Съществува два вида хора: красиви и грозни. Човек сам става красив и сам става грозен. Когато изпълниш най-малката заповед или най-малкия подтик, който се изявява в твоя ум, сърце или душа, ти чертаеш красивите линии на лицето си. човек ства красив, здрав, когато изпълнява Божията воля. Когато не я изпълнява, той погрознява. Следователно грозотата е признак не неизпълнение на Божията воля. необходимо е човек да бъде красив. (ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА - I т - 167)
Красивият човек има предимство над грозния . (НОВИЯТ СВЕТИЛНИК – 82)
Грозотата е сянка на красотата. (ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА - I т - 140)
Красотата е Божествено благо. Тя носи здраве. Щом се разболееш, не си красив. Щом се разгневиш, не си красив. Сърдиш ли се, дразниш ли се от най-малките причини, не си красив. (ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА - I т - 173)
Щом си красив, умен и добър, Господ е с тебе. Щом изгубиш красотата, мъдростта и силата си, Господ те напуща. (НОВИЯТ СВЕТИЛНИК 96)
От човека зависи да бъде винаги красив, като младата мома и младия момък. Докато Бог е в човека, той е млад мома и млад момък. (НОВИЯТ СВЕТИЛНИК 96)
Когато е доволен от човека, Бог го прави красив. Не е ли доволен от него, Той го лишава от красотата. (ДВИГАТЕЛИ В ЖИВОТА - 40)
Грозотата е признак на неизпълнение на Божията воля. (ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА - I т - 167)
Красивите хора са разумни. Грозният човек не може да бъде разумен. Ако грозният човек е разумен, тази разумност се дължи на някогашната негова красота. Сегашната му грозота пък ще донесе неговото бъдещо невежество. (БЪДЕЩЕТО ВЕРУЮ НА ЧОВЕЧЕСТВТО - 85)
Когато човек губи знанието си и става невежа, той започва да погрознява. (БЪДЕЩЕТО ВЕРУЮ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - 85)
Когато две моми се конкурират в красотата си, те непременно ще я изгубят. Красотата се губи по единствената причина, когато в човека влезе някакъв чужд елемент. Момата, която печели конкурса, се възгордява, а тази, която губи, се озлобява. В първия случай гордостта, а във втория случай озлобяването са чужди елементи, които развалят красотата... Колко видни красавици са загубили красотата си благодарение на завистта ! (БЪДЕЩЕТО ВЕРУЮ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - 84)
Ще ви преведа един пример от живота, да видите как млад, красив човек постепенно изгубва красотата си. Преди години, в Варненската гимназия имаше един млад, красив момък, почти най-красивият ученик в цялата гимназия. Като вървеше из улиците, той обръщаше внимание на хората, и всички се спираха да го гледат.. Какво беше учудването ми, когато десетки години по-късно видях този човек в София: лицето му огрубяло, очите - подпухнали, тялото - надебеляло, - нищо не беше останало от неговата красота. Като ме видя, той се спря и започна да ми говори: Ето до къде ме докара животът! Съвсем закъсах. Нищо не остана от моята красота! Де са онези щастливи години? Изпуснах нещо в живота си и не мога вече да го намеря. Той страдаше от порок в сърцето и преживяваше последните си дни. Докато не беше изгубил красотата си, той се радваше на отлично здраве: беше здрав, силен, снажен, а при това способен, даровит момък. Казвам: когато човек изгуби красотата си, той изпада в особено положение. (БЪДЕЩЕТО ВЕРУЮ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - 86)
