Честолюбието на човека е една пружина, и когато тази пружина не е развалена, работите вървят много добре. Но щом се развали пружината на честолюбието, работите се развалят. Пружината трябва да се поправи. Тогава честолюбието ще се превърне в самоуважение, човек върви с достойнство, той се обръща с уважение към хората, внимателен е към себе си, към хората, какво ще кажат за него. Когато няма честолюбие, той говори каквото му попадне. 122-244
