В Писанието се казва, че Иисус отишъл да се кръсти от Йоана. Христос, Който седи по-високо от Йоана, отиде при него да се кръсти, с което даде на хората добър пример на смирение. Той каза на Йоана: “Ти трябва да Ме кръстиш с вода!” Начинът, по който Йоан кръсти Христа, представя един символ. Според този символ всеки човек се е родил, за да се кръсти… И да искате, и да не искате, все ще ви кръстят, но не само чрез вода, както вие разбирате. Всяко страдание е кръщение, всяко изпитание е кръщение. След като се е кръстил в Йордан, Христос говори за друго кръщение. Значи Той още не беше се докръстил. Първото кръщение (с вода) става лесно. Ще влезе човек във водата, ще го измият отгоре и всичко се свършва. След него обаче иде онова тежко кръщение чрез изпитанията в живота, когато човек трябва да се освободи от ограничителните условия, да разбере съотношенията, които съществуват между доброто и злото…
… Спасението на човечеството е в братството. Това трябва да се проповядва на хората! Днес всички хора спорят коя църква е права, кое учение е право, коя философия е права. Всички църкви трябва да проповядват учението на природата. Всички хора трябва да станат нейни съработници. Всички трябва да се кръщават заедно с нея! Къде? Всички трябва да се кръщават в онази река, от която Любовта изтича. Всички трябва да се кръщават в езерото на Мъдростта, в което Любовта се влива. И най-после, всички трябва да стъпят здраво на онази почва, върху която се излива дъждът на Истината. Тъй щото навсякъде ще се потопите по три пъти: ще се потопите три пъти в реката на Любовта; после ще се потопите три пъти в езерото на Мъдростта и най-после ще се изложите три пъти на д±ша на Истината. Само по този начин може да се влезе в Царството Божие. Който не се е потопил три пъти в Любовта, в Мъдростта и в Истината, той не може да влезе в Царството Божие, нито може да разреши нещо в света. Това не са празни думи, но това е тълкуването на стиха: “И през онези дни дойде Иисус от Назарет Галилейски и кръсти се от Йоан в Йордан.”(60, с. 91 и 107)
Йоан Кръстител, който бе дошъл малко преди Христа, бе запознат с основата на дълбоката окултна наука, с Божественото учение. Той не е бил от простите, от невежите пророци. Той е бил посветен, учил се е в едно от училищата на древността. И за Христа казват, че не се учил в никое училище. С това искат да кажат, че без да се учил, е знаел. Това е друга площадна философия. Не, Христос преди хиляди години е бил в едно от най-видните училища или в една от най-знаменитите школи. Христос сам твърди, че “както Отец Ме е учил, туй върша”. То значи, че Той се учил там, дето другите площадни философи не са се учили. Бог Го е учил. И всеки един от вас трябва да се учи. Къде? – При Бога. Да се учиш при Бога – разбирам да минеш тази школа, в която има единство. Най-добрите професори, най-добрите учители са в тази школа. Всеки един от вас трябва да намери тази школа. Тази школа не мяза на нашите университети. В нея няма никакви хипотези и теории.(104, с. 222)
Сега, ако разискваме върху въпроса защо Христос отиде при Йоана да се кръсти, какво ще кажете за това? Какво отношение има между Христа и Йоана? Отношението между тях е такова, каквото между слабия и силния. Силните трябва да отиват при слабите, да им помагат. Значи Иисус отиде при Йоана да му помогне – нищо повече! Христос каза на Йоана: “Ти проповядваш едно учение на покаяние, което не се харесва на хората. Богатите не искат да се разкайват, затова главата ти ще снемат. Сега, като Ме кръстиш, с този акт ще направим един договор, че ти няма да бъдеш малодушен, няма да се страхуваш. И главата ти да снемат, ти ще докажеш на хората, че това, което проповядваш, е вярно. При това ще знаеш, че не само ти ще пострадаш, но и Аз ще пострадам. На тебе главата ти ще снемат, а Мен на кръст ще приковат. Когато Ме приковат на кръста, ти ще дойдеш да Ми помагаш”…
Има един обикновен начин за ликвидиране на сметките. Той е Йоановият, т.е. начинът, по който днес хората се разплащат. Йоан беше старозаветник. Той представяше стария закон: имаш да даваш – ще дадеш, по задължение. Христос обаче показа на хората друг начин за ликвидиране на сметките: ликвидиране по закона на Любовта – да дадеш от Любов. Христос нямаше предвид онази Любов, която не носи свобода на човека, която не е в състояние да премахне страха у човека или която не е в сила да премахне злобата, болестите, страданията и всички лоши условия в живота. Това не е Любов. Любовта, за която Христос говори, носи красота, радост, щастие. Тази Любов има предвид благото на всички същества.(60, с. 94 и 100)
“Той е реченият от пророк Исайя.” – Кой е той? Две предположения могат да се направят: или че реченият от пророка Исайя е Йоан Кръстител, или че е Христос. Външно погледнато, на въпроса може да се отговори, че реченият е или Йоан Кръстител, или Христос, но вътрешно погледнато, не може да се отговори така. Защо? Защото учението на Йоан Кръстител и това на Христа коренно се различават едно от друго. Методите им са съвършено различни. Йоан кръщаваше с вода, а Христос – с огън. Когато дохождаше някой при Йоана, той му казваше: “Понеже не си достатъчно измит, т.е. не си кръстен, както трябва, ще се кръстиш от мене с вода. Който иде след мене, той ще те кръсти с огън.” Добро нещо е човек да се измие с вода, но когато болният се измие с вода, а болестта му остане в него, измит ли е той, както трябва? Когато великият живот влезе в нас и внесе в душите ни радост и веселие, това значи, че сме минали през животворната вода, кръстили сме се в нея и сме оживели. Това е новото разбиране, което всеки човек трябва да има…
“Той е реченият от пророк Исайя”. Кой е той? – Йоан Кръстител. Радостта и скръбта, доволството и недоволството, учеността и невежеството – това са контрастите в живота, това е Йоан Кръстител. Следователно, ако човек не разбере контрастите в живота, ако не разбере Йоан Кръстител, как ще разбере Христа? Йоан Кръстител казваше: “Ще си гледаш работата, ще си уреждаш нещата, но и на бедни ще даваш.” Христос казва: “Продай всичкото си имане, раздай го на сиромасите и ела, та Ме последвай!”…
Той е реченият, за когото е казано, че ще ни покаже пътя, по който хората трябва да вървят и да се разбират… Той е Йоан Кръстител, който показваше на хората пътя, по който ще намерят Христа. Всеки трябва да намери Христа, защото Той внесе в живота закона на Любовта, който разрешава всички противоречия. Вие сте търсили щастието в калта, в снега и в праха, но нийде не сте го намерили. Сега ви остава едно – да влезете в Божествения път, който е път без кал, без сняг, без прах. Влезте в този път без кал, за да се премахнат горчивите чувства от сърцето на човека. Влезте в този път без сняг, за да може грубата, желязна воля на човека да отстъпи пред Любовта. Днес желязната воля управлява и изтезава хората. Влезте в Пътя на Любовта, дето няма кал, сняг и прах; седнете на зелената росна трева, при ароматните цветя и се унесете в гласа на пойните птички и благословението на ангелите и светиите, които живеят и проповядват живия Господ. Този е пътят, по който могат да се разрешат социалните въпроси на живота. При това положение никой няма да се страхува от бъдещето, което го очаква. Всеки ще бъде Син Божий и каквато работа започне, ще я свърши успешно. За праведния не е важно какъв трябва да бъде и с какво ще се занимава. За него всяка работа е на мястото си. Той всичко може да бъде, всичко може да прави и всички мъдрости са достъпни за него. Той ще разполага и със знанието, до което съвременната наука е достигнала. Обаче има нещо, което и съвременната наука не е придобила. Това е благото, което всички хора търсят – благото на праведния.(65, с. 80 и 101-105)
“Гласът на Едного…” Под думата “глас” се разбира разумното начало. Като се каже “глас на Едного”, това подразбира разумния глас на Единия, Който живее във всеки човек. “Глас в пустинята.” Пустинята е символ, който представлява чист, възвишен живот. В пустинята няма птички, няма животни, няма разлагащи, гниещи вещества. Следователно в духовно отношение пустинята се взима като символ на чистота. По тази причина именно всички велики хора, всички пророци и адепти са ходили в пустинята да се научат на този велик живот. За да се изчисти човек, той трябва да се превърне в пустиня. След това той трябва да прокара в нея няколко рекички, с които да я напоява, за да започнат да се развиват там растения, които той да обработва и култивира. Да се очисти човек, това подразбира да се освободи от всички ненужни мисли и желания в него, които се отделят във вид на утайки в организма му. Тези утайки са причина за гниенето, за смъртта. Днес всички хора са недоволни – и когато имат, и когато нямат. Всички хора живеят в страх и казват: “Какво да се прави?”…
… Божият глас казва сега в пустинята на всеки едного: “Оправете вашите вътрешни пътища!” Има една наука, която определя както сегашния, така и бъдещия живот на хората. Тази наука е написана на лицето на човека… Това е Божият глас, Който вика в пустинята: “Оправете пътя Господен!” Всеки трябва да промени начина, по който досега е живял… Когато казваме, че сме в края на тази епоха, ние подразбираме, че сме в началото на друга епоха, на великата епоха, подобна на която досега не е съществувала. Никога човечеството не е имало по-добри условия от сегашните. Мнозина казват, че светът ще се свърши. Не, светът няма да се свърши, но ще се свършат престъпленията, т.е. ще се тури край на престъпленията в света. Сега иде новата култура – култура на идеите. За тази култура се изискват идейни хора…
… “Глас на Едного, Който вика в пустинята: “Прави правете пътищата Господни!” Защо? – Защото иде новата култура. Казвате: “Какво ще стане със старото?” – Старото няма изведнъж да се разруши. Всичко старо, което може да се употреби в стоежа на новото, ще се използва, а онова, което е негодно за този строеж, ще се изхвърли навън като непотребно. Не само старото ще се измени, но и човек трябва да се измени. Тъй както е днес човек, със своето старо верую, със своите стари разбирания, той не може да припари до новата култура. Тъй както днес е устроен човекът със своя череп, със своето лице, със своите крака и ръце, със своите мускули и кости, не може да направи крачка към новата култура. Той трябва коренно да се преобрази, ако иска да влезе в живота на новата култура.(51, с. 219-240)
Писанието казва: “Той ще ви кръсти с Дух свят и с огън.” Кой ще ви кръсти? Йоан кръсти Христа с вода, но отпосле кръстиха Христа отгоре с Дух. Значи не е един кръстникът, който кръщава. Онзи, великият, Който създаде света, Той кръщава и казва: “Твоето име отсега нататък е следното…” Той ти дава цялата програма на твоя живот, какво трябва да вършиш.(104, с. 236)
