Правилно проявената дейност се превръща в прилежание. 83-35
Само прилежанието е в състояние да запази добродетелите на човека. 159-5
За да се развива, човек трябва да бъде прилежен. 159-5
Може да се каже, че прилежанието е спасително средство против вътрешната леност у човека. 159-5
Ако работите ви не вървят добре, откажете се от леността и прилагайте прилежанието. То разрешава противоречията в живота. 83-50
Когато настъпи в човека състояние на бездействие, в помощ му иде прилежанието. То е сила, импулс, подтик на човешкия дух. 83-48
Прилежанието се явява като спасително средство за човека против леността. 83-37
Прилежният обича да работи. 83-35
Той се отличава с будност на съзнанието. 83-51
Той е солидарен с действията на разумните същества от всички светове и работи заедно с тях. 83-54
Прилежанието е качество, което подбутва човека към работа, да свърши всички свои започнати, но недовършени работи. Прилежният ученик всякога ще си научи уроците; прилежният работник всякога ще свърши работата за деня; прилежният богомолец ще си направи молитвата навреме. Изобщо, прилежният човек, винаги завършва работата, която е започнал. 159-6
Прилежанието показва на човека методите и законите, с които може да работи. 83-48
Друго отличително качество на прилежният човек е това, че той започва с малки, а не с големи работи. 159-6
Прилежният човек разбира смисъла на живота. Той учи и знае защо учи. 159-6
Кога се ражда прилежанието? Когато човек намери своя път, т.е. когато намери посоката на своя вътрешен живот. Прилежанието е показател на истинския път в живота. Докато човек е прилежен в каква и да е работа, това показва, че той е на истинския път на живота. Докато човек е ленив, това показва, че той е извън истинския път на живота, той няма цел, няма смисъл в живота, живее неправилно, затова идеите и желанията му са също неправилни. 159-7
На помощ иде прилежанието. То е онзи импулс на човешкия дух, който постоянно подтиква ту една, ту друга сила или способност у човека към дейност и го държи в постоянно съзнателно движение, което ние наричаме „работа". Ето защо, прилежанието трябва да влиза като основен елемент във всеки акт, във всяка мисъл, във всяко чувство. 159-13
Приложи постоянство и прилежание и спънката ще изчезне. 146-255
Прилежанието се отличава с това, че превъзмогва всички трудности и мъчнотии в живота, а леността отстъпва и при най-малката спънка. Следователно, за да не може леността да се загнезди в ума, в сърцето и във волята на човека, като болезнено вътрешно състояние на душата, той не трябва да се спира пред никакви мъчнотии в живота си, защото всяка мъчнотия, колкото и малка да е тя, представлява един етап, през който човек трябва да мине. 159-13
Когато работи правилно, човек става прилежен. 83-35
Правилният, естествен път в живота е прилежанието. Докато прилежанието е залегнало дълбоко в човека, той върви в правия път на живота, в който всички сили и способности се развиват правилно. 159-14
Прилежният човек е радостен и весел. Като се връща вечер от работа, той е тих и спокоен, доволен, че е свършил работата, която му предстояла през деня. Красиво е когато човек може да постигне такова състояние в себе си! Недоволството е присъщо на леността. 159-17
Прилежанието ще ви покаже методите и законите, които съществуват в живота; то ще ви покаже с кои хора ще можете да работите. Леността пък ви отклонява от правия път. Или, леността е майка на злото. Доброто е резултат на прилежанието. Или, прилежанието е майка на доброто. 159-18
Чрез прилежание човек развива добродетелите си. 83-37
Прилежният човек се солидаризира с деятелността на съществата от всички светове и работи заедно с тях. Ленивият, обаче, е краен индивидуалист. Той се отделя от съществата на другите светове, живее само на физическия свят, като се ръководи главно от своята личност. 159-24
Всички велики добродетели живеят в закона на прилежанието. Младият трябва да върви в закона на прилежанието. Те трябва да се пазят от леността. Старите, които имат опитност от нея, все са научили нещо, и сега трябва да се подмладяват. Леността води към старост, към осакатяване на човека. Младостта е външен израз на прилежанието; старостта е външен израз на леността. 159-24
За да се избавите от вашата тежка съдба влезте в закона на прилежанието и веднага ще разрешите мъчнотиите на вашия живот. В момента, когато започнете да работите със закона на прилежанието, вие ще се освободите от ограничителните условия на вашия живот. Свържете ли се със закона на прилежанието, не се страхувайте повече. 159-28
Тръгнете ли по закона на прилежанието, не се спирайте, не се плашете от бързото движение. В прилежния човек съмнение, неверие не съществуват. Той е човек на положителната вяра. 159-29
Започне ли една работа, свършва я до край. Че времето било студено или дъждовно, че условията били неблагоприятни, че имал някакви спънки, наследени от майка си и баща си - за всичко това той не търси причини за извинения, върви напред и работи. 159-29
Някой пита прилежанието: Какво носиш? - Дарби и трудолюбие. После пита леността: Ти какво носиш? - Слабости и охолен живот. 159-29
Може ли всеки човек да бъде прилежен? - Може. Прилежанието е качество на човешката душа, което тя е наследила от духа. 83-37
Прилежният обича да работи. Казва се за Духа, че е неуморен в своята деятелност. 83-38
Няма по-голямо благо за човека от това, да стане прилежен. 83-49
Има външно и вътрешно прилежание. 108-144
Прилежанието води към правилно разбиране на живота. 83-57
