В ума на малките деца има една идея, която е вярна по отношение на Божествения свят: те мислят, че като техния баща силен човек няма в света. Че баща им всичко може да направи. И после, като израснат и научат, че техният баща не може да направи всичко, счупва се нещо в тях. Като го закачи някое дете, то казва: „Аз ще кажа на баща си, тогава да видим какво ще става с тебе". По отношение на Божествения свят тази идея е вярна. Вярно е, че няма друг като бащата, който е създал всичко. Но понеже връзките ни с този първичен свят не са силни, понеже втичането на тези духовни сили е прекъснато, ние имаме странично втичане, имаме понятие за Бога чрез отражение - едно отражение, второ, трето и пр.
Запомнете: от Божествения ум, от Божественото сърце и от Божествената воля ще добиете чистите мисли, желания и постъпки. Когато казваме, че човек добре трябва да мисли, ние имаме предвид онзи Божествен ум, с който всички неща в света са се създали. Когато говорим за Любовта, за чувствата, ние трябва да разбираме Божественото сърце, от което всички желания, които излизат, са чисти. Когато говорим зачисти постъпки, разбираме Божествената воля, където всяка постъпка е на място. Туй трябва да бъде ръководно начало за вас, ако искате да преодолеете, да се справите с мъчнотиите в живота. Има случаи, при които никой не може да ви помогне.
Като дойде до заминаване за другия свят, никой не може да ви помогне. „Помогни си сам, за да ти помогне и Господ."
Помнете едно правило: Божествените работи сами идат при нас. Божественото не се търси. Тия работи, които търсите, са човешки. Божествената светлина сама иде, въздухът сам иде - около тебе е. Вие често се заблуждавате, мислите, че като ходите по целия свят, ще намерите Божественото. Човек трябва само да измени своята посока и Божественото ще го намери. Трябва да усвоим Божественото добре, за да усвоим и човешкото добре. Понеже не сте усвоили Божественото какго трябва, и човешкото, което търсите, не може да усвоите - там правите погрешки. Ако Божественото се усвои добре, и човешкото лесно се намира. И човешкото е необходимо, но то е второстепенно.
Казвате: „Кога ще идем на оня свят да го видим?" Желанието ви е добро, но оня свят и тук можете да го видите. Ако искате, ще влезете в него. Но щом се появи страхът в сърцето ви, вие сте на границата на Божествения свят. Щом се появят личните чувства - на обида, на достойнство, вие сте на границата на Божествения свят. Щом се появи користолюбието, вие сте на границата на Божествения свят. Една стъпка като направите, ще влезете в Божествения свят. Ще видите, че страхът трябва да бъде отвън, а Любовта - отвътре. Понеже сте изпъдили Любовта отвън, а държите страха отвътре, търсите Божествения свят и не го намирате. Кажи на страха: „Ти трябва да бъдеш добър слуга, а Любовта да ти бъде господарка".
Колко пъти на ден човек посреща физическото слънце? Един път. Защо? Защото той го е посрещнал на първата му точка, от изток. Обаче това слънце има още три забележителни точки, от които също така може да се посрещне. Изток е правдата. Север - зенитът, е истината. Тази точка наричаме още пладне, обед. Попадне ли човек точно в този момент, той започва да яде, да се храни. Тогава именно той се свързва и с Любовта, и с истината. Долу, точно под истината, на юг, живее доброто. Човек се движи непрекъснато между тези две точки - истината и доброто, т.е. между главата и краката, като образува един непрекъснат кръг от сили. Той работи, чувства и мисли. Ако доброто не беше долу, човек би потънал и безследно изчезнал, но благодарение на него той се държи и остава в този кръг. Този кръг е Божественият кръг, който се образува около всеки човек, какго черупката на яйцето, и го пази от външни неблагоприятни условия. Изчезнели този кръг, човек умира. Изчезне ли този кръг на яйцето, последното се разваля. Когато пиленцето се излюпи, то също е обвито с този кръг. На същото основание човек не трябва да разкъсва своя Божествен кръг. Той е броня, която го предпазва от външни неблагоприятни условия. Докато човек живее в Божествения кръг, той вижда Бога навсякъде и във всичко. Излезе ли вън от този кръг, той се намира в особено обстановка: животът му се обезсмисля, всичко наоколо става тъмно, не знае коя посока да хване и се обърква. Такъв човек е вън от орбитата на Слънцето. Той се намира в положението на вързан човек, който търси начин да се освободи.
Това, което у вас произвежда една вътрешна промяна, което дава един вътрешен импулс, това е Божественото, на което всякога трябва да се уповавате. Само на Божественото у вас, което ви дава подтик, трябва да се уповавате всякога. И другите неща са хубави, но Божественото е семето, Божественото е силата, Божественото е щастието на човешкия живот. Върху него почива здравето и щастието на човека от единия до другия край на живота.
Когато Господ започне да говори на човека, той чувства това говорене в ума, сърцето и волята си, то навсякъде прониква, то е живо Слово. Който чуе гласа на Господа, той е жив, не е мъртъв. Вие ще почувствате дълбоко в душата си една радост, която само този познава, който я е опитвал. Тя е като тиха вода, която не пресъхва, не може да се изгуби. Направиш една погрешка, изгубваш я, дойдеш до обикновеното си състояние. Пак чуеш този гласец, пак се повдигнеш. Най-мъчно е да се задържи това състояние. То идва всеки ден, но вие не може да го задържите, а трябва да се научите да го задържате. Как може да го задържим? За това трябва воля. Трябва да бъдете готови да работите в името на Божията Любов, в името на живия Господ. Когато работим в името на Любовта, ние не споменаваме нейното име. Когато аз избавям един човек и го лекувам, трябва ли да му кажа, че това върша в името на Любовта? Аз това върша за себе си и дали той ще разбере, или не, това е безразлично. Няма да му чета молитви, няма да му кажа нищо за Любовта, а ще му направя всички услуги и ще си замина. Слънцето, като дава светлината, казва ли ви „аз съм светлината"? Любовта казва ли ви, „аз съм Любов"? Ако тя каже това, ограничава се.
Божественият дух иска да ни освободи от всички тежести, от всички терзания, от всички тревоги, които сега имаме; от нашите безпокойства - как ще прекараме живота, от съмненията дали в ада ще отидем, или в рая... Това са все несъществени въпроси. Най-важното нещо в света е да обичаш този, който те обича. Единственото същество, което те обича, то е Духът, Божественото. То отвсякъде може да ти говори - от дърветата, от цветята, от слънцето, от хората, от животните. Тогава, дето и да си - ти си гражданин на вселената. Ти усещаш едно вътрешно успокоение в душата си. Гладен си - туй, Божественото, ти говори: „Не бой се, няма да се минат един-два часа и работата ще се оправи". И намериш храна. Болен си. То казва: „Ще се оправиш!" Гонят те хората. То казва: „Ще престанат тия гонения!" Лоши са хората. „Ще се оправи тази работа." „Ама този дявол." „И дяволът няма да те гони." От всичко ще се освободиш. Това е Божественото, което сега иде в света.
Като изучавате живота, виждате, че във всички живи същества има нещо общо, нещо еднообразно. В общия, в обикновения живот растенията, животните и хората не се различават много. Първоначално, т.е. след поникване на растението или след раждането на животното, или на човека, всички се стремят към храна. Във всички живи същества е вложен стремеж да растат, да се развиват, вследствие на което си приличат. Те се намират в живота на еднообразието. Дойдат ли обаче до известно място, те започват да се разделят. Всяко живо същество поема своя път на стремеж, на разбиране, по което се отличава от другите. Тук се вижда голямото разнообразие на живота. Колкото по-разнообразен е животът, външно и вътрешно, толкова повече Божественото се изявява. Божественото внася разнообразието. Който търси разнообразие в човешкия живот, той изпада в ред грешки и заблуждения. Човешкият живот сам по себе си е еднообразен. Иска ли да живее в истинското разнообразие, човек трябва да влезе в Божествения живот. Ако живее по човешки начин, а търси разнообразие, човек е на крив път. Това значи, че той иска специални условия за себе си. Това е невъзможно. На всеки човек се дават условия, съответни на неговото развитие. На малкото дете се дават играчки, но по никой начин не можете да му дадете пособия, каквито давате на възрастния.
Срещате хора, които учат, работят, движат се, но нямат никаква радост в себе си. Ние наричаме тия хора мъртви. Пробуди пи се Божественото в тях, внесе ли радост в душите им, те оживяват и възкръсват. Божественото начало представя мекия, тих глас на Бога, Който съживява и възкръсва, Който стопля замръзналия и го прави годен за работа и за живот. Който веднъж само е чул този глас, той никога не може да го забрави.
Човек трябва да покаже, че той има само един господар, че служи на Бога, че Бог стои над всичко и над всеки. Ти си в една държава на Бога, Бог седи над цялото човечество. Ти трябва да бъдеш верен на народа си, доколкото народът е верен на Бога. Така трябва да бъдеш верен и на човечеството. Тъй трябва да разсъждавате! Ти трябва да любиш това човечество, народа си, дома си, но само дотолкова, доколкото те любят Бога. Това е бъдещият морал. Трябва да имаме една обща мярка, с която да мерим всичко останало по време и пространство. След 50 години, след хиляда години или след сто хиляди години мярката трябва да бъде една и съща. Тя може да има различно приложение, но тази мярка трябва да бъде неизменяема. Такава е истинската мярка, която съществува в природата. Ако всички хора мислят по тази мярка, те щяха да бъдат щастливи и сиромашията нямаше да бъде наследница в този живот. Смъртта нямаше да бъде наследница. Защото Писанието казва, че само кротките ще наследят земята. Сега всички се борят да наследят земята, а в Писанието се казва, че кротките ще я наследят. Под „кротки" разбирам разумните хора. И в края на краищата, ако сте кротки, вие ще станете господари, а всички хора, които не са разумни, като листа ще опадат от дървото. Не че ние искаме да окапят, но всяко листо, което изгуби тия сокове, окапва.
Наричам добър човек този, който е роден добър. Добрия не можеш да направиш лош. На родения човек с дарби можеш да се довериш, понеже природата е на негова страна. На силния не можеш да прекъснеш пътя, понеже Бог е на негова страна. Този човек е носител на Божествените закони. Ако ние се явяваме в света и носим нашите идеи, нищо няма да допринесем. Ако един човек е носител на Божествените идеи общо за цялото човечество, всички трябва да съдействаме, за да се прояви Божественото. В Божественото няма туй различие, което съществува в сегашния наш живот.
Казвам: учете се от вашата самоувереност. Пълната увереност в себе си идва от Божественото.
Съществува един свят, в който радостите са реални, а скърбите привидни. Този свят е светът на ангелите, на светиите, на съвършените същества. Този свят е Божественият. Съществува и друг свят, в който радостите са привидни, а скърбите - реални. Той е физическият свят.
Кое е Божествено? Което никога не умира. Кое е Божествено? Което никога не губи своята красота. Кое е Божествено? Което никога не губи своята разумност. Кое е Божествено? Което не губи своята доброта. Всички онези неща, които се изменят, имат друг произход - не са от Бога. Така именно ще си съставите ясна представа за Божествените неща. Вие носите отпечатъците на хиляди поколения. Те са оставили във вас някои свои недостатъци. Трябва да се освободите от тях, за да изпъкнат Божествените качества, вложени във вас от началото още. Божествените неща са дълбоко заровени в човешката душа, покрити с дебел слой. Тоя слой трябва да се премахне. Божествените зародиши трябва да излязат на повърхността на човешката душа, да дадат своите плодове.
Божественото винаги побеждава, докато човешкото е винаги победимо. Това е закон без изключение.
В Божествения свят съществува следният закон: това, което човек не може изведнъж да разбере, остава неразбрано за всякога; и това, което човек може изведнъж да разбере, остава разбрано за всякога. Не го ли разбереш изведнъж, не можеш и да го приложиш в живота си. Разбирането означава първата стъпка. Направиш ли първата стъпка, след нея иде втората, третата, четвъртата, петата и ред други стъпки.
Не разбереш ли нещо изведнъж, никакъв подтик няма да имаш; разбереш ли го веднъж, ти си направил първата стъпка, която решава съдбата на целия ти живот.
Вие трябва да минете в нова фаза, да не живеете само за себе си. Защото засега вие живеете само за себе си, за дома, за баща си, за майка си. Знаете ли какво нещо е човек да живее за Бога? Това е най-великата идея в света. Втора велика идея е да живееш за своите ближни. То е цял един свят. В Бога, значи, имаш всички условия да живееш. Той е първият източник. Там са всички условия за постижение. Необятното, то е в Бога, от него можеш да постигнеш. Вторият светъл свят е да живееш за ближните. Ако живееш за своите ближни, ще имаш други постижения. Този свят за ближните е ма-териалистичен, той е по-груб, ограничен. В него има възможност за добри постижения. Най-после ще дойдеш до идеята да живееш за себе си. Аз бих определил така: точката е за себе си, първият кръг е за ближните, а външният кръг е за Бога. Може и обратното: външният кръг е за тебе, вторият - за ближните, и най-после - за Бога. Тогава за кого ще живеете? Една картина за кого ще живее? Трябва да имате една ясна идея. Картината, която е създадена от някой художник, за себе си ли живее, или за художника? Чрез нея художникът се проявява. Казвате, че картината е отлична, гениален е човекът, гениална е работата. Ако художникът е гениален, и картината ще бъде гениална. Тогава ще извадите заключението: ние познаваме Бога по това, което сме. Познаваме себе си. Казвам: всеки човек трябва да има самосъзнание. Дотолкова, доколкото ти съзнаваш Бога в себе си, имаш сила. Силата на човека седи в съзнанието за присъствието на Божественото в него. Дотолкоз, доколкото го съзнаваш, ти си радостен, силен, гениален, добър. Човек не може да бъде добродетелен, ако не съзнава Божието присъствие в себе си. Защото първичните форми, с които ние си служим, те са в Бога. Вън от себе си, ние Бога не можем да го схванем.
Две неща трябва да останат в ума ви: ако не станете проводници на Божествените добродетели и не изпълните волята Божия, вие не сте разбрали нищо. При изпълнението на волята Божия трябва да влезеш в положението на всички хора: и на богати, и на сиромаси, и на детето, и на малката буболечка. Това значи да изпълниш волята Божия. Ти влизаш в положението на всички живи същества и разглеждаш нещата от тяхно гледище, а не от свое. Те от своя страна, като дойдат на твоето място, ще разглеждат нещата от твоето гледище.
Ако от една мъчнотия не можеш да излезеш сам, тя е човешка; ако пък си попаднал в мъчнотия и можеш сам да излезеш, тя е Божествена. Щом въпросите останат неразрешени, това са човешки въпроси. Всички въпроси, които Бог е поставил, са разрешими.
Някой, който не иска да върши Волята Божия, казва: „Аз имам особено мнение. Аз съм особен човек." Това е човешкото. Някой казва: „Аз имам известна слабост". Това е човешкото. Или казва: „Аз не мога да направя това". Това е човешкото. Някой казва: „Аз мога да го направя". Това е Божественото. Някой казва: „Аз мога да мисля". Това е Божественото. Друг казва: „Условията не са добри". Това е човешкото. Или каже: „Ние нямаме достатъчно средства". Това е човешкото. Някой казва: „Аз не съм довършил науките си". Това е човешкото. Но каже ли - „Мога" - това е Божественото.
Ето какво трябва да запомните: никакъв положителен резултат няма да постигнете, ако се критикувате. Ако Любовта, щом е Божествена, хлопа на вашето сърце, правете това, което тя изисква от вас, без да мислите за никакви последствия. Ако една мисъл хлопа на вашето сърце и е от Бога, дайте й ход и не мислете за последствията. Посейте всяка мисъл, щом е Божествена! Ако не е Божествена, ще прилича на скъпоценен камък - трябва й кутия, за да я запазите от крадци. А пък Божественото има това свойство, че никога не се губи.
Всеки от вас трябва да се спира, да обмисля добре нещата, да има една положителна мисъл по отношение на Божествения промисъл. Всяка добра мисъл, която се отпечатва във вашия ум, е един добър отзвук на Божествената мисъл. Като ви дойде една добра мисъл или като ви дойде един добър подтик, или като ви посети един добър приятел, или като прочетете една хубава книга, или когато небето е ясно, или когато една звезда ви обърне внимание, не пропущайте тия неща, всичко това е един говор от небето. Щом тази звезда ви е обърнала внимание, ще се спреш да видиш какво иска да ти каже.
Ако те придружава Любовта, ако те придружава мъдрост, ако те придружава истината, където и да отидеш, на каквато и работа да си, каквато и служба да заемаш, всички ще имат отворени обятия към тебе, понеже ти носиш едно Божие благословение. Ти ще бъдеш проводник на великото, на Божественото в света. Ако се питаш какво нещо е Любовта, нищо няма да разбереш. Любовта винаги ще остане нещо неразбрано, мъдрост ще остане нещо неразбрано и истината ще остане нещо неразбрано. Може да я разбереш, без да я обясняваш.
Сега да ви кажа: Любовта не е за младите, а за старите. На старите трябва да се говори за Любовта! Туй е новата религия. За старите е Любовта - те ще излязат от кошера. Младите ще се учат. Аз ето какво разбирам: оставете вашата отживяла моралност, тя е подпушване на благородните чувства. Дай им ход да избликнат, както водата извира от извора! Дай простор на своите чувства да потекат! Дай им обилно да потекат! И твоята мисъл да потече, твоите постъпки. Туй е правилото. Ти възпираш гласа на сърцето, казваш: „Чакай, какво ще кажат хората!" И най-после ще станеш един неврастеник. Не подпушвай ума си. Вярвай, че всичко, което чувстваш и мислиш, е право. Не давай отчет никому защо мислиш и чувстваш така. Ако питам птицата защо хвърчи, ще каже, че тъй е създадена. Ако питам змията защо така се движи и тя ще ми отговори същото. Ако някой ме пита защо така мисля, ще му кажа: „Такова е моето естество, така мисля". Аз не мога другояче да мисля! Може да ви каже някой, че идеята за Бога е глупава идея. За онзи, който не вярва - да. Зависи кой какъв възглед има. Вярата и безверието са две противоположности, които съществуват. Безверието е нощта на живота, вярата е денят на живота. Така го разбирам. Казвам: „Прав си, братко, ти си в нощта на своя живот. Един ден, когато изгрее твоето слънце, ще можеш да вярваш като мене, а пък един ден, като дойде нощта за мен, може и аз да стана безверник." „Аз съм безверник!" Прав си. Утре, като изгрее слънцето, ще станеш вярващ.
Никога не противодействайте на един Божествен порив, на една Божествена идея, дайте й ход, за да не се осакатявате.
Като възприемеш теченията, които слизат от възвишения свят, ти се свързваш с тях и започваш да живееш според Божиите закони. Това значи регулиране и владеене силите на човешкия мозък. Приложете този метод като един от най-добрите, най-безопасните и най-леките. Той е наречен „Метод за свързване с Бога" или „Метод за възстановяване на хармонията между човешките души".
Писанието казва: „Всичко, което се случва на ония, които любят Бога, ще се превърне на добро". Радвайте се, ако мъжът е лош; радвайте се, ако жената е лоша; радвайте се, ако синът е лош; радвайте се, ако дъщерята е лоша; радвайте се и на вашия лош слуга. Това е негативната страна на живота. Казвам: радвайте се два пъти на вашия добър съпруг; радвайте се два пъти на вашата добра съпруга; радвайте се два пъти на вашия добър син, на вашата добра дъщеря, на вашия добър слуга. Трудни са тия неща, но без Любов не може да се служи. Може ли човек да живее без въздух? Не може. Така е невъзможно да се служи и на Бога без Любов.
Има разумност в света, която е определила кой на кого да помага. Това е определено в Божествения план. Ще кажете, че трябва да се доказва това. Божественото не се нуждае от доказателства. Който се заеме да доказва духовните работи, ще види, че само едно на стоте е вярно. Останалите доказателства едни други се изключват. Някой боледувал, употребил едно лекарство, което му помогнало. Лекарите препоръчват същото лекарство на всички болни от същата болест. Обаче лекарството не помага. Двама души не могат да се лекуват с едно и също лекарство. Това малцина знаят. Ето защо едно и също лекарство минава от поколение на поколение.
Първият основен закон подразбира приложение на истината. Царството Божие не търпи никаква измама, от какъвто и да е характер.
Вторият основен закон е приложението на мъдростта и знанието. Разумният свят изисква от всички хора да учат с постоянство и Любов. Човек живее, докато учи. Животът не е нищо друго освен непрекъснат стремеж към придобиване на знание, което иде от Висшето, Божественото.
Третият основен закон е Любовта, която ражда живота.
Това значи да се стреми човек към Божествената мъдрост, която дава знание; към истината, която дава свобода; към Любовта, която дава живот; кьм живота, който дава радост; към знанието, което дава сила; към свободата, която дава простор на човешката душа.
Щом твоите трептения са по-силни от тия на едно животно, то няма да те нападне, а ще бяга. Мъчнотиите в живота приличат на страшните животни. При големите душевни мъчнотии ще опиташ Божията сила.
Има моменти, когато никой не може да ти помогне. Изгубил си пътя в една гъста гора, нощта е студена и непрогледна. Божественото начало вътре в тебе ще ти покаже по кой начин да излезеш от мъчнотията.
Сега ще ви опиша една картина, за да видите как говори небето. Представете си, че се намирате в една тъмна, бурна нощ, не можете да се ориентирате, изгубили сте пътя, не знаете къде се намирате, но по едно време духне малко вятър и вие виждате съзвездието Малката мечка. Какво ви показва тя? Тя ви показва посоката. Показва ви къде е изток, къде е запад, север и юг. Тази звезда иска да ви покаже, че вие сте тръгнали на запад, а трябва да се върнете на изток, там е посоката на вашия път. Щом ви каже това, след малко небето пак се заоблачава и затваря. И звездата се изгубва. Казала ли ви е нещо тази звезда? Да! Тя ви определя пътя. После, далеч някъде виждаш някоя свещ, някоя колиба. Трябва да разбереш гласа на тази свещ, която свети. Ще ви опиша друга картина. Представете си, че вие пътувате пак през една тъмна, бурна нощ. Пак голяма виелица и вие изгубвате пътя. По едно време недалеч от вас светне някоя малка свещ. Какво иска да ви каже тази свещ? Тя иска да ви каже: ела на гости у нас! Само по този начин ще бъдеш избавен от смъртта! Нашият Господар е много добър. Затова ние отворихме прозореца. Така някой път и във вашия живот ще бъде тъмно, бурно, неприятно и ще си казвате: „Не искам да живея. Дано се намери някоя болест да ме прати в онзи свят." Но тькмо по това време ще се намери някоя светлина отнякъде и ще ви каже: ела у дома! Чрез тази светлина Бог проговаря на твоята душа и казва: не бой се, има едно прибежище за тебе! Това е, което говори тази светлина в тъмната, мрачна нощ. Тази светлина е израз на Любовта. Когато ние обичаме Бога, Той чрез тази светлина изпраща Любовта Си на световете. И всеки, който разбира езика на тази светлина, ще види, че зад всеки лъч на светлината седи Божествената Любов. Това значи да се разбира истинският смисъл на светлината. Или казано на мистичен език: вътре в душата си ще почувстваш един свещен трепет, и ако си бил отчаян, веднага в тебе ще настане една вътрешна мекота, ти ще се ободриш, ще се повдигнеш и ще започнеш своята работа.
Ако човек прояви Божията Любов, и птиците ще му вярват. В1917 г. бях във Варна, имах един килер в хотела, където живеех, там турях кюмюра си.
По едно време в този килер влязоха два косера, мъжки и женски. Аз ги взех горе в стаята си, понеже в килера беше много студено, зимата беше студена, имаше големи виелици. Казвам си: колкото трябва, ще платя за тях. На сутринта взимам зрънца, наклаждам един мангал и сядам при мангала да се грея. Изведнъж косерът се уплаши, избяга, отиде до прозореца, а женският дойде при мангала, качи се на рамото ми и после отиде до прозореца. След това дойде при мене, кацна на ръката ми и пак отиде до прозореца. Питам: как бихте изтълкували това? Защо кацна на рамото ми и после на ръката? Мъжкият косер й казва: „Ти, жена, разправяй се с този човек, аз мъжете ги зная!" Тя ме гледа с тъжен поглед и аз я гледам. Тя хвръкна от рамото ми и отиде до прозореца и ми казва: „Господине, ти си много добър, накладе ни огън, вода ни даде, зрънца ни даде, но отвори сега прозореца да излезем навън, да си продължим работата". Аз й говоря на птичи език: сега времето вън е още лошо, бурно, като се стопли, аз сам ще ви отворя да си идете. Тя отиде при мъжкия, говори му нещо и после утихнаха. Легнаха си спокойни вечерта. Това е единствената птичка, която ми се довери напълно.
Истинската Любов е такава, че когато се дойде до границата на недоволството, то изчезва. Гледам, някоя майка обича много детето си, но това дете умира. Тя плаче, страда, казва: „Не мога без това дете, защо ми го взе Бог!" Бог й даде друго дете, тя също го обича много и пак казва, че не може без това дете. Но не се минава много време, детето пораства и между майката и него настава разрив. Питам: как отпадна тази любов? Къде отиде тя? Това, че майката не може без детето си, са наши схващания. Майката държи детето си на ръце, отглежда го и мисли, че не може без него. И детето си мисли, че не може без майка си, но по някаква случайност тази майка е принудена да даде детето си да го отгледа слугиня или някоя друга жена, и виждаме, че след десетина години тази жена за детето представлява същото нещо, каквото и майка му. Следователно идеята, че без това дете не може, е права само по отношение на Бога. Представете си, че имате една малка лампичка и казвате: „Без лампичката не мога". Без какво всъщност не можете? Без самата лампичка, без самата крушка на лампата или без друго нещо? Вие не можете без светлината. Светлината на лампата е същественото, без което не можете. А крушката е само проводник на тази любов. Дотогава, докато Божествената Любов тече през това дете, без него не можеш, но щом престане да тече, то вече няма смисъл. Следователно тази форма има смисъл само поради съдържанието на светлината. Светлината обаче не е крайният предел на Божествената Любов. Зад тази светлина, която ние възприемаме във вид на лъчи, има друго, по-съществено. Не е светлината, която може да ни задоволи. Кое е? Отваряме книгата на живота, тази светлина пада върху книгата и ние четем. Значи тази светлина е необходима, за да можете да четете книгата на живота. Но работата не е само в четенето. То показва пътя към
Бога. И тъй, лампичката е потребна, за да се прояви светлината. Светлината е потребна, за да се прояви книгата, да четем. Книгата ни показва живота, разкрива скрития смисъл на живота, а животът ни посочва пътя към Бога. Достигнем ли всичко това, ние се радваме и тръгваме със светлината към този път. Всички неща, които съществуват, са упътвания към великото и Божественото в света. Любовта, която съществува към хората, отношенията, които съществуват към хората, са неща, които ни упътват към Бога. Ако човек знае как да се вглежда във всеки друг човек, във всяко същество, колкото и да е малко, все ще намери нещо хубаво. Ако той съумее да схване тази хубава черта, ще прибави нещо в живота си.
Истината и надеждата са свързани. Вярата и мъдростта също са свързани. А Любовта с какво е свързана? Любовта е свързана с духа. Човек, който има Любов, той има дух в себе си. Любов, която не води човека при духа, е статична любов. Истинска Любов е тази, която води до онзи първоначален източник на живота, при Бога, Който дава всички възможности за постижения. При него всичко е постижимо. Ето каква трябва да бъде идеята ни за Бога. В какво трябва да вярваме? Само в Любовта, която ще те доведе до Бога, ти може да постигнеш онова, което търсиш.
Приемете Божествения живот, за да се очистите. Идете при Божествения извор, потопете се в него и ще излезете чисти, свободни от всякакви лоши мисли, чувства и желания. Казвате: „Ще ни приеме ли Господ?" За това не трябва да правите въпрос. Ще влезете в извора, ще се измиете и ще излезете. Даже и да ви направят забележка, че сте размътили извора, не се смущавайте. Кажете: „Наистина, водата се размъти, но ние пък се изчистихме". Водата е благородна, тя ще се застъпи за вас, ще ви остави свободно да се измиете. Тя ще бъде доволна, че е могла да ви услужи. Преди всичко, предназначението на водата е да чисти, да мие. Тя никога не би се отказала от своята служба. Като се измиете, ще се изложите на въздуха да се изсушите; той ще ви каже няколко насърчителни думи. И най-после, светлината ще дойде при вас, ще ви утеши с думите: това е волята Божия. Струва си човек да се чисти във водата, да се насърчава от въздуха и да се утешава от светлината. Това е философията на новия живот. Когато Бог ви види изчистени, облечени с дрехите на новия живот, Той ще ви се усмихне и ще каже: „Тези са моите умни деца, които могат да се чистят".
Не подценявайте в себе си онази велика мисъл, която Бог е вложил във вас. Не подценявайте ония добри чувства, които Бог е вложил във вас. Не подценявайте и добрите постъпки, които Бог е вложил във вас. Имайте добри постъпки. Човек интуитивно трябва да схваща как трябва да постъпва, как трябва да чувства, как трябва да мисли. Има една мярка, която трябва да намерим, защото тя е Божественото. Разчитайте на Божественото в себе си, не го потъпквайте! Погрешката е там, че вие искате да заробите Божественото, да го направите слуга. Не, вие ще му слугувате, а то ще ви направи свободни, то ще ви бъде капитан. Някой казва: „В мене няма нищо Божествено". Щом няма Божествено, нищо не можеш да постигнеш. Щом имаш Божествено, всичко можеш да постигнеш. Имате Божествено, само че вие не вярвате в него. Трябва да повярвате. Ако в тебе няма Божествено, ти си осъден на смърт. Пък ако има Божествено, ти ще имаш прогрес. Божественото навсякъде, при всички условия в живота, може да се справи и в света, и в ада. Божественото разрешава всички мъчнотии. Няма мъчнотия, която Божественото да не може да не разреши, затова чакаш то да ти посочи начин, по който да го разрешиш. Направи опита, не чакай то да работи за тебе, а ти само да ядеш и да пиеш. Ни най-малко не мисли така.
Когато човек остане сам със себе си, когато няма никой покрай него, той е в реалното. Има ли около него хора, той е в сенките.
