Самосъзнанието е единичен процес, в който се разглежда какво мисли всеки човек. 0-28.3.89
Самосъзнанието е живот на личността. 59-42
Самосъзнанието решава въпросите на прехраната. 12-26
Самосъзнанието включва специално човешкия живот. То съставлява епоха в която се е родило сегашното състояние на човека. В него, именно, е станало отклонението на човека от правия път. Това отклонение е било необходимо, за да се индивидуализира човек, обаче, в това индивидуализиране той се е заблудил и помислил, че може да бъде самостоятелен и да живее съвършен сам. 12-99
Самосъзнанието е живот на низшите чувства у човека, на крайния егоизъм, на крайното самолюбие, при което човек не дава възможност никому да се прояви, освен той сам. Иска ли някой човек да направи добро, то му казва: не прави това добро, нищо няма да излезе от него! Ако някой учен работи върху известно свое изобретение, той и на него казва: не си губи времето, нищо няма да излезе от тази работа! Казвам: когато някой човек иска да внесе една нова идея в света, непременно, ще се яви някаква реакция против него. Защо? - Това се дължи на самосъзнанието, което има амбицията да бъде на първо място във всички случаи. Човекът на самосъзнанието казва:защо не съм аз, а да е този? 12-99
Според закона на самосъзнанието всеки човек има мисия в света, малка или голяма, която ще извърши, но трябва да чака момента на своето проявление. 12-99
Всякога бъдете будни, за да не огорчавате Божия дух в себе си. Кажете ли една дума не на място, веднага се коригирайте. Направите ли една погрешка, веднага я изправете. Ако в сърцето ви проникне едно лошо чувство, трансформирайте го веднага. Каквото изкушение да ви сполети, стремете се да устоите срещу него. За да се справите с противоречията и изкушенията в света, сърцето, умът, душата и духът ви трябва да бъдат будни. 142-150
Ако ти станеш самосъзнателен, че постоянно да се самоосъждаш, трябва да знаеш законите да минеш в свръхсъзнанието. 6-264
