоя друга планета на гости, както ходите в друг някой дом. Така ще бъде в бъдеще. Защото нашата земя представлява само едно семейство. На месечината има друго семейство; на Венера също и пр. И един ден, като се запознаете с тях, ще им отивате на гости. Казвате: „Възможно ли е това?" Сега - не, а в бъдеще ще е възможно. Кога? Когато израснете! Някой казва: „Това е невъзможно". Съгласен съм. Правя следното сравнение: за червея да хвърчи е невъзможно, но този червей след време ще се превърне в какавида, после в пеперуда и тогава ще може да хвърчи. На всекиго природата е дала една възможност. Един английски философ прави следното възражение: „В света има невъзможни неща, невъзможно е магарето да хвърчи". Казвам: едно време магарето летеше. Всички магарета от птици са станали магарета по закона на еволюцията. Ти казваш: „Магарето не хвърчи". Магарето се убеди, че с летене няма да постигне нищо и се отказа. Рибите станаха птици, а птиците по закона на еволюцията станаха млекопитаещи. И човек се учи сега да лети, но само че не както някога. Човек е летял някога, обаче сега неговото хвърчене минава в една нова фаза.
Сега не той хвърчи, а неговият автомобил. Спомнил си той, че едно време е хвърчал, и направил автомобили, самолети. Това е една привилегия.
Предполага се, че на Слънцето има 35 милиона градуса топлина, а този огън, за който говоря аз, не може да се измери с никакъв термометър. Само той е в сила да пречисти сърцата и умовете на хората.
Когато дойде този огън, той ще пречисти сърцата, ще ги освободи от безпокойствата и смущенията.
Бялата раса се намира в низходяща степен на развитие, което води кьм израждане, а това е признак, че идва друга раса, която ще използва условията, които петата раса не може да използва. Тя ще спаси петата раса, но ще вземе всичко в ръцете си.
Новото идва отвътре, не отвън. Не са хората, които могат да внесат нов строй, има един Божествен план, който ще се реализира.
Велика работа предстои на всички. Ние трябва да осъзнаем това. Лицето на сегашния човек, главата на сегашния човек, ръцете и краката на сегашния човек, както и всички органи, трябва да се преобразят. Малко хора ще срещнете днес, които са устроени какго трябва - нямат нужната красота. От лицето на съвременния човек трябва да излиза живот и светлина, както от Слънцето.
Природата работи бавно, но последователно. Като изучавате формите, през които е минал човек, виждате, че за създаване на сегашния човек природата е употребила около 18 милиона години. Като проследите развитието на човека в утробата на майката, от ембрио до сегашната му форма, виждате, че в един кратък период от девет месеца той минава през всички форми на живота. Значи, достатъчно е човек да работи системно и последователно, за да може да съкрати работата на хилядите години в един кратък срок. Всичко зависи от интензивността на човешката мисъл. Природата обаче работи бавно, но сигурно. Ще дойде ден, когато оста на Земята ще се изправи. Щом оста на Земята се изправи, и човек ще се изправи. Климатът на Земята ще бъде приятен и здравословен. Формата на човешката глава ще се преустрои. Ръцете и краката му ще приемат по-красива форма. Като резултат на всичко това, в човека ще залегне идеята за братство. Всички хора ще живеят като братя и сестри, в пълен мир и съгласие помежду си.
Един от еврейските пророци, Езекиил, видял поле, пълно с кости, които били сухи. И Господ пита пророка: „Могат ли тия кости да оживеят?" А пророкът отговорил: „Могат, Господи, ако Ти кажеш". И тогава Господ казал на пророка: „Проречи сега тия кости да се съберат". Пророкът казал и след това в своето видение вижда, че тия кости почват да се събират кост с кост, сетне започват да се обличат с мускули и да се покриват с кожа, докато се образували човешки форми. Тогава Господ казал на пророка: „Проречи сега да дойде Духът". И когато пророкът казал това мощно слово за Духа, според както му било казано, той видял, че всичкото това множество станало на краката си и като голямо войнство тръгнало напред.
Съвременното човечество наподобява на тия сухи кости. Те са разхвърляни по цялото лице на Земята без никаква вътрешна, тясна връзка и между тях постоянно има стълкновение от движението на земните бури. Затова те питат сега: „Защо е това стълкновение между нас?" Отговаряме: „Защото няма никаква връзка помежду ви". Тия кости са подобни на есенните листа, които вятърът постоянно отвява и тласка във всички посоки. Това са всички съвременни обществени прояви, които са резултат на висящи, неразрешени общочовешки въпроси.
И сега Господ наново пита пророка: „Тия кости на съвременното човечество могат ли да оживеят? Могат ли да се съединят и обединят, да образуват едно цяло за въдворяването на Божието Царство на Земята?" И пророкът отговаря: „Може, Господи, ако Ти кажеш". И този, живият Господ казва на пророка: „Изкажи тогава мощното слово в Мое име". И пророкът е произнесъл вече това магическо слово и ние виждаме вече тия кости да се събират и организират, да се обличат в мускули, в плът и кръв и да се обвиват в кожа. Заражда се вече една нова идея за братство; например Обществото на народите, стремежът за сближение на народите, за взаимодействие, за икономическо разбиране между народите, за даване свобода на потиснатите и пр. Остава още последният момент, да каже пророкът: „Да дойде Духът". Тогава всички тия кости ще станат на краката си като едно цяло и всички ще се намерят пред свършения факт на обединеното човечество в закона на човешкото братство. Тогава ще бъде денят на общото възкресение на всички народи по лицето на Земята.
