Грехът е сила в Природата, която демагнетизира атомите.
Всяко нещо, което не ражда, не образува плод или зародиш в себе си, е грях.
Грехът е нещо ужасно. За него трябва да имаш три маски. Защото като говориш за него, може да се заразиш. Грехът е заразителен.
Грехът започва с великите работи, а доброто започва с нищожните, с малките работи. Великите работи, като се смаляват, произвеждат греха, който разрушава. И обратно: малките, нищожните работи като се увеличават, произвеждат доброто.
Едно от двете: или ще живеете и ще грешите, или няма да живеете и няма да грешите. Два вида грях съществува в живота: разумен и неразумен. Човек трябва да бъде внимателен, да следи на кой от двата гряха ще се натъкне. Разумният грях се нарича прегрешение, погрешка, а неразумният се нарича грях. Ако човек само пише и къса листата на книгата, без да остави нещо написано, от което и той, и другите да се ползват, това е грях. Ако пък той пише и от време на време зачерква и пак продължава да пише, той изправя своя грях. В края на краищата той ще остави една написана книга, от която хората ще четат и ще се поучават. Не само хората ще бъдат доволни от него, но и книгата ще бъде доволна, че са й дали известна цена.
Една жена, която сводничи, блудствува, без да ражда, прави грях. Зачатието изкупва греха. Всяко действие, което не носи живот в себе си, е престъпно прахосване на Божествена енергия.
Грехът се е родил от яденето, а престъплението - от криворазбраната любов.
Някой път се безпокоиш. У някого влезе мисълта, че ще умре, и не може да се освободи. Дойде вкъщи, мисли, че къщата ще се събори върху него. Качва се в колата и мисли, че ще се катури колата. Не смее да мине през реката, за да не се удави. Горкият, той се намира в много лошо положение. Той се озърта наляво, надясно и мисли, че животът няма смисъл. Страх го е този човек, че ще умре. Има нещо, което го плаши, той не може да го обясни. Има у него един вътрешен страх, който му причинява страдание. Тази душа трябва да се освободи. От какво произтича страхът в този случай? Някой се е качил на гърба на един кон и препуска. Ти казваш: „Спри се", но конят не се спира. Някой се е качил на коня и постоянно го мушка. Този кон го е страх. От кого? От онзи, който се е качил на гърба му. В твоя ум се е качил някой и мушка, ти препускаш, ходиш, обикаляш, търсиш някой да те освободи. Най-после се яви някой добър човек, каже: „Я слез от този кон!" Грехът е едно състояние, когато човешката душа е възседната.
Гордост предшества падението.
Страшно нещо е грехът. Той е най-силната отрова, най-лошата миризма, която хората познават. За да се неутрализира силата на греха, хората се принуждават да ядат чесън. Подобното с подобно се лекува. Чесънът е добро лечебно средство. Който иска да дезинфекцира устата си, или да подобри състоянието на стомаха си или на гърдите си, да яде чесън. На болния може да се предпише чесън, но не и на здравия.
Има едно такова положение: щом нарушиш един Божествен закон, когато се молиш, усещаш, че не те чува Господ, не приема молитвата ти. Преди да си направил прегрешение и ако се помолиш за някой болен, той оздравява. Но като направиш прегрешението, колкото и малко да е, болният не оздравява. Почваш да търсиш причината в себе си, да се извиняваш. Казваш: „Не съм много грешен. Нямах лошо намерение, пък и малко е прегрешението." Може да е така, но факг е, че нямаш сила.
Човек не трябва да съжалява за погрешките, които е направил. Има погрешки, които ако не ги е направил, не може да придобие и някои добродетели.
Помнете: „Погрешката на едного е погрешка на всички".
Не се ровете в злото, в погрешките и престъпленията! Човек не е единственият отговорен фактор за своите погрешки. Когато разглежда научно една своя погрешка, той трябва точно да знае каква част от тази погрешка се пада на него и каква част - на другите. Препятствията и спънките, които човек среща в живота си, част от тях може да се дължи на обществото, друга част на разумните същества, трета част на природата, а една част от тези препятствия може да са поставени от Бога. По този начин всеки човек е поставен на ред изпитания, без да знае той каква велика цел се крие в тези изпитания.
Някой ще каже: „Аз съм лош човек". В какво отношение? Не си лош, но имаш земя, която не искаш да обработваш, мързи те. Трябва да работиш. Почни да работиш, няма да бъдеш грешен. Как се ражда грехът? Като не работиш, ще грешиш, ще мислиш откъде да вземаш, какво да направиш и ето че на цял свят си задлъжнял. И тъй, вие не сте грешни по същество, а по това, че някои от вас не искат да работят.
Когато човек в моралния свят извърши грешка, усеща голяма скръб, защото в него се събират много утайки. Не махай тази скръб, но бъди герой да изучиш нейните причини.
За да не пада, човек трябва да държи мисълта си силно съсредоточена нагоре, кьм центъра на Слънцето. Моралните падания на хората се дължат на факта, че в техния живот няма равновесие, няма нужният морален устой.
Грехът не е нищо друго, освен изгубване на равновесието, следствие на което човек пада. Дали морално ще падне, или физически, това се дължи все на изгубване на равновесието.
Причината за греха е много малка. В духовния свят като си обърнеш гърба към едно същество, ти си вече съгрешил, а като си обърнеш лицето към него, ти си се вече разкаял и си се поправил.
Оъгрешаването на човека се дължи на изместването на земната ос на 23 градуса. Това падение е вътре в човека. На 23 градуса е отдалечена неговата ос от правата посока. .Пъчите на Любовта в човешката душа идват правилно, но човек поради отклонението не ги възприема правилно.
Отровната храна, която човек яде в рая, е причина да затънат в грехове хората. Тази отровна храна внесе смъртта. Христос донесе друга храна от Дървото на живота. „Който ме яде, има живот в себе си."
Причината за греха е неразбраната полова дейност, крайното користолюбие и алчност било към ядене, било към друго нещо. Грехът води към смъртта, той е подобен на опасните микроби.
Невъзможно е човек да работи и да не се оцапа. Погрешките са оцапване, но са неизбежни в живота.
Гордост е нещо опасно. Гордост е причина за всички падения на хората.
Христос казва: „Не съдете, да не бъдете съдени". Кой има право да съди? Само Бог има това право. Съденето е прерогатив на Бога. Въпреки това хората са взели това право. Значи само оня, който обича, може да съди; само мъдрият може да съди; само истинолюбивият може да съди. Само оня, който обича живота, може да съди; само оня, който обича знанието, може да съди; само оня, който обича свободата, може да съди. Как съди Бог? Когато първите ангели съгрешиха, Бог не ги унищожи, а ги изпрати на земята - в огнения университет, да се учат и възпитават. Тоя университет изправя всички погрешки и прави хората меки. И човек е дошъл на земята да се възпитава, да придобие мекота. Казват, че човек ще се мъчи вечно. Колко време се включва във вечното? Най-много сто години, умножени сами на себе си. Значи десет хиляди години. Който не е доволен, може да остане на земята повече години, милион години, умножени сами на себе си. Колкото време и да прекарате на земята, все има край.
Питам: какви са основанията, за да се екзекутира един човек? Един човек, който не е създал човека, има ли право да го екзекутира? Бог, който го е създал, има право да се разпорежда с неговия живот, но човекът няма никакво право. Един грънчар, който е направил гърнето, има право да го строши и пак да го направи. Той може 20-30 пъти да го троши и да го прави отново. Но онзи, който не знае да прави грънци, има ли право да ги троши? Няма право. Ако строши едно гърне, ще го накарат да плаща.
Ако знаете дълбоките причини за погрешките на хората, вие не бихте ги съдили.
Вие казвате: „Христос ще ни избави". Може да ви избави, но ако сте умни. Ще ви избави, ако носите Божествената, Христовата Любов, Неговата доброта, Неговата разумност, ако имате Неговото знание и Неговата саможертва! Но ако нямате всички тези добродетели във вас, за какво ще ви избави?
Кой от вас няма да накаже слугата, който обича да краде? Колко време ще го търпите? Днес задигне 100 лева, ще простиш. Но утре задигне 1000 лева. Пак ще му простиш. После ще задигне 10 000 лева. Докога ще прощавате? Някой от вас, предполагам, че ще прости за 100 лева. До 1000 лева - иди-дойди, но щом дойде до 10 000 лева, няма да простите и ще бъдете прави.
Защо да простите на онзи, който краде? Кога може да има прощаване? Вие имате предвид само големите погрешки на хората. Но и големите, и малките погрешки имат еднакво значение. Една голяма боа, това е един краен резултат. Но неизлюпеното яйце на боата има същите потенциални сили да създаде също такава голяма боа, защото и тя е била яйце.
Някои казват: „Как да му простя?" Така ще прощавате, както Бог прощава на вас. Ти по сто пъти на ден грешиш и Бог все ти прощава. Ако не беше ти прощавал, ти щеше да си заминеш. По същия начин и ти ще търпиш и ще прощаваш, но не от немай-кьде.
И когато Господ направил човека, знаете ли колко време е мислил какво да бъде лицето му? За всички животни, които създал преди човека, Господ си правел модели. За човека направил един модел, втори, трети, четвърти, но все не ги харесвал. Най-после този, който направил в шестия ден, видял, че е доста сполучлив. По човешки говоря. Харесал го. И по какво се отличавал той от другите? Всичките модели, които Господ правил преди този, не можели да стоят прави на краката си. Все падали пред Него. Дигне Господ модела, и той падне. И така, докато направил последния модел, който не паднал. Тогава Бог казал: „Този модел ще бъде за човека".
Щом грешиш, ти не си истинският модел - ти падаш. Каква е сега мярката за човека? Онзи, който като се изправи пред Господа и не пада, той е истинският модел.
Когато човек е богат умствено и сърдечно и когато е богат със сила, винаги тогава ще дойде изкушението.
Грехът трябва да се изповяда, за да може да се възстанови животът. Грехът е като прах и се отлага, затова всяка вечер трябва да се почиства.
Грехът е едно от мъчителните болезнени състояния на душата, от който разумните същества се стремят да освободят човечеството. Страданието е метод за лекуване от греха.
Човек греши, защото е свободен да греши, но той е свободен и да изправи погрешките си.
Казвате, че светът е грешен. Хората може да са грешни, но светът не е грешен. Светлината не е грешна, топлината не е грешна. Всички блага не са грешни, не всички постъпки нахората са грешни. Има нещо грешно, но цялата земя не е направена само от кал. Земята е направена и от чиста материя. Един ден ние ще се освободим от обвивката на земята, в която грехът расте и се развива. И тогава земята не ще бъде грешна. Писанието споменава, че ще създаде Бог нова земя и ново небе. Един ден и вие ще се освободите. Всеки човек е обвит от една такава обвивка. Ако погледнете човека, ще видите, че той е опасан от един тъмен, черен пояс, който е носител на греха. Понякога не сте разположени, чувствате, че сте лоши, не знаете къде сте - това греховно състояние функционира у вас. Това е греховното естество на човека, една тънка, тъмна обвивка, от която цялото човечество иска да се освободи. За да се освободим, препоръчват се разни методи - да се родим отново, да се излюпим като пиле от яйцето. За да се освободи човек от бъдещите си страдания, трябва да се излюпи, защото ако яйцето стои дълго време под квачката, ще се развали.
