Всички ние можем да станем велики художници. Ще ме попитате: “Как е възможно това?” Ако един ден представим на света своето лице, вече усъвършенствано и завършено, не ще ли представлява то най-великото произведение на художника? А не забравяйте, че върху това лице вие работите векове. Днес в целия свят има изложби на картини, на нашите лица, но нито една още не е приета от Бога. Откак светът съществува, само две картини са приети в Стария Завет: тази на Енох и тази на Илия, затова те живи са заминали горе на небето. Досега в България на колко души са приети горе картините? Рисуваме, рисуваме цял живот и ни кажат най-после, че тази картина и сега не може да се приеме. Дойде попът, опее тази картина и я заровят. Опяването не е нищо друго, освен че тази картина не е направена по всички правила на изкуството. (125, с. 274)
Аз не поддържам идеята да умират хората. Ние трябва да се научим да живеем, сега е време да се живее. Аз не съм за смъртта. Хората са умирали, умирали – светът е пълен с гробища. Хиляди и милиони паметници има на мъртви хора, на велики хора, но няма още паметници на живите хора. Колко хора има досега, които са се възнесли живи? Аз зная само един – Енох, и втория – Илия. Енох има паметник, но Илия го върнаха отгоре. Той се яви като Йоан Кръстител, на когото отнеха главата. Не мислете, че ако сте като Илия, ще отидете направо в невидимия свят. Ще отидете, но ще ви върнат назад. Човек, който убива 400 души пророци, връщат го пак на Земята. (53, с. 27)
