„Съвест и съзнание” са две различни понятия. Те имат обща основа, но различни посоки. Започват от една основа и постепенно се разклоняват. 70-79
Това, което хората наричат съвест в човека, не е нищо друго освен онзи вътрешен глас, дето съди човека, задето правилно не е преценил това, което Бог е вложил в дадена душа. 142-188
Страхът остава като основа на друго, по-високо чувство - съвестта. Ето защо, задачата на човека не се заключава в това, да изтръгва корените на дивачките дървета, а да ги присажда с доброкачествени присадки. Ако страхливият мисли право и дава отчет за постъпките си, страхът е на място. Той постепенно се превръща в съвест. Съвестният е добър и честен човек. Мястото на съвестта в човешката глава е отгоре, от двете страни. Тя е основана върху страха и благоразумието. 64-93
Съвестта има отношение към ума. Не можеш да бъдеш съвестен, ако не мислиш добре. Който мисли право, той превръща енергиите на страха в по-високо чувство - в съвест. 64-93
