Като възлюбиш Бога в себе си или своя висок идеал, това значи да се облагородиш и да станеш разумен. 08.6.1988
Разумността съдържа две качества: сила и мекота. Силата може да направи всичко, а мекотата може да изцери рана, може да премахне всяка скръб. 9.31-6
Разумността се ражда от доброто, което е основа на Божествения свят. 134-13
Човек крие в себе си известна разумност. И като яде, и като спи, и като се движи, той се ръководи от нещо разумно. 145-283
Разумният човек разполага със светъл и силен ум, с добро и устойчиво сърце. 49-79
Когато говорим за разумния човек, имаме предвид онзи, който е господар на условията. Той е извън законите на обикновения живот. - Защо? - Защото има висок морал, който регулира неговите прояви. 85-244
Човек трябва да бъде разумен, да знае кога и как да изпълни задълженията си. 90-8
Кой не обича разумния човек? 49-97
Къде е разумността в човека: вън от него, или вътре в него? Когато човек спи, разумността е вън от него. 87-41
Кой е разумен човек? - Разумен човек е този, у когото няма глупост, у когото няма лъжа. 134-21
Разумността е присъща на съвършения, а тя се развива при отсъствие на лъжа. Най-малката лъжа е в ущърб на разумността. Дойде ли лъжата, в съзнанието на човека настава тъмнина, и той постепенно оглупява. 134-18
Който е добър, той ще стане разумен, а после и силен. 134-18
Разумните хора първо трябва да приложат новите идеи, а от тях да се научат и останалите. 134-38
Когато се съединят страхът със смелостта, ражда се разумността. За да се придобие разумност, страхът трябва да се превърне в смелост, а смелостта - в страх. Човек става смел, когато дойде до крайния предел на страха. Той трябва да разбира проявите на страха и на смелостта. Човек е смел, когато знае, че противникът му е по-слаб от него. Щом разбере, че противника му е по-силен от него, той става страхлив. 85-14
Да бъдеш разумен е светлина и свобода. 134-33
Разумността е градеж. 134-33
Сила и знание се дава само на разумния човек. 126-33
Разумен човек е онзи, който излъчва светлина. 34-11
