Раят и адът са състояния, т. е. степени на човешкото съзнание. 90-17
Хората живеят в едно и също поле с тази разлика само, че едните са в ада, а другите в рая. 63125
Общо правило за всички е, че ние сме израз на Бога, т. е. Той има желание да се проявява чрез нас. Щом е така, всеки който не се подчинява на това Божествено желание, Духът в него се раздвоява, при което висшето съзнание остава на небето, а низшето слиза на земята, с което се създава ада в живота. Тогава Бог в човека започва да живее ту на небето, т. е. в рая, ту на земята - в ада. Когато човек изпадне в рая, той се радва, понеже познава Бога; влезе ли в ада, той се мъчи, понеже не познава Бога. 45-153
Вие трябва да знаете, че не сте господари на себе си. Първото положение е, че Бог трябва да живее у вас; второто положение е, че вие трябва да живеете в Бога. От това, че едни хора искат да живеят у Бога, а други не искат, се е създал раят и адът. 45-153
Човек е дошъл на земята да опита двата полюса на живота: радост и скръб. Който се радва, той опитва живота на небето; който скърби, той опитва живота на ада. 45-19
Който разбере и познае Любовта, той живее в рай. Който не я разбере, живее в ад. 145-170
Ако любиш Бога, ти си в рая, ако не го любиш, ти си в ада. 70-275
Когато Любовта слезе между хората, земята се превръща в рай, когато хората изгубят Любовта, земята става ад. 145-170
Ако способният и даровит човек не учи, ще изгуби добрите условия на живота и ще отиде в ада; ако онзи, който не е даровит прави усилия, учи, работи, той подобрява условията си, отива в рая. Като знаете това, развивайте добродетелите си, за да не ги атрофирате. 86-50
Който се храни добре, е в рая; който не се храни добре, е в ада е. Който се учи добре, отива в рая, който не се учи добре, отива в ада. Който живее в Любовта, влиза в рая, който живее в безлюбието, влиза в ада. Който живее в мъдростта, влиза в рая, който живее в глупост и невежество, влиза в ада. Който живее в Истината, отива в рая, който живее в лъжата, отива в ада. 36-98
Ставаш сутрин весел, разположен, влязъл си в рая, а се връщаш недоволен, скръбен. Защо? От ада идеш. Ставаш сутрин чист, спокоен, молиш се, благодариш на Бога за доброто разположение, но се връщаш вечер изцапан, окалян. 57-44
Доволните и благодарни хора живеят в рая, а недоволните и неблагодарни - в ада. Първите работят и помагат на своите ближни, а вторите мислят само за себе си. 63-176
Адът е краят на човешкото щастие, а раят - началото на човешкото щастие. Ти можеш да излезеш от рая, както рибата от водата. Ти можеш всеки момент да излизаш от рая и да влизаш в ада. 90-17
Щом изгасне свещта на съзнанието, вие сте вече в ада. Запалите ли я отново, вие сте в рая. 141-81
Който се радва, небето го управлява, който страда, адът го управлява. 63-176
Ако човек попадне между жителите на слънцето, без да разбира езика и реда им, без да е готов за тяхната култура, а при това не може да слезе на земята, той и там ще бъде нещастен. Мнозина мислят, че ако отидат в рая, ще ги посрещнат с музика и песни, с угощения. Да, ако са готови за това, ако съзнанието им е пробудено, така ще бъде. Ако съзнанието им не е будно, и в рая, и в ада да са, все е страшно. 47-162
Щом влезе в ада, той помага на грешните; Щом влезе в рая на него помагат. Това са области на живота през които минават и грешните и праведните хора. Бог работи във всички светове. 63-171