Божественият свят е оправен, а човешкият трябва да расте, да се развива. 142-230
Развитието е вечно. 96.3-50
Човек се е развил и продължава да се развива. 86-126
Той трябва да върви във възходяща степен на своето развитие. 86-338
Човек, в своето развитие се е поляризирал, вследствие на което той се е раздвоил. В раздвоението, обаче, винаги има разширение. Разширението не е лошо нещо. Когато житното зърно се раздвои, то започва да расте. След това то цъфти, връзва плод и узрява. Когато кажем, за някой човек, че се е раздвоил, опасността седи в това, да не би в раздвояването да спре растенето; Тогава той може да изсъхне. Но ако при това раздвояване, той започне да расте, да цъфти и да връзва, той е на спасителния бряг в своя живот. И ако най-после този плод узрее, процесът, които става в човека е правилен. 11-297
Когато човек се развива, той започва да расте; щом расте той се уголемява. 45-144
Всеки човек трябва да знае за какво е роден и да работи в това направление. Човек трябва да работи така, че да се развива всестранно. Обаче трябва да работи върху ония центрове, които са добре развити. Там именно ще се прояви. Следователно, спрете вниманието си върху ония дарби, които са най-добре развити. 85-295
Всеки от вас ще гледа да се развива не еднообразно, а по пътя, които му указва неговата собствена душа. 116-9
В света съществува една йерархия, в която всеки има определено място. Човек трябва да знае, на кое място се намира. Мястото на човека зависи от неговото развитие. 49-134
Развитието е от сърцето. 5-252
Господ казва: „Да работите съобразно с вашите сърца и умове, тогава ще имате великото развитие в света.” 5-252
