Едни хора трябва да страдат, за да се радват други. Ще кажете, че това е несправедливо. Във великия живот няма неправда. Защо? Защото силите в разумната природа се сменят. Който е страдал, ще се радва; който се е радвал, ще страда. В притчата на Христа за богатия и Лазара виждаме този закон добре изразен: Лазар страдаше на земята, а на небето се радваше. Обратно – богатият благуваше на земята, а на небето страдаше. Казано е за Лазара, че бил приет в лоното на Авраама, т.е. в рая, а богатият – в ада, т.е. в света на вечното мъчение. В какво се заключава мъчението? – В труд, в занимание с тежки, груби работи, които не ви подхождат. Адът е място на усилена работа. Там не се позволява никакво излежаване, никакъв мързел. И в рая се работи, но с приятност и разположение.(97, с.7)
Защо съществува тъмнината в природата? Ако в съществуването ў няма никакъв смисъл, тя не би била допусната. Защо съществуват ад и рай, страдание и радост? Христос дава пример за Лазар и богатия – два диаметрално противоположни живота, които вървят успоредно. Богатият живее в палат, а Лазар няма какво да яде. При това богатият не вярва в Бога и Провидението, а Лазар вярва. Това показва, че адът и раят са едновременно и на небето, и на земята. Някой е способен, има знания, чувства се свободен, разположен. Друг някой е неспособен, няма знания, чувства се унизен, ограничен. Това са положения, в които се намират богатият и Лазар. Обаче, като заминат за онзи свят, положенията им се сменят: богатият отива в ада, а Лазар – в рая. Какво показва това? Това показва, че ако способният и даровит човек не учи, ще изгуби добрите условия на живота и ще отиде в ада; ако онзи, който не е даровит, прави усилия, учи, работи – той подобрява условията си, отива в рая. Като знаете това, развивайте добродетелите си, за да не ги атрофирате. Като упражнявате органите си, колкото и слаби да са, вие ще ги развиете. И тъй, дисонансите в живота са възможности за развиване на човека. Те са необходими.(55, с. 48)
Светлината пише всичко, което Бог е създал. Който не може да чете писаното от светлината, остава невежа. Може ли да чете, той става учен и разбира защо Бог е създал земята, водата, въздуха и светлината. Днес много хора ходят по земята, но не са добри; пият вода, но не са чисти; дишат въздух, но не мислят право; възприемат светлината, но не ходят в правия път. След всичко това те се запитват защо Бог създаде света? Който се осмели да зададе този въпрос, заминава за онзи свят. Там го посрещат по два начина: или като бедния Лазар, когото въведоха в лоното на Авраама да се весели и да се учи защо е създаден в света; или като богатия, когото въведоха в ада – да разбере защо е създаден в света и да изправи живота си. – “Защо трябва да слезе човек в ада?” – Да опита мъчението. Чрез мъчението и страданието човек намира пътя към доброто. Следователно човек страда, за да влезе в пътя на доброто, да стане чист, да мисли право и да следва правия път – пътя на Любовта.(145, с. 177)
