Трябва ви едно правилно разбиране на онези сили в живата природа, които произвеждат страданията, разрушенията в живота. Казва Петър в тази глава (II Петр. 2), че Господ изхвърлил в преизподнята ангелите, които съгрешили, и вързал нозете им с вериги. Хубаво, как си представяте ангелите? Вие мислите, че те нямат човешко тяло, че са нещо безформено. Вие си ги представяте като духове, нещо като вятър. Как е възможно туй, което е като вятър, като дух, да бъде вързано с вериги? Някои казват, че ангелът е нещо като сянка. Как е възможно туй, което е сянка, да бъде вързано и да бъде хвърлено в бездната? Как ще примирим туй противоречие, че ангелите били вързани с вериги? Значи, за да бъдат вързани с вериги, да могат да се задържат тия вериги, предполага се, че ангелите имат крака, и то по-дебели от тия на хората. Или ако вземем тия думи в преносен смисъл, ние можем да изтълкуваме другояче тия вериги. Но по какъвто начин и да изтълкуваме тия вериги, те са едно ограничение. Тия същества са хвърлени в бездната, ограничени са заради техните грехове. Значи най-първо тия грехове, тия престъпления са станали горе – там са причините, а последствията са станали в Содом и Гомор. Тъй че двата града Содом и Гомор отговарят на падналите ангели. Защо са паднали тия градове? Защото в тези градове е съществувал нечуван, небивал разврат. Отворете Библията да видите как се явяват при Авраама трима ангели. Той ги посреща много любезно, покланя им се до земята и казва на жена си да замеси три мери брашно и да направи една голяма погача. Една мяра брашно се равнява на 7 кг брашно, значи погачата ще бъде от 21 кг. След това Авраам се завтича, отива да избере едно от най-хубавите млади телета, заколва го, да им даде угощение. Подир това угощение те си тръгват, като му казват, че отиват да погубят градовете Содом и Гомор. Вие не можете да си представите какъв ръст са имали тия хора. Те не са били тъй хилави като сегашните хора. Вие още не сте виждали какво нещо е ангелът. Аз няма да ви го описвам, понеже това не съставлява предмет на тази ми беседа. Единият от тия ангели се връща горе на небето, а другите двама отиват в Содом и Гомор на гости на Лота. Едва стигнали при Лота, и новината, че двама странници дошли в дома му, се разнесла из града, както сега се разнасят новините. Някои от гражданите отишли веднага при Лота и му казват: “Ние искаме да познаем тия странници” – т.е. да се подиграят с тях. Лот им казва: “Не правете туй престъпление, тия хора са ми гости, аз не позволявам да се подигравате с тях. Ето, имам дъщери, правете с тях, каквото искате.” – “Как, ти ли ще ни заповядваш? Ние искаме тия хора!” Но понеже ангелите разполагат със силите на природата, то със своята тояжка докарали всички тия хора в положение да ослепеят. И след това те казват на Лота: “Бягайте от дома си, ние ще почакаме, докато се отдалечите, и след това ще погубим градовете Содом и Гомор.” Съвременните философи, съвременните верующи вървят в една противоположна посока. Те, като искат да насърчат хората, извиняват погрешките им. Съвременното християнство извинява погрешките на хората, като казва: “Е, Господ ще прости греховете.” Да, туй е вярно, Господ ще прости греховете, но на кои?…
… Всеки народ е дошъл до едно индивидуално схващане на нещата и по този начин върви в пътя на злото. Народите днес не са дошли до това положение, да схванат, че всеки народ може да се повдигне само тогава, когато даде свобода и на другите народи. Тези градове – Содом и Гомор – са схващали живота по същия начин. И те са имали своите индивидуални разбирания. Между тях е имало такъв разврат, такова нечувано насилие, за което именно са били погубени. Изводът от всичко това е следният: съвременната цивилизация, която върви по пътя на индивидуалните схващания, ще има същите последствия. Днес Господ е при Авраама на угощение. Правят Му погача от три мери брашно, колят Му най-младото теле, но същевременно Той иде да накаже света. Сега, щом се слуша една такава беседа, всеки казва: “Ами защо трябва да се заплашват хората така, защо трябва да се наказват?” Добре, тогава аз питам: на какво основание отгоре хората трябва да се въоръжават, да се бият с пушките и да се убиват? На основание на кой Божествен закон постъпват така? При това, защо е намесена и църквата, и духовенството, и всички други хора? И над всичко отгоре всички желаят да оправят света! Питам: този ли е начинът, по който може да се оправи светът?(83, с. 89-92)
Има един силен пример в Стария Завет, когато се проявила Божията воля в света. Това се случило още във времето на Авраама. При него дошли двама ангели, изпратени от небето, да решат присъдата над градовете Содом и Гомор. Те искали да проверят вярно ли е това, което се говори за тях, и да решат трябва ли да съществуват, или да се заличат от лицето на Земята. Авраам се разговарял с Господа и казал: “Господи, ако има 50 души праведни, ще пощадиш ли тия градове?” – “Ще ги пощадя.” – “Ако са 40?” – “Ще ги пощадя.” – “Ако са 30?” – “Пак ще ги пощадя”. Най-после Авраам казал: “Ако са 10, Господи, ще ги пощадиш ли?” – “Ще ги пощадя.” Обаче се оказало, че там нямало и 10 души праведни, поради което Божественият огън слязъл от небето и изгорил тези градове. И днес Господ слиза в света, прави ревизия да види как живеят хората. Знаете ли какво е решил Господ? Да помете целия свят, да изгори всичко нечисто. На земята ще остане една малка част от хората, само за семе. Как мислите, кои хора ще останат – учените, богатите ли? Бог не гледа на лице, но на сърце. Той ще каже на тия, които имат Любов и подтик в сърцето си: “Минете отдясно!” На другите, които нямат Любов, ще каже: “Минете отляво!” Казано е в Писанието: “В съдния ден Бог ще раздели баща от син, майка от дъщеря.” Единия ще тури надясно, а другия – наляво. Това ще стане по закона на Любовта. За да отиде човек наляво или надясно, това зависи от една дума, която Бог може да му каже. Тя е думата, която стотникът очаквал от Господа. Той казал: “Господи, кажи само реч!” Вие мислите, че вашият живот е осигурен, а не виждате, че той виси на паяжина. Де са силните, великите хора? Де е тяхната сигурност? Силен човек е онзи, който има Любов в сърцето си и в душата си. Всички трябва да проповядваме сигурността на Любовта и на Истината. Аз говоря за онази Истина, която изключва всякаква лъжа. (99, с. 176)
