Мнозина са ми казвали: „Ти не можеш ли да туриш нещо в нас?" Не само че няма да ви туря нищо, но аз съм дошъл да вземам. Аз съм давал, давал и виждам, че ако дам още мапко, вие ще потънете някъде. Още един милиметър има до устата на съда, в който сте потопени. Аз ще взема десет килограма и вие ще усетите, че сте олекнали - значи, намалено е теглото, ти ще се спасиш от потъване. И затова Христос казва, че човек трябва да бъде щедър, да дава. В даването е нашето спасение. Като не даваме, ние не проявяваме Любовта, това е гниене. Минаваш някъде и дадеш 10 стотинки, малко нещо. Никой не те вижда, но ти вървиш и се радваш. Бог ти казва: „Много добре постъпи. Никой не те видя, но Аз видях!" Направиш една услуга и никой не те е видял, но може би с години ти помниш тая своя постъпка. И като си спомниш за нея, ти се радваш. Това, малкото, Божественото, то е Любовта.
Давайте най-хубавото, а не най-лошото, както сега правите.
Всяко нещо, което имаш или даваш на другите, трябва да има известна цена, трябва да бъде най-хубавото, най-идейното. Искаш да привлечеш вниманието на хората - ще им изпращаш най-хубавите мисли. Всяко предложение, което правиш, да е ценно. Когато говориш, говори така, че хората да те слушат с радост, а не да се обръщат на другата страна.
Къде е вашата вяра? Вас всеки може да ви съблазни. Ако дойде една сестра, вземе 100 лева назаем и не ги донесе, вие ще се съблазните. Не се обезверявайте! Кой трябва да бъде по-силен - който дава или който взема? Който дава е винаги по-силен от този, който взема. Щом във вас се зароди желание да вземете, вие се поставяте на изкушение. Щом дам на някого от извора, аз не се поставям в изкушение. Аз не очаквам от него. Но щом му налея от шишето, тогава ще очаквам и ще искам да ми върне.
Дадете на един човек чаша вода и казвате: „Толкова Господ ни е дал". Това е човешко. При Божествените отношения ти ще заведеш онзи, когото обичаш, при извора. Когато заведеш един човек в градината и той си донесе кошница, за да я напълни с плодове, не е разбрал Божественото. Ако го е разбрал, той ще вземе само 1-2 ябълки и ще ги изяде.
Не е хубаво да си давате дрехите. Ако ги давате, давайте ги на хора, които са добри и които ви обичат. На лош и болен - не давай.
Всеки да остави от плода си на хиляда сто, за да ги оберат преходящите. Вие обирате до стръкче, до плод, до шушка всичко за себе си. Не мислите нито за бедни, нито за животни, нито за птички.
Първият член на новата конституция гласи: ще обичаш хората без пари.
Вторият член на новата конституция гласи: ще учиш хората без пари.
Третият член на новата конституция гласи: ще работиш на хората без пари.
Един ден Александър Велики отишъл при Диоген и го запитал: „Каква услуга искаш да ти направя?" Диоген му отговорил: „Моля те, не ми закривай слънцето. Не ми отнемай това, което не можеш да ми дадеш."
Христос казва: „Аз дойдох да им дам живот и то преизобилно". Като цитирате тоя стих, разбирайте неговия вътрешен смисъл. Даването е първото условие, върху което може да се съгради новото общество. Всеки трябва да дава от себе си. И управляващите, и управляемите трябва да прилагат закона на даването. Не е лесно да управляваш един народ. За да управляваш, трябва да си роден за тая работа. Слънцето управлява цялата система, но какъв мощен център на енергия представя то! Голямо, мощно е Слънцето, затова може да управлява. Всички планети му се подчиняват, защото дава изобилно от своята енергия. Всеки човек принадлежи към дадена система. Той трябва да познава тая система и да я зачита. Той трябва да познава още и област, в която се движи. Непознаването на нещата е причина за противоречията в живота.
Даването е един от великите процеси на природата.
На физическия свят Бог се изразява чрез даването. Следователно бъдете и вие щедри като Бога.
Давайте от себе си щедро, докато любовта ви според закона на Опуленса започне обратно да се връща към вас. Това разумно даване на Любовта ще донесе спасението, което очаквате. Давайте и не се страхувайте.
Едно от качествата на великата Любов е даването. Придобиете ли това качество, вие ще запазите Божественото в себе си.
Давайте на другите цели неща, неснадени; за вас също, ако си правите нещо, да е цяло, да не е снадено.
Първото престъпление в света е да оплюеш човека. Ако отидеш в Америка и плюеш някъде, ще те глобят. Не е като тук, в България. Напоследък и в България започнаха да глобяват при такива случаи. Трябва да си имате кърпи и в тях да плюете. Ако си много енергичен и говориш бързо, ти пак можеш да оплюеш човек. Някой казва някому: „Ти трябва да вярваш в Бога, знаеш ли?" Но му говори толкова бързо, че цял го оплюе. Другият казва: „Настрана малко иди, цял ме оплю, та трябва да се мия". Като говориш, не бързай, не оплювай човека. Кажи му: „Приятелю, имам да ти кажа две думи. Ела при мене!" Този човек е дошъл при теб да му помогнеш, а ти го съветваш да се моли на Бога, да вярва в Него и т.н. Повикай човека при себе си и му кажи: „Приятелю, аз имам десет хиляди лева на разположение, ще ти ги дам да си услужиш с тях." Как мога да направя това? Ти си милиардер, какво ти струват десет хиляди лева? Какво от това, че си дал десет хиляди лева за един опит? Вие ще кажете, че не сте милиардери. Не, всички вие сте богати, но сте дошли тук инкогнито, преоблекли сте се, да не ви познават, а то е, защото не искате да давате. Ако ви заплашват с пистолет, веднага ще дадете.
Не сте ли готови да платите дълга на бедните хора, природата ще ви постави на легло и ще ви накара да похарчите същата сума за лекари и лекарства.
Защо Господ допусна крадците в света? Крадците съществуват, защото има богати хора. Ако нямаше богати хора, и крадци нямаше да съществуват. Ако не искат да осиромашават, от време на време богатите трябва да дават угощения на крадците или да им правят подаръци. По този начин те ще отстранят от тях желанието да крадат. Някои мислят, че ако постъпват по такъв начин, ще развият мързела в крадците. Ами когато ги държат в затвор, там не ги ли хранят? Там не се ли учат на мързел?
Когато някой се оплаква от съдбата, ще знае, че първоначално Бог му е давал много наведнъж, докато постепенно намалявал и най-после нищо не му давал. Как ще се измени съдбата? Отвори сърцето си и започни да даваш. Тогава и Господ ще се отвори. Ти, богатият, теглиш един чек от 20 хиляди лева. Срещне те един беден, казва: „Може ли да ми услужиш с нещо?" Ти махваш с ръка и продължиш пътя си. Но Господ те гледа. Казано е в Писанието, че някога, без да знаете, сте угостили някой ангел. Ако угостиш един ангел, той ще се отплати за услугата, която си му направил. Доброто не трябва да се прави, какго днес мнозина го правят. Дадеш пет лева и мислиш, че си направил нещо. Колко са пет лева? Казано е: „Ако имаш две ризи, дай едната на ближния". Какво обяснение ви е дадено за тоя стих? Да имаш две ризи, това е нещастие. Затова дай едната, да се освободиш от нещастието.
0 всяка целувка, която майката дава на детето си, тя влага в него сила, живот. Животът на детето зависи от целувките, които майката е дала на това дете. Колкото повече една майка е целувала детето си, толкова повече живот е внесла в него. Аз не съм за това други хора да целуват децата. Но това може да става в много редки случаи. Ако аз бих имал дете, не бих позволявал други да го целуват. От целувките на майката зависи животът, който е вложен в детето. Аз говоря за една майка, която е на място, а не за онази майка, която съжалява, че е родила това дете. Аз говоря за онази майка, която като погледне детето си, радва му се, защото между нея и детето има тясна връзка. И тогава животът на това дете се увеличава от целувките на майката. Целувката не е нещо празно. Целувката на един момък непременно трябва да предаде нещо на момата. Ако момъкът не може да предаде живот на момата, по-добре да не я целува. Казано е, че трябва да се целуваме. Може да се целуват хората, но ако тяхната целувка предава нещо, живот трябва да предава. Казано е при това: „Даром си взел, даром трябва да дадеш". Ако не можеш нищо да дадеш, тогава нито ще искаш да те целуват, нито ти ще целуваш нищо повече.
В целувката има нещо егоистично. Някои деца са пълни с магнетизъм, с магнетична сила, всеки иска да вземе от този магнетизъм. Обикновено хората целуват магнетичните деца, ония, които нямат магнетизъм, не ги целуват. Децата на богати родители ги целуват повече, бедните деца по-малко ги целуват. Някое дете, като го целуват, вика, крещи. То казва: „Не искам да ме целувате". Защо? Някои хора като целуват, само взимат; някои като целуват, дават нещо от себе си. Майката дава нещо от себе си, затова целува детето си.
Ако човек иска да регулира енергиите си, той и като богат, и като сиромах трябва да дава. Ако не дава, ще дойде затлъстяването, скъперничеството, понеже е спрял Божествената енергия, която тече в организма му, и се осъжда сам на разрушение.
Една високопоставена дама един ден ми казва: „Учителю, трябва да си направя една операция. Вие какво ще кажете?" Ако намерите най-добрия лекар, най-учения, най-способния, направете си операция, но ако не, оставете на природата. Вие много се тревожите, много мислите за себе си, за това как да уредите живота си. Половината богатство го раздайте и ще оздравеете. Ако раздадете с Любов и разбиране и не оздравеете, аз ще съдействам да ви се върнат парите.
Боли те коремът. Ще се молиш, ще благодариш, че са дошпи тези страдания. Време е да посетиш Господа, защото ти не се сещаш за Него, когато си добре. Боли те главата пак е време да се помолиш. По-добре е да се свържеш с Господа чрез болките, отколкото да викаш лекар, защото той само ще ти замаже болката и повече няма да ти помогне. Аз ако съм на твое място, ето какво ще направя. Денят, в който ме заболи нещо, ще сготвя хубаво ядене и ще повикам някой закъсал бедняк и ще го нагостя хубаво и ще се моля през това време на Господа. Този ден няма да ям. Или ще повикам някое дете и ще го нагостя, и ще му дам да си занесе вкъщи.
Като угощаваш приятел, ще направиш отлично ядене като за цар. Ти уго-щаваш Господа. Когато правиш добро, ще го правиш за Господа. Ако всички живеехме за Господа и в Божията Любов, бедни хора нямаше да има.
Всякога, когато човек дава толкова, колкото приема, той е здрав. Щом престане да дава, той се разболява. Щом дава по-малко и повече взема, пак се разболява.
Природата не обича лакомията. Някои хора са лакоми в умствено отношение - искат да знаят, да трупат знания колкото се може повече.
Чудно е, когато някой казва, че не дава богатството си. Той не разбира какво нещо е богатството. Например, имаш 20 хиляди килограма бакьр - голямо богатство, цял керван трябва да го носи. Смениш ли го в злато, сам можеш ли да го носиш? Ако хората разбираха, щяха да се отрекат от своята глупост, от своето невежество, от своята скръжавост, от своите болести, от лакомията си. Не яж повече, отколкото трябва!
Не взимайте повече блага, отколкото ви трябват. Не взимайте повече захар, отколкото вкусът ви изисква. Ако три бучки захар подслаждат чая ти, не туряй повече. Ако вкусът ти е притъпен, колкото захар и да туряш, чаят ти пак няма да бъде сладък. Някога много бучки захар не дават и това, което трите бучки правят. Който задържа захарта, т.е. благото само за себе си, непременно ще страда от излишъци в организма си. Любовта изключва користта.
Ти си банкер, скубал си хората, хваща те една болест. За да оздравееш, всички тия, от които имаш да взимаш, ще ги зачеркнеш от тефтерите си или ще ги изгориш всички тефтери. Разболееш ли се, ликвидирай с всички вземания и давания.
Сега аз ви насочвам към мисълта правилно да давате. Онова, което Бог ти е дал, не трябва да го задържаш за себе си, а да го дадеш на друг. Служенето седи в това: Бог ти дава нещо, за да идеш да го дадеш някъде. Трябва да изпълниш Неговата воля. Ако си го извършил както Бог изисква, ти ще почувстваш една вътрешна радост. Когато дойде някой при тебе и ти носи Божието благословение, ако го възприемеш и го оцениш, пак ще се зарадваш. От вземането и от даването следва третото правило - прилагането.
Спазвайте закона: даром сте взели, даром ще давате. С други думи казано: както вземате от Бога, така и давайте. Вие вземате знание, мир, радост, това трябва да давате и на другите. В човека има вътрешен подтик да дава. Той не трябва да подпушва този подтик. И ако даром дава, даром ще получи. В който момент решите да живеете по този начин, вие ще имате помощта на всички добри, възвишени същества по лицето на земята.
Даваш ли, ще ти се даде. Този закон е наречен Закон на всемирното изобилие.
Много даваш, много ще вземеш; малко даваш, малко ще вземеш. Много сееш, много ще придобиеш; малко сееш, малко ще придобиеш. Такъв е законът.
От музиканта или от певеца излиза една енергия, която струва хиляди. Когато излизате от един концерт, вие излизате с такова разположение, което не може да се купи с никакви пари. От певеца излиза нещо хубаво, нещо Божествено, което той раздава на хората.
Щом искате да изправите един човек, вие трябва да платите неговите дългове! Казва се: не съди! Ако нямаш пари да платиш дълговете, не съди! Казвате: „Бог ще ни съди, ще плати заради нас". Втори път ще направиш същата погрешка. Първия път, като видите Бога в гостилницата, започвате да му разправяте своята история. Като плати, той ще каже: само когато имате пари, влизайте в гостилницата, като нямате, стойте навън, благоприличието го изисква. Аз виждам, че мнозина от вас сте в този ресторант. Мнозина от вас седят и питат: какво ще се прави? В широк смисъл говоря.
Ако у вас се зароди желание да избягвате хората, пазете се от това. Искам да имате приятели отвън, от света, а не само между вас. Защо се женят хората? Нали за да се сдружат. Отсега ще трябва да отворите кесиите си и да давате и на другите. Няма защо да се плашите, защото този, който дава, печели всякога повече от този, който взима.
Всякога дръжте в ума си две идеи: да вземате и да давате. Милосърдието у човека не може да се развие, ако той не дава. Умът на човека не може да се развие, ако той не взима. Учителят преподава - ученикът взима. Когато учителят изпитва, ученикът дава това, което е взел. Той ще покаже какво е взел. Учителят още повече ще му даде. Та не само да давате, но и да взимате. Едновременно ще взимате и ще давате. Туй е правилният ред на нещата. Туй трябва да бъде правило, ако искате да бъдете щедри. Както давате, тъй и Бог ще ви даде. Бог постъпва в това отношение право. Радвайте се на всеки човек, който проявява някаква добродетел, за да се дадат добродетели и на вас. Радвайте се на ума на всеки човек, понеже тази дарба му е дадена от Бога. Щом се радвате на него, Бог ще даде и на вас. Ако човек е добър, радвайте се и това добро ще дойде и у вас. Ако това е човек на Любовта - тази Любов ще дойде и у вас. Всичкото добро, което хората имат, ще дойде и у вас, но и всичкото зло, което имат, и то може да дойде до вас. Ако хората са заробени - това ще дойде и до вас. Туй помнете, това са практически правила.
При един знаменит учител по музика идвали много ученици, плащали му скъпо, но той не приемал всички. Обаче случвало се е да дойде беден ученик да учи музика. Щом го погледнел, той веднага познавал има ли нещо в този ученик, или няма. Ако намирал, че в този ученик имало вложена някаква дарба, той сам му казвал: „Елате при мене, аз ще ви уча без пари". Защо този учител преподава без пари на този ученик? В дадения случай този ученик е един отлив, през него ще мине музикалността на учителя и в това той ще се удовлетвори. А онези посредствени ученици за него са материална работа. От тези ученици учителят нищо не печели, той губи от тях, а от даровития печели.
Белият цвят показва щедрост, изобилие, туй, което дава. Ти като даваш, се радваш на своето даване. Това е истинският бял цвят. И като вземаш, пак се радваш. То е същинският чер цвят. Хубаво е да вземаш, радваш се. Но ставаш тежък, опасно е да не потънеш на дъното на океана. Всеки човек, който иска да се освободи от робството на живота, трябва да дава. Всеки, който иска да се зароби, нека взема. Във вземането трябва да бъде по-умен, отколкото в даването. Защото вземането носи опасност.
Който не се обезсърчава, той не се насърчава. Всякога трябва да се обезсърчиш, за да се насърчиш. Обезсърчението произтича от сравнението. Като се сравняваш с някой, който е по-учен от тебе, ще се обезсърчиш. Като срещнеш някой по-невежа от тебе, ще се насърчиш. Питам сега: кога печели човек повече? Когато се насърчава или когато се обезсърчава? Видиш един слаб, обезсърчен човек, като се сравняваш с него, ти се насърчаваш. Как ще обясните защо става така? Когато срещнеш някой по-силен от тебе, ти се обезсърчаваш. Защо? Защото пред него ти си слаб. Щом при вида на един слаб човек ти се насърчаваш, значи той ти дава нещо, а щом дава, той не е слаб. Значи слабият ще те насърчи, а силният ще те обезсърчи. Как ще обясните това?
Под думата „деление" какво разбирате? Ами че ти, ако отделяш нещо от твоите чувства, губиш ли? Отделяш, даваш, губиш ли? Става една промяна. Да допуснем, че носиш десет килограма злато, теглят те със златото, тежиш 60 килограма. Започнеш да раздаваш от парите, нали ще поолекнеш? Ще поолекнеш, но при това цената ти ще се намали. С десет килограма нераз-дадено злато струваш повече, отколкото като раздадеш 5 килограма. Ще се намали цената, ще се намали и тежестта. Пък и хората, като научат, че си раздал 5 килограма злато, ще си изменят мнението за тебе. Да си представим друго положение: един човек има десет килограма жито, от което 5 килограма посял на нивата. Пак същият процес имаме. Само че житото следната година като се пожъне, 5-те килограма ще се увеличат; ако дадат десеторно, ще получите 50 килограма. Значи в този случай загубата е необходима. Ти трябва да изгубиш нещо, за да го намериш, а след като го намериш, започваш да го цениш.
Човек винаги е недоволен - ако му дадат 20 лева, виждат му се малко, ако той трябва да даде, виждат му се много. Защо при една и съща величина има две различни състояния?
Ще даваш колкото може, за да ти се помага. Като помагаш на другите, помагаш на себе си.
Върши всичко безкористно, та когато ти плащат и когато не ти плащат, да не се смути духът ти.
Съществува един морал, който не прилича на сегашния. Съществуват и отношения, за които не мога да ви говоря. Има обикновени отношения между хората и обикновен морал. Аз съм правил опити. Ще ви приведа един пример из моя живот. Няма никой, комуто да съм дал пари и да му върви. Дал ли съм на някого пари, и добро желание да съм имал, не му върви на този човек! И не само че не му върви, но и голяма беля му става. Мислите ли, че парите са нещо Божествено? Съвсем не. То е един подкуп. Ще дойде някой, ще му дам 100 или 200 лева да се осигури. Аз се чудя, когато някой идва и ми казва: „Учителю, трябват ми 1000 лева". Какви ли опити не съм правил!
За да се осмисли и добре използва даването и вземането, човек трябва да благодари. Енергията, която тече през онзи, който дава, и през този, който взема, е Божествена и за нея се държи сметка. Тя не може и не трябва напразно да се изразходва.
Някои хора постят много. Едни постят, за да печелят пари. Ядат сух хляб, за да спестят пари. Защо им са тези пари? За черни дни. За дни, когато ще им потрябват за нещо много нужно. В целия свят има много банки. В Америка те са повече от 2500. Там и най-бедните влагаха парите си за черни дни. Те вярваха, че банките ще ги осигурят за черни дни, но в тази криза всичките им пари потънаха заедно с банките, а хората, които бяха вложили парите си за черни дни, пиха по една студена вода.
Може да се направи следният извод: понякога и ние влагаме своите мисли и желания в банки. Но всички тези банки нямат свой капитал, те работят с чужди капитали. Тези банки са създадени благодарение на чуждите капитали, които не принадлежат на онези, които се смятат собственици на банката. Допуснете, че вие влагате в някой човек вашия капитал. Това не е лошо, обаче вие трябва да проучите характера на този човек- с какъв капитал разполага неговата банка. Никога не влагай капитала си в банка, която разполага с малък капитал. Значи един човек, за да бъде горе-долу солидна банка, трябва да притежава голям капитал на разумност, на духовен живот, на доброта и сила.
Осигуряването разваля хората.
Вие заимствате от много места, но трябва да знаете, че всички тия неща, които сте взели, не са ваши. Единственото ваше нещо е това, което е излязло от самите вас. И ако го разберете, ще знаете в какво съотношение сте с другите хора.
Тук, в София, има заровени много грънци с пари, ще ги извадя, ще взема колкото ми трябват - десет, двайсет жълтици - останалите ще ги заровя другаде. После ще се обърна към Господа и ще му благодаря, че ги е оставил в земята. Сега ще кажете: „Може ли да се направи това нещо?" Че това сега го правят и учените хора. Простите хора не го правят. Заровят някъде златни монети, ученият човек тръгва с пръчицата и ги намира. Как става това? Аз зная как става това, но не искам да го обяснявам, ще си изгубя „занаята". Има нещо, от което аз съм много заинтересован - не искам да си предам занаята, понеже в небето минавам за честен човек на труда. Ако си дам занаята, ще ме оберат, ще ме ограбят. За да предам някому занаята си, той трябва първо да бъде честен като мене. Да отиде и да си вземе сто или хиляда лева, ако му трябват. Не да отиде и да удоволства с тях - това не се позволява. Ако отиде да си доставя удоволствия, тогава (има едно течение) гърнето ще потъне надолу.
Казват, че някой е голям моралист, по отношение на морала много знае. Но същественото в морала не знае. Мор-ал. „Мор" значи „повече", „ал" значи „да взема". Да си моралист, значи да вземаш повече. Всеки човек, който много взема и малко дава, е моралист.
Днес ви липсва нещо. Какво ви липсва? Аз ви нося храна, за да бъдете свободни. Нищо повече! Но във вас се явява една лакомия, искате да вземете повече - всеки един от вас трябва да вземе толкова, колкото може да носи. Да няма излишък. Ако има излишък някъде, ще стане цял скандал. Всеки ще вземе, колкото му трябва.
При сегашните условия трябват знания, за да обичате някого, особено ако той е болен. Болните обичат да вземат, а не да дават.
Някой има да ви дава. Оставете този въпрос настрана. Ликвидирайте с въпроса. Простете отвътре и си гледайте спокойствието.
Не е било време и няма да бъде, когато някой е сполучил да вземе благото, което Бог е дал някому. Целият Космос да се вдигне срещу тебе, цялата Слънчева система и земята, никой не ще може да ти отнеме това, което Бог ти е дал.
Човек трябва да бъде много умен, за да иска. Умният знае какво да иска.
Сега искам да ме разберете правилно. Аз внимавам в думите си, за да не внеса във вас някакви илюзии, да очаквате повече, отколкото може да ви се даде. Например, аз често съм правил следния опит: дам някому една круша, но той не е доволен, иска по-голяма круша. Дам му по-голяма круша, пак не е доволен, иска една за дъщеря си. Дам и за нея. Пак е недоволен. Иска за приятеля си. И тъй, за приятеля си вземе, за този-онзи вземе, погледнеш го, събрал десетина круши. Дали ще ги даде на тия, за които ги е взел, то е въпрос. Аз го гледам, обаче, седнал под някое дърво на сянка и си ги яде сам, една след друга. Той представлява едновременно и дъщеря си, и приятеля си. Такова е разбирането му! Злото не е в това, че този човек иска повече, но в неправилното разпределение на получените блага. Той не е разбрал смисъла на нещата.
Има нещо много важно - вие още не сте опитали колко сте щедри. Аз вече съм дошъл до това: искам да определя колко сте щедри. Щедрост не седи в многото даване, не седи и в малкото даване. Но да знаеш кога и колко да дадеш в дадения случай. Да допуснем сега, че се пуска между вас една подписка за 10 000 лева. Казвам ви: сега 10 000 лева трябва да съберем. Правя опит. Нека всеки си определи колко ще даде. Но да каже веднага: давам толкова и без никакво колебание да ги даде още сега. Направете опита. Определихте ли колко ще дадете? Ако направите опита правилно, на стоте сто ще получиш. Каквото дадеш, сто ще дойде на мястото му. А пък ако не направиш правилно опита, сто ще изгубиш.
Никога не взимай това, от което нямаш нужда.
Искай едно благо, от което можеш да се ползваш.
Ако седнете на моята трапеза и ви дам да ядете според правилата, а именно - малко да ви дам, ще останете гладни; ако ви дам повече, един ще яде повече, друг - по-малко. След това ще ви нахокам. Не, правилно е, като ми дойдете на гости, всекиму да дам по три ореха и по едно парченце хляб. Тъй трябва да се учите.
