И светията може да бъде изложен на изпитания. Но във всяко едно изпитание има нещо, една задача, която човек трябва да разреши. Един умен баща дал своята тояга на сина си и казал: “Синко, докато държиш тази тояга в ръцете си, всичко можеш да спечелиш. Тази тояга да пазиш като очите си!” Синът носил тоягата, но не му вървяло и той осиромашал, че му останала само тоягата; и няколко пъти мислел да я зареже или продаде, но за една тояга колко ще му дадат? От баща му му е дадена. Един ден го напада един бик и той, за да се спаси от бика, счупил тоягата, но се избавил. На две счупил тоягата и казал: “Отиде всичкото щастие!” Обаче като разгледал счупената тояга, видял, че тя била пълна със злато и си казал: “Защо бикът не дойде малко по-рано, защо толкоз късно дойде?” Казвам: вие носите една тояга, вие носите вашето щастие и трябва да дойде някое голямо нещастие, за да се счупи тоягата, за да видите, че има нещо голямо скрито в нея. Сега някой може да каже: “Да бих имал такава тояга!” Всички носите такава тояга. Само че трябва да дойде бикът, да счупите тоягата. Казва се в Евангелието на Лука, че Закхей искал много да види Иисуса и понеже имало много народ в Йерихон, а той бил нисък, затова се покачил на една черница, за да Го види. “И като дойде до това място, Иисус му рече: “Закхее, слез скоро, защото днес трябва да остана в твоята къща!” И прибърза Закхей, та слезе, и прие Го с радост”(Лука 19:6). Когато ние приемем великото в света – Бога, Той по който и да е начин ще ни се изяви. Добрите хора в света – това са проводници или образи на туй велико Същество. Когато ние говорим за Бога, някой път тази идея ни се вижда смешна. Казваме: “Какво нещо е Бог?” Хората всякога са склонни да почитат туй, което прилича на тях.(50, с. 294)
Казано е в Писанието, че Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат. За да се ползва от благодатта на Господа, човек трябва да има готовността на Закхея да раздаде всичкото си имане, да изправи грешките си и когото е огорчил, с когото е имал някакво недоразумение, да го изправи.(31, с. 39)
