Идеалът на човешката душа е да живее във вечна радост и от тази радост, като от вечен извор, да черпи и да дава и на другите хора. Тази е задачата на хората от шестата раса. (СВЕТЛИНА НА МИСЪЛТА - 97)
Външно човек трябва да бъде тих, спокоен, а вътрешно - винаги радостен. Бог, който живее в душата на човека, никога не скърби. За Бога съществува вечна радост, вечно щастие и блаженство, затова Той иска да подобри живота на хората, да го освободи от противоречия, от страдания, от болести и смърт и да ги постави при условия, при каквито и Той живее. Това е стремежът на Божественото в човека. (СВЕТЛИНА НА МИСЪЛТА - 97)
Без радост човек не може да се нарече истински човек, нито може да се развива правилно. (ВСЕ ЩО Е ПИСАНО - 78)
