| Алтернативен линк |
КОЛКО ДА ДАВАМЕ?
На физическия свят Бог се изявява чрез даването. Следователно бъдете и вие щедри като Бог. 59-100
От изблика на Божествената благодат, която идва във вашето сърце, във вашия ум, във вашата душа и във вашия дух, вие трябва да давате изобилно и на другите. 122-340
Колкото повече дава човек, толкова по-добре за него. 145-282
Давайте изобилно, а не разточително. 145-282
Всеки човек има право да даде само половината от онова, което получава, а не цялото. И като даваш, не искай нищо. 11-38
Има един вътрешен закон, който определя степента на даването. Човек не може да бъде богат, ако не е щедър. 59-100
Който дава изобилно, получава изобилно; който дава оскъдно, получава оскъдно. 87-113
В човешката организация има взаимопомощ, но има и изнудване. В Божествената организация има взаимопомощ без никакво изнудване. Тук излишъкът се раздава без задържане от когото и да е. Всеки има право да се ползува от излишъка на благата, т.е. от техните лихви, но в никакъв случай няма право да нарушава капитала или майката на дадено благо. Давай от излишъка, без да знаят другите за това. 26-30
Ние не учим хората да дават всичко, да изпразнят хамбарите, да се самопожертвуват, но да дават само излишното. 116-9
Докато имаш, раздавай от торбата си и не съжалявай. Ако твоята торба не се пълни и празни, ти не си на прав път. Торбата ти всякога трябва да бъде пълна. 132-169
Бог ви изпитва по разни начини. Някой ви донесе цял хляб. Ти мислиш, че е само за тебе - лъжеш се. След малко съседът ти иде при тебе и казва: Моля ти се дай ми малко хляб. - Ако не му дадеш, не си разбрал закона. Колко хляб ще му дадеш? - Обикновено българинът дава малко, той не е готов да даде половината от своето благо на ближния си. Един брат казваше: Аз давам малко, но от сърце, то се благославя. - Ако даваш много, но не е от сърце, даденото се намалява. 70-225
Един познат ми разправяше как бил подложен на изпит за неговата щедрост. Един ден той останал само с един лев в джоба си, нямал пари за хляб. Мислил си какво да прави, отде да вземе пари да се нахрани. През всичкото време попипвал левчето, на него уповавал. Седнал на една пейка в градината и размишлявал върху живота. Поглеждал хората около себе си - все богаташи. По едно време отнякъде се задал един просяк и се отправил към него. Той си помисли: Толкова богати хора, а право към мене иде. Какво да правя? - Отвътре нещо му казвало: Дай левчето! - Дадох последния си лев и престанах вече да мисля за него. Като нямаше какво да мисля, успокоих се. В това време мина край мене един мой приятел, с когото не бяхме се виждали десетина години. Той се зарадва, спря се да поговорим. Покани ме у дома си, нагости ме добре. Така получих много повече от това, което дадох на бедния. 70-149
Ако хората се обичат, тогава всеки доброволно дава. 38-329
Подкрепяйте бедните, без да им отнемате сиромашията. 104-84
В онзи свят всички същества се надпреварват кой повече да даде. 145-291
