Вярвайте и ще получите. Ще ви се даде според вярата. Докато не ослепее, човек не може да прогледне. Павел ослепя, за да прогледне.(150, с. 69)
Сега всички трябва да се стремите към онази абсолютна, положителна вяра, в която се съединяват надеждата и Любовта. Ап. Павел е поставил тия три добродетели да действат едновременно – дето е вярата, там са надеждата и Любовта; дето е надеждата, там са вярата и Любовта; дето е Любовта, там са вярата и надеждата. Те трябва да действат едновременно. В миналото те са действали отделно, но са нямали големи постижения. Днес те трябва да действат едновременно, ако искате да имате резултат. Вярата действа във физическия свят, надеждата – в духовния, а Любовта – в Божествения.(140, с. 64)
Ап. Павел казва: “Не от делата на закона човек ще се спаси, а от вярата.” Значи, когато хората разберат Божиите закони, тогава ще се спасят. Тогава светът ще се оправи и ще стане място на по-възвишена култура. При сегашните разбирания не е така. Не е въпрос да се вземат думите на Павла буквално. “Чрез вяра и дела” – това са две школи. Вярата дава всичко, тя не е мъртва, но жива. Трябва да знаеш законите на ума. Живата вяра е свързана с ума. Пипнеш един камък и казваш, че е мъртъв. Ако знаеш законите, от камъка можеш да изкараш хляб, вода. Гледаш, че камъкът е покрит с мъх. Отде дойде този мъх? Твърдото съзнание – камъкът – как изкара мъха? Значи и той е разумен. В него се крие една малка фабрика, която произвежда мъх. Знание е нужно за това!(99, с. 273)
Вие казвате: “Ние може да вярваме един на друг.” Как? Хората пренасят вярата в областта на чувствата и любовта, а ние пренасяме вярата в друг един свят, ние я взимаме в друг смисъл. Вярата не е любов. Вярата е закон на ума, на знанието. И ап. Павел искал да докаже, че пътят на Мъдростта е път на спасението. Чрез Мъдростта хората се спасяват, чрез Любовта хората добиват живот, а чрез Истината се освобождават.(83, с. 206)
Казвам: ние, хората на новото учение, трябва да се отличаваме не със своята религиозност, не със своята наука, не със своята сила, не със своята доброта, но със своята Любов. Този е естественият път. Като добием тази най-малка величина, ние ще имаме вече особена култура, в която ще се влее Новият Живот. Ние сме минавали по много други пътища, но сега ще минем по новия път – по пътя на Любовта. Започнете ли с Любовта, никой от вас повече не може да се колебае. На хиляди парченца да ви режат, никакво съмнение и колебание няма да дойде у вас. Не само това, но като ви режат, ще пеете. Ще бъдете като Йоан Хус, който пя, като го туриха на огъня. Вие казвате: “Какво ще бъде нашето верую?” – Веруюто на Йоан Хуса – като гориш, да пееш. – “Какво ще бъде нашето верую?” – Веруюто на апостолите, които, след като ги биха, върнаха се с радост, че били удостоени с честта да ги бият заради Господа. – “Какво ще бъде нашето верую?” – Веруюто на ап. Павла, който след разбиване на кораба, с който пътуваше, остана заедно с пътниците на един остров, дето накладоха огън, а той насърчаваше всички със своята проповед. – “Какво ще бъде нашето верую?” – Законът на Любовта. И тъй, Любовта трябва да бъде импулс у всинца ни. Само по тази начин можем да получим от Божествения свят нещо по-хубаво. Само чрез Любовта ние можем да внесем в своя ум, в своето сърце, в своята душа и в своя дух по-големи богатства, отколкото сега събираме.(112, с. 364)
Любовта не се търси. Като изгрее слънцето, ние търсим ли го? Питам ви сега: търсите ли слънцето? Няма какво да го търсите. Щом излезе туй слънце, то ще ви обгърне със своята топлина и светлина. Сега вие по буквата ще ме разберете: “Тогава не търсете никого!” Ще кажете: “И аз няма да търся никого!” А у българите думата “търся” има две значения: търсиш някого по посока и изтърсваш някоя дреха и само прах вдигаш. Та вие, като търсите, само прах вдигате. Това е за онзи, който е ученик – какви трябва да бъдат неговите отношения. После, Павел дава един стих: “Който стои, да гледа да не падне.” А в какво седи падането на човека? – Ти си тръгнал по новия път на Любовта – да живееш с Господа, и ще дойде някой и ще ти каже: “Слушай, ти нали знаеш, че съботата трябва да се празнува?” И ще ти турнат съботата. Друг ще ти каже: “В този път, докато не се кръстим с вода, не може!” – “Хубаво, хайде да дойде кръщението с вода.” – Тия са въпросите, които нямат нищо общо с ученичеството. На ученика не му трябва никаква събота, на ученика не му трябва никакво кръщение. Кръщението е за некръстените! Като ученик той ще върви право в целта. Бог е Любов, а Любовта включва всичко. Любовта сама по себе си включва всичко, тя е изпълнение на всичкия закон. Срещнете ли Любовта, вие няма да се спъвате – всичкия закон имате.(67, с. 112)
