В звука „Д" се съдържа такава активна сила, че е в състояние да примири противоположностите между физическия свят (езика като физически орган на вкуса, храненето и говоренето) и Божествения Свят (небцето), който езикът докосва с крайчеца си при неговото изговаряне. Тази буква представя закон на равновесие.
В звука„Д"се съдържат такива правила, чрез които силите на Природата могат да се регулират, уравновесят и хармонизират, както в думите „дарба", „дар", „добро".
