В животинското царство съществува велика борба, която не може да се избегне. Тя се дължи на различието, което съществува в съзнанията. Всяко същество живее така, както съзнанието му го ръководи. Не е въпрос, да се постави хармония в съзнанието на другите същества, но всеки да помисли за своето съзнание. Какво трябва да прави човек, за да не нарушава хармонията на съзнанието си? Първо, човек трябва да се огради от влиянието на дисхармоничните съзнания вън от себе си. Това значи да ограничи, да затвори съзнанието си за външни, низши влияния. В този смисъл ограничението е не само на място, но даже е благо. (БОЖЕСТВЕНАТА МИСЪЛ, - изд.1942 г.София - 177)
